Югоизточноазиатски дневник – ден 21. Хой Ан

Днес беше денят на Hoi An. Виетнамските градове имат досадно кратки имена и съвсем спокойно може да се объркаш между Hoi An, Ha Noi, My Son и какво ли още не. За капак на всичко, и улиците им се казват така и ако търсиш някой адрес по карта, е живо мъчение. А, между другото, и името на държавата си е Viet Nam, 2 думи, ама трудно ще ми е да свикна да го пиша и говоря така.

Hoi An e древно пристанище, навремето най-значимото в югоизточна Азия. Поради много фактори важността му запада в последните 200 години и развитието му спира. Това води до факта, че градът е като консервиран оттогава или поне в старата си част. Контрастът с претъпкания, мръсен, модерен и шумен Сайгон е просто космически. Затова и тук целта беше да намалим малко темпото. Но да започнем от сутринта.

След стабилно наспиване до обяд отидохме да хапнем в същото местно култово известно бекпекърско заведение от предишната вечер. Тоя път атакувахме виетнамските манджи централно между очите. На снимката нагъвам:

1. Pho – най-традиционната виетнамска манджа. Супа с нудъли, телешко и подправки. Яде се с клечки и лъжица или, за некадърни западняци, с вилица и лъжица, но само с един прибор не можеш да се справиш. Доста е вкусно.
2. Пържен Wonton – това са някакви оризово-брашнени корички, заедно със сосче, мръвка, зеленчуци. Уникално е.
3. Плодов Шейк – Манго. Най-скучната част от менюто.

Иначе местните ядат предимно улично и сядат на едни миниатюрни столчета, които просто няма теория да се събера на тях.
 

 
Последва разходка из запазения стар град, обект на Юнеско. Иначе от старите пристанищни времена е останала текстилната индустрия, която е известна навсякъде, но в днешно време е доста потуристена. Отиваш, взимат ти мерки и на другия ден лично ушитата ти дреха е готова, доста по-евтино, отколкото би могъл да я получиш на запад. Бедата е, че шивашките магазинчета са на всеки метър и постоянно ти досаждат да влизаш в тях, кара ме да си мисля за онзи пасаж от “Пътеводителя”, където икономиката на една планета постепенно почнала да зависи изцяло от производството на обувки и в крайна сметка западнала и загинала. Но иначе и това си е част от чара на града.
 

 
Символът на града и най-голяма забележителност е един покрит мост, известен като Японския мост. За историята не мога да съм изцяло точен, но има общо със сблъсъка на култури, който е бил по времето, когато пристанището е било силно.
 

 
После се разходихме до плажа. Много дълга ивица, която поради неблагоприятното време си беше само за нас. Самият дъжд спря, като пристигнахме, така че времето ни игра като на сватбата. Жалко, че все пак беше студено за жълтите бански, града го бях предвидил като втората плажна дестинация в екскурзията, но фактът, че дъждовният сезон в района е точно по това време, ми беше убягнал. На тоя плаж са кацали десантчици американци и мисля, че на теория все още е забранено американци да стъпват на него, но може и да се бъркам и да говоря за плаж няколко километра на север.
 

 
Прибрахме се пеша от плажа до града, какво са 5 километра ходене за нас, вечеряхме и се отправихме на вечерна разходка из стария град. Принципно всеки месец по пълнолуние тук гасят всички електронни светлини, градът е осветен само от фенери със свещи, пускат се малки свещички по реката и в комплект със старинната архитектура те връща доста назад във времето. За съжаление, по време на тазмесечното пълнолуние ние пускахме фенери в Тайланд и просто нямаше как да сме на 2 места по едно и също време. Все пак червените фенери също си ги има в излишък и с осветените митични фигури в реката атмосферата си е на лице.
 

 

 

 
За утре следва:

• Сутрешна разходка из Хой Ан
• Следобяд полет до Хан Ой – столицата на Виетнам

До Утре и КЗЛ!
[social_share\]
[wp:svejo-net]
[topbloglog]