Поредният ден беше запълнен от единия тегел на двудневното пътешествие в по-ненаселената Исландия. Понеже, видите ли, огромният Рейкявик със многобройните си 150 000 жители ни се виждаше пренаселен. Но така е тук, ако искахме да видим доста от природата трябваше да мръднем доста навън, а и както доста хора знаят в такива пътешествия дълго време на едно място не ме свърта.
Преди да кажа чао на Рейкявик да отбележа нещо пропуснато от предните два дни. Ядохме хот-дог на най-известният(може би) хот-дог павилион в света и една от исландските забележителности. Въпреки славата си, щандчето не е прераснало в някъв тежък франчайз, а си седи една будка по средата на нищото и много трудно може да бъде намерена без да питаш 2-3 пъти. Хотдоците наистина бяха вкусни(до колкото може да е вкусна наденичка с хлебче и сосове), но леко миниатюрни и калкулирахме, че на нормален човек ще му трябват около 4 да се наяде.
И така, хванахме гората…образно казано, защото тук дървета почти няма. Имаше няколко централни точки по маршрута ни по южния исландски бряг – два водопада, да зърнем оня вулкан дето направи мазалото миналата година, малко полуостровче и плаж със черен пясък и много много нереални гледки от колата, докато минаваме между тия точки.
Трафикът по път номер 1, т.нар. Ring Road беше минимален, и да ви кажа чувството да си имаш подобни гледки едва ли не само за теб е невероятно. Следва дневният пакет от снимки…и понеже все ми се карат че не съм достатъчно подробен ще напиша най-често срещаните диалози от нашата кола:
- ееееххх
- аааааа
- виж там
- смени радиото
- тия що толкова говорят по радиото
- лелееееее
- защо телефона ми не се връзва към водафон?
- уникална гледка
- спри да снимам
- снимай в движение
- кой ще седи отпред?
- намали топлото
- увеличи топлото
- накъде върви еволюцията
- подай ми кроасана
- и т.н. и т.н.
1. Seljalandsfoss – ужасно силен водопад, зад който можеш да се разходиш – не е най-сухото изживяване, но силно препоръчително.
2. Skogarfoss – този беше по-висок, но не толкова мощен. На него можеше да се покатериш до началото му, много странно беше как вятъра връщаше част от водата обратно.
3. Някъде отзад е вулкана със сложното име
4. Ето ме и мен до едно от традиционните исландски превозни средства – огромни джипове, с огромни гуми. Шапката ми я е плела някоя исландска леличка.
5. Полуостров Dyrholaey. Очите не ви лъжат, това наистина е плаж със чисто черен пясък. Просто трябва да видите контраста с бялата пяна.
Последва приличен обяд в приятна бензиностанция близо до чернопясъчния плаж. Пробвах местното агнешко и традиционна исландска супа – заслужават си. Последва 2 часа шофиране до нощната ни спирка – един хотел по средата на нищото. Бяхме от малкото гости в него, а за лятото вече бил изцяло резервиран – просто да усетите разликата между нисък и висок сезон.
Още утре.
До Утре и КЗЛ!
[social_share/]
[wp:svejo-net]
[topbloglog]
