Виетнам

След една година и три месеца дойде и тоя момент – най-накрая и последната част от складираните ми пътеписи е публикувана. Редовните читатели вече знаят, че работя на принципа “по-добре късно, отколкото никога”, та така и с този пътепис. Нищо не ви пречи да си припомните част 1 от Тайланд и част 2 от Сингапур и Камбоджа, преди да минете към част 3, в която основната тема е Виетнам, държавата за чиито характерни особености ще пиша малко и днес.
 

Храната

Азиатската храна е добре известна – китайски, тайландски и индийски ресторанти има по целия свят и кухнята, поне за болшинството хора, е вкусна. Всъщност, яденето на улична храна в Тайланд си е почти религия, а повечето големи западни градове си имат китайски квартали, които се характеризират с ресторанти на всеки метър. Докато за виетнамската кухня, поне у нас, предимно са известни градските легенди за обратнопропорционалната връзка между броя виетнамци в Студентски град и числеността на кучешката популация.

Лично за мен обаче, виетнамската храна си остава най-вкусната, която съм опитвал в региона. В момента си умирам за Pho – супа с нудъли (така ли е думата или да си кажем фиде, за да не ни се карат радетелите за чист български език?) и телешко или пилешко. Още ми е в устата и нещо като октопод или калмар, запържено и пълнено с плънка. Ако случайно попаднете в Хой Ан, задължително посетете Cafe 43, за два дена каквото пробвахме там, дори да е на сляпо в менюто, беше уникално.
 

 
Иначе в северните райони си хапват кучета на определени места, де. А пък един от виетнамските специалитети е пълно меню от шест части, което започва с жива змия, която бива изкормена пред вас, топлата й кръв се разрежда с нещо като водка, биещото сърце се топва в чашката и… наздраве!
 

Политическа система и носталгия

Виетнам е от малкото останали държави с комунистическо управление, но е от онзи тип по-отворен комунизъм, практикуван в днешно време от Китай, а не като този в Северна Корея. Разходката из улиците, хората в парка, които правят сутрешна гимнастика, паметника на Ленин, бетонната архитектура – всичко това няма как да не ви върне 25 години назад. И сега, тук знам че закачам деликатна тема, усещането е носталгично.

Вижте, хич не искам да го обръщам на политика, а и всеки, който е попътувал малко, осъзнава колко дребнави са подобни спорове. Тук мисълта ми е малко за хората, които се наежват само като чуят комунизъм, особено по-младите, които нямат информация от първа ръка. На мен спомените от комунизма, и по-точно края му, се изчерпват с това, как вкъщи са ме експлоатирали, че съм малък, да ме пращат по ранни зори да се редя на опашките с купоните за сирене, олио и хляб. Ама на мен това ми е детството, бе, дали ще се редя на опашки, дали ще търча като изоглавен след “етърката” (гъзарски за времето си модел футболна топка) или “с пипер ще поръся филия от хляба чер” – за мен това са си само добри спомени, никакви грижи не съм имал тогава, родителите да му мислят.

Просто ви призовавам да се опитате да не се усмихнете леко, като видите една камара деца с пионерски връзки да подскачат из училищата.
 

 

Виетнамската война

Интересното е, че самите виетнамци въобще не мразят американците, поразчетох се из интернет на какво се дължи това, общо взето се повтарят мненията, че от една страна, целият регион е будистки, а от друга – тази война е просто едно петънце в цялата турболентна история на държавата, заета предимно с многогодишен конфликт с вечния им враг Китай. Та и за самите виетнамци американската намеса в гражданската им война е просто малка частичка от постоянните им битки. Помага и фактът, че над 60% от популацията е родена след края на войната, съответно спомените са избледнели, а пък великият им предводител Чичо Хо не веднъж е казвал да не се мразят обикновените американци и войниците, а управленците им.

А ако ви е интересен поредният епизод от студената война, в който САЩ и СССР си избират терен къде да се сбият, само и само да е извън техните дворчета, то има достатъчно прелюбопитни неща. Като се започне с музеите, които разбираемо са тъпкани с едностранна пропаганда, но и с много американска техника от онова време, мине се през Двореца на Обединението с контролните зали, от които е координирана войната и се стигне до дребни неща, като свален бомбардировач B52, който просто е оставен да ръждясва в една локва в центъра на Ханой, където е паднал.
 

 
На мен лично аспектът на войната ми беше доста любопитен, без съмнение и заради многото холидувски филми, които съм гледал по темата.
 

Природа

Едва ли точно това ви е първата асоциация с Виетнам, но страната притежава природа, която рядко се среща по света. Казвам го с цялата възможна отговорност на човек, който е обиколил 30-ина държави и си пише блог, че явно си няма друга работа. Можем да започнем леко с плажовете.
 

 
Минем през делтата на Меконг.
 

 
Прохода Хай Ван Пас.
 

 
И естествено, Хейлонг Бей, едно от новите 7 чудеса на света.
 

 
Разбирате, тия гледки не се описват.
 

Атмосфера

Много, много е трудно да се предаде специфичното виетнамско излъчване. Колкото и да ме привличат всички изброени точки тук, причината, поради която ще се върна някой ден там е точно атмосферата, която ми е ужасно сложно да обясня. Просто си поставен по средата на нещо, което видимо напомня познатата ти вселена, но същевременно е напълно различно и усещане, което не си изпитвал досега.

Може би най-красноречивият пример е пресичането на улиците, тема, която съм засегнал подробно и в пътеписа. Уникално е как местните грам не се впечатляват от нещо, което според нас си е ези-тура с оцеляването.
 
httpv://www.youtube.com/watch?v=LlyOom0bwwY
 
Дали ще са островърхите сламени конуси на главата, дали ще са пижамите, с които се разхождат местните целодневно, дали ще са новите модерни сгради на големите концерни, Виетнам просто е държава, която трудно мозъкът ви може да смели и да си каже – какво пък толкова, нормално е. Хич не е нормално, ама хич.

Виетнам е и моята азиатска Исландия – държава, в която ще продължавам да искам да се върна. Съчетава екзотичност, детски спомени, уникална природа, интересна история и прекрасна кухня. Сериозно, трябват ли ви повече причини да отидете там? Приятно четене на пътеписа.
 

Югоизточноазиатски Дневник: Част 3

Завършекът на лудото едномесечно пътуване из Югоизточна Азия. Включва една седмица във Виетнам – държава, която мозъкът ви трудно може да разбере, 1 финален ден из Банкок, както и няколко дни обзор, в които тътенът на изживяното заглъхваше.

>> Към Дневника

 
[social_share\]