Ню Йорски Дневник – ден 5. Музей

В момента отчаяно се опитвам да си променя резервацията на автобусния билет от Вашингтон за Ню Йорк, след като безславно пропадна заради бурята, която я дават и по вашите новини. Та докато си чакам връзка с оператор, вече цял ден, нека ви разкажа на две, на три какви ги свърших днес.

На първо време, не летях за Вашингтон, както беше планът, всички транспортни компании вдигнаха ръце и залегнаха в бункерите с оглед на невижданата снежна буря (как па всички снежни бури са невиждани). Не че ми е особен проблем, графикът ми е достатъчно гъвкав и мога да разменя дните почти без ограничения. Днешният ден от Вашингтон беше преквалифициран отново на Ню Йорк.

Проблемът е, че лошото време настъпва и тук и ми е леко трудно да наглася нещата така, че да не пропусна нито една от дейностите, които са на открито, а те са най-ключовите. Реших, че ще стискам палци идните дни времето да се оправи, а днес да го карам предимно на закрито.

Все пак сутринта реших да отметна Уолстрийт. Много малка и спрямо мащабите на Ню Йорк, съвсем невзрачна улица, а колко много влияе на световното състояние видяхме през 2008-а, да не кажем, че в България все още виждаме. Да не говорим и че в исторически аспект точно тук са избухнали протестите, довели до пълен колапс на финансовата система, поставил началото на Голямата депресия. Масивни сгради на банки и финансови институции, за които предполагам е въпрос на престиж адресът им да е ул. “Уолстрийт” 1 и много трудно можеш да проумееш как решения, взети зад дебелите стени тук, могат да окажат влияние на баба ти от село.
 

 
Снимах стоковата борса, до която след 9/11 не допускат посетители, снимах Federal Hall и се изнесох. Дъждът се позасили, вятърът – също, реших че е време за прородонаучния музей. Пътьом отнесох два хотдога от улична количка, размерът им е символичен за ламя като мен, но са вкусни.

Сега, за музеите като цяло си имам някакво много непопулярно мнение. Повечето не ми допадат, защото или са оригинали на изкуство, което не разбирам, или както е в случая тук, предимно препарирани животни и макети на хора. Тая концепция може да е работила навремето, когато не е имало уикипедия, но в днешно време, кажете ми, за какво ми е манекен, облечен праисторически, да е нагласен в поза палене на огън? Що за автентичност е това? Както и многбройните, хиляди, препарирани животни, ама десетократно по-добре е да не ги видите всичките наведнъж, но да отидете на зоологическа градина, където ще са живи, пърхащи и ако градината е в бяла държава, вероятно поддържани добре.
 

 
Все пак си имаше интересни неща, една от причините да го включа в графика е богатата колекция от вкаменелости с почти пълни копия на доста гиганти, като Тиранозавър Рекс и разни ретро мамути и носорози. Помага ти някак да им разбереш размера, а на по-големичките ще ти трябва доста широк обектив, за да можеш да ги побереш в един кадър. А пък и изглеждат добре, като току що нареден пъзел.
 

 
Полежах малко под синия кит – от мен да мине, за него е ОК да е препариран, шансът да го видиш в целия му блясък на живо е минимален, ако не броим корабчетата, излизащи специално за целта и които умират от кеф, като мернат някоя опашка.
 

 
След музея опънах напряко през Сентръл Парк. Бях писал, че изглежда изключително сиво и невзрачно, но аз имах да приключвам почти 7-годишна мисия. По време на едно от първите ми пътешествия, които организирах, проучвах забележителностите на Лондон. Така попаднах на т.нар. “Игли на Клеопатра” – три обелиска, издигнати на площад “Конкорд” в Париж, на брега на Темза в Лондон и в Сентръл Парк в Ню Йорк. Тогава си ги набелязах някой ден да ги видя и трите и днес мисията беше завършена.
 

 
Самият парк безспорно ще изглежда значително по-добре на пролет, личи си, че условията ги има, но колкото и да гледа положително на нещата човек, голо обрулено дърво си е грозно. В момента най-голямата забележителност са катеричките, които въобще не се притесняват от хората и ако си отвориш ръката, се надигат да видят дали има нещо в нея да ги храниш. Аз не бях подготвен и само ги блъфирах.
 

 
Другото интересно са пейките, почти всички от тях са посветени на някоя двойка или имат написана мъдра мисъл. Предполагам за целта се плаща някъде нещо като такса.
 

 
Ами на майтап, на шега, денят почти приключи. За десерт хванах въжената линия към остров Рузвелт, колкото за тръпката да видя Ню Йорк малко от високо. Същата въжена кабинка, която Спайдърмен се триумеше дали да спаси хората в нея или мацката си.
 

 
Изгледът от Рузвелт не беше нищо особено и се прибрах сравнително рано с една кутия пържено пиле под мишница. Имам си едно заведение тук, дето вече съм му редовен клиент, трета вечер поред ям при него, а още от втората собственикът почна да ме зарибява, първо с безплатни напитки, а днес ми сложи и допълнително парче пиле. Изключително приятен човек, жалко, че ще си кажем чао скоро.

И така, днес малко по-постно, но пощадете ме, вчера съм писал пътепис до 3 сутринта и съм станал в 8, утре пак имам ранно ставане за евентуален полет то Вашингтон, организмът ми си иска поне 8 часа сън, а не тези 3-4, които му пробутвам последните дни.

До утре и КЗЛ!

P.S. С автобусната компания се разбирам в момента в туитър, след като след една камара чакане ми вдигна оператор и ми затвори, щото не ме чувал, май в днешно време човек може само на краката си да разчита.

P.P.S. Разбрахме се!

[social_share\]
[wp:svejo-net]
[topbloglog]