Спомняте ли си като ви казах, че преди 2 дни леко съм се стресирал на летището в Амстердам? Е, онова там беше като стреса, предизвикан от целодневно излежаване на пролетна поляна в сравнение с това, което ме сполетя днес. Но всичко по реда си…
Станах около час по-рано, отколкото исках, но трябва да си истински оптимист да си мислиш, че ще си спиш колкото си решил в стая с още 5 човека. Но няма лошо, тъкмо щеше да има повече време за разходка из Рим. Нямах никаква теоретична подготовка за града, абсолютно, просто взех една карта и поех в посока Колизеума, пък натам щях да импровизирам, като се запозная поне малко с обстановката. Рим си е сериозен град и човек трябва доста да се подкове с историята на “Райската империя” (жив и здрав да си, чичо Пенчо), за да го оцени напълно. Аз лично бях тръгнал колкото да видя тия места, които съм ги виждал по тиливизура, пък и знаете че съм фен на подобни мини разходки – сигурно 5 пъти съм бил във Виена и нито веднъж за повече от 3-4 часа. Особено впечатление ми направиха гладиаторите по улиците, които предлагаха да се снимат с туристите и болшинството от тях имаха мургав отенък, което не съм сигурен доколко е в час с римските традиции. Ето ви малко снимки.
Накрая имаше време и да се метна до Ватикана, ако не за друго, то колкото да попълня колекцията с още една държава.
Е, отидох в Рим и не видях папата! То не че дори имаше и теория да го видя, след като ударих безпапено време. Присъстваха много тв екипи, нацвъкани по ръба на площад св. Петър, в последствие разбрах, че кардиналите днес са се събрали за сефте да умуват.
Съвсем прилежно бях на гарата към 12:10, като автобусчето към летището ми тръгваше в 12:35. Заверих си билета, каката зад гишето каза, че автобусът вече е отвън и ако искам, да се качвам, но аз реших да хапна един сандвич, докато чакам, че авиокомпаниите в последно време много обичат чрез размера на порциите да се грижат за стройните ни фигури. Ръфнах си сандвича кротко и спокойно, стана 12:30 и излязох да се качвам. Хм, отпред има един автобус, ама след кратък преглед се установи, че той е за другото римско летище.
Влизам обратно в чакалнята да питам каката какво става, при което тя най-невъзмутимо ми казва: “Ми той автобусът тръгна, аз нали ви казах да се качвате, а вие седите и ми се размотавате тук с някви сандвичи”.
М-м-м-м-о-о-о-л-я?
Причерня ми пред очите направо. Следващият автобус бил след 50 минути, дали не ми вършил работа. Уникална наглост и безочие. Почнах да се пеня и да соча разписанието, ма не, часът бил 12:40. Идеше ми да я изкарам за ушите отпред да види на гаровия часовник точно колко е часа. Напсувах я културно и възпитано, сиреч най-грубата дума, която ползвах, беше идиоти и се втурнах да си търся транспорт. За късмет, отвън чакаше и автобус на Алиталия, само за пътници на авиокомпанията, който тръгваше след 20-ина минути. Захилих се леко, като видях два улични часовника да се разминават с пет минути един от друг, явно италианците са с плаващи представи за точно време, ама хич не намирам това за очарователно.
Направих сметка, че всичко ще е ОК и на пръв поглед изглеждаше така, бях на летището час и 10 преди излитане. И тук шок номер 2. Седят две кокони зад гишето и обясняват, че полетът е затворен и било каквото било. Ма как така бе, аз съм чекиран, куфарът ми е в самолета, дайте ми само тъпата бордна карта, която незнайно защо не ми дадохте още вчера в Женева, а пък за час ще стигна до самолета и с патешко ходене даже. Ма не, не можело. Почна се едно трескаво звънене по телефони и мозъчният тръст реши, че ако успея да стигна, си е на моя отговорност, но самолетът няма да ме чака. Това ми стигаше на мен, ама не и на тях, почна се едно тюхкане, имал ли съм виза, каква виза съм имал, защо не съм попълнил ESTA, като им обясних през зъби, че ESTA не ме засяга мен. Да съм си дал адреса, при който ще отседна в САЩ. ОК, дадох го и с отчаян поглед наблюдавах как каката се опитва да го въведе буква по буква като пише с едно пръстче. Пак нещо неясно, пак телефонни обаждания. В тоя момент бях в алтернативна вселена в състояние между истерия и вцепенение и вече си представях как този блог пост ще е на тема тоталния и епичен провал на цялото начинание.
След няколко минутки, които ми се сториха като вечност, машинката най-накрая се разпринтира и ми изплю бордната карта. Оттам, с тежкия ми ръчен багаж и с якето през ръка поех като Юсеин Болт по пътя към проверките за сигурност. Естествено, те бяха крайно натоварени и колкото и да се извинявах и да пробивах път, не се получаваше особено добре. Криво ляво се промуших и пак бегом към изхода на полета. Табелките пък на летището бяха нарочно направени да ме прекарат в кръг през всичките магазини и си изядоха доста по-сочна клетва, отколкото каката на автобусното гише, макар че от нея тръгна всичката мизерия.
В крайна сметка стигнах до изхода, бординг картата ми светна зелено и реших, че се е приключило и мога да си отдъхна. Уви. 5 метра след това ме чакаше полицай, който ми прегледа паспорта и ме попита каква е целта на посещението ми в Америка. Отговорих му туризъм, след което ме попита откъде идвам. Казах му, че съм българин, студент в Холандия, иначе полета съм го хванал вчера в Женева. Това му се видя подозрително, каза ми да изчакам малко, а мен ме напуши страшен вътрешен смях как ще му представя целия си маршрут по начин, който да звучи логично, като се има предвид, че и пред приятели ми е трудно да обясня защо от Амстердам заминавам през Рим за Женева и обратно. Върна се полицаят и пак ме попита, след като приключа със САЩ, къде ще се върна. Казах му, че във Венеция. Попита ме какви ги върша въобще в Женева и Венеция с поглед тип “обръщай чантата с хастара навън, сами да си паднат наркотиците и бомбите, щото вече си ми ясен”. Кротко му казах, че така билетът ми е бил най-евтин. Явно това беше ключовият отговор, който той чакаше, защото на секундата затвори паспорта и ми пожела приятен полет, предполагам, че не му бях първият, който лети с тоя пиниз.
Вече бях в самолета, на задължителното място до прозореца, и можех да си отдъхна. За късмет, седалката до мен остана празна и успях да си направя мини бизнес класа, като се разчекна допълнително и си пусна на втория екран картата на полета, докато на първия си гледам филмчета. Лека-полека стресът почна да ме отпуска и се прехвърлих на радост за предстоящата американска епопея. Като се лети от Италия за Ню Йорк, има един филм, който е задължително да се гледа, за да ви прехвърли настроението от едното място на другото. Познахте ли го?
Полетът мина супер, порцийките храна бяха колкото да удържат масов гладен бунт в самолета, и кацнахме, където, с днешния ми късмет, психически се бях настроил за нови изтезания, дори мислено си преговорих целия маршрут и какво точно ще им кажа, за да не се объркам сам себе си, което също ми се случва често. Не беше необходимо, паспортната проверка си мина стандартно и вече официално бях в САЩ! Реших да си спестя лашкането с автобус и да се самонаградя с такси до апартамента ми, уж за 15-20 минути се стига, за около 20-ина долара.
Е, стига се за 15-20 минути, ако таксиджията успее да се справи! Първо GPS-ът му не намери адреса, после се допитва до някакъв колега, накрая звъня и на хоста ми, който да му обясни как да стигне, абе голямо въртене падна, а апаратът си цъкаше ли, цъкаше. Аз вече нямах абсолютно никакви сили да се занимавам с каквото и да било, умората от полетите и часовата разлика ме беше вкарала в полухипнотично състояние и не знаех въобще какво ми се случва. В крайна сметка, след найсе телефонни обаждания, няколко кръгчета по магистралите и с последен жокер от моя GPS, който успя да хване сигнал, бях на локация. Апаратът показваше 60 долара. Преди да поема въздух да се разправям, човекът ми каза да му дам 30 и всичко ще е ОК, реших да не протестирам повече.
Влязох си в къщата, разположих се, метнах един многоочакван душ, разходих се наблизо за малко ударен фаст фуд и ще лягам да трупам сили, че утре ще е изключително дълъг ден. Искрено се надявам да има повече да ви разказвам от местата, които ще посетя, а не поредните транспортни неволи.
До утре и КЗЛ!
[social_share\]
[wp:svejo-net]
[topbloglog]
Баси ужаса!!!
E, айде добре пристигнал отвъд голямата вода! ;-)
.
Като гледам – не ти е било скучно пътуването, ха-ха. ;-) ( не я приемай като черен хумор тая забележка)
Ама то при тоя сложен маршрут – нали не си очаквал наивно, че всичко ще е по мед и масло? ;-)
А и нали знаеш, че в природата винаги има някакво равновесие – спокойствието и величествената красота на Алпите, Мон Блан и Шамони няма как да не се компенсират с някоя римска неразбория ;-)
В крайна сметка – всичко е добре , когато свършва добре.
Освен това, като мине всичко – тия премеждия вече ги гледаш от веселата страна, пък и друго си е после като разказваш за пътешествията си (на някоя симпатична девойка) да има и малко съспенс и малко екшън. ;-)
То и Индиана Джоунс ако беше намерил лесно кивота – кво щеше да прави до края на филма? ;-)))
Така на свежа глава аз вече си го приемам хумористично, ма докато се набирах измежду магазините в терминала със звучни реплики на уста вчера хич не ми беше смешно :) Яко сравнение с Индиана Джоунс, дай да видим каква дивотия ще му се случи днес :)
А по повод тия “гладиатори”, които се снимат с турсистите в Рим, а и в други италиански градове – скоро гледах едно документално филмче – резследване на някаква телевизия.
Оказва се, че в тоя бизнес има яка мафия, която разпределя и контролира терените, апетитните места и участниците и съответно прибира дял от печалбите.
При това не точно италианска, а са замесени африканци, руснаци, албанци …
Нещо като мафията при просията.
А, хич и не се съмнявам че са мафия. Просто ми беше мега смешно някакъв черничък такъв да ми вика Аве и да иска да се снимаме :)
И аз това щях да напиша, Измамен град е поредицата на Nat Geo естествено.
Георги, страхотно пътуване, типично по италиански. Завиждам ти за спокойствието :)
Сега знаеш как се чувстват разни чужденци в БГ…. Италиянците не са по-добре:). Весело изкарване!
Както много точно каза колегата:
“То и Индиана Джоунс ако беше намерил лесно кивота – кво щеше да прави до края на филма? ;-)))”
Наистина след време и аз се връщам към тези момента с усмивка, това си е част от приключението.
Когато човек понатрупа опит с полетите и почва да си вика, абе те ще ми кажат да съм бил 3 часа преди полета на летището, я…и така и до сега не мога да открия баланса, или висиме по над час на летището, което си е загубено време, особено при сгъстена програма, или започват едни премеждия и нещата се случват ‘на косъм’, но рано или късно косъма се скъсва и -$$$:)
Да, добре беше, че не се скъса косъма да ме постресне малко…за толкова години това ми е вторият подобен случай, първият направо си го изпуснах полета заради едно такси. Но познай дали утре няма да съм поне час и половина преди излитане на летището :)
В голям филм си се вкарал, спор няма. Ама я си признай каква ти беше наистина реакцията, защото с това “идиоти” нещо си много съмнителен:)
Толкова увлекателно (както винаги) си описал перипетиите си, че на 2-3 пъти прехапвах зъби и стягах брадичка, да не ме усетят колегите в офиса. Продължавай все така. Успех!
Абе айде да не е точно все така :))
Естествено, е важно нещата да се нареждат в крайна сметка :)
Имам един въпрос и молба? С какво летя през океана А330 ли е това?
Молбата е по възможност да пишеш с какви самолети летиш тук там. Естествено повечето от нас са летели с Airbus A32/ и Boeing73/, но друго си е нещо по-голямо или някоя екзотика при по-шантавите дестинации.
А330, да. Във flightdiary мисля е отбелязано, въпреки че тия полети още не съм ги въвел. Ще гледам и да съобщавам :)
Каквото било, било. Давай смело напред!
Ха-ха, гъз глава затрива:) Ако не беше тоя сандвич, колко проблеми щяха да се спестят:) Mоне да го беше ял пред рейса, да го дебнеш кога ще тръгне:)
И през ум не ми е минало, че може да тръгне предварително…следващия път ще го ям направо пред него, ако тръгва да мине през мен :)
Паркинга в Милано, помниш ли ? :)))
И там нещо минутките бяха други :)
На твоята снимка по-близкият часовник показва времето в Ню Делхи… то си пише отдолу :))
Чета за снежни бури, отменени полети у щатско, ти видя ли нещо такова?
При мен няма, за сега, но ми отмениха днешния полет до Вашингтон и го оставиха за утре, а току що същото ми съобщиха и за автобуса. Днес явно ще се търкалям на закрито, чакай да видим как да го сглобим машрута…
Над 650 полета били отменени във Вашингтон. В Чикаго над 1100.
Дано да имаш късмет в следващите дни!
Еми утре живот и здраве трябва да излетя, как ще се връщам обаче още не знам!
Сега видя ли НЛО-то докато кацаше или не беше на твоя полет:)
http://www.dnevnik.bg/sviat/2013/03/05/2016219_pilot_tvurdi_che_e_vidial_bezpiloten_samolet_nad/
Хахахха, не е бил моя, аз кацнах към 6 вечерта :)
Супер приключение в Рим. Това е любимия ми град. Харесват ми италианците точно защото хич не ги е еня за времето, ама на теб май са ти изпилили нервичките:))) Продължавай в същия дух да пишеш. Отдавна чакам приключенията ти. Трябва някой да те спонсорира да пътуваш и да пишеш.
Ми Нешънъл Джиографик какво се стискат още, не мога да разбера. Ма май трябва да ги питам първо преди да ги чакам те да се обадят :)
В интерес на инстината доста от гладиаторите са били баш от тея държави, дето ся емигрират, северна африка особено:) Гладиатор и всьо филми за Спартак заблуждават малко:)
Хм, яко. Не се бях замислял, но има пълен резон да е така…
Каква е тази авиокомпания, която затваря полета толкова рано? Много странно според мен.
Честен таксиметров шофьор? Only in the US :)
Честен честен…пак взе 10-ина долара отгоре. Ма съвсем искрено си се загуби, още като влизах в таксито каза, че джипиеса не може да го намери, ако искам да се обадя на моя човек да даде инструкции. Аз му казах, че предпочитам да не се обаждам, щото ми е поне 5 долара минутата, той веднага изреагира остро, че на метъра пише 2.5…демек нещо се объркахме, че го критикувам за метъра, а той звъня няколко пъти от неговия си телефон на Иво да пита за инструкциите, че накрая дори ми даде аз да му звънна да се разберем за ключа от къщата. Абе емоция си беше за последно 10 и това :)
Не се изненадвай ако имаш още приключения с полетите, транспорта и комуникациите..:)) Меркурий е ретрограден, колкото и да не обръщаме внимание на това, явно оказва влияние!
Забавлявай се!
Еми няма да се изненадвам, вътрешния ми полет до Вашингтон вече изгоря…
Да им имам приборите за хранене аз на АлИталиа :) Панаирджии са си.
Иначе нали знаеш, че като ти се случват такива неочаквани приключения, допринасят за увереността, и опита ти в бъдеще. При следваща аналогична ситуация, вече ще си подготвен, и ще знаеш как да реагираш. Казваш си “Я това го знаем. Скакауец!” И продължаваш спокойно и невъзмутимо напред.
Само онзи, който не е пътувал достатъчно, той не се е сблъсквал с някакви такива локални особености на местната психология – както понятието за време и точност в Италия, примерно :)
Чакам продължението на историята. Само да питам “До Чикаго, и назад” ще има ли, докато си в Щатите? Извинявам се, ако си споменавал преди, кои други градове имаш планове да посетиш там.
Плановете ги държа малко в изненада, за да не разказвам едно и също нещо по два пъти :) Не до Чикаго, но до Вашингтон бях планирал…сега не знам дали ще стане.
„7 часа разлика” започва.. гледайте новите епизоди само тук :)
Ехаа! Как само ме заредиха тези римски пейзажи за предстоящата ни екскурзия! Аз, обаче, възнамерявам да си остана в Рим и после да скокна до Флоренция! САЩ не са ми в полезрението, което ще ми спести гонене на автобуси и “благославяне” на касиерки!!! А мизерниците от Ал Италия смятам да ги игнорирам с два хубави сандвича, а ла Хоум Мейд!
А на теб приятно пребиваване у щатско! Много увлекателно разказваш и с удоволствие ще прочета NY пътепис, защото изобщо не ми се лашка до зад океана, а така ще имам усещането, че съм била там!
Приятно прекарване в Рим, с Италия явно си имаме много специални взаимоотношения и ще станат ясни утре като си напиша обзора от повторния тегел във Венеция :)