Здравейте и в поредния седмичен обзор. Все още сме в студения сезон, поне в това полукълбо, затова и първата новина е леко студена, меко казано лекo, защото говорим за Южния Полюс. Със студа често идва и злоупотреба с алкохол, което пък е следващата тема, а накрая, за десерт, имаме и поделен счупен тъпомер. Айде, Пенчо бре, чети.
Българин на южния полюс
Сигурно през изминалата седмица сте чули за постижението на проф. Христо Пимпирев, който стигна до Южния полюс и развя българското знаме там.
Наистина уникално постижение и е от тези, които могат да осмислят целия ти живот. Това обаче го пиша малко прецедено през зъби, защото си признавам чистосърдечно, хваща ме искрена завист, като видя нещо такова и неизменно ми се ще и аз да последвам примера на професора.
Редакция: оказа се, че и аз съм прилъган във водопада от възторжени пресрелийзи. До Южният Полюс може да стигнеш като истински мъж след 1200км каране на ски и носене на всичките провизии(източник) или като пълен турист кацайки директно на полюса, нещо с което средно здрава баба би се справила стига да си плати(източник). Проф. Пимпирев е избрал вторият вариант, и целият шум при това положение е изключително смешен, след като единственото сложно нещо е намирането на финансиране. Без да омаловажавам другите му антарктически успехи, стигането до полюса по тоя начин не е някакъв особен повод за гордост. Срам и позор за всичките медии, които свенливо пропускат факта как точно е стигнато до там, срам и позор за мен, че не проверих както трябва, а автоматично допуснах че е направено по мъжкия начин. И понеже щедро ги раздавам счупените тъпомери тая седмица, с гордост си залепвам един и на мен – ей така, да ми е за урок.
Не че ми е първата заигравка с Антарктида. Още след Маршът на пингвините – онзи уникален документален филм с дълбокия глас зад кадър на Морган Фрийман (тоя човек, ако го наемат да говори на рекламите от ВС Телешоп, продажбите им ще скочат с пъти), се поразръчках малко да видя как простосмъртни могат да стигнат до континента. Оказа се по-отрезвяващо от събуждане с празен портфейл след тежка нощ и не че е сложно или изисква физическите дадености на Чък Норис и способностите за оцеляване на Беар Грилс, просто е уникално, невероятно, отчайващо, изключително скъпо. Говорим за пет цифрени суми в долари за кораба с тръгване от Ушуая, Аржентина. Колко ще ви трябват, за да стигнете до там, е отделен въпрос. Има градски легенди как, ако отидеш точно преди потеглянето на кораба, можеш да се уредиш с last minute оферта, което да свали нормалната цена двойно, но едва ли искате да биете целия път до Южна Аржентина за да участвате в “Риск Печели, Риск Губи”, че даже и без Къци Вапцаров.
Основното количество хора, които ходят там, освен учените и членовете на експедициите, естествено, се оказва, че са т.нар. “статистици”. Малко свободно така ги наричам, но това са хората, които са си поставили някаква цел и посетеното място носи допълнителното предимство, че можеш да сложиш отметка в списъка, който сам си си създал. Така Антарктида привлича голям брой от туристите, просто с това, че е отделен континент, а те са решили да стъпят на всичките. Доста по-предизвикателни цели са да изкачиш най-високите върхове на всички континенти и подобни – всичко е толкова трудно, колкото искате. Общото е, че всички “статистици” тръгват натам с цел отметка, а се връщат изживявайки пътешествието на живота си, въпреки честото лашкане с кораба из прохода на Дрейк и константната морска болест. Всеки от единия милион центове си заслужавал.
За Южния Полюс е малко по-сложно. Доста круизи стигат до първите няколко островчета и дори не опират до континенталната част, което си е малко чийтване, други качват туристи като част от експедициите, което е по-натурално изживяване и там корабите са по-груби и първични. Конкретно за полюса се предлагат оферти, които включват 20-ина дена ходене до там и са на поне двойна цена. И, ако това ви е прекалено лесничко – възможно е да стигнете и до най-трудно достъпната точка на Антарктида, мястото, което е най-далече от водата на континента, казват, че там има запусната съветска база и все още си стои статуя на Ленин.
Ако някой се засили да ходи, една от най-препоръчваните фирми е Quark Expeditions. Добре е иначе да се проучат всички кораби и да се резервира директно с тях, посредниците и тук обичат да щипват стабилен процент за това, че не умеете да търсите правилно в интернет. Доста ценна информация има и в секцията на форумите на Flyertalk – тук. Интересен мини пътепис на български има от легендата Домосед. Ако искате само да видите, без да се докосвате до континента пък, може да излезе доста по-евтино с полет от Австралия. Място в средната редица на самолета, като разчитате на любезен пътник да ви отстъпи прозорец за малко, е под 1000 долара, мен лично този вариант не ме привлича.
Пък като изпълните пътешествието, елате обратно тук и обещавам да позеленея от завист и яд.
Пиянството на един исландец
Ех, тия исландци. Пътник на Icelandair по линията Рейкявик-Ню Йорк си изпил собственоръчно закупения алкохол и почнал да буйства неконтролируемо, крещейки, че самолетът ще се разбие и плюейки насам-натам по пътници и екипаж. Нищо ново под слънцето, няколко дни по-рано пияни жени принудили друга машина да кацне непредвидено в Лион. Иновативното тук не е самата случка, а начинът, по който е бил обезвреден от екипажа и пътниците, така че самолетът да си продължи безпрепятствено до крайната цел.
Тиксо и свински опашки – подръчните средства на всеки автомонтьор, вършат чудеса в много ситуации. Доста хора се чудеха дали позицията е удобна и дали затварянето на устата не е прекалено хардкор, но аз си мисля, че ако наистина е бил толкова пиян, едва ли е разбрал много какво му се случва. Интересни неща научих покрай инцидента, де – нормалният подход за обездвижване на буйстващи хора бил свинска опашка на ръцете зад гърба, свинска опашка на краката, свързваш ги двете с още една и оставяш човека да полегне на пода на възглавница и нека да дивее колкото иска. Светът е пълен с любопитни факти.
Колкото и куриозно да изглежда, подобни проблеми хич не са безобидни. Има предостатъчно хора с фобия от летенето, а след 9/11 и с други фобии, за да се търпят някакви буйстващи пияници. Самолетът е затворено пространство на 12км височина и нормалната човешка реакция просто да избягаш от агресивния пътник е невъзможна. Иначе, хората с подобни проблеми просто трябва да си правят сметката, едва ли им е първият случай на агресия след алкохол. Както е затворен самолета на 12км височина, така е и сигурно, че няма и теория да не се срещнеш с момчетата с палките при кацане… и да си въвлечеш маса много по-различни проблеми от това, че си разменил по един тупаник с някой в бар, което би било нормалното стечение на обстоятелствата на земята.
В крайна сметка, пичът е пуснат без никакви обвинения. Оказало се, че за дело е необходимо доста хора лично да дадат показания, а повечето са били туристи, които грам не им се занимава с това. Съдебната система понякога е по-нелогична от ценообразуването на авиокомпаниите. Поне в Щатите, де, Icelandair май възнамеряват да си го съдят обратно в Исландия.
Във airliners.net, най-популярния сайт за авиационна фотография, пък се зароди дискусия за естетическите качества на снимката и дали не е необходимо да се въведе нова категория в сайта – измежду “крила”, “опашки”, “изгледи от кокпита” да се добави и нова – “овързани буйстващи пътници”. Всеки луд с номера си.
Най-добрата работа на света – ново издание
Преди години една туристическа област реши да се рекламира по уникален начин. Ставаше дума за щата Queensland в Австралия и гениалната кампания включваше световен конкурс за “надзирател” на остров до Големия Бариерен Риф. Включваше няколко месеца живот в мега луксозна вила, излежаване по плажовете, гмуркане и, кажи-речи, единствената задача беше да пишеш блог колко е приятно да работиш нещо такова. Кампанията пожъна уникален успех, самият факт, че сигурно си я спомняте, е доказателство за това. Иронично беше, че победителят беше ужилен от една от най-смъртносните медузи, но, за щастие, му се размина – все пак и това трябва да си се знае, в Австралия има доста животинки, които могат да причинят проблеми на хората, не е като в разглезената Европа, където мъжете успяват да демонстрират нечувана храброст пред техните принцеси, като се справят с абсолютно безобиден, мързелив и нямащ никаква представа за какво са тия истерични писъци паяк.
Не е чудно, че концепцията е взаимствана и други фирми се опитват да повторят успеха й. Първо през “Fan in a Van”, a в случая предложението е да сте “Тестер на водни пързалки”.
httpv://www.youtube.com/watch?v=Ki0cTjRZ0q0
Е те това е! Чудя се, ако мога пак да цитирам Дъглас Адамс, дали няма да се намери някое клето списание, което да ме спонсорира по тоя начин и само аз ли съм пълен будала, че си плащам и върша работа, за която на хората им плащат?
За първи път счупеният тъпомер е споделен
Имах изявен кандидат на традиционната награда, но в последния момент се включи ново предложение, което няма как да игнорирам.
На първо време, искам да отлича “Профи турс”. Някой там някъде е прочел нещо и е решил, че, за да е в крак с модерните технологии, всяка фирма трябва да си има блог. Няма лошо! Лошото става обаче, когато от едно изречение си проличава, като пишеш врели-некипели. В случая, под ножа е минала моята слабост Исландия:
но 2013 е подходящата година за екскурзия дотам, защото ще се насладите на Северното Сияние, тъй като Златният Кръг достига своя 11-годишен зенит.
Пояснявам – Златният Кръг е еднодневно пътуване от Рейкявик и обратно, казва се кръг, просто защото минаваш през различни забележителности без почти да се връщаш обратно, един вид завърташ окръжност, нищо общо със северното сияние. Това, което те пишат, е за 11 годишната цикличност в слънчевата активност, в чийто пик се намираме в момента, нещо, което обясних в скорошен подробен блог пост, посветен на митичното северно сияние. Лека техническа грешка, нали, ама кой сериозно би искал пътешествието му да е в ръцете на хора с подобна компетентност?
Допълнителна екстра е, че са пуснали линк към моя исландски пътепис, където, между другото, с подробности е обяснено какво е Златният Кръг. Точно така се прави – изпращайте ми посетители насам, да им говоря колко е добре да не ползват вашите услуги, а да си организират нещата сами!
Вторият лауреат на “Счупен тъпомер” е шоуто “Денис и Приятели” по БНТ1 и по-специфично анонсът към моето вчерашно гостуване там. “Самолетни измами” се мъдри кротко в анонса и, честно казано, ме е яд, че наистина не съм някаква мега звезда и да искам всяка дума да минава през одобрение преди да се публикува.
В самото предаване не ставаше въобще дума за самолетни измами, надявам се сте го гледали и ви е харесало. Като цяло, шоуто ми допада – свежо е, лекичко, има си щипка простотия, лежерно е, а рок стила е и моят стил. Просто някой е нафляскал нещо си за анонс, без въобще да мисли, откъдето и христоматиен пример за счупване на тъпомера. Ако им беше толкова интересно, да ме бяха попитали дали има измама в нещата, които правя и щях да обясня доста подробно защо няма абсолютно нищо незаконно, подмолно и измамно. И не че за първи път разни псевдо моралисти се опитват да вкарат казус там, където липсва – самият факт, че претупаният анонс клони към асоциацията за измама, е показателен.
Но карай, спирам до тук, намекът сигурно е дружелюбен и от незнание. Участието ми в предаването си е постижение за мен, удоволствието и тръпката си заслужаваха дори анонса с “измамите”, а листчето, което Шеки ми нарисувал и продължавам да не разбирам до край, си го закачих на дъската, където си слагам пощенските картички, получени от цял свят. Поканата е голяма чест за това, което правя последната една година в блога, а и по принцип, и съм искрено поласкан, никакъв сарказъм не влагам тук.
До следващия път.
[social_share\]
Туристът Пимпирев се разходи до Южния полюс за нечия сметка. “Уникалното” му постижение е горе-долу толкова уникално колкото да се качиш на 7те Рилски с лифта. Цената на цялата галимация е около 40000 долара – справка
linka:
http://sergeydolya.livejournal.com/tag/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B4%D0%B0
Абе има доста сериозни експедиции, самолетните полети са ясни. Той да не е бил от тези, които са хванали шорткъта и са кацнали директно там? Доста тъпо, ако е така.
Пимирев отдавна финансира експедициите си чрез спонсори. Държавата не дава пари за тях, което не й пречи да се “гордее”.
Предполагам че и ходенето до полюса е било по приятелска линия с някои от другите полярници.
Ами то финансирането няма лошо, основното е до колко е сериозно постижение извън финансите. Така и не мога да намеря във водопада от възторжени пресрелийзи дали е стигнал до там пешачката или някой самолет с туристи го е стоварил и него в базата…
ОК, със самолетчето е летял. Време за редакция…
от прочетеното във вестник “Преса” става ясно, че самолет го е стоварил на 10 км от полюса, оттам нататък – пеша.
Цялото пътуване София-ЮП-София е платено от монголеца и за сега не зацепвам поради что. Първо мислех, че ще останат в нашата база там и реших, че може това да е начин да придобиеш някакъв статут, ама и това не е :)
При Денис ти беше екстра, а той беше себе си, даже без някои обичайни изцепки ;)Особено тъпомерния анонс си е обичайно медиен, можеше и по-зле. Изкефи ме, че успя да кажеш името на сайта :)))
Май без обичайни изцепки, щото имаше доста орязано за да вместят Кеворкян :) Както и да е.
Тове е същото пътуване, но от по-цинична, забавна и реална гледна точка ;)
http://tema.ru/travel/antarctica/
Поздрави за блога, пишеш увлекателно и полезно
Успех!
Мерси, сега ще прегледам и тоя линк :)
Ето още от БГ пространството :
Имаше наистина потресаващо добри снимки …най-доброто което съм виждал от българин , но за съжаление авторката нещо я обидиха и тя си свали фотосите от всичките пътешествия ,а беше пообикаля из всички континенти. Яд ме е , че не си ги свалих .
Антарктида – от Усуайа до антарктическия полярен кръг
http://forum.all.bg/showflat.php/Cat/0/Number/2597243/page/0/fpart/1/vc/1/nt/4
Е жалко за снимките…
Е не съжалявайте – снимките и видеоматериалите ми от Антарктида (и не само) са обществено достъпни на Picasa albums и Youtube под горния псевдоним. Благодаря на stenk и Фичо за признанието. Чрез видеоклиповете съм се опитала да дам представа и как протича една такава туристическа експедиция, което само в снимки е по-трудно да се улови.
Не е градска легенда, че има last-minute оферти на чувствително по-ниски цени. Тези оферти излизат около две седмици преди началото на пътешествието, но не е необходимо да си на място в Ушуая, за да се възползваш. Необходимо е само да се свържеш с агент в Ушуая (те са 2-3 семейни фирми общо взето), чрез който да попълниш разни формуляри и да платиш. Аз пътувах с такава last-minute оферта. Иначе съм съгласна, че не можеш да биеш път до Ушуая без да имаш гаранция, че ще пътуваш, да не говорим, че Ушуая не е евтино място за престой, докато чакаш.
Статистика не водя и не зная колко страни съм посетила, а това, че съм стъпвала на всички континенти го доведоха до знанието ми на кораба като тръгнаха да ни броят колко сме стъпвали на пет, шест или седем континента. Е, нямаше такива посетили по-малко от пет.
T.e. след като имаш потвърждение от местния агент, чак тогава организираш полети до там? Като цяло за тези last minute оферти прочетох противоречиви неща, но ще го имам предвид, дай боже да стигна до там.
Благодаря и за твоето включване, ще прегледам и снимките и клиповете на спокойствие веднага щом имам малко време.
Да, аз така направих – получих потвърждение и докато обработвахме договора и плащането си купих и самолетния билет. Билетът да е бил с $200 по-скъп отколкото ако го бях купила месеци по-рано.
Разбира се, не всички last minute оферти са еднакво добри. Трябва да се проучи оператора, кораба и маршрута. Аз пътувах с One Ocean Expeditions на Akademik Ioffe по един от по-дългите маршрути с пресичане на антарктическия полярен кръг. По-дългият маршрут е винаги за предпочитане, защото дава повече възможност за промени с оглед променливото и непредсказуемо време.
Поздравления за блога! Друг подобен на български не съм срещала.
Мерси за съветите и поздравленията. Аз съм доста далеч от подобно пътуване, но със сигурност ще помогне на хора, които се интересуват и попадат случайно. Прегледах ти набързо youtube канала и замрях…
Точно за същата тема се сетих, но не знаех, че е махнала снимките :(((
Много жалко, наистина бяха великолепни …
Какво му завиждате на професора! В крайна сметка дори не е стигнал до баш Южния полюс, защото, както знаят всички видни приключенци-мечтатели, на мястото на географския Южен полюс се мъдри потулена в строга секретност огромна дупка-проход към вътрешността на кухата Земя. За хората, които обичат да разпалват приключенското си въображение и не са чували почти нищо по въпроса, етикетите са: “Hollow Earth Theory” и “South Pole Entrance to Hollow Earth” ;)))
Сега последно – плоска ли е или куха :)
От едната страна е плоска, от другата – куха :)
Преди време гледах в мрежата оферта от братушките – с хеликоптер до Северния полюс. 20000 долара. Според мен на Северния е по-малка навалицата ;)
Лично аз не бих винил проф. Пимпирев, проблемът е в журналята и техните малоумни опити да звучат сензационно…самият ти на два пъти пострада, ако мога така да се изразя, от смахнати анонси. Още повече, че професорът все пак има достатъчно заслуги, а Монито Паси например ходи до Антарктдида на държавна сметка хей-така – щото му е безплатно.
По-малка е навалицата главно защото не е отделен континент…и северния полюс е малко плочка лед дето си плува май там в Океана. Тия от Топ Гиър нали бяха стигнали с една Тойота :)
Пресрелийза е умишлено заблуждаващ, може да не е по вина на професора, а на атлантическата асоциация тук…абе който го е подал към медиите. Иначе и аз не искам да му отричам постиженията, особено след като се финансира сам, нищо лошо в пътуването му след като не харчи нито стотинка държавни пари(за разлика от държавата, която гледа да се отърка в него безплатно), просто не е това геройство което е изкарано.
Грам въображение нямате. Някакъв духовен бедняк дори ми е сложил минус по-горе. Тъжна история… :(
Хайде нещо и от мен. Тази седмица, самолети и безопасност, май някой беше повдигал въпроса преди :)
http://www.economist.com/blogs/babbage/2013/01/air-safety
Статистиката е интересна…
Кой ли е тоя някой? :) Да, аз като цяло избягвам да цитирам категорично кой е най-сигурният транспорт, главно защото не искам да се намесвам в малоумни статистически спорове. Обикновено споменавам само че летенето е супер безопасно и до там. Иначе ще тръгнем да се заяждаме дали кварталната разходка с колата е аналогична на полет от Сингапур до Ню Йорк и т.н. Икономист добре са поставили нещата в перспектива :)
Само да кажа, че благодарение на участието при Денис съм тук и чета на талази :) Поздрави и не се ядосвай на БНТ, безмислено е.
Мерси :)
Жоро, това е мега гига хипер некоректно :) Значи следим ти блога, цъкаме импресиики, метаме линкчета насам натам, а даже на разбираме, че ще те дават по тАлАвизора. Пиши ги тия неща бе човек, не всички имаме фейсбук или те познаваме лично :) Мисля, че форума е крайно наложителен вече!
Еми кажи къде да го напиша това за телевизора освен във фейсбук, тука ако го сложа като статия ще стане махленска история :) Иначе линк ще получите съвсем скоро, ако в официалният сайт на предаването не го качат ще намеря начин да се оправя аз.
Точно това имах предвид с последното ми изречение за форума ;)
Ама много арт това листче, Денис написано на полу-кирилица и полу-латиница, готино е:)А за пияния майстор малко ме съмнява, че се е разминал само с връзване и облепване;)
Ами щели да го съдят в Исландия, щатите вдигнали ръце – не за друго ми им е много тромава системата да се задействат бързо! Но и аз се обзалагам, че няма да се размине със “повече не прави така” :)
това едно на ръка, но ако е имало поне един пътник да кажем от Балканите си е изял шамарите още в самолета;)
Ако имаше поне един пътник от Балканите, нашият щеше да изкара мезе, да се налюскат двамцата с исландеца, после да пеят “Кукавица” или “Магапас” до зори (до кацане) :)
Верно, това е по-добрият вариант:)Сигурно затова е почнал да буйства, не е имал компания:)
Като спомена пияния исландец, да си припомним, че и новият руснак Депардийо беше правил зулуми в един самолет на път от Париж за Дъблин ;-)
http://www.guardian.co.uk/world/2011/aug/17/gerard-depardieu-delayed-flight-passenger
Една моя приятелка беше стюардеса в “Qatar airways”, разправяла ми е за руски младоженци, които освен че са пушили в тоалетната по време на полет, си направили там и първата брачна нощ, ако ме разбираш :)
Mile High Club, на много хора им е мечта :)
Хайде спести им на БНТ тъпомера. Предаването беше много полезно, поне за мен – от там научих за този блог. От 2 часа чета и не мога да спра, ценно!
В предаването името на блога го чух като “аерофоник”, та малко ме поизпоти търсенето. Накрая като написах [Георги признат наркоман] и излезе :)
Мерси, една от целите на участието беше това. Тъпомера не винаги е безкрайно сериозен, ама тва “измами” ми избоде очите просто :)
Георги, ах, Георги! Какво направи ти?! Стана ми неудобно да чета отговора ти към малката билетопродавачка в другата тема. Горкото момиче, така грозно потъпкано на територия, която то очевидно счита за своя! Мина ми през ума да я питам дали друг път и се е случвало да и го втъкват сух и четвъртит на публично място, но хайде, от мен да мине…жестокостта ми се сломи.
По “Диема” започна филмът “Турбуленция”, сядам да го гледам :)
г-н Георги, как може да се подвизавате в интернет пространството без да си казвате фамилията, горката жена толкова е търсила…И друго женската злоба не познава граници, особено когато е наранено его на девойка със завидно самочувствие, така че скоро тая драма няма да приключи:)Макар, че както разбирам тебе това не те притеснява и дори доста те забавлява:D
г-жо Елена(а и г-н Капитан),
Благодаря Ви за включванията. Иначе да, закърмен съм с форумите на дир.бг и отвреме навреме изпитвам желание да си начеша крастата в здравословен, добре аргументиран спор.
Не знам дали ти е интересно за ‘жния континент, но ето ти едно линкче… http://domosed.dir.bg/_wm/library/item.php?did=12820&df=8&dflid=3
Това е братовчед на един колега… малко звучи като брат на братовчеда на един познат от метрото… но пък може да засити някаква част от любопитството за туризма на там. Аз сега се боря да стигна до бразилия, ама да видим какво ще се получи и мога ли да си зидействам финансиране катоз а Полюса :)
Хубави ти се получават статиите, що не пробваш нещо ретро да опишеш :)
То във статията, което съм пуснал не е ли същото :) Домосед хич не е брат на братовчеда на познат от метрото, ами човек на който всеки здравомислещ завижда до позеленяване :) Ми и ретро и модерно…има за писане, време няма :)
О извинявам се, в криенето от шефа, че чета разни блогове не съм видял домоседа, а той всъщност е негов братовчед :) Та аз част от разказите ги знам от ръка и половина А той човека си живее в ЮАР и си гледа кефа…
Всички му завиждаме разбира се, ама аз повече му завиждамз а Северна Корея, но там е твърдо организирано!
Съспенсът се задълбочава.
На кой шеф ли съм братовчед?
Поздрави от Африка и благодаря, че сте се сетили за старите ми сводки!
Не са стари, вечни са! :) И аз благодаря, че наминаваш.
Г-н Георги, няма ли да обявиш награда за хилядния палец у “Гейсбук”? ;)
Не, аз съм работил в ИТ сферата, кръглото число е 1024 :)
Гледах те при Денис и не мога да разбера за какво е драмата – на мен ми хареса, пък и той не беше обичайно дразнещ.Само дето липсваше завършек като че ли?! без задължителните – благодаря, че гостува, жив и здрав и поздрави вкъщи:)
Ама драма няма, предаването си беше нормално, аз за това се изненадах от анонса за самолетните измами :) Завършек нямаше, защото бяха поорязани и двете интервюта заради простотията с Кеворкян накрая – тя първоначално не беше включена. Иначе си имаше плавен преход както си трябва.
Така ми се стори, като видях във фейса какви реакции имаше:)А специално за анонса – колкото и подвеждащ да беше, мои познати са го гледали предаването заради това и сега ти четат блога;)Няма лоша реклама:)
Еее, искрено се смях за тоз попийнал ирландец. Четивата при теб винаги са любопитни :) Поздрави от Тайланд, където се опитваме да следваме източния ти дневник.
Жалко, че не можете да хванете Loy Krathong, но и иначе си заслужава, сигурен съм :)
Прав си. Не съвпада времето, но компенсирам до колкото може с повече Тайланд и Камбоджа. Апропо има ли линк за предаването с Денис?
http://denisandfriends.com/?go=video&p=player&episodeId=207 ето, аз съм в началото, 20-ина минути май.
Има ли значение от къде са дошли парите за пътуването на професора? Ми, за мен лично няма, защото все пак тия експедиции са едно от малкото неща, с които можем да се похвалим. Дъжавата си чеши ушите и човека търси други варианти – вие ако искате да отидете някъде, няма ли да опитате всички възможности? Уважавам този човек, защото 20 години поддържа базата ни там. Ако се чели малко повече, по силата на антрактическите споразумения, ако в период на една година базата не се поддържа я губим. Тия, които плюят би ги питал: Малко не ви ли е неудобно да говорите глупости, за човек, който представлява България пред още 27 колоса в антарктическите изследвания? Това, че е отишъл там и е развял трибагреника, мнозина се опитаха да оспорят – малко известен факт е обаче, че онзи който се опитва да си припише тази заслуга е българин с американско гражданство – отдавна не живее в България и аз поне не съм чул да е помогнал на експедициите… Още една подробност е, че България е една от малкото държави, които имат стабилна позиция сред полярните среди точно, благодарение на този Човек, когото някои наричат “алкохолик”. След като има силите и е намерил начин да поддържа цяла база, за мен проф. Пимпирев е достоен за уважение, пък някои хора нека си пишат.
Бъркаш малко понятията тук. Хич не става дума за антарктическите му постижения като цяло, говорим за конкретната екскурзийка до Южния Полюс, която е точно такава – екскурзийка. Най-голямото геройство в нея е намирането на тия 20 000 долара. А смятам, че намирането на 20 000 долара не трябва да е кой знае каква причина за гордост, да ти честити президента и снимката ти да обикаля с гордост всички сайтове. Напомня леко на един литературен герой, дето се удря в гърдите с “Булгар, булгар”.
Уважение за експедициите му и поддържането на базата. Неуважение за тая екскурзийка, която не може да се нарече експедиция, и целия шум покрай нея. Това е.