Исландски Дневник 2. Ден -1. Пролог

httpv://www.youtube.com/watch?v=jUwBhvU_ydI

Хората, които ме имат във фейсбук листата знаят какво означава появата на тази песен в профила ми. Означава, че пак хващам пътя. За вас пък означава, че за първи път ще имате възможността да се “насладите” на пътеписите ми писани на живо. Определено най-популярната секция в сайта, въпреки че писането на непътеписните постове ми отнема несравнимо повече време и усилия.

И така, днес поемам към Исландия, за втори път както може би се досещате от стълпотворението от цифри в заглавието. Света е колкото голям, толкова и малък. Голям, защото има невероятно много места за посещение, за които един живот не е достатъчен дори да си роднина по пряка линия на леприкон, респективно разполагаш със съответните финанси. Малък, защото за по-малко от 24 часа може да се стигне до почти всяка точка на Земята…а нека бъдем честни, всеки е имал дни, които биха били по-ползотворно прекарани във полет към Австралия например.

Та в тоя ред на мисли да повтаряш дестинации при положение, че има толкова много места за гледане е малко нелогично. Но пък цяла Исландия е доста нелогична със леда и огъня си, така че два минуса се изключват и става един огромен плюс. Приемайте го като второ гледане на любим филм. Има ужасно много добри филми за гледане, но пък нещо винаги продължава да ви тегли към Кръстника, дори да знаете наизуст в коя минута се появява отрязаната конска глава в леглото на филмовия продуцент.

Има много места, които искам да повторя. Начело със Австралия и Виетнам. Но може би Исландия поради факта, че е по-близо и с по-силно магнитно поле успя първа да ме завлече обратно. Съвсем практична причина, е че се намираме във пика на 12 годишен цикъл на слънчева активност, което е главният фактор при наблюдаването на Северното Сияние. Миналата седмица дори имаше изригвания и активност незапомнени от години, малко ме хвана яд, че не успях да хвана точно нея. Но пък в момента слънцето е всичко друго освен утихнало, вчера имаше изригване със сила M8, а днес със М2. Така че лова на северно сияние изглежда обещаващ, като лова на бракониер в български резерват. Следващите дни мога и да ви разкажа какво означава М8, М2 и подобните, имам се за половин експерт в областта.

Иначе плана до известна степен повтаря миналогодишния, добре описан във публикуваният ми вече дневник от там. На хора, които не са го чели до сега препоръчвам да не го правят, за да избегнат известни повторения. Сега ще има и подобрения и шлифовки, които идват натурално веднъж след като имаш опит с конкретната държава. Не се мина и без леки проблеми, например факта че планирах пътуването по време на започването на сезона на Формула 1 в Австралия. Не съм пропускал откриване на сезон от много много години и още не съм сигурен как точно ще го наглася.

Има обаче и една голяма промяна и тя е, че за първи път ще наблегна на фотографията. До сега винаги съм гледал на снимките като на един вид досада, т.е. нямам против да имам уникално добри снимки, които с кеф си преглеждам след време, но някак си не ми се занимава да ги снимам аз. Предпочитам просто да се наслаждавам на гледките, докато някой друг щрака, а ако е компетентен още по-добре. Ако ви харесват снимките от първият ми дневник от Исландия, вината не е моя, а на едно момиче от компанията, която се гърчеше за да може в крайна сметка всички да се фукаме с нейните снимки. Дълго време отказвах да науча нещо повече от Auto режима на старичкият ми Point and Shoot апарат, но най-накрая фиксирах проблема между очите и му вкарах един тупаник. Купих си сравнително евтин, но достатъчен за текущите ми възможности м4/3 апарат, имам сравнително широкоъгълен обектив за приятни пейзажи и общо взето в последният месец изкарах ударно самообучение по темата какво е ИСО, какво е бленда и скорост и как се комбинират, както и първи стъпки с Adobe Lightroom. Оборудвах се и със статив и нямам търпение да пробвам да щракам по-фотогенична атмосфера от мрачната и вечно облачна Холандия. Какво ще излезе…малко ме е страх да видя. На теория нещата са ми сравнително ясни, но пък е крещяща липсата на практика. Със сигурност ще се постарая да качвам снимки всеки един ден – топли, топли.

Изчетохте ли до тук? Браво! Като награда за стоицизма ви да ми търпите бъртвежите обещавам на някой верен фен сувенирче от Исландия. А може би повече от едно, в следващите дни ще го формулирам по-конкретно, но като цяло просто харесайте страницата във фейсбук. От там нататък ще разчитате на моята честност при тегленето на жребия, както и на малко късмет. И не се притеснявайте, като кажа сувенирче от Исландия нямам предвид пепелник made in China, както и магнит за хладилник с подобен произход. Ще е нещо истинско и автентично, макар и със символична стойност. Дали ще е вулканично камъче, изсушена риба или нещо подобно…ще видим, ще ви държа в течение тия дни. Ето за удобство още веднъж линк към страницата: facebook.com/aerohroniki Без да се самоизтъквам и без да ви обиждам, сигурен съм че има поне една по-тъпа страница, която вече сте харесали :) Ще гледам броя на харесалите страницата в края на другата седмица да е пропорционален на наградите.

И така, очаквайте всяка сутрин по един нов пост, ако боговете на интернет са с мен.
Това са Аерохроники. Гледайте ни, започваме!

До утре и КЗЛ!

[social_share\]