Емоции, брат. Но всичко по реда си. Сутринта станахме рано рано за да хващаме влака обратно към Шанхай. Споменах вчера за влакчето, което свързва двата града, ето скромната скорост, която развива:
Без да навлизам в излишни обяснения е ясно, че след като тръгнахме рано рано с тая скорост стигнахме също рано рано…представяте ли си примерно някой хубав ден София-Бургас за 1 час? Да не се отклонявам. Хапнахме закуска в хотела и легнахме да подремнем, след това се запътихме към нарочената среща в 12:30 на изхода на спирката на метрото, която е към пистата за Формула 1.
Тук ще стана безкрайно обстоятелствен, защото последващата история е култова. Срещата е с един тип, който живееше в къщата ми в Холандия и сега прави стаж тук. С него и негови колеги/приятели ще се опитаме да влезем на формулата по-евтинко от официалните кожодерски цени. Не би трябвало да е сложно, тук местният интерес към състезанието не е особено голям и масово се раздават безплатни билети по фирмите, които после предприемчиви служители продават пред входа на пистата. Пристигайки на уреченото място установяваме, че офертите са 2:
1. Да платим цена около 500 юана(50-ина евро +-) за сектор чиято официална цена е 780 юана(78-ина евро +-, ако ви куца математиката).
2. Да платим по 370 юана на калпак и някъв връзкар да ни прекара през полицията във VIP зона, така че да не плащаме.
Много дискусии протекоха в компанията и в крайна сметка почти надделя мнението което и аз споделях, за неофициалните билети, но все пак билети от 500. Постоянно около нас се навъртаха хора, които искаха да продават, най-комичен беше един пич, който продаваше билет за правостоящ със корична цена 380 юана, но първото му предложение беше да го купим за 400 юана?!?! Пазаренето тук достига доста дебилни граници.
Оня връзкара с полицията обаче беше много настоятелен, там където щял да ни вкара се виждала абсолютно цялата писта без старт финала, не е предназначена трибуна A, B, C а VIP трибуна. В нашата група се появи и една бойна отракана китайка, която улесняваше комуникацията с него и в крайна сметка решихме да пробваме по неговия път. Да ви кажа никога не бих направил подобно нещо, но сега бяхме голяма група и изглеждаше няма как да ни излъже, а и китайката в нашата група ни даваше самочуствие и увереност, че нещата ги разбира как работят по тия ширини и че човека си е пич. Докато в един момент, докато говореше с него се обърна към нас със: “Are you sure you really trust this guy?”. Замряхме за секунда, след което имаше бурни реакции че естествено че не. Оня обаче го обърна на чест, ама искал парите предварително да му ги дадем тайно в паркирана кола наблизо. В крайна сметка се разбрахме да съберем пари в един от нашата група, на майтап най-назобения и най-мускулестия, да ни закара да видим местата и тогава той ще му даде парите.
Излезнахме леко 100-200м извън пистата на някаква изолирана улица и започнахме да чакаме транспорта на “организатора”. По едно време пристига едно луксозно бусче с табела отпред Red Bull Racing VIP…работата започна да изглежда сериозна. Натоварихме се на бусчето, минахме през някакви полицейски контроли и пристигнахме до “ВИП” зоната. МУАХАХАХАХХАХА. ВИП зоната беше един товарен контейнер трупнат в паркингите на боксовете. Наоколо беше пълно със самолетни контейнери с логото на отборите, мотокари и въпросния контейнер на едното кьоше до единия завой. Върху него имаше 30-40-50 човека със объркани погледи, които според мен осъзнаваха че са се прецакали, но или са дали парите предварително или ги е било страх че няма как да се върнат. Щеше да е смешно, ако не беше истерично, а времето напредваше. Сега ме е яд, че не снимах тия товарни контейнери на отборите там, малко хора имат достъп до тях, ама тогава хич не ми беше до снимки.
Групово решихме, че тоя бъзика ли се с нас и естествено никакви пари няма да му дадем. Отказахме и транспорта с ред булското бусче наобратно, кой знае в коя канавка щеше да ни закара и просто тръгнахме пеша без цел и посока, като се надявахме полицаите, през които минахме на отиване да не се заинтересоват как сме минали и защо се връщаме. Часът беше 14:40, до старта оставаха 20 минути. Успяхме някак си да стигнем до нормална публична зона, което беше установено от факта че почнаха пак да се мотаят продавачи на билети около нас. Нашия пич щял тоя път да се опита да ни вкара на една от трибуните, ама мисля по това време вече беше загубил и последните проценти доверие, което му имахме и лека полека го зарязахме. Започнахме на пожар да търсим 11 билета…никой от тия, които продават няма 11 билета. Затова наобиколихме мускулестия пич да ни върне обратно парите и всеки се спасява кой завари.
Инстинктивно тръгнах към касата за билети, часът беше 14:50. Там лоша новина ме чакаше: билетите за правостоящи разпродадени, най-евтините седящи също, изглежда най-евтиният официален билет струваше 110 евро на калпак, което съвсем не бях готов да извадя на ръка без досег до банкомат, който кой знае къде беше. Наобиколиха ме малко хиени и се почна пазаренето със калкулаторите на телефоните ни да си разменяме цифрички. Успях да го навия един за 3 билета за 1400 общо, но колегите му му подляха лоша вода. Повечето от тях нямаха три билета, а по 2 и споделиха тайната, че за деца е без пари, нещо което ми беше убягнало, т.е. за племенницата ми нямаше нужда от билет. 14:52. Появи се едно момиче, което продава билети и говореше приличен английски. Започна пазарлъка за билет от 780 юана официални да ми ги даде за по 700 единия. Обясних и че току що един ми е искал за 3 билета 1400 и да забрави. През това време му показах на друг на телефона, че давам 1000 за два билета, часът беше 14:55 и аз ставах отчаян…а те също между другото. Сделката беше сключена. На отиване момичето ми каза: “You did bad, these tickets no good.”. Попитах я защо, отказа да ми отговори. 14:57, положението беше на кантар и просто ситуацията е риск губи риск губи.
Отидохме на контрола, скан на билета, бам зелена стрелка. Лелеее, все едно 200кг ми паднаха от главата. Сприииинт до трибуните и успяхме около 2 минути преди началото на загряващата обиколка. Местата бяха идеални, дори за трибуната, която официално е 1080 юана, на всичкия зор ударихме по 51% отстъпка. От нея освен старт финала, половината питове и първите 4-5 завоя се виждаха и клетниците върху контейнера във “ВИП” зоната. Ето ги и тях:
А ето ги и нашите места за сравнение.
След края на състезанието се уточнихме с холандеца да се видим да вечеряме пак на изхода на метрото. Тук китайците ми скриха шапката. Няколко дена по-рано си приказвахме колко сме очаровани от организацията по концерта на Роджър Уотърс и как всичко откъм транспорт е измислено и организирано. Ба, измислено, пак се поблъскахме в автобусите там и първия ден дори хванахме грешен автобус без да разберем. Китайците от друга страна, очаквайки тълпите към метрото бяха направили уникална система на достъп с едни успоредни метални клетки, в които хората се събират периодично и се отварят една след друга, така че да не стават стълпотворения. Така чакането за метрото започваше около 200-300м преди самата спирка и нямаше дори и помен от минимална блъсканица. ЕВАЛА!
Запътихме се към вечеря, където най-накрая се надявахме да ядем нещо нормално, холандеца ни обеща да ни води на приятно място. Тъкмо излизахме от метрото в центъра и се засякохме с отраканата китайка от по-рано. Е това е, в 20 милионен град да се засечеш по толкова случаен начин. И тя гладна и нея я прибрахме. Естествено с нейния опит вече извадихме тежката артилерия и от 3 дена тук, най-накрая хапнахме така както трябва.
След тежката вечеря остана време само да се качим на отварачката за бутилки и да видим нощният Шанхай. Естествено времето беше идеално, и типичния смог по някакво чудо беше изчезнал.
Слезнахме от най-високата платформа на света, повозихме се в най-дългото метро на света и сега ще лягаме за да се готвим утре за най-бързият влак на света и полет до Тянжин, което не е точно Пекин, но е близо и билетите бяха доста по-евтини.
До Утре и КЗЛ!
[social_share\]
[wp:svejo-net]
