Обратно в Европа. Понеже Милано е несравнимо по-скучно място от Азия (относително казано, сигурно на някой виетнамец тук би му било много интересно), мисля да използвам последните два дена преди прибирането до България за малко резюме и заключителни впечатления от държавите. Първо за Тайланд и Сингапур, последвано от Камбоджа и Виетнам утре. Необходимо уточнение е, че въобще не твърдя и настоявам, че мнението ми е авторитетно – това са впечатления на базата на само няколко дни, прекарани в съответната държава и едва ли е нещо повече от леко погалване по повърхността. От друга страна, едва ли познавате много хора с опит в тия държави, така че колкото и несъстоятелно да говоря, можете само да гледате умно и да кимате с глава :)
Тайланд
Тайланд е най-прекрасната, най-вълнуваща и най-интересна държава на света. Държава на контрастите или поне такова беше моето пътуване. Банкок си е мегаполис в пълния смисъл на думата. Големите стари будистки храмове, магистралната река, замърсена вероятно от многото трафик в нея, препълнените корабчета от градския транспорт, уличните колички за храна – всичко това е в съседство с ултра модерни молове, световните вериги хотели и високи небостъргачи. Сложете и разюздания нощен живот и се получава един уникален компот, в който всеки може да си намери някакъв комфорт.
После идва Чанг Май – по-традиционен град като цяло, но и той на своя път към модернизацията. Тук беше и най-тайландското преживяване с фестивала Loy Krathong. Дори да не си вярващ, в чисто визуално отношение съм сигурен, че малко неща на земята могат да се сравняват с гледките, видяни по време на фестивала. И тук не прекалявам грам, предизвиквам някой да ми намери гледка, която да удари в земята 10 000 огнени фенера, политащи към небето. И най-вече, фестивал, все още типично тайландски и неопорочен от туристите. Жалко, че нямаше време за другите забавления там – планинските няколкодневни обиколки и разходки.
И разбира се, Пукет и островите Пи Пи. Светлосиня вода като по картичките. Дали са по-добри от плажовете в Австралия? Честно казано, не бих сравнявал. Доста различни са: от белия пясък на Whitehaven Beach (Австралия) до скалистия залив на Maya Bay (Тайланд), от делфините на Palm Beach (Австралия) до маймуните на Monkey Bay (Тайланд), от уединението на нашият собствен хотелски плаж (Тайланд), до препълнения Bondi Beach (Австралия). Хвала само на тия, които могат да видят и двете (нескромно).
И накрая, хората. Не само в Тайланд, из всичките държави, предимно по хотелите, където се осъществяваше болшинството от местната ни комуникация, успяхме да видим много приятелски, ухилени и позитивно настроени хора. Споменах за дребните услуги, дори след като сме напуснали хотела, споменах за сим-картата, с която ми беше услужено. Докато в Европа повечето от т.нар. клиентско обслужване е насилствено и лицемерно, там хората ти помагат защото искат, а не защото си им платил или просят голям бакшиш. Това от една страна. От друга обаче, около туристическите места чужденците са малко или много ходещи доларови знаци, които трябва да се изтупат като брашнян чувал. Бях споменал измамите, вървящи около Двореца в Банкок, добавят се и постоянните игри с цените, които честно казано са уморителни. Ако не се договориш за цена предварително, почти сигурно ще бъдеш изигран. Дори симпатичната бабка, която ти продава фрешчета, ще те таксува двойно, ако си направил грешката да не питаш първо колко струват. Пазаренето при покупка на пазар е традиционно за региона, ама става доста досадно, когато ти казват невъзможни цени и уж те оставят да свалиш 10-20%, с което да те натоварят само с 400%, а не с 500%. Особено за елементарни стоки от рода на покупка на сапун, което не би трябвало да отнема пет минути и непрестанна битка с калкулатори. Но все пак мисля, че това са малък процент от общите тайландци, а и в целия свят туристът е крава за доене, просто поради расовите и езикови различия в Азия, въпросните много по-лесно се различават.
Сингапур
Сингапур е най-прекрасната, най-вълнуваща и най-интересна държава на света. Сега сериозно, в компанията на останалите три Сингапур някак си изпъква като държава, на която по би й прилягало място в Западна Европа, Австралия или някой от бреговете на Щатите (за които нямам първа ръка информация, засега). Всичко е безумно чисто, модерно, скъпо (по азиатски критерии и евтино по европейски) и организирано. Всичко това, казват, се постига с цената на жестоки глоби и ограничения, което не се харесва на много хора. Все пак забрана за продажба на дъвки звучи чак нелепо. От друга страна, е тотално разбираемо, след като мястото е световен кръстопът и смесица от много култури. Не можеш да очакваш спазването на определени правила да е заложено в главата на хора от целия свят, след като те са свикнали по друг начин в родните им държави. Единственият начин да се поддържа известен ред е чрез зверски глоби – някои са свикнали да си плюят дъвките на улицата, други да пресичат на червено, трети да си пушат в заведенията. Трябва да ги вкараш в ред с тежки закони, иначе анархията би била пълна.
От всичките посетени държави Сингапур е най-малко впечатлителната и ако имам хипотетична задача да си избера коя от четирите да посетя пак, би била първата елиминирана. Но това не значи непременно, че е лошо, просто такива градове вече съм виждал, а и летвата е вдигната прекалено високо от останалите. От друга страна, е единствената държава от изброените, в която бих живял. Двете неща не бива да се бъркат – сигурен съм, че на Еверест е безумно яко, но там не бих живял, дано ме разбирате. Редът донякъде ми допада като на човек, който никога не е бил особено добре в дребните български тарикатлъци, от които толкова масово се оплакваме и редовно практикуваме. Този ред обаче води до прекалено голяма стерилност и със сигурност се сблъскваш с бюрократично безсилие, нещо, което ми е познато и от Холандия. За времето не съм сигурен също, влагата е смачкваща, а ние дори бяхме в по-мек сезон, но предполагам, с това се свиква. Черешката на тортата е добрата географска локация с много изходни точки към целия свят. Няма лоу кост в региона, който да пропуска Сингапур, а полетите до Австралия са по на често от автобус 94 в пиков час.
С две думи, евентуално хипотетично някой ден бих живял там, но да отида на специална екскурзия само с цел Сингапур, твърдо не.
Утре:
- моткане из Милано
- заключително ревю за Камбоджа и Виетнам
До утре и КЗЛ.
[social_share\]
