В момента се излежавам в топло велинградско легло, докато на 1 метър от мен една печка Диана бичи на 4, а само до преди 4 дена се радвах на молове в Банкок, защото имат силни климатици. Иде реч, че разликата е шокова и ако примерът с температурите, който дадох, е лесно да се разбере иRead More
Югоизточноазиатски дневник – ден 27. Обзор Камбоджа и Виетнам
Да продължа със заключенията, нищо, че днес беше добър ден с еднодневна разходка до Комо и минимално шляене из Милано – все пак много хора са ходили до там и могат да ме хванат в крачка, ако говоря глупости. Та менюто е Камбоджа и Виетнам. Камбоджа Камбоджа е най-прекрасната, най-вълнуваща и най-интересна държава наRead More
Югоизточноазиатски дневник – ден 26. Обзор Тайланд и Сингапур
Обратно в Европа. Понеже Милано е несравнимо по-скучно място от Азия (относително казано, сигурно на някой виетнамец тук би му било много интересно), мисля да използвам последните два дена преди прибирането до България за малко резюме и заключителни впечатления от държавите. Първо за Тайланд и Сингапур, последвано от Камбоджа и Виетнам утре. Необходимо уточнение е,Read More
Югоизточноазиатски дневник – ден 25. Модерен Банкок
Ако има едно нещо, което е приблизително еднакво по целия свят, това са моловете. Ако искаш някое място да загуби идентичността си, просто построяваш мол и така позволяваш на посетителите му да се чувстват в Сидни, Банкок, София, Сингапур, Лондон или където им душа иска. Коренна разлика с оня Банкок, който е в стария град,Read More
Югоизточноазиатски дневник – ден 24. Ха Ной
Ха Ной. Столицата остана за заключителния ден на обиколката при другарите от Виетнам. Часът е 3:39 сутринта и може би ще го карам в малко по-телеграфен стил. Сутринта се метнахме до мавзолея на Хо Чи Мин. Последният дом на чичо Хо си навява георги димитровски спомени отсекъде. Дори лека носталгия ме хвана – навремето даRead More
Югоизточноазиатски дневник – ден 23. Хейлонг Бей
Halong Bay. Един от трите стълба на обиколката ми (другите два: фенерите в Тайланд и Ангкор Ват) и като такъв, теглото, което трябваше да поеме заливът, за да не предизвика разочарование, беше огромно. Съвсем кратка фактология: Има някаква драконска легенда, с която няма да ви занимавам, защото сигурно е интересна само на ония, които четатRead More
Югоизточноазиатски дневник – ден 22. Мързеливо из Хой Ан
Днес беше мързелив и спокоен ден – първо дъждовна разходка из Hoi An, после полет до Ha Noi и вечерна разходка там. Понеже ще лягам скоро, мисля да оставя снимките да говорят вместо мен, демек днес няма да е текстов дневник, а импресия, а пък и с много плямпане нищо не можеш да предадеш, колкотоRead More
Югоизточноазиатски дневник – ден 21. Хой Ан
Днес беше денят на Hoi An. Виетнамските градове имат досадно кратки имена и съвсем спокойно може да се объркаш между Hoi An, Ha Noi, My Son и какво ли още не. За капак на всичко, и улиците им се казват така и ако търсиш някой адрес по карта, е живо мъчение. А, между другото, иRead More
Югоизточноазиатски дневник – ден 20. Между Сайгон и Хой Ан
Днешният ден се превърна в типичен пример за това какво се случва от много препланиране. Бедата е, че 2 месеца по-рано, когато харчих за плановете виртуални пари, ми се струваше нормално да дам 50-60 долара, само за да мина през някъв проход (много красив, казват) и то ако имам късмет времето да е хубаво. ЦялотоRead More
Югоизточноазиатски дневник – ден 19. Виетнамската война
“За повечето хора Виетнам не е държава, а война”. Тия думи на Кларксън от Топ Гиър са си много верни. Коя ви е първата асоциация, като чуете Виетнам? Нали? Така си и знаех. Между другото, целият виетнамски Топ Гиър е главно вдъхновение за едната ми седмица тук и когато се поинтересуваш повече, виждаш как ловкоRead More
Югоизточноазиатски Дневник – ден 18. Сайгон
Дневникът е предшестван от Югоизточноазиатски Дневник – Част 2 Goooooooddd moooorrrrninnng, Vietnaaaaaaam!!! Пристигнахме и при виетнамските другари комуняги, но всичко по реда си. Сутринта се качихме в международния автобус от Пном Пен за Сайгон. Разликите с вчерашния автобус бяха минимални – кхмерското караоке тоя път беше с кавъри на английски! Да видите как млад камбоджанецRead More
Югоизточноазиатски Дневник – ден 17. Пном Пен.
Изгрев над Ангкор Ват. Едно от нещата, които всяка себеуважаваща книга от типа “ХХХ неща да свършиш преди да умреш” трябва да отбелязва. Романтиката малко се притъпява(или пък засилва, въпрос на гледна точка) от необходимото ставане в 4:30. Докато се движиш из улиците на Сием Реп(градчето до Ангкор) разбираш, че много други туристи имат подобнаRead More
Югоизточноазиатски Дневник – ден 16. Ангкор Ват.
За всички, които ми съчустваха да спомена – успях да се наспя вчера, но сега пак съм като парцал и имам ставане след някви си 5 часа, за да гледам някви си изгреви над някви си храмове, които били от уникалните гледки на няква си там планета. Ще видим. Иначе днес започна с лека греда.Read More
Югоизточноазиатски дневник – ден 15. Храмовете на Ангкор.
Имам нужда от сън. Много сън. Определено. Вече близо седмица карам с по-малко от 6 часа на нощ и голямо натоварване през деня – разходки в жегата и пътуване. Днес беше върха, когато съм станал в 2:30 през нощта и цял ден обикалям в жестока жега(мисля че изпих около 3л вода). Но май тая вечерRead More
Югоизточноазиатски Дневник – ден 14. Ботаническата градина.
Много бързо днес, защото трябва да се спи. Вчера споменах за модерния ми уолстрийт хотел. Анализирайте сега следващата снимка: Ако сте стигнали до извода, че всеки олигофрен попаднал в съответната атмосфера може да изглежда авторитетно значи сте познали верният отговор. Това е работното бюро в стаята на хотела, навън е нощният сингапурски изглед, аRead More