Сутринта започна със един много специфичен ритуал познат само на феновете на нискотарифните авиокомпании, надявам се повече на тези от мъжки пол. А именно премахването на Уиз Еърската брада. Проблема, е че като нямаш право да носиш бръснач в ръчния багаж и си без куфар като цяло леко увисваш. Мислиш си, че колко му е, ще изкараш 5-6 дена, но не, оказва се че на четвъртия почваш да приличаш малко на Чупакабра в лицето и интервенцията е необходима.
На първо време реших да задоволя мерака да се кача на високо, а и така и така си имахме едно от тия релсовите вертикални трамвайчета до вкъщи. Чичкото на касата даваше вид, че говори английски, но мисля че просто беше наизустил 3-4 думи, защото като го питах допълнителен въпрос просто ми повтори цената. Като цяло езиковият въпрос е деликатен. Изглежда, че всички разбират руски, но пък предпочитат да не го говорят – едно младо момиче, което продаваше картички в Нида директно се тросна, че не говори руски, а английски. Гледката отгоре не беше кой знае какво, даже и снимка нямам, но пък имам снимка на трамвайчето.
Неделя се оказа пазарен ден. Което означаваше неизброимо количество сергийки по главната улица, като преобладаваше меда, всякакви сладки работи както и детски дрънкулки. Доста от нещата изглеждаха крайно апетитно, но с пилешкия си мозък решихме да пазаруваме по-късно като огладнеем. Няма да ви държа в съспенс – на връщане нещата вече ги нямаше. Еххх. И тук нямам снимка, знам, няма да си играете повече с мен.
Продължихме към старият град. В течащата българска аналогия предполагам Каунас е Пловдив, макар и да няма амфитеатър, и стръмни тесни улички…и не съм сигурен колко е стар града. Абе оправдавам се като цяло, защото пловдивчани са най-патриотичните(до колкото такъв термин може да се употреби за град) хора и ме е страх, че ще стъпя на криво с някое сравнение и ще ме изядат. Уличките бяха приятни, площада с църквата беше голям, а в едното му кьоше даже се продаваха съмнителни антики включително доста голяма репродукция на “Тайната вечеря”.
След това попаднахме на рицарски фестивал. Имам чувството, че съвсем случайно уцелих доста шарена неделя в Каунас, може би всеки останал ден от годината би бил несравнимо по-скучен и обикновен. Историческите въстановки са нещо което не разбирам съвсем напълно, но и фестивала явно не се опитваше чак толкова много. Имаше мъже и жени в традиционни облекла, палатки със знамена, демонстриране на традиционни занаяти – нещо като мини версия на Етъра.
Вниманието на повечето посетители беше привлечено от бирата и мръвките, съвсем логично, където се въртяха прилични опашки, докато традиционно облечени момичета си играеха сами на сергията която представляваха на безкрайно интересната игра – уцелване на отворен чувал с пръчка, на която е закачено нещо тежко отпред. Най-забавно им беше на момичетата, които се цапаха до ушите в глина, докато грънчарстваха и на момчетата, които се размотаваха с малки полуреалистични лъкове и ми беше чудно дали не се случват особен вид трудови злополуки с тях.
Като отворих дума за храната на фестивала, да кажа, че не можете да сбъркате като си поръчате “Шашликас”. Литовският се води един от най-трудните езици на планетата, но доста думи са просто добре познатите ви с едно “с” добавено накрая. Два шашликас, една бира и сте там. След добро хапване човек се ослушва къде да се излегне и добре, че има огромен парк наблизо, който се използваше от местните точно за тази цел. Тук се сблъскахме с още едно типично литовско хоби – летенето със балон. В последствие се оказа, че винаги когато времето е приятно парковете се пълнят с балони, нещо като аз и ти да излезем на разходка да убием час-два само че вместо в две измерения се движим в три. При последващо посещение в Литва със сигурност искам да пробвам.
Деня се изниза, леко осакатен с 3-4 часа от упоритото ми желание да не пропускам състезание от Ф1 по телевизията, колкото и на пръв поглед да има по-интересни неща за правене на живо. Единственото, което разбирах от коментара беше като споменат Фернандас Алонсас, което ми бие доста на женско…Фернандас завърши трета.
До Утре и КЗЛ!
[social_share\]
[wp:svejo-net]
[topbloglog]
Еднократните самобръсначки са позволени в ръчния багаж :)
Брех, човек се учи докато е жив :) Много отдавна се чудех дали става и явно проучването ми е било повърхностно, защото имаше противоречиви мнения, т.е. зависиш малко от настроението на проверяващите. От тогава не съм пробвал и често се случва да изхвърля 3-4 нови ножчета, че те рядко се продават поединично…не е една беля :)
Да си жив и здрав още дълго да се учиш! :) Впрочем аз също не знаех, че самобръсначките са позволени в пътническия салон. Явно Емилия приготвя багажа на Коко Динев, затова знае :)
http://blog.tsa.gov/2010/08/safety-razors-and-disposable-razors.html
хахаха, як линк, самурая ми хареса :))
Да, снимката кърти, а и обяснението с най-невъзмутим тон към нея :)) Похвала за TSA в случая :)
Между другото, улицата от снимка 5 поразително ми прилича на една улица в Утрехт. Само дето небето е по-драматично от холандското ;)
Викаш освен че си измислям български аналози на градовете, да взема и холандски да сложа :)
Мога да ти кажа със сигурност, че има поне една майна тука, която не те е изяла въпреки сквернословията ти, така че дишай спокойно :)
Аз като чуя споменатия по-надолу в коментарите О’Лиъри, не зная защо винаги правя асоциация с халюциниращ лунатик. Всъщност зная защо – заради адаша му по фамилия Тимъти Лиъри. От твоите писания оставам с впечатлението, че в асоциациите ми има доза истина :)
Между другото, хрумна ми нещо яко: когато Чък Норис пътува със самолет, обикновено носи самолета в ръчния си багаж :))
Според мен си е нормален но просто се преструва, защото това му е безплатна реклама за Райън всеки път като си отвори устата. То ако им прочетеш и прес съобщенията, ще видиш че директния груб леко-подигравателен подход си е част от културата на компанията :)
На Георги сравнението с Пловдив тип: абе не точно, а около ми напомни един виц:
http://fun.dir.bg/vic_open.php?id=1479
:)) Георги, Георгиии, взе си белята с тоя блог ти! От трън, та на… Мрън! :))
:/
Кой е Коко Динев, че не разбрах шегата? Съпругът ми се казва Краси, наскоро летяхме до Будапеща заедно. Заради него проверих в нета за самобръсначките. Същата статия ми попадна и на мен :) Абе, след като обем и тегло се оказа, че са едно и също за секюрити служителите, много внимавам какво нося в ръчния багаж :)))
Taмън щях да го напиша:-)
В началото си купувах на място , но после викам що пък да не е разрешено ? Винаги нося и няма проблем никъде.
След като на плажа в Марбея се наложи да си режа ноктите с черупка от мида се усетих , че може да се носи и малка нокторезачка. Само веднъж са ми я конфискували … на забутаното провинциално летище “Джон Ленън” :-)))
Мисля точно за нокторезачка, но с малко ножче на нея, бяха окошарили един българин в САЩ, ама малко след 11 септември. За мен странното е, че може да се носи пинсета (за дамите необходим аксесоар), въпреки острите ръбове. Май трябва някой да се жертва и да прочете всички правила, за да извади важното, което е извън забраните :)
Кой ли ще е тоя някой…пу да не съм аз :)
Иначе на капитана лафа за коко динев е малко попфолкаджийски, не го слушай :)
Отлично, хубаво, прекрасно. Единствената забележка е, че не казваш никакви цени, а евтино и скъпо са относителни понятия. За някои ?120 за Moet Chandon е смешно евтино. За други 8 евро за сандвич е скъпо. Така и не разбрах никъде колко е спането и дневните за храна в Санкт Петербург, за където доста ме плашиха с цени например.
В епилога на дневника от Санкт Петербург е писал това: “От чисто практична гледна точка цялото нещо ми излезе безумно евтино и едва ли има друго пътуване, което да е донесло по-голям коефициент на похарчено евро. Скъпи места и скъпи градове по света с лопата да ги ринеш, ама едно от най-големите удоволствия си е просто разходката, а тя почти винаги е безплатна. Първият ден с масивното 19км обикаляне беше 4 евро разход, за една мини вечеря. Малък пример.”
Ако те интересува цената на нощувката, прочети публикациите му за промоцията в “Радисън”, защото те имат отношение към случая :)
Да добавя малко към коментара на Captain Oveur – знам че е относително понятие, но когато пиша че е безумно евтино значи е така по всички стандарти :) Нощувката ми беше 14 евро на вечер, при това за двама, макар и аз да бях сам(Промоцията на Radisson, към която има линк в Най-популярни е виновна). Храната като цяло не беше евтина, но не е и крайно скъпа – цени да речем между Западна Европа и България, по-близо до България. Пиците бяха по 6-7 евро в нормално заведение на Невски Проспект. Палачинките са около 1.5-2 евро. Цялата седмица буквално ми излезе 250 евро със абсолютно всичко включено.
Благодарско, сега вече стана ясно. Казвай ги тия неща в публикациите де :)
Приемам, ще се постарая да съм по-конкретен :)
То разходите са си относително понятие, защото все пак може да се пазарува и в супермаркети, не е задължително да се яде навън. Има градове, които се обикалят пеша, а има и такива с безплатни музеи, Въпрос на приоритети и стандарт :Р
С риск да си навлека генва на Георги с претенциите си да питам ще има ли обзор тази седмица, че О’Лиъри не спи, а произвежда новини :Р
Преди обзора следва още един ден и епилог…демек обзора го чакай вторник-сряда. И О’Лиъри и Уиз Еър не спят…а и изи джет – от март почват полети Единбург-Рейкявик, има достъпни цени :)
Ден 5 закъснява, знам :( И ще закъснее още малко. Съжалявам. Ето ви бисквитка:
http://searchtempo.com/wp-content/uploads/2011/07/linkedin-session-cookie-stale.jpg
Хайде без да мрънкам този път щото си хапнах една бисквитка :) да дам 2 линк-а, които мисля добре описват какво е позволено в ръчния багаж. Ножиците били ок ако острието е до 6 см…и други изненади има, на който му се чете докато чака Георги да пусне следващата част…
http://www.seatguru.com/articles/tsa_prohibited_items.php (TSA)
http://www.direct.gov.uk/en/TravelAndTransport/Foreigntravel/AirTravel/DG_176922
Hypodermic syringes ако са спринцовки за подкожни инжекции, значи пак зависи от летището. Преди време ми се наложи да нося и от нашето летище ми отговориха, че не може. Можело, ако са само спринцовките, без иглите (а те са пакетирани заедно, не мога да ги разделя). Препоръчаха ми да ги нося в куфара, но не ми се рискуваше да ги оставя на отрицателни температури. А пък за ножовете се бях зачела в един американски форум – да е под 6 см или не е с наточено острие (сори за смешния превод) всъщност означава, че трябва да е и двете – и под 6 см, и да не е остър. Е какъв нож е това :)))
За спринцовките се загледах в сайта на летище София: пише, че може в ръчния багаж, но с бележка от лекар.
http://www.sofia-airport.bg/page/content.aspx?lm01=101&lm02=68
Явно човек трябва да проверява правилата във всяка държава/летище…и да си ги принитира за всеки случай. Но и това не е гаранция: до сега не съм имала успешни опити да убедя служител на летището, че не е прав, най-вече защото отказват да спорят а упорито повтарят едно и също, съпроводено със заплахата, че няма да пътуваш ако не се съгласиш…
На правилото за ножовете сигурно само пластмасовите такива отговарят…
Да, това е ключа от бараката – че много зависи от летище до летище. Емилия всъщност може и за една захар да разкаже…а сестра ми имаше ядове с исландския пясък :)
О, захарта неколкократно е била причина да ме гледат странно. Чудя се защо бучки захар не будят интерес (а по тв гледах как на тях капят някакви синтетични наркотици), докато кристалната ги влудява. Но пак не всички и не на всяко летище.
Георги, кажи за пясъка, че това съм го изпуснала. Наскоро имаше задържан българин в Хърватска заради мидена черупка…
Ми сестра ми се бъзикаше, че иска да си чуе името по уредбата, аз и казах че с Уиз да забрави, че те никога не викат лично, а ако те няма просто ще си излетят без теб. И изведнъж я викат по уредбата :) Оказало се, че пясъка на скенера им излезнал съмнителен и искали да отворят куфара да им обясни какво е. По-големия купон е, че тя е беше с племенницата ми и след като я питат племенницата дали това е майка и, тя по типичен български начин си върти главата наляво-надясно за “да”. От там имало малко шаш и паника докато се уточнят, че всичко е наред :))
То това си стана разговор за отделна тема направо, сигурен съм че всякакви дивотии са преживяли хората по летищата :)
Отваряй нарочна тема за дивотиите по летищата тогава, аз също имам какво да разкажа :)) Последният случай беше от тая зима – на скенера каката взе да подскача, защото видя двата стека батерии АА в багажа ми, надиплени на 2х12 броя, съвсем като патрони :))