Седмичен обзор – 15.02.2013. Брак за деня на влюбените

Днес е Трифон Зарезан, честито на всички традиционалисти и наздраве! ОК, де, до вас достига четивото на 15-ти, но все пак аз го пиша на 14-ти, което е определящото в крайна сметка. Американците избраха точно тази светла дата да обявят сливането на 2 от най-големите им авиокомпании. Италианците пък имат доста по-прозаични проблеми от рода на къде да намерят кофа с бяла боя. С наближаването на Оскарите навлизам и в кинокритиката, а за заключение – едно интересно инструментче, което може да ви погуби следобеда и малко детайли от откриващия се скоро нов мой проект.
 

Вие, American Airlines, взимате ли тук присъстващите US Airlines…

Както повеляват холивудските традиции, точно на 14 Февруари 2 от големите американски авиокомпании обявиха свещения си съюз. Преди броени години имаше 6 мощни междуконтинентални американски авиокомпании: Northwest, Delta, United, Continental, American и US. Първите две решиха да се обединят и създадоха най-голямата авиокомпания в света, поне докато вторите две не направиха същото и не им отнеха титлата. Сега е ред и на последните 2 американски мейджъра и познахте – това е новата най-голяма авиокомпания.

Причината да го правят е елементарна – обединяват мрежите, обединяват администрацията, разходът “на парче” пада. По точно определени маршрути новата компания става и монопол, което й позволява да си прави с цените каквото си поиска и особено ако е връзка между централните им хъбове, конкуренцията много много не може да ги уплаши. Сигурен съм, че икономистите могат да кажат много повече по въпроса за ползите, за повечето от нас е достатъчно да се сетим за притчата на хан Кубрат с пръчките или да видим какво е написано над парламента ни.
 

 
Иначе сама по себе си новината вълнува предимно живущите зад океана, интересното тук е да се проследят необратимите тенденции. В Европа, заради националистични възгледи, сме малко по-назад в този процес от американците, но лека-полека ще ги стигнем – необратимо е. И процесът всъщност отдавна е започнал, колкото и крайният клиент да си мисли, че залага на “родното”. Austrian, Swiss и Brussels Airlines са под шапката на Lufthansa. KLM формираха холдинг с Air France, a British Airways – с Iberia. Следващият сочен кокал ще е кой ще се докопа до мрежата на Alitalia, след като неизбежно рухнат отново. И така, в дългосрочен план ще останат не повече от 3 междуконтинентални европейски компании, всичките със сериозни връзки от други континенти – било чрез алиансите, било чрез арабите. А вътрешноевропейският пазар ще бъде оглозган от лоу костовете – Ryanair, Easyjet, Norwegian, Wizz.

Къде ще остави този процес малки, маргинални компании като България Ер? Лека-полека печелившите им маршрути ще бъдат погълнати и пазарът ще ги изхвърли от там заради неефективната им работа – вижте какво се случва с линията до Берлин и ако искате да се возите с България Ер двупосочно за 155лв, сега е моментът. Всеки, който си мисли, че може ценово да се цака с EasyJet и да предлага безплатно куфар и храна, сериозно е мръднал в главата. Такива компании ще оцеляват само на кодшеър споразуменията си с големите, докато батковците в един момент не решат, че сътрудничеството не им е от полза и не дръпнат шалтера.

А на който му се гледа приятно PR видео от обединението на AA и US, може да види следващото.
 
httpv://www.youtube.com/watch?v=nJPTtIOAls4
 

Грабвайте боята, някой си изкряска

На 2 февруари, друга сакрална дата, самолет на Carpatair, изпълняващ полет на Alitalia от Пиза за Рим, не успява да се задържи на пистата и приключва в съседната канавка. Няма жертви, има един контузен.

По-любопитно от целия инцидент беше скоропостижното пребоядисване на самолета – само за една вечер машината придоби чисто беличък цвят като окраската на България Ер преди няколко години.
 

 
Колкото и да са изненадани медиите от находчивостта и съобразителността на италианците, всъщност това си е почти стандартна процедура при катастрофи. Нито една компания не иска името й да стои на катастрофирал самолет, а често разследването на причините изисква машината да стои с дни. Като се има предвид, че инцидентите често стават на летища, не е чудно, че окраската, която по принцип е рекламен билборд на компанията, е първото нещо, което изчезва. Този случай ми напомни един друг преди години, когато Airbus A340 на Iberia излезе извън пистата в столицата на Еквадор, Кито. Там обаче бяха малко по-пестеливи, замазаха само името на авиокомпанията.
 

 
Иначе инцидентът явно се използва от профсъюзите да извият ръцете на компанията майка, защото какви са тия румънци, които идват да взимат нашите заплати, да оперират по нашите линии и да паркират в нашите канавки. Ама там работата е трудна за разбиране, остава ти само да кажеш “Италия” и да повдигнеш рамене. Не че профсъюзите не са лешояди в това отношение по целия свят, де, и винаги гледат да се захванат за най-дребния детайл. Това го казвам без да оправдавам румънците, ще приключи разследването и ще се види кой крив, кой прав. За момента, полетите на Carpatair за Alitalia са спрени.
 

Ревю: Полет

Е, след като съм на всяка манджа мерудия, нямаше как да не навляза рано или късно и в кинокритиката, нали? Полет е филм с Дензъл Уошингтън, опитващ се да анализира сложната философска дилема: герой ли е пилот, който е успял да спаси с невероятен талант повечето си пътници, докато е надрусан и пиян.
 

 
Ако отделим специално внимание на ставащото в кокпита по време на катастрофата, извода е, че нищо от казаното там няма особен смисъл. На мен лично, логиката на нито една от маневрите не ми стана особено ясна – от пускането на задкрилките, до секретната ръчка, която стюардесата трябваше да дърпа в определен момент (леле, мале), до това, че двигателите уж бяха изгасени, защото се запалиха (съвсем несвързано с блокиралата опашка, която причини гмуркането, но много каръщина им се събра на тия хора), а същата стюардеса трябваше да им засили тягата. Карай, мижи да те лажем.

Всъщност, не ме слушайте мен, прочетете това ревю от един пилот, чиито текстове безкрайно уважавам (само на английски): Real Pilots Laugh at ‘Flight’, казва всичко доста по-добре, отколкото аз бих могъл – и за мисленето на пилотите, и за динамиката им с колегите и кабинния екипаж. Цитирам:

Не знам кой е най-прецаканият в случая: зрителите, които са лъгани, пилотите, чиято професия е нереалистично представена, или хората, които имат страх от летенето, страх, който филмът само ще увеличи.

Иначе, като поорязахме масата небивалици и общо взето принизихме случая до “сферичен кон във вакуум“, в сериозните академични среди (състоящи се от мен и моя приятел и колега Светльо) се зароди спор – може ли, ако се абстрахираме от почти всичко, граждански самолет да лети наобратно и да поддържа продължителен полет?

Моята теза беше, че няма да успее – казвал съм ви, че подемна сила се генерира или когато профилът на крилото е извит по подходящ начин, или когато се постави под ъгъл спрямо посоката на летене. Профилите на гражданските самолети са създадени да генерират подем дори без ъгъл, т.е. като обърнем самолета наопаки, първо трябва да го наклоним под известен ъгъл, за да компенсираме обърнатия профил, а после още повече, за да генерираме достатъчно подемна сила. Е, според мен, чааак толкова не можем да го наведем, преди да се разкъса потока, съответно отговорът е не. Това, естествено, с всичките условности и приближения от рода на че нямаме отзад ракетни двигатели, нали знаете руския метод – всичко може да полети, ако му закачиш достатъчно силен двигател. Та според моя колега Светльо, самолетът няма да има проблем да си лети наопаки и профилът на крилото не му пречи. Има предварително становище от един професор, че май е прав, но ще проуча въпроса допълнително. На път съм да изгубя един шоколад.
 

 
Без да ви пускам много спойлери, за тези, които искат да гледат филма, ще си кажа крайната оценка и тя е, че е безумно и изключително тъп. Не се правя на сноб, не е да ми харесват само френски пишман философии, за които основен драматичен похват е дълга пауза между всяка дълбокомислена реплика. Обичам и леките филми, за които не трябва да се замисляш много. Но просто има разлика между лек филм и тъп филм.

Не само заради подигравката с авиацията, просто сюжетът не струва – нито завръзката, нито историята, нито кулминацията, която е върхът на тъпотията. Пълен срам за Земекис – режисьор на “Контакт”, “Завръщане в бъдещето” и “Форест Гъмп”. С кеф бих му дал счупения тъпомер тази седмица, но има малко по-достоен лауреат. И това е американската филмова академия, която номинира “Полет” за Оскар за оригинален сценарий!!! Аз пък ги номинирам за “Счупен тъпомер” и ще ме прощавате за самочувствието, но смея да твърдя, че явно в днешно време моята награда тежи повече.

Иначе, ако ви се гледа готин филм за авиация, гледайте “Смотаняци” и “Има ли пилот в самолета”. И съм абсолютно сериозен! Тези филми поне знаят къде се намират и не страдат от фалшиви претенции, а забавата е гарантирана.
 

Една петъчна времегубка

От време на време се появяват неща, които ме изненадват с прозорливостта си и с това как от воле могат да ти загубят няколко часа, ако нямаш силна воля. Така се случи и със сайта sightsmap, който от сега ще ми стане редовна занимавка, като ме хванат лудите и ми се ходи някъде, т.е. постоянно. За разлика от стандартните Google Maps и Earth, които трудно можеш да цъкаш на сляпо, ако нямаш конкретна цел, слоят, който sightsmap наслагва отгоре, показва най-сниманите от туристи места на базата на броя снимки, качени в Panoramio.
 

 
Мислех си да ви направя нещо като мини ревю, но най-добре е просто да отворите и да се разходите виртуално нагоре-надолу. Интензитетът на жълтото показва колко снимки има качени на съответната забележителност, а пък по-централните от тях си имат линкове към уикипедия и т.н. Подобна функционалност ми се ще да има в бъдещия ми форум…
 

Малко надникване към форума

Та като споменах форума, знам че голямо чакане му ударихте, но няма как, искам нещата да са изпипани. Амбицията е да е нещо много повече от това някой да влезне да попита за евтин самолетен билет, да каже мерси и да си тръгне. Ще ми се да се получи приятна атмосфера и хората да се застояват, затова от първия до последния чарк искам сайтът да крещи колко са зарибени посетителите му по пътешествията. Тук ще изброя малко от дребните детайли, които колкото и да са миниатюрни, се надявам да направят усещането специално.
 

 
На първо време, форумчето, в което ще пускаме най-добрите оферти за самолетни билети, ще си има малко авиационен хумор в етикетчетата. “Регистрация” означава, че офертата е активна в момента, “последно повикване” – че й остават по-малко от 24ч, а “излетял” – че е приключила.
 

 
А това е как изглежда профилът до темите ви. Всеки ще може да попълни държавите, които е посетил и информацията ще е налична чрез лек поп-ъп прозорец – не само за фукане, но и като прочетете съвет и отговор от някой, ще можете да сравните дали човекът наистина е бил на мястото или просто е чул нещо отнякъде. Над това меню е линк към flightdiary.net, най-добрият за момента тракер на прелетени километри, например моя профил можете да видите тук. Нескопосаната черна лента е да скрия адреса, не искам повечето от вас да виждат стърчащата арматура от строежа.
 

 
А с това малко безлично скрийншотче искам да покажа, че няма да е само форум, а ще има и секция за новини, която ще съдържа предимно оферти за самолетни билети и хотели, но от време на време и друга любопитна пътешественическа информация. И това е само началото, лека-полека нещата ще се разрастнат до степен форумът да е само част от цялото общество.

Та така, дребни детайли, незначителни даже, но се надявам на хората да им харесат, защото колкото и джвъчки и хитринки да вкарвам, основната полза ще дойде от вас като читатели и писатели! В следващия обзор ще ви покажа още неща, а седмица преди пускането ще обявя и обратен брояч. Излишно е да казвам колко съм се вдъхновил, остава само и хората да споделят част от ентусиазма ми и нещата ще се получат, сигурен съм.

Толкова за тази седмица.
[social_share\]