В практическо отношение днешният ден не беше особено ползотворен. Доста ентусиазирано се опитах да реализирам снежен човек на двора, възползвайки се от ежегодната веселба, когато пада 10см сняг и цяла Холандия е парализирана, а карането на колело изведнъж се превръща в екстремен спорт. Не ми се получи, да се надяваме поне, че постът ще е по-успешен.
При последното ми интервю по БНТ1 (леле, преди два месеца никога не съм си представял, че ще напиша такова изречение), бях попитан “Как го правя цялото планиране?” и поради ограниченото време и спонтанността на въпроса, не успях да отговоря с нещо повече от общи приказки. Който не е гледал и му е интересно, между другото, да заповяда: тук. Бих бил безкрайно благодарен, ако си запазите мнението за интервюто за себе си, защото предпочитам да не се караме по тая тема.
Сигурно вече сте разбрали – ще си говорим за фазата, която е най-времеизяждаща, но и доста удовлетворителна – планирането на пътешествие. За целта, ще се поставим на мястото на лирическия герой Ханс от Австрия, който планира 10-дневно пътуване из България. Избрах нарочно България, защото ще ми е по-лесно да визуализирам концепциите с нещо, което е познато на всички. И така, Ханс има няколко свободни дни и, по незнайно какви причини, решава да посети нашата китна родина самоорганизирано, защото перфектно знае, че държавата ни има много повече да предложи от евтин алкохол в Слънчев Бряг.
Фаза 1: четене, много четене
Това е фазата, която отнема най-много време. България, за нашия човек Ханс, е като тъмна Индия и без необходимата подготовка, планът също ще издиша. Къде ще се чете, е въпрос на лични предпочитания – wikivoyage (които заместват популярното wikitravel, друг път ще пиша защо трябва да се избягва wikitravel), форумите на tripadvisor.com или пък големите световни пътеводители – frommers и lonely planet. Силно вероятно е от тия източници едни и същи забележителности да почнат да се повтарят и лека-полека ще ги научите. Тогава вече можете да търсите в гугъл по име на атракция или снимки, където да четете пътеписи на други хора и т.н. Аз все още наизуст мога да ви кажа разликата между водопадите Skogarfoss и Seljalandsfoss и не е че съм се опитвал да ги запаметя, просто като ги срещнеш на 10-15 различни места, ти се набиват в главата искаш не искаш.
Всъщност, дългото четене съвсем не е задължително – ако сте толкова лишени от време, просто прегледайте програмите на агенциите и праснете по едно търсене в гугъл за забележителностите, отбелязани там, вижте какви са независимите мнения и преценете дали въпросното място заслужава да влезе в личната ви програма. Мит е, че самоорганизирането на пътуване отнема много време, отнема точно толкова, колкото решите да отделите, просто на психопатите ни отнема доста, защото ни харесва. А и времето съвсем не е загубено – кой е тоя, който ще каже, че опознаване на чужда култура, история и природни забележителности е загубено време?
И така, Ханс се интересува предимно от природа, история и култура и след като си е съдрал задника от четене къде ли не, фокусира следните точки за неговото пътешествие: София, Велико Търново, Шипка, Пловдив, Варна, Рилският манастир, Седемте рилски езера, а, за капак, някой му похвалил и мидите във фермата до Каварна, та и те са в списъка.
Фаза 2: организация на транспорта
ОК, Ханс има всички точки, сега трябва види как да стигне до там. Първият въпрос, който трябва да се отговори, е какво е равнището на транспорта в страната, която посещавате, за да се прецени дали е по-удачно да се вземе кола под наем или да се ползва местния транспорт. За България отговорът е очевиден, че кола под наем е най-доброто решение, дори за чужденци нашите шофьорски привички да са малко странни – рано или късно човек свиква, че цъкането на мигач при завой и изперварване отнема невероятно количество енергия, а по традиция българите гледаме да си спестяваме излишни усилия. В никой разговорник, предполагам, не е и включен истинският превод на “Кфо шъ праиме ся?” при среща с български пътни полицаи.
Въпреки това, колата под наем е за предпочитане, защото междуградският транспорт, дори да е редовен, не е особено пригоден за планиращ от дистанция чужденец – няма развити интернет сайтове, условията в повечето случаи са под всякаква критика, за онлайн покупка на билети да не говорим. В допълнение, колата под наем дава предимството да спреш когато, където и за колкото дълго си поискаш – а все пак си организираме сами пътуванията, защото обичаме свободата, нали?
Има страни с перфектен транспорт – например Холандия, където стигаш безпроблемно от т.А до т.Б без да се напрягаш с шофиране… безпроблемно, стига да не падне малко снежец, ама това е друга тема. При някои случаи може да миксираш, да речем, кола под наем в София, влак до Варна, още една кола под наем там или нещо подобно, всичко зависи от обстоятелствата, а нашите включват само и единствено колата под наем, че ми е по-опростено да го напиша така.
Фаза 3: свързване на точките
Време е Ханс да грабне моливчето и да пробва да съедини точките. Главното правило тук е, доколкото е възможно, да се избягва връщане назад. Гледаме максимално много да си пестим времето, затова, ако сме решили 2 дни в София и 1 в Търново, ги правим поред, а не 1 ден в София, пътуване до Търново и обратно и още един в София. Друг важен елемент е винаги да се огледате за някоя крайпътна забележителност, като спирате да си почивате, не е задължително да го правите в нищото в аварийната лента. Ако има дълъг период на шофиране по магистрала, е добре да се прави след залез слънце, колкото и магистралите да са фетиш на нашия министър-председател, ние си знаем, че не са особено фотогенични и не си заслужава заради тях да си харчим ценните часове на дневна светлина.
В случая, проблемчето е сравнително линейно, тръгваме по часовниковата стрелка и обхождаме всички набелязани точки. Първоначалният груб план на Ханс изглежда горе-долу така:
- 2 дни: София – музеи, може и до Витоша, ако има време
- 1 ден: Пътуване до Търново, пътьом спиране на Крушунските водопади около Ловеч
- 1 ден: Велико Търново, ако има “Звук и светлина” вечерта, ще е екстра бонус
- 1 ден: Пътуване до Варна, пътьом спиране на Мадарския Конник, но истинския, а не тоя крайпътния до една чешмичка, дето го пробутвали на чужденците (всъщност не съм сигурен, че е отворен в момента)
- 1 ден: Варна
- 1 ден: Разходка до мидената ферма до Каварна, пътьом през градините в Балчик
- 1 ден: Дълъг ден на шофиране до Пловдив, спиране на Шипка
- 1 ден: Пловдив
- 1 ден: Пътуване до Рилския манастир, нощувка някъде около Сапарева Баня
- 1 ден: Разходка до езерата и връщане в София
Общо: 11 дни
Често срещан проблем – необходимо ни е повече време, отколкото имаме. Трябва Ханс да извади ножицата и с голямо нежелание да реже от предвидените за посещение атракции, преценяването кое да се види и кое да се пропусне е винаги част от играта. В случая, с нежелание ще заминат мидите и градините в Балчик, за да се вместим във фиксираното ограничение от 10 дни.
Има и нещо нередно в картинката – повтарянето на дистанцията Варна-Търново. Ханс почва да се върти на стола си и знае, че има накъде да се оптимизират нещата, но не е сигурен как точно да стане. В един момент обаче, му светва крушка от 40 вата в главата, от тия, които ЕС забрани да се продават от тая година. Понеже се е поинтересувал за всички полети до България, не само тези до София, Ханс знае, че Austrian Airlines летят всеки ден до Варна, дали не може това по някакъв начин да помогне? Оказва се, че може, благодарение на т.нар. Open-Jaw билети, буквално преведено “Отворена челюст”, означава кацане от едно летище и излитане от друго. Тези билети са манна небесна, защото позволяват връщането в изходна точка да се пропусне, цената им често не е по-скъпа от на нормалния двупосочен, а в определени случаи може да е много много по-ниска. Ханс установява, че може на сходна цена да комбинира полет Виена-София, Варна-Виена. С тази информация, да видим дали може да се получи по-ефективен маршрут, след като Варна е крайна гара, този път ще се въртим обратно на часовниковата стрелка.
- 2 дни: София – музеи, може и до Витоша, ако има време
- 1 ден: Пътуване до Рилския манастир, нощувка някъде около Сапарева Баня
- 1 ден: Разходка до езерата и пътуване до Пловдив
- 1 ден: Пловдив
- 1 ден: Шофиране до Търново, спиране на Шипка
- 1 ден: Велико Търново, ако има “Звук и светлина” вечерта, ще екстра бонус
- 1 ден: Пътуване до Варна, пътьом спиране на Мадарския Конник, но истинския, а не тоя крайпътния до една чешмичка, дето го пробутвали на чужденците (всъщност не съм сигурен, че е отворен в момента)
- 1 ден: Разходка до мидената ферма до Каварна, пътьом през градините в Балчик
- 1 ден: Варна
Общо: 10 дни
Магически успяхме да спестим един ден, а и, като се види маршрута на картата, планът изглежда доста по-стегнат по този начин. Единствената жертва са Крушунските водопади, които така и така бяха планирани само като крайпътна атракция. Изключително важно е последната вечер да сме в града, от който ще летим, разни екстремни ситуации, от рода на да се шофира от Търново до Варна в деня на полета, трябва да се избягват. Ако не друго, това ви дава и 1 ден допълнителен буфер, с който да маневрирате, ако се случи нещо непредвидено.
В заключение…
Излишно е да казвам, че цялата ситуация е хипотетична и опростена, не създавам идеалния план за обиколка из България, номерът беше сравнително лесно да се визуализира процеса на планиране. Този план почти сигурно ще се сблъска с разни трудности от рода на метеорологични условия на Седемте рилски езера, спукана гума или прекалено висока такса за колата под наем, която е наета еднопосочно София-Варна.
Целият процес, освен това, е итеративен и въвеждането на допълнителна атракция за посещение може да катурне цялото планиране и да се започне отначало. Например, ако на всяка цена държим на “Звук и светлина” в Търново, обиколката може да се планира така, че Ханс да е там точно на уречената дата, дори датите на самолетните билети могат да варират около това. Може пък изведнъж да се включат и Белоградчишките скали, какво правим тогава? Същото е и с хотелските нощувки – в България за австриец ще са поносими, но, хипотетично, Търново може да е скъп град, което да наложи нощувка в Трявна за спестяване на пари… или пък просто защото Ханс обича да спи в малки селски къщи, а не в големи безлични хотели.
Като претегли плюсовете и минусите, нашият приятел Ханс ще постигне изключително полиран резултат, сигурен съм.
Различните хора ползват различни методи и за тях си вършат работа идеално. Някои обичат да импровизират, други – всичко да им е планирано до последната секунда, всеки сам си преценява. А и това е за този конкретен тип пътуване, ако имате няколко дни в Ню Йорк, е ясно, че подходът към планирането е по-различен и кола под наем е вън от всякакви варианти.
И ето така щях да отговоря на въпроса за планирането в “Денис и приятели”. Стига да имах 15-20 минути на разположение.
[social_share\]
Чудесно си го обяснил и визуализирал. Само бих искал да добавя, че аз лично винаги започвам планирането с кога е най-подходящото време за посещение на даденото място/страна (с оглед на метеорологичните условия, празници, почивки, фестивали и т.н.) и по възможност избягвам масовото струпване на туристи, защото тогава обикновено цените се вдигат, всичко се комерсиализира и се губи голяма част от автентичността на преживяването. Тези неща понякога са взаимноизключващи се, но все пак си заслужава да се обърне внимание на това. Така в твоя пример, ако аз бях Ханс, първо бих се поинтересувал кога би било най-подходящото време за посещение на България и бих се спрял на късната пролет – май, юни или ранната есен – септември. След това бих отбелязал, че в началото на май има струпване на почивни за България дни, а следователно и интензивен трафик и туристически поток, и бих се опитал да избегна тези дни. След това бих отворил и един-два по-малки местни сайта, които обикновено дават по-различна и по-специфична информация директно от източника за конкретната атракция/място, което се каня да посетя. По този начин съм попадал на доста по-интересни и екзотични предложения от обичайните must see на lonely planet и tripadvisor. Надявам се да съм помогнал. Аз лично съм голям фен на самостоятелно планираните пътешествия и колкото по-далечно и екзотично е пътуването, толкова по-голямо удоволствие ми доставя да го планирам и организирам самостоятелно.
Добри уточнения! Специално за времето и сезоните щях да пиша, но да кажем, че в планирането на поста тази точка отпадна, както Каварна при първата версия на Ханс :) Точно като го пишех се бях замислил как основните ми сезони на пътуване са февруари-април и септември-ноември, лятото не съм ходил никъде всъщност, точно по причините, които си упоменал.
При мен сред основните неща са избор на междинен сезон ( туристите не са толкова много , цените падат , но времето все още е подходящо за съответната дестинация) За Европа идеални са късна пролет/ранно лято и септември/октомври ,когато децата вече са на училище семейните ваканции свършили , а повечето хора с работодател вече са на тръстиката :-)
Следва колко дни мога да отделя за да се насладя максимално на пътуването.
Май почти всичките дестинации , дето някога съм ги претупвал по за ден-два-три максимлано бюджетно пътуване после съм се връща на спокойствие за доста повече време. Наприме на Лондон отделих 13 дни и пак ми остана за още и още :-) За Париж и седмица ми стига , но десетина дни също могат да бъдат добре уплътнени.
Тълпите не винаги са минус – едни от най-паметните ми пътувания са през зимата на фестивала “Света Агата” в Катания и седмицата на “Feria de Abril” в Севиля… на него мисля да се върна отново.
И по концерти и по мачове са добре тълпите :) Като каза Севиля се пресетих за една друга психария – бягството пред биковете и замерянето с домати, и там тълпите са част от атмосферата :) Гледах веднъж цените за това чудо, ама и хостелите искат по над 100 евро за легло в тоя период, ужас е…
Може да ги издебне ама поне половин година по-рано.
Аз имах планове за Памплона , но се размина преди време.
Понякога хостелите забравят да променят навреме тарифата си в сайтовете за резервации и се случва примерно през октомври да резервираш за следващия юли на Ривиерата по цени като за октомври :-). След първата резервация обикновено се усещат, но така съм виждал и за Памплона.
Хора, не говорете за Испания, че тези дни четох една поредица от пътеписи и ми се е завъртяла главата, не е за разправяне…
Много полезно, а това със струпването на повече почивни дни от предния коментар въобще нямаше да ми дойде на ум:)
Само едно не разбрах: “Бих бил безкрайно благодарен, ако си запазите мнението за интервюто за себе си, защото предпочитам да не се караме по тая тема. ” – на коя тема ще се караме тогава, да знам да не изпусна? :)
Темата няма значение викаш, само да се заядем по клюкарски :) Няма да ти кажа!
Пфуу как ме очерни, скандалджийка ме изкара…а аз гледам да съм в крак с нещата…
Е в крак си де, нищо не си пропуснала :)
Много изчистено планиране, но и прекалено лесно… ако няма намесени, влак, автобус, цистерна и каручка и един денд а се озовеш на място без хотели…. за какво си планирал :)
Редактора на вестника толкова обем ми отпусна за седмичната колонка, ма ще му предам, че читателите искат повече :)
А споко, след 20 държави планирането ми се вижда детска игра, но е готино да виждам сродни мисли :)
Добро материалче!
Ханс решава, че е зле с парите, гледа в expedia хотел за 80$, изгодно е, ама точно са го съкратили и…. открива сайтовете за групово пазаруване, от където си за 30$ хотел за 2 дни със закуски и вечери. Той не обича храненето в хотела, но такава далавера изпуска ли се? Още не може да повярва как някъде по света има такива цени.
И аз още търся, но май освен Камбоджа, от опит и Боливия, по слухове, не съм открил. Всеки път се надявам и все се оказва, че дори държави със средна заплата от 30-40$, хотелите им са поне по 50$(освен ‘грешките’,де):)
Тайланд също се намират, но да, така е като търсиш отвън. Малките семейни хотелчета въобще не са свързани в големите резервационни системи и освен ако не знаеш местния език и не ровиш много много дълбоко няма и да ги намериш. Ханс ще си намери луксозните хотели в Търново в expedia, ама къщата за гости на баба Пенка едва ли…
В Groupon има страхотни оферти за хотели в Тайланд , Бали и прочие , но както знаем си иска да купиш ваучер и после по телефона да резервираш датите които искаш.
Като изключим неудобстово да контактуваш в свободен разговор на странен английски някъде до другия край на света ( не е толкова далеч де) , може да се окаже , че имаш самолетни билети и планове , а точно за твоите желани дати няма свободни места и ваучерите просто изгарят. Не е като в БГ ако няма места тоя уикенд в СПА хотела във Велинград да ползваш ваучера се за следващия или пък за след месец , или два.
Жоро, мен нали си ме знаеш вече – като Катон Стари – “Картаген трябва да се разруши”
Та пак за евтината и скъпа цена, де ;-)))
“Само те проверявам дали си нащрек” – така ни казваше класната по алгебра като я хванехме в крачка да пише глупости на дъската…и аз така се оправдавам :)
бдя, бдя ;-)))
Малко offtop:
ако намериш време и място за някой коментар по повод проблемчетата на новите Дриймлайнери на японците, че досега срещнах само разни лаишки коментари …
В следващия обзор задължително! И на мен ми се ще да прочета повече предварително.
Шестица от мен за правописа, че все по-рядко се срещат грамотни хора.
Да направя малко разнообразие за Ханс :) Понеже каза че ще е с кола. Защо му е на Ханс от Австрия да си взима самолетен билет и кола под наем? Аз в ролята на Ханс, бих припалил от Виена до БГ собственото си возило. Паркингите в БГ са ОК. А иначе по програмате: В Балчик има прекрасени голф хотели, на ниски цени (далеч от туристите :) Повечето къщи като на баба Пенка си имат не лоши сайтове, а резервацията – пишеш мейл, плащаш на място. Шипка зимата с кола на Ханс ще му дойде в повече. А за Пловдив и София може би някаква нощна програма?
Защото Ханс е хипотетичен и защото само Austrian летят до Варна, за да ми се върже полета в историята…не че не пречи Ханс да е западно германец и пак да си лети с австрийците през Виена, ма чак толкова детайли няма нужда :)
Хаха, вие толкова присърце го взехте този Ханс, че още малко и булка ще му потърсите :) което ме подсеща, че пътешествието му е организирано самостоятелно. Ами ако идва с Берта?
Иначе Георги малко по тънката лайсна е минал с тази кола под наем. Чакаме част втора, в която Ханс се придвижва с влак и автобус. Това е доста по-сложно да се организира, а и буфери да се предвидят. Някои места ще отпаднат, ако не са достъпни без кола. Не е критика, просто отбелязвам.
Аз предпочитам да си организирам пътешествията само за мен, когато организирам и за други все съм на тръни дали ще им хареса. Знам, знам, като не им хареса да си организират сами ама ми е много съвестно ако нещо не е както трябва, дори да не е по моя вина…
Ако не може с кола, а само с влак и автобус мисля, че ще имаме гейм овър за Ханс и Берта :) Та много ми е чудно как едно лого и рекламна кампания ще удвои туристите в България, при положение, че общественият транспорт ни е на такова ниво. Къде ще ги удвои, на Слънчев Бряг най-вероятно, защото дори да им рекламираш как Шипка е място пълно с история и има уникален изглед от двете страни на Стара Планина си остава проблем, че няма как да стигнеш до там без кола…
Има го и тоя момент от последното изречение, номера е бързо да ти мине и да не ти пука :) И задължително няколко пъти предварително да се наблегне, че ти си шефа и ако някой не е съгласен с нещо е свободен сам да се оправя, иначе ще ти се качат на главата :)
Е, не може и аз да не напиша нещо.Планирането на самостоятелно пътуване може да бъде ефективно, ако се прави поне година -предварително- със четене на пътеписи, разкази и коментари, за дадената дестинация,разглеждане на снимки, сдобиване с пътни, географски и пътеводни карти,пътеводители,записки и т.н.Аз досега съм планувал и осъществил няколко дестинации сам- едната беше Лондон, другата- Виена, третата Милано и още една- Берлин…И за всяка една съм отделял страшно много време.Добре, че имам приятел в Лондон, та имаше къде да спя 4-5 вечери, но лошо беше, че не ме пуснаха да разгледам нощен Лондон…( но какво пък- другият път, като ида пак, първо ще разгледам нощен Лондон, пък тогава ще им ходя на гости…)- та благодарение на разговорници,пътеводители и т.н.а и с помоща на домакините , успях да си организирам пълна 5 дневна програма- не ми беше нужно друго, освен местен градски транспорт…Та искам да кажа ( да не влизам в подробности), че в един голям град има много повече забележителности, достатъчно рекламирани и лесно достъпни, отколкото в България.В България може да има страшно красиви места, но до които няма с какво да се отиде…и дори не са отбелязани на картите…Та същият този Ханс, покрай Велико Търново, може да посети двата манастира,пещерата на Дряновският манастир, да похапне на Боженци и да спи в Трявна…
Аз за пореден път да си кажа, че статията просто визуализира един възможен подход над планирането. И колкото да изглежда този подход аналитичен в случая, това не е точна наука и няма правилен и грешен отговор – всеки си го прави според неговите си изисквания и ограничения, и многото отговори и предложения какво е трябвало да направи Ханс само потвърждават това.
От друга страна примерът е точно такъв – аналитичен и хипотетичен(сигурно тая дума хипотетичен за десети път я повтарям), България е ползвана просто да визуализира по-лесно ситуацията. Съвсем спокойно можеше да е Франция, Италия и Китай. Или дори празен бял правоъгълник, в който имаме точки A, B, C, D, които да свързваме.
Стига бе човек – по една година за планиране на Лондон , Виена или Милано ???
Аз за около месец изчетох древноримската история при първото ми пътуване до Рим и със сигурност знам за града повече неща от доста римляни.
При първото ходене до Лондон изчетох няколко книжки по английска история и още пазя няколкостотин страници с историята на абсолютно всички владетели на Англия още от норманите , та до наши дни.
За година мисля , че бих организирал околосветско пътешествие.
П.С. Грешка е да се отсяда у приятели и роднини , защото на тях не им е интересно мястото по начина по който искате вие да го видите.Най-често са отегчени , завладяни от ежедневните си грижи и няма как да гледат с вашия възторг. Ще ви заведат до най-основните неща , няма да им се дават пари за вход и ще пропускате местата , или пак ще ги посещавате сами …
Ще се радват , че просто ви виждат и ще гледат да си поприказвате , да хапнете , да пийнете , но вие не сте там затова нали ?
Имам добри познати в Англия , Холандия , Франция , Испания , Италия , но не им ходя на гости или пък колкото да пием по нещо. Не е имало случай при който да знаят за мястото където живеят повече от мен :-)
Виждаме се с удоволствие когато са в България и така нито аз ги ангажирам , нито те мен.
Съвсем извън контекста, но П.С.-то ти, малко по-свободно интерпретирано е проблема с couchsurfing :)
Затова и couchsurfing-а просто не е за мен :-)
Какво става с новата статия, нали беше всеки понеделник или нещо е сменено! Извинявай ако си зает ама аз пък си искам статията:))))
При мен има основен принцип – по-добре да се забави малко, от колкото резултата да е прибързан :) Та темата със новият самолет на Боинг ми стана доста интересна, съответно отне доста повече четене, отколкото си мислех че ще отнеме и така. Утре живот и здраве статията е на линия :)
Иначе никога не е имало строг график, мисля че малко по-малко от 2 поста седмично пускам, когато миналия е бил сряда-четвъртък, нормално следващия да е понеделник-вторник, след това петък и така…
“При мен има основен принцип – по-добре да се забави малко, от колкото резултата да е прибързан :)”
Сложи си това изречение начело в CV-то и от “Boeing” и EADS ще се изтрепят да те канят да работиш при тях :P
Е те и едните и другите хем , че обикновено се забавят пак пускат нещо с проблеми:-) То предполагам така е с всяка нова машина.
Аз не мога да шофирам. И затова проучването на градски / междуградски транспорт е ключово. Малкият плюс е, че виждаш как я карат по-бедната част на обществото. Тогава и ти ставаш атракция за местните – влакчета в Индия, междуградски автобус от Ханой до Ха Лонг, градски автобус в Кайро и Адис Абаба. В колата малко се изолираш от обществото около теб, но в дадени страни това може да спести много неприятни съприкосновения за неща, за които не отиваш там. Аз съм обаче вързан за градския транспорт, в мен си е вината.
Ами то шофирането в чужда държава е винаги натоварващо, та дори и да можеш да караш може да се спреш на градския транспорт. Ако се захвана за твоя виетнамски пример – в никакъв случай не бих шофирал там, колкото и да имам увереност в способностите си :)
Иначе шофирането е най-удобният начин да видиш мястото като можеш да спираш през няколко километра. Веднага давам Исландия за пример, там без кола ефекта се губи невероятно. Изхода е да си намираш шофьори :)
Да разбира се, приятели със здрава тяхна кола или с колите на Avis, Hertz и т.н. Наема ли сме и шофьори по опасните места, където пътни карти няма, а и да следваш сам пътя си е риск. Различни вариани е имало, но ако остана сам в що-годе урбанизирана област, дори и в слабо развити страни ми трябва градски транспорт.
При мен методологията включва, така описаните точки на интереси. Всичко, което не е точка, се минава покрай него,.т.е. по пътя за към точката съм като “кон с капаци”. Гледам между двете точки да не се губи време. Естествено оглеждам се и ако видя нещо интересно на момента се опитвам да го запомня. Като се върна в Родината, се опитвам да възпроизведа пътя и да намеря обекта в Google Earth. Ето затова пак ще трябва да се ходи в южна Индия, повече неща се оказаха там …