Днес трябваше да отметнем малко задължителни туристически дестинации. Така казано звучи все едно имам задължение да го направя, и ако зависеше от мен щяхме да сме някъде другаде. Нищо подобно, колкото и да псува човек цялостната туристическа индустрия има си места, които не случайно привличат хора от целият свят. За нас днес фокусът беше на Забраненият град и площад Тянанмън.
Забраненият град вече е разрешен стига да си платиш съответната входна такса, че дори има и аудио гайд на български, който естествено ние не използвахме. Мястото е бъкано с история, сравнително автентично запазено и огромно по размер. Последното е особено наложително за да събере ордите, които искат да го видят. Ето я и добре известната първа порта на града с мутрите на Мао и мен.
Всъщност не съм сигурен дали тази порта е част от града, мисля че официалната част почва по-вътре с продажбата на билети, но не съм тотално сигурен. Ето ме и вътре сред малка част от многото дворци, зали, постройки и павилиончета.
Последва площад Тянанмън. Освен че е огромно открито пространство е известен със още 2 неща:
1. Протестите през края на 80-те, които май днес много много не се преподават в местните училища. Особено покъртителна е една снимка на един пич, който се е изправил с пазарска чанта срещу един танк.
2. Мавзолея на Мао. За съжаление днес не успяхме да го видим и да продължим на нашето World Mummy Tour, след посещенията на Георги Димитров и Хо Чи Мин. Оказа се, че е отворено само между 8 и 12, което са камъни в моята градина, защото това би трябвало да го знам. Друг слух е, че това което е вътре отдавна не е мумията на Мао, ама когато е празно квадратче в личния ти списък което си чака отметката някак си подобни детайли не те интересуват. Ще пробваме пак в Петък.
Последва разходка из Beihai парк, който уж беше наблизо. На картата имах нарисувана зеленинка и езерца, което обаче в действителност се оказа част от някаква официална постройка заградена отвсякъде с висока ограда и охранявана от военни през 50-60м. И като се има предвид, че бяхме поуморени и тоя парк го чакахме за да починем на някоя пейка 3-4 километровата обиколка покрай оградата не беше много освежаваща. Все пак в крайна сметка се добрахме до публичен парк с доста приятно езерце, пеещи и танцуващи китайци в беседки и прочее екзотичности, които споменавам само мимоходом за да създам впечатлението, че такива ултра интересни неща са ежедневие тук. Все пак вижте следващата снимка, тук много обичат имената на местата да са като артефакти от Хироусите. Зала на божествената светлина, Храм на вечният мир, Град на хармонията…буквално навсякъде е така.
Остана да свърша малко административна работа покрай разходката ни до Великата Китайска Стена, която обаче се проточи повече от необходимото и леко поумряхме от глад. Все пак се пласирахме в крайна сметка в едно мюсюлманско ресторантче(аз си мислех, че мюсюлманско означава предимно дюнери – ако някой от вас е изпаднал в същата заблуда да си кажа, че няма нищо общо, готвят си китайски манджи вътре), препоръчано от любезната ни домакиня от предишната вечер. Сега, принципно като имаш меню на английски и картинки поръчването на храна не би трябвало да е сложно. Това, което се пропуска обаче е мащаба на картинките. Така, поръчвайки 3 манджи с месо и 2 ориза, които от опита ни от предишните дни трябваше да са силна и достатъчна вечеря за хора, които са само закусвали…изведнъж се оказахме с 2 прилични порции месо, 2 чинии ориз по европейски стандарт(тук по принцип са по-малки порцийките ориз отколкото в Европа) и…….един огроооомен едва ли не казан пиле с картофи. На, гледайте:
Излишно е да споменавам, че доста остана неизядено, макар че се постарах да включа малко от легендарните възможности, с които съм познат на ребърцата в Делфт.
За утре програмата е посещение на Летният Дворец и Зоопарка където ще търсим панди. За късния следобед и вечерта – ще импровизираме.
До Утре и КЗЛ!
[social_share\]
[wp:svejo-net]
