След предимно социалната и неангажираща неделя дойде време пак да настъпя газта малко, защото честно казано в един момент идва време, когато края е по-близо от началото и точно тогава разбираш, че ти се вършат още хиляди неща. След умерения провал от Петерхоф трябваше Двореца на Екатерина да се реваншира.
Самият дворец е бил почти разрушен през Втората Световна Война и е напълно реставриран след нея. Особено любопитна е историята на Кехлибарената Стая – най-голямата забележителност в двореца. Когато германците нахлуват цялата стая е разглобена и изнесена в посока Германия, като се обръща фронта обаче така и не се намира пак. Има толкова много теории по въпроса, че единственото сигурно нещо, е че оригиналната стая е няма. Преди няколко години руснаците(с доста сериозна германска финансова помощ) я възстановяват, не съм сигурен до колко съвпада с оригинала, за да е достъпна на туристите в пълният и блясък.
Като стана дума за туристите, двореца като цяло е място което активно се опитва да възпрепятства индивидуалните посещения, за сметка на организираните групи. Има два часови промеждутъка през деня, когато се допускат самостоятелни хора, а и самият транспорт до там не е безкрайно конкретен и уреден. Е, със смяна на две маршрутки, жестикулиране, развален руски и минимални елементи на паника дали Фитипалди, който караше последната маршрутка ще спре на необходимото място, в крайна сметка стигнахме където трябва и когато трябва.
Около замъка има доста приятни градини и други постройки, които спокойно могат да ти уплътнят времето, така че да замине по-голямата част от един ден.
Вътрешността обаче може да те ослепи. В пряк и преносен смисъл. Когато сте чели детски приказки за чудната принцеса, която живеела в приказен дворец сте си представяли въпросният по определен начин. След като човек види двореца на Екатерина на живо разбира, че най-вероятно всички сценаристи на приказки са ползвали нейният като основа, къде от мързел, къде заради това, че едва ли може да се измисли нещо по-приказно.
Говорихме си после дали да живееш на подобно място е приятно, за себе си си мисля, че повече от 2 дена не бих издържал.
Върнахме се в Санкт Петербург, където след безцелно размотаване и висене в кафе в центъра реших да направя малко вечерни снимки на града. Тук млъквам, за да не ви вися досадно на главата, просто се наслаждавайте.
До утре и КЗЛ!
[social_share\]
[wp:svejo-net]
[topbloglog]
Явно семейство Фитипалди държи бизнеса с маршрутките по целия свят :)) А за живеенето в приказен разкош сигурно си прав, след като даже принц Хари не издържа и отиде при реднеците във Вегас, за да си вее гъза и да се освинва от пиене.
Нощните снимки са потрясяющие.
Харесаха ми градините. Не съм виждала такива завъртулки другаде.
Колкото и да не ги тача руснаците признавам, че съм впечатлена ( малко е в повече кича, но си заслужава да се види).
Красота е нощен Петербург !!!
Относно дворците за мен всички си приличат – Шобрун , Версай , този … всеки следващ е копирал от предния и като видиш един все едно си видял всички.
Все пак ченето ми падна в тронната зала в Мадрид.
Аз също си падам повече по реалния живот , разходки из града и такива нощни гледки.
П.С. Досущ като тия заврънтулки има в градините на Шобрун.
Тъкмо щях да питам Георги как би сравнил този дворец с дурги подобни из Франция, Австрия и т.н. защото и аз мисля, че разгледаш ли един все едно си ги видял всичките :)
Нещо малко да си помрънкам ама…много постни пътеписите този път като цяло, предишните ми харесваха повече :(
Въпрос на приоритети, да не говорим че и малкото свободно време трябваше да го споделям с университета. Колкото толкова :)
Не е по темата, ама я да те поздравя с едно култово парче!
http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&hl=en&v=AFiry3HSK9U
Тия чичковци, ако не знаеш, са милиционери :)))
Явно съм се разглезила от предишните дълги и обстоятелствени постове :) Колкото – толкова, разбира се.
А и нали трябва да си оправдаеш прякора :)
Е това е Русия все пак. И аз не бих имал време да пиша много много ;-)
Жалко, че не си могъл да влезеш вътре в Петерхов, в сравнение с него Екатеринения дворец е доста посен. Все пак най- големия разкош е бил в Петерхов.
Противоречиви мнения чух – на някой повече им харесва Ектерина, на други Петерхоф. Ясно е, че трябва и двете да се видят де…но обстоятелствата не позволиха.