Югоизточноазиатски Дневник – ден 18. Сайгон – Аеро Хроники

Дневникът е предшестван от Югоизточноазиатски Дневник – Част 2

Goooooooddd moooorrrrninnng, Vietnaaaaaaam!!!

Пристигнахме и при виетнамските другари комуняги, но всичко по реда си. Сутринта се качихме в международния автобус от Пном Пен за Сайгон. Разликите с вчерашния автобус бяха минимални – кхмерското караоке тоя път беше с кавъри на английски! Да видите как млад камбоджанец пее Unbreak My Heart си е нещо, което не е за изпускане. Пуснаха и некви тъпи филми, ама тях предимно ги проспах.

Беше ми направена забележка, че съм пропуснал важен елемент и си признавам чистосърдечно. Верен на принципа “по-добре късно, отколкото никога”, ето я и поправката. Иде реч за обслужването в Камбоджа – безкрайно любезни, искрени и усмихнати хора. Христоматиен пример беше ресторантът в къщата за гости в Сием Реп – при сядане на масата ти носят купичка печени фъстъци, уникално вкусни, и първата ни работа беше винаги да ги омааме. За десерт ти носят нарязана диня, пак ей така, безплатно. Паралелно с това, се покланят едва ли не на всяка една дума и са толкова загрижени, че чак ти става неудобно. По време на вечеря бях станал да отида до стаята за малко и шефът на ресторанта се скарал на едно момиче, че не ми е пожелала приятна вечер. Милата ме гонила до средата на хотела едва ли не, а аз съм пердашил с бесна скорост и дори не съм разбрал, че съм я вкарал в проблем. Вечно ухиления тук-тук пилот Mr. Small го споменах. Абе, с две думи, напредналите западни нации има бая да учат, може би като изключим петзвездните хотели, в които лицемерието и нулевата искреност са издигнати в култ, ама това е друг филм. Много интересен обичай е и събуването и оставянето на обувките на входа на всички хотели.

Та казахме чао на Камбоджа и добър ден на Виетнам. На границата един пич продаваше местна валута и сим карти. От време на време минаваше до митничарите и явно пускаше техния процент от заработеното в кабинките им. Опитваше се да се крие, ама беше съвсем толкова явно, като култовото “кво ще правим сега” на българските катаджии.

Пристигнахме и в Хо Чи Мин Сити, още известен като Сайгон. Малко коми пропаганда, снимана от автобуса.

За самия град, макар и от краткия ни престой засега, може да се напише много. Някаква уникална смесица между улични колички за храна, хора, размотаващи се в дрехи, напомнящи пижами, и модерни бизнес сгради. Следващата снимка е правена във Виетнам, не на Пикадили в Лондон.

За най-характерната черта ще разкажа отделно, а именно движението. Каквото обикалях досега из Тайланд и Камбоджа, правилата за движение са нещо, което не подлежи на документация или ако някой някога успее да го документира, ще е успял да разплете теорията на хаоса. Сайгон обаче е съъвсееем друга бира. Докато при предишните споменати две държави човек, израстнал в ранната демокрация в бг, някак успява да се оправи с пресичането на улици, то това във Виетнам е може би най-близкото усещане до безплатен екстремен спорт. Хилядите, милиони моторчета са всеизвестен факт, прилагам документация:

Не можете да си представите за какво става въпрос. Отляво, отдясно, отпред, отзад, в насрещното – навсякъде са. А дори и на местата, където има светофари, изглежда, че светлините са само препоръчителни, защото моторите си минаваха като стой, та гледай. В един момент нахлуха и на тротоара, който кротко обитавахме със сестра ми, мислейки, че там е спокойно. Как все пак се пресича в тоя непрестанен поток от коли и мотори (наистина е непрестанен, не преувеличавам)? Стъпките са следните:

След като слезеш от бордюра, декларираш желание за пресичане, с две думи, инсталираш се в хаоса и ставаш част от движението дори да не го забелязваш.
Моторите почват да променят скоростта и траекторията си – забелязан си, макар и да не го осъзнаваш в първия момент.
Тръгваш бавно, но непоколебимо напред – най-голямата грешка са резките и бързи движения. Виждайки твоята скорост, моторджиите могат да преценят от коя страна и как да те заобиколят, като за милимунда решават сложното диференциално уравнение, необходимо, за да се изчисли къде ще се намираш след секунда-две.
Комуникацията между двете страни е със знак Стоп с ръка от страна на пешеходеца – означава “ще мина пред теб, намали или ме заобиколи”. Моторджията дава знак с клаксона – “минавам пред теб, да знаеш”. Въобще целият трафик прелива от клаксони.
По средата на пресичането си вече неразривна част от движението, като остров в река, заобиколен от течаща вода.
Успяваш да стигнеш до другия край на улицата невредим, и сам не знаеш как, но е факт. Адреналинът е налице.

Ако все пак имаш затруднения с някоя сложна улица, чакаш някой местен и се лепваш за него. Пак повтарям, никакви резки движения, било то напред или назад – нарушаваш баланса, появяват се сингулярности, положението става майка плаче.

Толкова за днес. Утре ще е ден посветен на войната.

Екскурзийка до Cu Chi Tunnels
Посещения на военния музей, Дворецът на обединението и т.н.

До утре и КЗЛ.

P.S. Това послание идва до вас благодарение на Google Public DNS. Подривният фейсбук иначе е блокиран във Виетнам, хвала, че забраната може да се заобиколи толкова лесно.
[social_share\]
[wp:svejo-net]
[topbloglog]