Така е, като се гърча цял ден по летищата, ще ви гърча и вас с историите от там. По принцип слагам за заглавие на поста най-впечатлителното нещо от деня и това безспорно бяха проверките за сигурност. Но всичко по реда си.
Росен, сравнително наспал се, позитивно настроен и усмихнат пристигам на летище Схипхол в Амстердам. На бърза ръка правят проверка на адреса, на който ще отседна и ме пращат към гейтовете. Там обаче, изненада, преди да ти проверят багажа, всеки минава нещо като мини интервю. Въпросите са от типа “Очевидни неща, гледаме да те хванем в крачка” като например: какво учиш, имаш ли студентска карта, колко време ще останеш в САЩ и т.н. Добре, че го нямаше въпросът “А какво ще правиш като завършиш?”, че просто щях да въздъхна дълбоко, да отпиша пътешествието до САЩ и да се върна обратно.
Минах през голите скенери и се натоварих на старичките Boeing 767 на United. Хубавото на 767, макар и по-стар от например 777, е, че в него трудно могат да се наблъскат много седалки на един ред. Конфигурацията е 2-3-2 и като успееш да се сдобиеш с място до прозореца, до теб има само едно съседче. Лошото е, че самолетчето е на годинки и си му личи. Системата за забавления е откровено допотопна, с 10-ина канала избор. Избрах си да гледам Planes на Дисни, че го бях изпуснал по кината, ама докато се наканя, филмчето отишло до половината. Да, оказа се, че филмите си вървят по личните телевизорчета и няма как да ги спреш, пуснеш, продължиш, просто трябва да си ги пуснал от самото начало, иначе гориш. Пък после дъртите компании като United има да пищят на умряло, че арабските им взимали хляба.
Очакваха ме 9 часа скука, след като системата беше буквално неизползваема, затова си свалих моето лаптопче и оптимистично се надявах да се забавлявам с нещата, които си имам на диска. Е, да, ама не, в самолета беше толкова шумно, че трябваше да си разширя ушните миди ръчно, за да набия големите слушалки в тях, току виж съм чул някоя дума. Остана ми само да дремна малко и да се пуля през прозореца, пак е нещо. Ето ви малко снимки над най-северните части на Канада, необитаеми.
Кацнахме във Вашингтон по план в 3 без 10 следобед. Мечтата ми беше скоропостижно да се изстрелям от терминала, за да посетя пак клона на National Air and Space Museum, който се намира до летището във Вашингтон. Мечтите ми бяха попарени от тамън 3 проверки за сигурност с опашки, като първата беше най-култова с интервюто. Пристигам на гишето, давам си паспорта и пак се почват амстердамските въпроси тип какъв съм, какво ще върша в САЩ и за колко време. По някое време стигаме до следния диалог:
Полицай: Не е ли скъпо за студент да идва до САЩ само за седмица?
Аз: Не, билета ми беше много евтин.
Полицай: Колко евтин, 5 долара, 10 долара?
Аз: Малко повече, 150.
Полицай: Не, това е невъзможно.
Аз: Възможно е бе, сега ще ти покажа, само да си намеря имейла в телефона.
Е, да, ама нямам нет на летището, какъв имейл ще погледна. Обръщам се извинително към полицая с неприятната новина. Диалогът продължава:
Полицай: Каза, че ще ми докажеш, ама нещо не можеш, защо така?
Аз: (Невинно показвам телефона, на който пише Network Error)
Полицай: 150 долара от Амстердам до САЩ, някой тук май ме лъже.
Аз: (Вдигам рамене и нищо не мога да кажа, говоря под мустак, че случая го имаше и в медиите, на едната честна дума разчитам да ми повярва)
Полицай: (Удря печатите на паспорта ми и ме пуска)
Явно е необходимо следващия път, като пътувам, на подобни билети да имам подробни разпечатки и от имейла с плащането и от извлечението на кредитната карта. И при предишното ми пътуване до САЩ си имах премеждия с невероятния ми маршрут през половин Европа преди да полетя към Щатите, сега пак. Много съм им съмнителен и някой ден явно ще си изкарам подробен преглед по всякакви отверстия, ако не съм зареден с необходимата бумащина. А хич не ми се иска да ви разказвам за подобно приключение.
И така, както казах, в сладки приказки с граничните служби си стана 4:10, а музея работи до 5:30. Еми здраве да е, имах 40 минути в него, 30 минути да обиколя любимите си два експоната – SR-71 Blackbird и совалката Discovery, и 10 минути да си възстановя спокойното дишане. Първата визита я бях описал подробно в пост от предишното ми пътуване. И ако тогава беше запознаване със знаменитости, сега беше по-скоро среща със стари приятели. Просто наминах да ги видя как са, липсваха ми, надявам се и на тях да съм им липсвал. Няма снимки, защото SD картата ми се предаде, а за нова ми искат 30 долара на летището и ще имат да вземат. Ще пусна две от миналата година, вие ще се направите че са пресни.
Върнах се на летището и специално потърсих заведението от веригата Five Guys. Това е нещо като по-високо ниво джънк фуд, сиреч бургери, картофи, коли и подобни. Няма какво да ви се извинявам, кефят си ме бургерите там и както бях умрял от глад, изядох количество, на което и най-едрите американци биха кимнали одобрително с глава.
Имам два часа до полета ми Вашингтон – Ню Йорк, а вече почнах да оклюмвам малко, но ще се включа пак в Ню Йорк…
Вече съм в Ню Йорк и си спретнах мини бивак на терминал 4 на JFK, единственият, който работи денонощно. На влизане в самолета ми мазаха ръцете с нещо, явно да търсят наркотици. Както е тръгнало, с всякакви видове проверки ще ме удостоят. Чака ме много дълга нощ, барабар с няколко останали други хоумлеси в терминала, но си купих нет, така че трябва да е прилично. Ако успея да дремна час-два, ще е още по-добре, ако не, ще дебна какво ще направи Пиронкова в тениса. Някой ден сигурно ще остарея за подобни самолетни каскади, но още не съм и се радвам.
В 6 сутринта ми предстои полет до Тампа, Флорида и същинското начало на пътуването.
До утре и КЗЛ!
[social_share\]
Интересно ти е било като чета:) Ама бях пропуснала, че спиш на JFK:)Да, тия въпросчета на летището за излитане ги задават винаги. Миналата година ще изпуснем полета за Маями, оная в Мадрид се опитва да ми задава въпросите на английски, викам давай по-бързо на испански, че ми замина самолетаааа. Дано да има някакъв резултат от тези проверки…
Ами то не точно спане…щото полета от Вашингтон каца в 11, а полета към Тампа е в 6 сутринта. Аз докато излезна от летището и после докато се върна за чекин и в хотел няма да мога да спя…а летищните не мога да си ги позволя, та реших да се измъча една нощ. Ма бива, двама китайци маат карти цяла нощ до мен.
Нали няма първия ден след като кацнеш в Тампа да ходиш до Miami/Homestead? Че както не си спал да не те гризне някой алигатор?:)
Не, сериозно, не знам как издържаш, че и часова разлика, уффф!
Свежарка съм в момента, само слънце и топлина ми е в главата :) След час излитам
Не е за наркотици, за остатъци от експлозиви е. Гледай ако беше хвърлял пиратки покрай нова година, какво те чакаше на тази проверка :D
Е, ако ги хвърлям няма проблеми предполагам, проблем е ако ми гърмят в ръката, ако се правя на бабаит :) Аз се отчетох само с един бенгалски огън тая нова година :)
Ти само ако си я пипал, без да ти е гърмяла в ръцете, фосфора отпред (онова дето се пали), пак оставя следи, с които може да си осигуриш минимум от онези проверки, за които не искаш да ни уведомяваш в пътепис ;)
Да знаеш догодина зимата пак като се засилиш за Щатите (да не си разваляш традицията), поне месец преди това пълно въздържание от допир до пиротехнически средства и материали.
Извод: пред официални власти никога не казвай повече отколкото е необходимо без изрично да са те попитали… ;)
Ми там е работата, че аз му казах евтин, той изрично ме попита колко евтин. А го нямам хладнокръвието да лъжа гранични служители :)
Можеше да се пробваш да му кажеш, че всъщност баща ти е саудитски шейх и 1000 долара са дребна сума за теб, ама тогава щеше да се вкараш в друг филм :)
С нетърпение очаквам пътеписа за пребъркването ;) :P
Браво, железен си! Уморявам се само докато ти чета пътуването :D
Taка като те чета абсолютно идентична проерка миу спретнаха на “Бен Гурион” само , че на излизане … с мини интервютата преди чекирането , еднотипните въпроси задавани до втръсване , заяждане за всяка по-съмнителна дума , искане за разпечатки от хотели и резервации ( бях ги изхвърлил) м въпроси за цената на който съм купил полета. Накрая ми спестиха единствено пълното събличане ( но пък опипаха дрехите ми буквално сантиметръ по сантиметър) и адски щателна проверка за следи от експлозиви на багажа . Дрегера им отвреме-навреме изписукваше нещо и служителя ме поглеждаше изпитателно … аз като знам , че съм невинен се потя ама дотам. Идеята да се черпим предната вечер в Тел Авив до среднощ с двама полски другари и една черна мацка от Ню Йорк явно не беше много удачна :-)
Та явно едните и другите имат много сходен маниер на проверка.
Невероятно, на мен това ми изглежда най – добрата часто от щатите, няма зима, малко по лежерен начин живот в сравнение с Northeast коридора, по евтино от Калифорния и по малко данъци с повече outdoor развлечение, но все пак трябва да се види първо :)
Много хубави снимки.