Седмичен обзор – 11.11.2012. Norwegian, TCAS и статистики-стъкмистики

Вместо в жизнерадостният петък днешната порцийка новини пристига в мрачният понеделник. Имаме поредните мераци за линия България-САЩ, инцидент предотвратен от TCAS, новаторски подход от Norwegian и за десерт малко хуморески от НСИ. Ако не ви хареса подборката понеделника ще е виновен.
 

О, не, пак ли?

Започваме с поредните мераци някой да оперира нонстоп между България и САЩ. Миналата седмица беше Пловдив с полети до Балтимор и единственият дребен, микроскопичен, нищожен детайл, който липсвал е заинтересована авиокомпания. В новият случай имаме обратното – авиокомпания, която е заинтересована за три пъти седмично полети София-Ню Йорк-Чикаго-София.

Не кой да е, а родната BH Air със няколкото си А319, А320 и 2 бизнес джета е решила да пуска линията до САЩ и кандидатства за съответното разрешение от американските власти: цък. Мераците са да наемат Airbus A330 или А340. Ще ме обвинят за вроден песимист, но се сещам за доста причини поради които подобна линия е обречена на провал и нито една, поради която да успее. Нека да видим дали мога да ги докарам до 10.

1. Липсата на алианс и партньори. В днешно време се наблюдава окрупняване на сектора и малките не оцеляват. Дори големите са принудени да влизат в сътрудничество едни с други, за да си пълнят самолетите взаимно за прилична печалба. Emirates/Qantas, Air France-KLM/Etihad, Etihad/Air Berlin. Сливанията в Америка дори не ги коментираме. Чисто и просто за да успееш на дълги разстояния имаш нужда от партньори.
2. Неудобство. Единственото предимство на директната линия спрямо прекачването в Западна Европа трябва да е удобството. То обаче липсва за голям процент от пътниците – именно тези които летят до Чикаго и особено тези от Ню Йорк. За какво удобство говорим, когато трябва да се качиш в Ню Йорк, да летиш до Чикато и чак тогава да обърнеш обратно към България. Прекачване през Франкфурт, Виена, Амстердам поне е сравнително по права линия.
3. Сигурност. Повечето големи авиокомпании разполагат с големи флотилии. И ако един самолет е извън строя той може бързо да бъде заместен или пък пътниците пренасочени към партньорски мрежи. В случая обаче имаме авиокомпания единак само със един самолет. Какво ще стане с линията, ако се появи технически проблем? Какво ще стане с линията, когато самолета трябва да мине през C и D проверка?
4. Опит и имидж. Не че съм крайно наясно с историята на BH Air, но мисля до сега не са изпълнявали редовен полет. И първия такъв да им е до Ню Йорк ми се струва малко сметка без кръчмар. Може да е субективен фактор, но повярвайте ми така мислят и пътниците. И когато трябва да избират между BH Air и Lufthansa ще си кажат “BH кой”?

 


  by  Mark.01 

 

5. Цена. Това може би е единственият фактор, който да наклони везните в полза на BH Air. Но нямам идея как ще постигнат по-евтини цени от мейджърите. Да притежаваш и поддържаш само един самолет и екипаж за него е безкрайно по-скъпо на бройка от няколко такива. Написаният А340 в предложението е евтин да се наеме на лизинг, причината да е евтин, е че е неикономичен и повечето опериращи авиокомпании се чудят как да се отърват от него. А330 пък е на другия полюс – икономичен и ще пасне идеално за целта. Но пък това го знаят всички, съответно е трудно да се намери и цената за лизинг е висока.
6. Липса на примери за подражание. Ми да, посочете ми поне една авиокомпания, която е успяла с подобен модел. Причината може би не е, че другите не са толкова дръзки и не виждат огромния потенциал в полети тип маршрутка до щатите, а просто няма икономическа полза от тях.
7. Липса на бизнес трафик. Отдавна е писано и говорено, че за дългите дистанции имаш нужда от бизнес класа. С 3 полета седмично и странични отбивки по пътя бизнес пътници не се ловят. Единствената надежда е емигрантският трафик и студентите заминаващи на бригада. Но каква печалба могат да донесат тези хора при положение, че са привличани от най-евтините цени, нещо което както казахме на BH ще им е трудно да постигнат?
8. Липса на други дестинации. Голямата българска диаспора в Чикаго отдавна се цитира като потенциална да захрани линия до България. ОК, дори хипотетично да допуснем, че е така и дори хипотетично линията да е успешна, какво ще прави това самолетче в другите 3 свободни дни, когато не лети? Никъде другаде не можеш да го изпратиш – нито Азия, нито Африка има потенциал да поеме голям полет до България, особено при наличието на нулеви споразумения. Остава самолета да си кюти на земята и да трупа разходи.

ОК, до десет не ги добутах, но не е от липса на такива, а просто ми се изчерпи желанието. Не че не искам да имаме редовни полети до щатите, но ако ще станат реалност няма да е по този начин.
 

TCAS спасява 2 самолета над Колумбия

TCAS или Traffic Collision Avoiding System е системата в самолета, която предупреждава за възможен сблъсък във въздуха с друга машина. Системата е доста умно конструирана и следи за наличие на трафик в околностите и потенциален сблъсък, и ако такъв бъде засечен дава предупреждения в двата кокпита – единия самолет да се изкачи, а другия да се спусне. Това се е случило на 02.11 над Колумбия – разсеян РВД контролер поставя двата самолета в един и същи коридор по едно и също време. Машинката е реагирала своевременно и накарала Airbus А340-200 на Aerolineas Argentinas да се изкачи и Airbus A320 na Jet Blue да се спусне.

По принцип системата издава два вида предупреждения – Traffic Advisory или TA и Resolution Advisory или RA. При ТА не са необходими резки маневри, а просто да се изследват визуално околностите за наличие на трафик, и ако такъв е забелязан да се предприемат мерки съгласувани с РВД. RA е доста по-сериозното предупреждение на TCAS и означава, че нейните препоръки взимат почти топ приоритет и трябва моментално да се изпълнят без да се изисква обсъждане с РВД. Дистанцията, която предизвиква ТА или RA съобщение от TCAS е представена в следващата картинка. Когато “нарушителя” влезне в червената зона се издава RA и е необходима моментална корекция.
 

 
Най-известният инцидент в тази сфера е катастрофата между Ту-154 на Bashkirian Airlines и B757-F на DHL над Юберлинген – Германия. Организационни проблеми поставят РВД под високо натоварване и той до последният момент не вижда, че е пуснал два самолета на една височина летящи перпендикулярно един към друг. Във последният момент РВД дава инструкции на Ту154 да се снижи, в същият момент TCAS дава инструкции на B757 да се снижи, а на Ту154 да се изкачи. Получава, се че Ту-то решава да следва инструкциите на контрольора, а DHL тези на TCAS. И двата самолета се спускат и се сблъскват.

След катастрофата са направени промени. TCAS изрично взима предимство пред РВД инструкциите, нещо което е било противоречиво упоменато в инструкциите за употреба на Ту-то. В допълнение системата е подобрена по начин, ако единият самолет не следва инструкцията то моментално да се обърне тази на другия – т.е. в момента, в който самолета на DHL се снижава и системата засича, че Ту-то не изпълнява инструкцията да се изкачи, то да се обърне съвета към DHL да се изкачи той, докато Ту-то се снижава.

Цялата история завършва доста драматично 2 години по-късно, когато руснак който е загубил жена си и двете си деца в катастрофата убива контрольора дежурен по време на инцидента. Един от епизодите на Air Crash Investigation е посветен на инцидента:
 
httpv://www.youtube.com/watch?v=OtqbTIOP7hs
 

Norwegian започва полети от Скандинавия до Ню Йорк и Банкок

Голяма суша ще кажете, след като съм принуден да пиша за откриването на линии, които много малко ви интересуват и касаят. Тук съобщението обаче е по-фундаментално и има връзка с цялото развитие на сектора за в бъдеще.

За първи път имаме лоу кост операция Европа-САЩ, което означава еднопосочни билети на нормални цени. Лоу костовете отнасят доста псувни, къде с повод, къде без повод, но едно нещо не може да се отрече – еднопосочните билети предлагат добра гъвкавост и в тази сфера нискотарифките са на светлинни години пред традиционните. Евала на Norwegian, че са първите, които предлагат тази екстра за трансатлантически полет. Да се надяваме, че ще повлекат крак, защото в момента като имаш само една авиокомпания която предлага услугата общо взето си принуден да я ползваш и на връщане.

Норвежците трябва да се държат под око и по друга причина – макар и да са сравнително малки в момента със 60-ина Boeing 737, направиха най-голямата поръчка в историята на европейската авиация със 100 поръчки на Boeing 737-MAX, 100 на Airbus A320-NEO и още 150 опции. За да поставя нещата в перспектива ще кажа, че това са повече самолети от колкото Ryanair оперират в момента. Т.е. лека полека очакваме на европейският пазар да изплува нов огромен играч, при все че и в момента пазара на определени места е пренаселен, а битката между лоу костовете кръвожадна. Само вижте какво се случва в Полша и Унгария, където цените масово са <10 евро на билет.  

 
Много амбициозно от страна на Norwegian, или ще се сгромолясат шумно или ще преначертаят европейската авиация. Във вихрушката, която създават изглежда първата жертва ще са SAS – Scandinavian Airlines, които тази седмица поискаха ЕС да разреши субсидии за спасението им.

Иначе беше голяма истерия след като бяха пуснати първоначалните билети на цена от 135 евро на посока до Ню Йорк. Сайта на Norwegian беше пренатоварен и падна, още повече засилвайки маркетинга. Евтините билети изчезнаха по-бързо от банани в новооткрит Lidl, показвайки че не само българите сме склонни да се бутаме като ненормални, когато има минимална далавера.

Между другото, въпросните промоционални цени не са нещо кооой знае чак какво. 270 евро за двупосочен, като добавиш куфар стават около 330 и още повече ако искаш и храна на борда. Традиционните авиокомпании регулярно в нисък сезон имат предложения за под 400 евро за трансатлантически полети. Но може и да съм разглезен след като за мен трицифрена цена на билет до Ню Йорк е скъпа.
 

И “Счупен Тъпомер” тази седмица отива при…

Националният Статистически Институт! Другарите първо публикуваха статистика, че сме на четвърто място по харчене на пари за екскурзии – средно по 2100 евро на човек! Което май показва, че НСИ трябва да си назначат поне един служител на длъжност “коректор на простотии”, който да проверява всички статистически данни на око преди да ги подаде към съответните институции. На всеки нормален човек би му светнала червената лампа, когато България се нарежда по харчове след Люксембург, Дания и Норвегия и преди Франция и Германия.

От друга страна предполагам хората там до толкова са зарити в числа, че са загубили всякаква представа за реалността и не са видели нищо нередно в това, че средно харчим цялата си годишна заплата за почивки. Има неща, които се купуват с пари. За всичко останало има фотосинтеза. След като се вдигна шум се направила проверка, която установила грешката и че истинската сума не била 2100 евро, а 779.

Не били компютри, ми били компоти.

Толкова за сега, скоро пак.
[social_share\]