Ааах, Шанхай. Най-…………….. град на света. Общо взето с която и случайна дума да попълните многоточието сигурно няма да сбъркате. Само някои от по-интересните неща:
- Най-големият град на света, според уикипедия по един от показателите. Големина на град е много разтегливо понятие.
- Най-голямото пристанище на света – и тук понятието е разтегливо и битката между Сингапур и Ротердам е кръвожадна. Идва обаче Шанхай и им свива сърмите и на двата по всички параграфи(малко като вица за партизаните, фашистите и горския).
- Най-бързият влак на света – MAGLEV, 431 км/ч, предстои да се пробва понеделник.
- Най-високата наблюдателна платформа на света. От тук чак ви чувам компетентните гласчета, които казват “Аааа, чакай малко, онова в Дубай не заслужава ли поне почетно споменаване в тая категория, не беше ли по-високо?”. Прави сте, по-високо е, но няма как да се стигне до горе да се гледа, най-високата платформа за наблюдение си е тук на нещото известно като Shanghai World Financial Center или по-простичко – отварачката за бутилки.
- Най-голямата платформа със слънчеви батерии – иде реч за покрива на една от новопостроените гари тук, това го разбрах случайно преди два дена и само го споменавам мимоходом, за да разберете, че доста от най-нещата дори не са широко известни.
Започнахме лежерно, в ранния следобед. Все пак беше наложително да се наспим добре след дългите полети. Първа задача – да обядваме. Заведението беше намерено по много сполучливия метод – стрелба на тъмно. Въпреки, че имаше меню на английски поръчването беше малко проблемно и в крайна сметка съвсем не получихме, това което искахме и си мислехме. Ориза не ни беше по вкуса, мислех че поръчвам пилешко със сладко кисел сос, то дойде някво със люти чушки и кокали и после някакво свинско, което беше най-сполучливо, но пък и само няколко парченца. Все пак беше горе-долу прилично и стомасите ни не протестираха безкрайно. Храната се оказа проблем и вечерта, което май е хроничен недостатък на планирането ми. Пак се случи да увиснем гладни след 9:30, когато всичко е затворено и спасението, уви, беше денонощен Макдоналдс…но да не се отклонявам.
Първа спирка по машрута – Shanghai Museum, много ценни експонати(предполагам), добре организирано и най-вече безплатно. Сега, за талант в изкуството като мен впечатленията се изчерпват горе-долу до тук. Иначе имаше керамика, бронз, калиграфия, картини, изумруди и какво ли не. Следва разходка до The Bund, казват най-известната улица в Азия. Представлява крайбрежна алея, от едната страна на която са доста ретро постройки, запазени от едно време и леко напомнящи колониалните години. От другата страна отвъд реката е Pu Dong, известен с високите си небостъргачи включително гореспоменатата отварачка за бутилки и сферичната телевизионна кула. Трудно ще отворите каквото и да било нещо на тема Шанхай и да я няма снимката на тия сгради. Само че в книжките/статиите/сайтовете обикновено публикуват снимка от малкото време, когато не е мъгливо поради жестокия смог. Реалността е горе-долу ей такава като в следващата снимка.
В неделя сме я оставили тая част да я видим пак на по-тъмно и дано да е ясно времето, от както видях северното сияние насам имам чуството, че времето ми играе като на сватбата. Днес беше сравнително приятно, макар и леко задушно, и както казах – смогесто.
Последва разходка към Yu Yuan Gardens, за съжаление вече беше след 5 и градините бяха затворили, но се пошматкахме в зоната, около тях, която е голям пазар за всякакви джунджории. Постоянно те наобикалят хора, които продават цитирам “Bags, watches” и “Louis Vutton, Rolex”. Явно парата е в ментета точно на тия два продукта и точно на тия две марки. Якото е, че това не са хора от сергии, а пешеходци които само ти размахват пред носа снимки на артикулите, а ако покажеш интерес те водят в някоя задна стаичка наблизо. Без да има някой местен с мен не ми се рискува, макар и да ми е любопитно.
Между другото, една от най-големите забележителности на града се оказва…племенницата ми. Тамън 2 китайчета специално държаха да се снимат с нея. Защо е така, непонятно ми е, след личните поздрави в самолета и сега това, явно нашето семейство е някой роднина на бай Пешо(дано го знаете вица). И като съм почнал да между друговам в тоя параграф, още едно между другото. Между другото се оказа, че астматичните храчки, с които вчерашния шофьор на такси ми се стори много специфичен са национална забележителност. Всеки плюе и се секне където намери. Има си и специални табелки забраняващи това, в иначе много културното и спретнато метро.
Последва пътуване към местния цирк за да наблюдаваме акробатично шоу(на времето кви акробати имаше, еееххх…явно ме удря на ретро вицове тая вечер). ERA Intersection of Time се казва и би трябвало да има някакъв символичен сюжет, който да показва китайската история от древността до наши дни. В действителност сюжета е като на порно филм: кратка интродукция последвана от това да покажем как се чекнем. Наистина могат невъзможни неща, гадините. 7те мотора в малка затворена сфера се оказа, че ги има и в други шоута, ама летене подскачане, кълба…заслужаваше си западняшките цени на билетите и като цяло типичното туристическо изживяване. Публиката беше сигурно 70/30 в полза на чужденците, което е наистина голямо съотношение. Сигурно в града има доста туристи, но просто китайците ги поглъщат и имаш чувството че белите сме молекули в хомеопатичен разтвор.
ОК, остана кратка разходка пак до реката, за да видим светещите небостъргачи…и стигнахме точно като ги изгасиха. Явно и 20+ милионен град може да умира рано рано вечер. Обратно към Макдоландса и хотела, виждаме му табелата, не сме сигурни как се стига до там но не трябва да е трудно. Хм, дали? Почна се едно въртене, правене струване, през гарата, покрай гарата, отляво на гарата, в крайна сметка след около 40 мин лутане стигнахме до друг Холидей Инн и ги помолих да ми покажат къде е сестричето им. Радвам се, че здравия разум надделя и в крайна сметка се метнахме в такси с написания от рецепциониста адрес, те това не ми беше случвало да хващам такси за да стигна близко място, на което дори му виждам покрива отвреме навреме. Не им се случва и на туристите с автобусите и сигурно ако ме четяха само злорадстват в момента, аз дори подобни бъгове ги възприемам като ултра бонус, може и аз и те да сме гледали еднакви забележителности, ама те били ли са в тъмна китайска уличка без изход в 12 през нощта, а? А?
Стига толкова, утре имаме дневен трип до Hangzhou, където се намирало уникално красиво езеро. За вечеря има и изненада, ще разправям.
До Утре и КЗЛ.
[social_share/]
[wp:svejo-net]
Уф, това храчене, сърбане, секнене (включително и във фоайета на 5 звездни хотели, ей така- на пода), пърдене (извинявам се, ама “отделяне на газове” не е толкова точно описание:)… А каква емоция е да закусваш, когато на съседната маса има китайци… симфония Ви казвам (и това е във всички краища на Китай).
А относно снимките с племеницата- сигурно е русичка и с “голям нос” (това е комплимент:) и аз в началото се стресирах и поглеждах час по час в огледалата, да не ми е пораснал носа:)
Ми русолявее, но чак с голям нос не е, питахме една китайка не ни даде задоволителен отговор извън стандартните любезности :)
Хаха, нямах впредвид че носът и е голям по нашите стандарти:) Просто за тях всички от европоидната раса са с “големи носове”. Това за тях е уникално хубаво, абе “върха”… Изобщо за тях тя е била извънземно красива:)
Ахааа, ясно, това е което имах предвид под любезност от китайката, която питахме. Беше си наистина малко шокиращо от време на време, вървим си по улицата и идва майка, бута си клетото едва ходещо дете до нея, нас ни избутва да се снимат и така :)