“За повечето хора Виетнам не е държава, а война”. Тия думи на Кларксън от Топ Гиър са си много верни. Коя ви е първата асоциация, като чуете Виетнам? Нали? Така си и знаех. Между другото, целият виетнамски Топ Гиър е главно вдъхновение за едната ми седмица тук и когато се поинтересуваш повече, виждаш как ловко е написан сценарият така, че да успее да разкаже най-специфичните неща за държавата под формата на уж рандъм случки с главните актьори дебили.
Та така, днес беше основно ден, посветен на историята. Тръгнахме сутринта към Cu Chi Tunnels, уникална партизанска инициатива, направена да дразни американците, че общо взето няма какво да направят срещу нея. Но преди това, една крайпътна снимка, която няма как да не навява носталгия.
Въпросните тунели са подземна мрежа под Сайгон с дължина, мисля че казаха, над 200км. Височината им в тесните места е 30-ина см и буквално няколко хиляди човека са живели, спали, готвили и какво ли още не в тях. Естествено, има и разни капанчета за разсеяни американци. Следва едно от тях, шиповете са отдръпнати, но я си натиснал с крак онова кръглото, директно се вкопчват около теб. И въобще имаше доста изобретателни капани, от които те заболява само като ги гледаш.
Ето и един от специалните тунели. Специален, защото е разширен, да могат чуждите туристи да си прекарат туловищата вътре… и пак е супер тясно. Успях да издържа до първия изход на 20-ия метър. Много топло, много задушно и много неудобно се пълзи вътре, ако си над 1.80, патешкото ходене ти е гарантирано, естествено ако не искаш да се направиш на свиня с някакви фини гъсенични движения.
И така, имаше малко прекалено много туристи, доста от автентичността беше пригодена специално за тях, но все пак беше любопитно и лекичко. Пуснаха ни едно пропагандно филмче как ухилени виетнамки острят шиповете, на които да се набучват американците, по стилистика много напомняше на нашите седмични кинопрегледи, които гордо съобщаваха за преизпълнение на петилетката от шивашки цех “Митко Палаузов”… примерно.
За следобeд останаха Дворецът на Обединението и Музеят на войната. На път през един парк традиционна картина – виетнамци правят аеробика. Поне няколко пъти попадахме на подобни гледки, а сме тук от ден и половина.
Дворецът на Обединението беше средно любопитен. Разните му там президентски зали за приемане на делегации и т.н. Най-любопитната част беше подземието, където се е координирала войната от Южен Виетнам и имаше разни военни карти със стрелчици, стаи с по много телефони, кралско бомбоубежище и т.н. Интересен е и запазеният танк в двора – от същия модел (не разбрах дали е конкретно същият танк), който е преминал през оградата на двореца и на практика слага край на войната.
Последва и музеят на войната. Леко съм разочарован тук. Информацията беше ултра едностранчива, което може да се очаква, но предимно бяха наблегнали на малко предметни експонати и повече на снимки на гадории – липсващи крайници, убити цивилни, мутирали деца и т.н. Имаше една стена цялата със снимки от митинги от различни държави в подкрепа на Виетнам и, естествено, имаше поздрав и от нашите комуняги.
В двора на музея беше по-интересно, имаше доста американска техника от онова време.
Вечерта завърши с панорамна разходка из Сайгон. За съжаление, наскоро откритата ултра модерна висока сграда все още не допуска хора до покрива си, сигурно гледката е приятна. Ето за десерт още една снимка на движението, да не кажете, че вчера нещо съм се бъзикал:
Утре летим към HUE с Vietnam Airlines и в последствие пътуваме към Hoi An. Малко се престарах май с планирането в тая част, дано не ни излезе през носа, но затова ще разкажа утре.
До Утре и КЗЛ!
[social_share\]
[wp:svejo-net]
[topbloglog]
