Каква е целта на сувенира? Стандартните и шаблонни отговори са, че е спомен от дадено пътешествие. Или пък мъничка автентична частичка от специално местенце и колкото повече умалителни думички използвате, толкова по-добре. Имам безкрайно цинично отношение към цялата сувенирна индустрия – магнитчето и пепелника пазят доста малко информация и ще го осъзнаете след година, когато се опитате да си спомните поне един конкретен детайл от пътешествието, докато блеете тъпо в тях. А пък автентичната частичка е наистина такава само ако сте били в Китай – източника бълващ повечето сувенири по целият свят. Отидете на Илиянци и се опитайте да различите айфеловите кулички там от тези продавани от чернокожите роднини на Юсейн Болт около истинската кула в Париж.
Естествено има съвсем друга категория сувенири, които си носят и спомените и са автентични, а и за всеобща изненада – безплатни. Точно за някои от тях ще ви разкажа в този пост. Докато по незнайна причина си рових в чекмеджето с ловни трофеи изплуваха определени предмети, които само след един бегъл поглед ми измъкнаха истории скрити дълбоко някъде в мозъка, и то доста подробни и със не особено очевидни взаимовръзки. Звуча загадъчно, изчакайте малко и ще видите какво имам предвид.
Иначе не отричам, че магнита на хладилника е сравнително евтин, ефективен и небрежен начин да се похвалиш на колко места си бил. А това си е доста сериозен движещ мотив. Някои хора понеже сме малко по-свенливи правим цял блог пълен уж със съвети и красноречие, като целта пак е същата – да се изфукаш без да изглеждаш грозно отстрани. И аз така леко тихомълком чат-пат подхвърлям намеци къде съм бил и може да сте сигурни, че докато ги пускам тия намеци съм изпъчил горди гърди пред клавиатурата.
Така и в този пост, въпреки че уж искам да ви покажа някои интересни сувенирчета и да разкажа любопитни истории покрай тях, целта е само и единствено да се ви се хваля.
Експонат номер 1: Разписка от такси в Сингапур.
Започваме обаче с нещо, което не е много за хвалба. Където и да ходя винаги гледам да избягвам такситата. И друг път съм споменавал – това са световните душмани на пътешественика. Обаче, когато в 5 часа сутринта имаш да гониш полет Сингапур-Пном Пен нямаш особен избор. Докато всички пътеводители гърмяха със съвети как да не те излъжат в таксито в Тайланд, Виетнам и Камбоджа, то за Сингапур бяха единодушни – всичко е ОК, индустрията е строго регулирана, там ментета няма.
Е няма, ама има. Въпросният юнак направи някакъв финт на метъра и удари едно 20-ина сингапурски долара отгоре на сметката. На протеста ми отговори, че е такава нощната тарифа и всичко си е наред. Хич не беше наред, но човек някак няма желание да се разправя посред нощите, когато скоро има полет, дори в държава славеща се с реда, дисциплината и законността. И точно на този елемент разчитат хиените, които между другото почти винаги висят пред скъпите хотели да дебнат за жертви. Един съвет от мен – никога, ама никога не взимайте такси, което чака пред луксозен хотел. Както повечето ми съвети говоря от личен опит.
Хубавото е, че ми беше светнал като коледна елха с регистрационният си номер, компанията и телефона и. Изпратих един имейл с оплакване и получих следният отговор:
Our Ref: CTPL/2010117809
Dear Mr Georgi xxxxx,
Thank you for your email on November 28 about the experience you had on board SHA0096Z on that day. We are dismayed to learn about the poor conduct of our driver.
Taxi fare should be charged according to the applicable surcharges and taximeter. We will not condone any act by our drivers that violate the rules by attempting to overcharge passengers on the fare.
We have conducted an investigation. The driver has overcharged on an amount of $5.00 which is not applicable for the trip. For failing to deliver the service standards as set by the company, we have terminated the said driver’s taxi hiring agreement with us.
Once again, our deepest apologies. We will continue to reinforce communication and training efforts to educate our drivers on the importance of service quality.
Yours sincerely
Yyn Tay (Ms)
Customer Service Officer
Customer Service Centre
ComfortDelGro – Taxi Business
CS Hotline: 6552 4525
С две думи – извиняват ми се и му прекратяват договора. Дали ме лъжат нямам представа.
Експонат номер 2: Визитка на заведение от Ирландия
Тук самият аз се изненадах колко много си спомних покрай тази визитка, особено като се има предвид, че съвсем не беше в центъра на историята. Годината е 2008,а пътуването беше еднодневно до Дъблин. По това време бях открил за първи път Раянеър и билетите им от по един цент. До Ирландия промоцията не беше налична, за това трябваше да се прекачваме в Лондон – Станстед. Доста път си беше цялото нещо като се добави и влака до летището мисля, че прекарано време в Ирландия и това по влакове, летища и самолети беше горе-долу едно и също.
Стриктният план за еднодневното пътешествие до Дъблин беше въобще да не се ходи в Дъблин! Просто взехме кола под наем и поехме на юг към графство Уиклоу. Втори съвет от мен – ако попаднете в Ирландия наемете кола под наем и обиколете Уиклоу. После ще ви кажа на кой адрес да ми пратите благодарственото уиски(ирландско естествено).
След цял ден поглъщане на природа замръкнахме по никое време в хостел буквално по средата на нищото. Питахме някакви хора къде се намира, те ни казаха че бил затворен от години и май не работи. Оказа се, че е прясно реновиран и ние бяхме единствените посетители в огромната сграда още миришеща на боя. Естествено нямаше работещо кафене вътре, а ние бяхме издумкали всичките сандвичи и умирахме от глад. На рецепцията ни дадоха тази визитка на заведение в съседното градче и да ходим да се оправяме.
Оказа се, че заведението от визитката не работи. Отчаяни почти мислехме да се върнем обратно до Дъблин на 30-40км, защото очевидно живота тук е замрял – както може да се предполага от провинциална Ирландия след 10 вечерта. Не се наложи, успяхме да намерим отворен китайски ресторант в съседно градче и теглихме една майна на желанието да ядем нещо местно. На прибиране към хостела все пак минахме и през магазин за алкохол за 1-2 бутилки ирландско уиски, задължително от марка, която не сме чували. Имаше и промоция на Гинес, където дават чаши, още си я пазя.
Най-яркият ми спомен от там, обаче, си остава опуленият елен, който ни пресече пътя на връщане към хостела. Въобще, ако търсите синоним на природа, Ирландия е един от най-близките. Пишейки това сега осъзнавам, че четири години не са малко време и трябва да ида пак. Исках да ви пусна и снимка, но като ги прегледах са ужасни, което е още един повод да намина.
Експонат 3: визитка от Ангила
Следващият предмет идва от карибският остров Ангила(или Ангуила, все едно), което си остава топ плажното ми преживяване до момента. Колкото и да е прекрасен даден плаж, доста от чара му изчезва в момента, в който се опитате да си намерите 2 квадратни метра за хавлията или докато се сблъскате с местните варианти на продавачите на варена царевица. Точно на Ангила обаче за първи и последен за сега път изпитах удоволствието да си почти сам на безкраен плаж със точно толкова бял пясък и оня специфичен нюанс на синьото като по картичките. Целият ден го описах в Карибският Дневник и нека не се захласвам в преразказ пак.
Кола под наем – потърсете Анди. Все едно е някой приятел от квартала. Само аз ли усещам цялото безгрижие и спокойствие, което струи визитката? Всъщност какво значение има какво мислите вие…
Експонат 4: Входен билет от изложение в Хага
Имаше ден на българската култура в централната църква на Хага. Което общо взето представляваше изложение на фирми за недвижими имоти, които предлагат луксозни вили по черноморието, традиционни селски къщи и уютни апартаменти в планината. Явно това е модерната интерпретация на традиционната българска гостоприемност – да предлагаме евтини къщи на чужденци. Българската кухня беше отсрамена от едно щандче с кебапченца и кюфтенца в пластмасови чинийки. А пък културата от един хор холандки наречен “Чубрица” и холандски дядка в потури, който подскачаше като млад напудрен ерген.
Това се оказва доста популярно в Холандия между другото, една от съквартирантките ми танцува в хор за източно европейски танци на име “Радост” и те миналата седмица ме пита дали съм могъл да и донеса няколко бутилки ракия като се прибирам от България. Не една, а няколко. Навремето най-лесно е било да асимилираш нации като ги подложиш на твоята религия, в днешно време мисля че българите може да асимилираме Европа, ако я подложим по-сериозно на нашата религия – ракията.
Допълнителен нюанс е, че историята от това посещение, особено мелодраматичният сълзлив елемент за емигрантите, които хапват кебапчета в чужбина е общо взето първият вирал пост, който съм писал във вече доста апокрифният ми предишен блог. Армията на бг-мама по някакви неведоми пътища го откри, хареса и разпространи, и изведнъж се събудих звезда. Е, силно казано естествено – посещенията бяха миниатюрна частичка в сравнение с това, което получавам сега. Но общо взето за първи път бях писал нещо, което се е харесало и е стигнало по-далеч от приятели и познати.
Експонат 5: Билет от корабче в Тайланд
Река “Чао Прая” в Банкок е нещо като водна магистрала – мръсна, шумна и със странни правила за движение или може би трябва да го кажа плуване. Местните я ползват за придвижване от там, от където са тръгнали до там, за където…ъъъ…отиват(не ми беше най-силното изречение това, знам). Туристите пък я ползват за по-натурално и автентично прескачане между атракциите. Както на много места по света и тук има известна сегрегация – съществуват корабчета от градски транспорт и туристически, вторите прилично по-скъпи, при все че вършат почти същата работа. Много е трудно да ги различиш на външен вид обаче, в този случай просто се оглеждаш какво правят другите тайландци около теб – ако се качват се качваш и ти, ако чакат чакаш и ти. Ето го билетчето от такова корабче.
Разбирате, че сте попаднали на правилното място по това, че от надписа познавате само цифричките. Което е универсално правило, когато търсите нещо местно и уникално. Спомням си един ресторант в Краков с голяма табела отпред на чист английски “Traditional Polish Cuisine”. Само тоя надпис трябва да ви подскаже, че последното нещо, което ще намерите в заведението е традиционна полска кухня.
А и по принцип билетчетата от градски транспорт са ми едни от най-любимите сувенири. От време на време дори се налага да си ги купувам специално след като масово по света се появяват хай-тек машини, които ти взимат талончето на изхода и не искат и да чуят за твоята колекция.
Да не се правя на света вода ненапита…
Аз също си имам едно греховно удоволствие от сувенирните магазини и това са тениските. Като се замисля в последните години не съм носил тениска, която да не е купена отнякъде – или от мен, или подарък.
Но пък и те си имат съответната история. Тази горе вляво е от Виетнам. Поради изключителното “качество” на жълтата щампа, която не реагира добре на пране фланелката е консервирана по сериозно от колкото портрета на Мона Лиза и се облича само при много, много специални случаи.
Тази отдясно е пък е от един легендарен рок бар в Мелбърн на име Cherry Bar. Намира се на ACDC Lane – да, толкова са луди австралийците по тях, че дори са кръстили и улица. Тениската малко послъгва, няма / в официалното име на улицата, защото е нестандартен символ. Дълга история има покрай тази тениска, но няма да ви я разказвам.
Третата с хипарското бусче отпред трябваше да я купувам по спешност от едно малко градче до Мелбърн, на име Torquay известно със сърфирането си. Последен съвет от опит – чилийките са много симпатични, но когато ги помолите по телефона да ви вземат раницата за предстоящият роуд трип, а от другата страна чувате само ентусиазирано крякане и викове да знаете, че са си в техен свят и въобще не ви слушат. Минаха 50км преди да установим липсата и още 5км преди да се убедя, че не е някаква тъпа шега.
При играчите на покер има един феномен – като тръгнат да общуват всеки иска да си разкаже най-великата ръка и изгаря от ентусиазъм, докато обяснява какви карти му влезнали и какво направили противниците. По традиция никой не ги слуша, просто защото историята погледната от страни в повечето случаи си е откровено тъпичка. Та не знам дали тоя пост ви хареса, аз емоциите си ги усещам наново като ги гледам тези предмети, ама да успея да ги предам и на вас едва ли.
Иначе най-големият сувенир със спомени си е точно тоя блог. Пътеписите може да са скучни понякога, ама иначе никога след години не бих си спомнил за хотелиерката в Литва, закъснелият полет в Китай или пък липсващата тропическа буря Мария на Карибите. За това, ако случайно се чудите коя е главната причина за пътеписите ми ще ви разочаровам, че е доста егоистична – не е да ви забавлявам вас, а да забавлявам мен си сред време.
[social_share\]
Иначе не отричам, че магнита на хладилника е сравнително евтин, ефективен и небрежен начин да се похвалиш на колко места си бил. А това си е доста сериозен движещ мотив. Някои хора понеже сме малко по-свенливи правим цял блог пълен уж със съвети и красноречие, като целта пак е същата – да се изфукаш без да изглеждаш грозно отстрани. И аз така леко тихомълком чат-пат подхвърлям намеци къде съм бил и може да сте сигурни, че докато ги пускам тия намеци съм изпъчил горди гърди пред клавиатурата.
Ахахаха, много ясно бе :)))))
Иначе аз обичам да си пазя билетчетата за транспорт или вход на различни спортни и културни мероприятия, ама същите все повече започват да се явяват под формата на хвърчащи касови бележчици с избеляващо мастило, тъй че бързо губят сантиментална стойност (и външен вид).
Аз пък много обичам да си пращам картички от чужбината, е някой път не пристигат, но е хубав начин да се самоизненадаш след месец :) Но все гледам картичките да не са от най-комерсиалното място в града, а от някоя проста квартална книжарница.
А за блога, си прав на 100% най-хубавото място за систематизиране на спомените и снимките…. и аз съм щастлив притежател на блог, не е нужно някой да ми го чете, нали аз си го пиша и чета :)
А магнитите, това е някакво безумие, всичко купува магнити, за мама за тати, за колегите… – ужас. Все едно ако се прибереш без да си купил магнит, все едно не си бил там…
Магнита е много елегантно “отбиване на номера”, че иначе ще се вкараш в още по-голям филм на кой какво да вземеш, което да е оригинално и индивидуално. Картичката е много по-ценна, и то не самата картичка, а печата от нея. За това и държа, ако някой иска да ми дава картички да ми ги праща задължително(поглеждам укорително към някои хора коментирали под поста). И да, не винаги пристигат :)
Губят външен вид, ама придобиват ретро такъв :) Сега си видях билета от първото ми ф1 състезание, почти избелял, едва го прочетох, ама стойността си я пази.
Aз така пазя от футболни мачове. Ама са си прибрани и не избеляват.
В началото, когато ходенето в чужбина все още се смяташе за чутовно постижение и аз купувах разни китайски дреболийки да радвам нашите, които гордо ги държат на секцията в хола (къде иначе?). Сега гледам да купувам практични неща, предимно за мен но не само, които влизат в употреба и, ако може, подкрепят някой дребен местен производител. Вместо да ги държиш в чекмеджета си ползваш нещото и се сещаш изведнъж, а това е от еди къде си.
Замислих се: какъв е смисъла да подариш типичния китайски сувенир на някого, който не е бил на това място? За какво му е на човек малка айфелова кула? Или е бил в Париж и ако иска си е купил или не е бил и ако не му се очертава да ходи е по-скоро дразнещо според мен. За това вече гледам да вземам за подарък нещо за хапване/пийване ако не е лично за мен или не познавам добре човека, за да знам дали ще се зарадва на нещо в скандинавски дизайн, например :)
Георги знаеш, че и гладни имигранти те четат, може ли така, цял ден ще ми се привиждат кебапчета :(
Като стана дума за практични неща…идва зимата и целият почти ще съм рекламно лице на исландската вълна, пак :) Ми на мен купуването на сувенири е може би най-досадната част от пътуването, но пък щом им се радват хората ще замижа с едното око и ще купя поредното произведение на китайската индустрия :)
Правим 2 в 1 – кебапчета-магнитчета :)
Смело и отговорно заявявам, че това е най-силната публикация в блога. Обаче, Георги, имам и лоша новина за теб: дълбоко се лъжеш, ако си въобразяваш, че “Аерохроники” стига по-далеч от твоите приятели и познати. На човек му стига да прочете две-три статии тук, за да те почувства близък. Казано иначе, ти можеш да се пъчиш и да си пишеш, за да забавляваш себе си след време колкото си искаш, но ние пък напук ще продължаваме да те четем :)
Еми ОК, а да видим кой е по-голям инат :)
Ти пиши, пиши! :)
P.S. От магнитните кебапчета искам и аз :))
Още дълги години да им се радваш на трофеите….както бих се радвала и аз на спечелен сувенир от твоя томбола :D Не, че те пришпорвам да направиш нова или заслужено да спечеля аз…:)
Ех, да взема да направя една томбола специално за теб, със специални правила тип бгсайт, с ясен победител :) Ма така е, някои хора кебапчета сънуват, други цепелини, ти томбола…само ви тормозя :)
Винаги съм подозирала, че си много съобразителен :) виж само как леко и естествено се получиха нещата :)
Таксата за участие е 40 лева ;)
хахаха ей златна стана тая томбола, добре че ще спечеля наградния фонд ;)
Виждам ненапразно сме са събрали в този блог :-)
Изумен съм как на 100% събирам същите неща , като почнеш от билетчета , разни брошурки , касови бележки та до задължителните тениски от всяко по-интересно място.
…нямам нито едно магнитче макар да съм подарил десетки , но пък имам цял рафт с бордни списания ;-)
Едно нещо ме е яд, че не си събирам бордните карти. То като не почнеш от началото после се губи целостта на колекцията…а и тия онлайн чекирания създават само летящи хартийки, вместо класическия картонен отрязък. Ма брошурки, билетчета, карти…всичко е накуп тук в чекмеджето, трябва да взема да го подредя :)
Аз пък обичам да получавам разни сувенирчета , защото все пак някой се е сетил за мен.
Иначе както казах не обичам да ги купувам. Прозвуча като да съм стиснат , но става дума за съвсем друго нещо ;-)))
П.С. Също така си има дестинации откъдето задължително се прибирам с чекиран багаж , защото два или три пъти в година пазарувам дрехи “на едро” така да се каже. Ама това не го броим за сувенири или спомени разбира се. Просто е практично.
И аз обичам да получавам, говорех за ‘типичния’ сувенир (камбанка, магнитче и т.н.). Красива чаша за кафе би ме зарадвала (от нормален магазин не разни китайски с нещо размазано приличащо на катедрала само от определен ъгъл).
Не знам, някак ми е трудно да приема ‘чужди’ спомени. Може и да се дължи на големия ми мързел да чистя прахосъбирачки, знам ли :)
мдааам… аз така онзи ден си извадих дебелото яке, бръкнах в джоба и намерих билет за трамвая в Делфт… кефско е и веднага връща спомени.
иначе и аз съм жертва на магнитите :) и не трупам абсолютно никакви “колекционерски” сувенири, само заемат място и прашасват…
Очевидно имаш нужда от смяна на концепцията. Не на магнитите, да на билетчетата….и ъъъ…на картичките! :)
Има си хас да бръкне в джоба и да намери магнитче!
Един наш семеен приятел е идеалният човек за теб. Той обикаля целия свят и отвсякъде ни изпраща картички, на които не пише нищо. Само адресът и нашите имена. Уникален чешит :)
Еми то омръзва да мислиш оригинален текст на всяка картичка :)
“Поздрави от красивото Черноморие” – priceless :-)
Аз винаги съм била на мнение, че ако човек не е посетил даденото място, този сувенир няма абсолютни никаква стойност за него! За това и не купувам сувенири нито на близки, нито на далечни :-)! На близките купувам други неща :-)! Магнитчета не купувам, но съм си създала традиция – от всяко място на което съм била, си взимам по една чиния с карта на поставка (то горе долу е равносилно на магнитите, но чиниите са ми някак си по-естетични, а и понякога попадам на такива, които са изработени в самата страна – представете си!!!). Лошото е, че събират много прахоляк :-)!
А иначе за този тип сувенири за които пишеш, от началото си пазех абсолютно всякакви билети и т.н., но понякога ме хваща манията за почистване от непотребни неща и ги изхвърлям :-)!
на мен пък са ми много интересни хората, които колекционират въпросните магничета. те понякога настояват познати на познати на познати да им носят магнити от знайни и незнайни места само и само колекцията да се обогатява… струва ми се, че това вече си е някаква своеобразна мания и няма нищо общо със спомени за преживявания, лични (не)оригинали подаръци или друго от този род.
В един момент става просто колекциониране, както хората си колекционират подложки за бира или както една известна учителка в моята гимназия – календарчета :)
Мдам, магнитчетата се превърнаха в тотален туристически кич, но трябва да признаем, че има и много стилни изпълнения по места. На мен примерно адски много ми допадат едни словашки магнитчета на местните замъци и даже съм спретнал малка колекцийка на едната страна на компютърната кутия (не ме сочете с пръст :))
Аз бих си взел магнитче-кебапче, ако имаше. Много стилно :) А пък ако има и магнитче-боб с лютеница – смятай!
…Но да не разсейваме Георги, че днес е петък и има да обзорва :)
магнитче…не може ли по-добре истинско кебаче и истински боб с лютеница :)
Няма обзор днес, сушавичка беше седмицата, само 2 новини събрах…за тва и малко разтеглих във времето предишния пост, та ще се обзорваме понеделник сигурно :)
Ами в случая не е по-добре :) Не за друго, ами защото рядко естесткото магнитче-кебапче на борсата ще се разменя за поне шест мангнитчета от Ниагарския водопад. Да не говорим за боба с лютеница, който поначало би бил нещо абсолютно необяснимо за някой чужденец :)
Не на последно място – нищо чудно в магнитчето-кебапче да има повече месо, отколкото в истинските кебапчета в България :)
За липсата на обзор си простен – все пак най-силната публикация в блога… Но можеш за реванш да ми изпратиш виетнамската тениска ;)
еаsyJet с Emirates и новите полети на Norwegian ;-) ?
P.S. Има ли опция да се показват само новите мнения , щото така е леко неудобно ?
Ааа, тайна :)
Ами няма опция, или може би с допълнителен плъгин, но само ще утежни нещата. Вървим или към форум или някакво алтернативно междинно решение…
Може ли снимка или линк ако не е много нахално, че ми стана любопитно. Пък нека и на други сувенирите да видим, не само тези на Георги: блогът е негово поле за изява, а коментарите за наша хаха :)
Единствените сувенири, които купувам са керамични плочки. Започнах преди години при едно пътуване до Лисабон и посъбрах доста. При ремонта в къщи, преди година, решихме фаянсовата облицовка в тоалетната да е обикновен бял фаянс с въпросните плочици. Поне два пъти дневно си ги гледам и си спомням за пътуванията.
И като събереш нови плочки какво правиш, къртиш в банята да смениш ли? :))
Уцели право в десятката :) Посъбрала съм няколко нови и верно се чудя как да ги интегрирам.
Като стана въпрос за къртене, Георги, да ти кажа, че статията и коментарите къртят мивки. :)
Къртят ми, и ги облицоват после с плочки събирани от пътешествия! Събрали сме се чешити, спор няма :)
Хахаха, трябва да призная, че и на мен ми мина подобна идея за някоя бъдеща баня :)))
Иначе лисабонските плочки са абсолютна класика. На други места не съм виждал толкова добри изпълнения или поне не са ми правили съществено впечатление. Всъщност само за истанбулските се сещам в момента, но не са същите, определено.
В Тоскана има подобни, подходящи са за кухня в пъстри цветове :)
Най хубавите спомени за мен са снимките от съответното място в чужбина обаче не просто пейзажи ами на снимките да си и ти съответно защото иначе няма смисъл. Е, не на всичките че иначе излиза че си манекен на фотосесия :)))
За мен лично сувенирите са снимки.
Жената събира магнитчета, ама да ти кажа има голяма полза от тях. Ако имаш деца на около 1 година, са голяма занимавка да ги лепят и разлепят от хладилника (и да опитват на стената :-)). Ама ги унищожиха и се принудихме да купуваме магнитчета без да сме ходили никъде, какъв срам.
А пък аз имам билет от Левски – Тампере
Щом ще го играем “Искрено и лично” – аз пък си събирам билети от концерти:)
Е, това е задължително също. Всякакви ги мотам, от фестивали до едно концертче на Уикеда, което беше тук в Холандия и бяхме 30-ина човека :)
Обиден съм от невежеството. Никой концерт не може да се сравнява с Левски – Тампере. Освен Фреди Меркюри да излезе от гроба и да вкара три на говедата в 90-ата
Е явно съм невежа…:)както казва Георги – КЗЛ :)
Вътрешното ми гласче сигнализира, че разговора отива в леко неприемливи граници. Ще оставя някой от противниковия лагер да си пусне една забележка, ако има желание за да ви го върне, ама след това ще играе метлата :)
Да, така става като спечели човек конкурс, много му пораства работата и почва да се прави на тиранин :)
Спокойно ;)аз лично само се шегувам, не знам за Ахмед. Темата е готина и няма нужда от излишни драми:)
Някой повика ли ме? По един магнит с прасе/говедо според клубните предпочитания и да се връщаме към темата на блога :)
Аз отдвна призовах за снимки на готини сувенири, който иска да се похвали тук и да се възползва от светлината на прожекторите обляла Георги :)
Еми, айде аз ще се включа…пак. Всички като са толкова скромни. Нали съм голямото добрутро :) Малко снимки от кухнята на блога…демек моята стая.
http://www.aerohroniki.com/misc/permanent/wall.jpg
Това е една от стените ми. Вляво е плакат от кокпита на Боинг 777, спечелен по безумен начин на индиански покер, не питайте какво е това… Вдясно четирите снимки са съответно: горе-ляво – Първото кацане на А380 в Сидни, горе-вдясно – снимка с автограф от Хуан Пабло Монтоя. долу-ляво: снимка от Maho Beach, героя в карибския дневник, естествено, долу вдясно: просто яка снимка на залез или изгрев. Имах и още – на Бъз Олдрин на Луната, една на Конкорд, рамките им се изпочупиха обаче, трябва да ги оправя.
http://www.aerohroniki.com/misc/permanent/map.jpg
Това е малка част от картата ми, където боцкам карфички с посетените места.
http://www.aerohroniki.com/misc/permanent/airplanes.jpg
A това е мини самолетният ми парк на бюрото. Мислех по едно време да си правя колекция от моделчета от всички самолети и авиокомпании, с които съм летял, но би било доста скъпо хоби.
След теб как да пусне нещо човек :) ама, хайде, престрашавам се:
чашата е спомен от тур на най-малката дестилерия в Шотландия, а до нея е свещник от дърво за подарък. Хареса ми идеята просто, не е нещо кой знае какво като изящество, но ще стои добре до камината в БГ. Не се шегувам, купен е от…Тампере :)
http://imageshack.us/a/img690/3172/souvenirsq.jpg
Чашата ползвам често за колекцията (понеже Георги пусна за самолети, аз за друго…кой каквото го влече)
http://imageshack.us/a/img10/7008/collectiony.jpg
Рисувана картичка купена от галерия от много красив плаж на о-в Харис
http://imageshack.us/a/img571/9153/cardxk.jpg
Иначе, не се занимавам с рамки, ползвам това:
http://imageshack.us/a/img560/2496/photoframe.jpg
Дано не съм досадила и още хора да се включат :)
Първите две снимки…………
Аз ще се въздържа да показвам моята колекция с визитни картички на компаньонки, щото тук и деца четат все пак… :))
Като не ме мързи някой ден, ще извадя и аз нещо да се похваля.
Иначе тук пере, пере ;)
Концертите са планирани събития, на които има определена програма, поредица от изпълнения и колкото и да са яки, са някак си очаквани забави. Конкретният мач се разви по неочакван начин, по който и най-веселите нелевскари не са си представяли, един вид да си зяпаш с телескопа в небето и изведнъж да попаднеш на избухването на свръхнова. Тиранията аерохроникьора искам да ми я покаже на лист разписана с мокър печат в Батак или Найлона
И аз съм фен на безплатните сувенири.Нещо трябва супер да ме изкуши, за да реша да си го купя.Преди купувах пощенски картички с изгледи от местата,където съм бил, после почнах да купувам чаши с картинки от местата,където съм бил, след това купувах тениски с надпис “I LOVE”( червено сърце и …града в който съм бил-Лондон,Хърватия…А сега си вземам просто безплатни брошурки-от музеите, от хотелите, каталози от магазините,реклами от хипермаркетите и по някое лакомство-сладкиш, конфитюр и т.н., да почерпя някой, който да се подразни, че съм бил там, където той неможе да отиде:)
много забавно и аз си купувам тениски…имам една любима от венеция…по време на второто ми биенале там през 2011 – един разкъртваш ден с обикаляне на поне двайсет независими пространства, три пъти джелато и накрая минахме и през гардини… и много смазани с жена ми се шмугнахме в павилиона на сингапур… павилион силно казано- една къща със заден двор и вътре яко лондж барче с едни бурета и няколко хамака… и имаше фрапе, което веднага беше поръчано и видях и щандче за тениски… имаше останали няколко по 20 евро парчето ( доста сносна цена в сравнение с 64 на официалния щанд в гардини)…харесах си една , но беше XL… и тогава видях черната с един динозавър на нея… с щампа на биеналето и понеже последна била xxl та за 10 евро… и тогава падна малко пазарлък, малко мерене, намерих там едни конци да висят и накрая за 7 евро взех тениската и две фрапета… най-якия ми спомен от 2011 като изключим онези приказни патладжани с пармиджано във верона …прав си за тениските, кътаме ги много:)
Интересното е и как тениската успява да доведе съвсем независимата асоциация за патладжаните :) То в това им е чара, ако носят допълнителна история е супер.