Югоизточноазиатски Дневник – ден 7. Хилядите фенери.

До къде бях стигнал? А, да. Влака ни стовари към 3 часа следобяд при положение, че по разписание трябваше да е 9:35…ма няма проблеми, поне се наспахме и си починахме. Лошото беше, че трябваше тепърва да се организира транспорт до площадката за изстрелване на фенерите, а това щеше да е трудно при очакваното меле и упоритото желание на местните таксиджии и туктукаджии(тук-тук е една моторна триколка, много яко) да изкъртват със цени бледите туристи, които не знаят как да се пазарят.

Пристигнахме в гостилничката, едва ли има по-подходящо наименование за това място, и се настанихме. Условията са базови – нищо излишно, но достатъчно(чистота, баня, тоалетна, климатик, Wi-Fi). Обслужването обаче е нещо, което няма да намериш в петзвезден хотел, никога. Разпитах жената собственичка за транспорт до това място, тя каза че дори е забравила че днес пускат фенерите, но ще се обади на един неин приятел туктукаджия. За 5 минути имахме уреден транспорт, прилична цена и час на тръгване и връщане, най-вече с доверен шофьор. Защото би било много куцо някой да ни закара на 15км от града, там да си намери някой който да му даде повече пари за връщане и да ни зареже. Но не само това, култовия момент беше, че жената си даде нейния телефон за да звъня на шофьора да се разбирам с него, ако се разгубим вечерта, защото аз имам само холандски и ми е скъпо. Ей така, без дори да я моля за нещо подобно. В крайна сметка взех само сим картата, като само ме помоли да не звъня на родителите си в България. На всичкото отгоре изрови отнякъде българско знаменце, което закачи на едно табло със знамената на всичките и гости, минали и настоящи. Бекпекърите може в доста голяма част от случаите да са опърпани хипари, ама обслужването на което се радват е номер 1. Покажете ми един петзвезден хотел, в който служител там ще си даде сим картата на някой костюмиран бизнесмен…

Та, натоварихме се в тук тука заедно с момче и момиче французи, които от нас разбраха за събитието и решиха да дойдат, иначе си се шляят ей така – 2 седмици в тайланд, 2 в лаос, после пак 2 в тайланд, после не знаели къде. Пристигнахме сред жесток трафик, нагълтахме се с бензинови пари от туктука и се разбрахме в 10 вечерта да се чакаме за наобратно.

Събитието е будистка церемония,част от 3-4 дневен фестивал който е всяка година на пълнолуние в 11-ия месец. Фестивала се празнува из цял Тайланд, но най-вече в Чанг Май, което е основната причина да сме точно тук. Масовото пускане на фенери се случва само тук от цял Тайланд, в будистки храм на 15км от Чанг Май. Има дълга будистка молитва и в един момент фенерите се палят, изчаква се сигнал от монасите и се пускат към небето. За будистите има дълга символика в цялото нещо, за невярващите е най-вече визуално изживяване и пожелаване на желания. Тук прехвърлям щафетата на снимките, защото много се разприказвах, а това нещо от думи няма нужда.

Веднъж пироман, цял живот пироман
Веднъж пироман, цял живот пироман

 

Фестивала Yi Peng
Фестивала Yi Peng

 

Фестивала Yi Peng
Фестивала Yi Peng

 

Фестивала Yi Peng
Фестивала Yi Peng

 

Фестивала Yi Peng
Фестивала Yi Peng
Фестивала Yi Peng
Фестивала Yi Peng

Ето и видео, не съм го правил аз, моите поради проблем с фотоапарата са с отвратително качество.

httpv://www.youtube.com/watch?v=N9Ko-yvJzHU

Въобще цялото нещо си заслужава идването до Тайланд само заради тия 30 секунди. Като допълнение целия фестивал си е изцяло тайландски, въпреки че има доста туристи е един от най-обичаните местни празници и все още не е налазен от групите с автобусите, сигурно защото е блъсканица и задушно да се стигне, няма вип ложа за добра видимост, а това ще е много неприятно за разглезените туристически гъзове. Целият фестивал е ултра-мега-гига автентичен и като си представя, че сигурно със сестра ми сме били единствените българи и много си се радвам на уменията.

Единственият неприятен щрих, ако може да се нарече така, е че летвата беше вдигната прекалено високо още в началото на обиколката и се притеснявам останалите неща да не останат в сянка. Но съм сигурен, че Ангкор Ват и Хейлонг Бей имат какво да кажат по въпроса и ще извадят тежката артилерия, а и други скрити лимонки ще се появят. Stay Tuned.

За утре следва:

  • Обиколка из неделния пазар да видим как са ни уменията за пазарене
  • Вечерта е главният ден на фестивала в самия град Чанг Май.

До утре и КЗЛ.
[social_share\]
[wp:svejo-net]
[topbloglog]

About

Благодаря за интереса към блога. В днешно време се подвизавам предимно и доста активно в другото ми отроче - magelanci.com. Ако имате въпроси, проблеми или просто искате да споделите нещо свързано с пътуване, заповядайте там!

View all posts by

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *