Китайски дневник – ден 10. Москва.

Китайския дневник предава с известно закъснение от Русия. Истинската причина се корени в юнашкия ми мързел, но артистично бих се изказал че закъснението е породено от промяната откъм стегнати и средно организирани дни в Китай до пълно безделие по холандските плажове.

Та кацаме си в Москва и след известно суетене и чудене къде са аджеба граничните полицаи, успяваме да си изнудим персонален такъв, който излезна от една стаичка специално да провери нашите паспорти. Попита ме дали говоря руски, казах му малко след което той смени на английски. Тоя шаблон се повтори през целия ден – опитваш се да им заговориш на руски, те отговарят на английски…говориш им на английски, те отговарят на руски.

В полузомбиран вид, който се придобива само след прилична часова разлика, 3-4 поредни менюта самолетна храна и спане в седнала позиция, се домъкнахме до Червения Площад, който беше налазен от хора поради доброто време, факта че е уикенд и че генерално в столицата на Русия човек очаква да има хора в идеалния център дори навън белите мечки да цъкат белот пред мавзолея на Ленин от студ.

Нездравият ни интерес към поредната комунистическа мумия беше и първата ни цел. Опашката беше прилична, но за разлика от тази пред Мао изглеждаше съвсем преодолима, а не като опашка за хляб в началото на 90-те. От там се почна и щавенето с пари, за самият мавзолей логично вход няма, но има такса за багажа, който оставяш отпред. В зоната около мавзолея има паметници на много хора и много от тях са ми известни като имена от комунистическата история на Русия. Имаше и един паметник, който името не се виждаше защото беше целия отрупан с цветя…сигурно вече се сетихте кой е той – добре познатия Сталин. Всеки да си интерпретира тоя факт както намери за добре.

След това погледахме смяната на караула на кръгъл час пред вечният огън. Много високо си вдигаха краката тия момчета, като Бербатов пред задна ножица, но да не изглежда хумора ми нелеп ще се поправя като кажа, че е много стегната и тържествена мини церемония.

Последва обиколка из двора на Кремъл, тук всяка изложба беше доста скъпичка, ние се пласирахме единствено за Оръжейната Палата, която е и най-ключова и най-скъпа. Много злато, много накити и много история от средновековието. Имаш чуството, че аха зад ъгъла ще видиш някой да се дуелира.

После задължителните снимки пред петолъчката(една от многото) и църквата на площада, която наистина изглежда като нарисувана и като от приказка.

Кратко излежаване на една ливадка пред самия Кремъл на 20м от базиликата и обратно към летището за полета до Амстердам. Много интересен полет, като излетиш от 9 часа в Москва кажи речи през цялото време се гониш със залеза и следващата гледка си седи за цялата продължителносто на полета от 3 часа.

Благодарим на Аерофлот и приличният им по дължина престой в Москва за днешният ден. Техните собственици от руската държава пък сигурно ни благодарят за количеството пари, което изсипахме само за няколко часа като се включат и не съвсем евтините визи. От Китай към Москва ценовия шок си е на ниво, но той би бил факт и без Москва – в Холандия също не е евтино.

Честно казано, пиша го тоя репорт 2-3 дена по-късно и сега имам чувството, че около всичките ми спомени от Москва има една такава бяла замъглена рамка, която тъпите филми ползват да показват сънища или мъгливи спомени от миналото. Сигурно породена от кататоничното състояние, в което се намирахме. И макар Русия да си я признавам в статистиката на посетените държави след като съм излезнал от летището, това определено беше само тийзър и както и преди, така и сега имам намерения да я посетя както си трябва за няколко дена в близко бъдеще.

Следва – Епилог.

До Утре и КЗЛ!

[social_share/]

[wp:svejo-net]