Да си продължа мисълта от предишният пост, до колкото има някакви мисли за продължаване. Интересна дискусия се заформи в коментарите както никога, което още повече затвърждава впечатлението, че както обикновено хората имаме различни вкусове, изисквания, претенции и компромиси на които сме склонни. Аз ще си завърша собствената класация, защото моето гардже си е най-убаво.
6.Островите Питкейрн
Острови кои? Да, не са примерно Бора Бора и не притежават съответните плажове. Ама вижте къде се намират.
И така, това е най-отдалеченото от континенти населено място. Единственият начин да се стигне е със полет през Хаити, от там до съседен остров и още 300 км с кораба, който снабдява с провизии веднъж на няколко месеца. Алтернатива е да грабнете ветроходката и да минете през половината Тих Океан сами. Колко му е?
Населението варира между 40 и 50 човека, последното бебе е родено през 2007. Местният магазин работи веднъж седмично с продукти по заявка, а електричеството е няколко часа сутрин и няколко часа вечер. Добре е да избягвате да се разболявате там, защото макар и да има елементарна болница най-бързият метод за евакуация отнема дни след като няма летище и е далеч от обсега, на който и да е хеликоптер. Има само една религия – на адвентистите от седмият ден, а всичките жители са потомци на един от четирите рода: Йънг, Уорън, Крисчън и Браун.
Цялото нещо звучи като декор на “д-р Куин – Лечителката” и сякаш е възможност да се върнеш назад във времето. По-цинично настроените читатели ще кажат, че сигурно има тонове подобни български села и сигурно са прави. За домашно препоръчвам тази статия в Уикипедия за сексуален скандал в началото на века – за да не ви я преразказвам аз. Изключително интересни данни и от правна гледна точка и от човешка, доста е странно какви привички могат да се развият в толкова изолирано и малко общество.
Иначе са много известни с меда си, който е може би най-чистият в света след като местните пчели не са се омешвали с останалите и да сравняваш здравословното им състояние с нашите е като да сравняваш вирусите за Мак и Уиндоус. Всъщност меда може да се поръчва и онлайн и цената си заслужава инвестицията като ценен сувенир. Така като дойдат приятели у вас на гости и питат откъде е този мед ще можете да изпъчите гордо гърди и да кажете “От майната си!” и да сте абсолютно прави.
Заради усложнената логистика и разни други проблеми посещението на острова хич не е тривиално и май ще си остане завинаги в To Do списъка ми.
7. Южна Америка
В първата част писах, че целият африкански континент ме привлича, но няма как да го сложа в подточка, защото е необходимо да съм по-конкретен и за това се фокусирах на Танзания. Тук обаче както и да го въртя и суча, мърдане няма.
На първо време имаме Рио, а за да не звуча клиширано Рио си е Рио. Със невероятните плажове, изгледа от статуята на Христос, бедността в гетата управлявани от нарко лордове, този град си ми е в листата още от времето, когато гледах леко притеснителният филм City of God. Каквото и да си говорим Рио си е място с характер и излъчване.
После пък идват водопадите Игуасо. Колкото и величествена да е дадена атракция винаги се намират особен тип хора, които нищо не може да ги впечатли и да ти кажат “е, какво толкова, падаща вода се разбива в река”, със сигурност познавате такива. Е, от каквото съм чел за Игуасо – такива изказвания НЯМА. Всички са в шок, потрес и възторг. Няма абсолютно никакъв шанс да ида до Бразилия и да пропусна Игуасо, никакъв.
Следва Чили. Сравнително малко знам за самата държава, освен че най-сухото място на света е там, 6-7 по Рихтер ги нямат за нищо, и че геройски извадиха едни миньори преди 2 години. Но пък имам приятели чилийци. А когато българин и чилийци се запознаят в Австралия, осъзнаваш колко миниатюрни са физическите дистанции. И в този ред на мисли като посетиш континента на приятелите ти, някак е обидно да не им идеш на гости и да не им се обадиш. Все едно да имате път към селото на баба си и да не минете за едно здрасти, последвано от тежка софра. Не е възпитано. Друга задължителна дестинация там е Великденският остров – не може съвсем да си съперничи по изолираност с Питкейрн, но пък си има изцяло други достойнства.
Е, пътьом трябва да се мине през Аржентина. Страната на тангото, виното и огромните пържоли. И докато първото хич не е по моята част, то за второто и особено третото съм първа писта. Не съм сигурен, че Буенос Айрес ме блазни особено, но пък Патагония и Мендоза ми изглеждат като места, които биха ми паснали идеално.
Иначе така и така сме в Чили и Аржентина, които са пък най-добрата отправна точка за Антрактида…разбирате, че нямаше как да съм по-конретен в тази точка и ще си остане разписана като Южна Америка и това е. А дори не зачекнах Перу и Боливия.
Самолетни билети до Рио на символична цена изскачат периодично, дано да е така и за в бъдеще. Ако нещо ме е спирало до сега, то е точно че не мога да отида до Рио и да се върна без да изкръшкам поне половината континент. Та ако не успея през 2013, световното по футбол в Рио през 2014 или пък олимпиадата през 2016 ми се виждат добри поводи да намина.
8. Мадагаскар
Мадагаскар беше избран от списък с 8-9 места, които имат малко общо по между си, ако не броим един единствен факт – домове са на изчезващи видове. Хич не искам да звуча еко талибански, а и не е това темата. Вдъхновението в случая идва от тази книга, която естествено горещо препоръчвам на всички и разказва за много редки птици, носорози, делфини, които са на прага на изчезването.
Понякога самото място няма много значение. Има значение как е описано, така че да те накара да идеш точно там. И ако можеш да отидеш и да го усетиш както автора го е изписал – пълен джакпот. И за това слагам в един кюп лемурите от Мадагаскар с папагалите Какапо от Нова Зеландия и Комодските варани. Цялата книга разказва за животните и околната атмосфера по страхотен начин, но накрая трябва да остане само един.
В случая Мадагаскар печели единствено с повече екзотика. Остров, който е изолиран от континента преди хиляди милиони години, в следствие на което животинският и растителен свят са уникални и неповторими определено трупа доста червени точки.
9. Исландия и Виетнам
Страшно ги комбинирах, нали? Но така е, аз съм пътешественически помияр и нямам проблем със смесването на вкусове. В случая става въпрос за местата, които искам да посетя отново.
Има доста дестинации, които наистина си заслужава да види човек и един живот няма да му е достатъчен със сигурност. И за това повтарянето изглежда като ужасна загуба на време и ресурси. Но пък има места, които не се поддават на здравата логика и след посещение вместо да бъдат отменати от списъка се оказва, че стават постоянно присъствие там.
Така е със Исландия и едва ли има какво повече да ви обяснявам след като съм изписал тонове в дневниците си от там. Знам само, че Югозападният край, който съм покрил за сега хич не ми е достатъчен и е необходимо да обърна целият остров с хастара на вън и няма да мирясам, докато не стане. Имаме и известни вариации в сезоните, та дори може да се наложи да се ходи още два пъти(поне).
И докато за Исландия мога едва ли не по азбучен ред да ви изредя местата, които искам да видя, то за Виетнам нямам нито едно. Сериозно. Просто искам да се върна и да прекарам известно време там. Най-ключовите забележителности ги препуснах като конче за една седмица – Хейлонг Бей е невероятно място, но няма да е причината да се върна. Причината ще е да се тъпча с Pho и да си играя на ези тура със тежката телесна повреда, която те дебне всеки път като тръгнеш да пресичаш голяма улица.
10. Космоса
Е какво пък. Човек поне като разсъждава на теория може да е максималист. А и не мисля, че е чак толкова нереалистично.
Virgin Galactic почти са готови да почнат да пращат туристи в ниска околоземна орбита на кило. Цената от $200 000 и твърде краткият престой от 6 минути над атмосферата са сериозни ограничения на този етап. Но нека дадем време на прогреса и конкуренцията да си свършат работата. Убеден съм, че с времето цената ще падне и остава само аз да успея да вдигна доходите си така, че да се срещнем по средата.
Това са моите 10. Хич не претендирам за солиден алгоритъм, изчерпателност и последователност. Ако сме си уцелили по няколко бика и крави – няма лошо. Ако не сме – съвсем няма лошо, света е голям и спасение дебне отвсякъде.
[social_share]
:) Е, аз съм бил на пъпа на света, ама ти с тия Питкеърн отиваш направо в…дебелото черво :))
За Рапа Нуи побързай, защото откакто милиардерът стана президент на Чили, правителството натиска яко да строи хотели и простотии. Преди време специално изпратиха на местните един 767 пълен с полицаи, за вразумяване. Почти се разревах, като четох за всички тия ексцесии – куките са хвърлили доста бой.
Иначе в Чили има много за гледане – толкова много, че представа си нямаш. Като се има предвид колко климатични пояса пресича – сещай се за какво става дума. Чилийците според мен са сдуханяци, с изключение на онези от най-южния регион – там са страхотни всичките.
Виетнам ми е мечта и на мен и силно се надявам някой ден тя да се сбъдне, но ще почакам да премине кризата. Същото и с Игуасу – от двете страни, ако може. Чел съм, че било различно откъм Бразилия и откъм Аржентина, дано да имам възможност да се убедя лично.
Смених си псевдонима, защото се сетих за тоя култов филм днес и пак се разхилих :)
Еми моите хора са сравнително по средата в Чили(Валпараисо), живот и здраве да стигнем ще се подготвя подобаващо щото те са малко несериозни и няма да ме заведат където искам/трябва. Не мисля, че са сдуханяци по-скоро даже са стереотипни южно американци.
Игуасу е от двете страни, да. Бразилската се води по-добра, но и аржентинската не е за изпускане. Редовно квичене идва от американците, на които им трябва виза за Бразилия и понеже бразилците слагат реципрочна такса едното отиване до Игуасо от Аржентина им е 100+ долара отгоре :)
Страшен ник, да, веднага ми се наби на очи още като отворих админ панела, любим момент: http://www.youtube.com/watch?v=fVq4_HhBK8Y :)
Валпараисо е приказно място! Сигурно знаеш, че е включен в Световното културно наследство на ЮНЕСКО и има защо. Архитектурата там е просто…неописуема :) В комплект с нея вървят и знаменитите асансьори (ascensores) по хълмовете, повечето от които и досега работят. Но това не е всичко – там има хубаво вино, ако си почитател, освен това във Валпараисо са се родили Салвадор Алиенде, Аугусто Пиночет (ха-ха, каква ирония!), както и някой си Том Арая ;)
Когато гледах къщурката, в която е живял Пабло Неруда, изпитах особено чувство. Чувство, което нашенските кретени с дълбоки джобове и големи шкембета не биха разбрали, както и не биха разбрали как може да бъде считан за велик някой, който не живее в къща поне на три ката, тип “прогимназия”, с много мрамор и басейн в двора, а в някакви си жалки 50-60 анонимни квадратни метра.
http://www.youtube.com/watch?v=BrRdy4BAYp0
:)
За Виетнам си мечтая отдавна) И ето какво ми поднесе фейсбук днес за закуска. http://dandy4a.files.wordpress.com/2011/05/six-senses-hideaway-bn.jpg
В тоя ред на мисли ето това: http://www.thenamhai.com/ Ама препоръчвам да не проверяваш цените за вечер :)
Но иначе това няма нищо общо с Виетнам, като цяло :)
ох, прекрасно е. въпреки, че никак не си падам по петзвездни лъскавини, пак е прекрасно))
А дали някъде другаде има този моторен грохот, мънички хора (някои седяха на столчета за деца) и шофиращи с най-разнообразни превръзки за лице. Изразът “моята Honda е Yamaha” на живо е нещо, което няма как да се преразкаже с текст :)
Я и аз да се опитам с един импровизиран топ 10 (дано стигне бройката за всичките мечтани топ дестинации :)
1. Япония – Токио, Киото през пролетта, планината Фуджи през лятото и мач на Урава Ред Даймъндс по всяко време :)))
2. Фарьорските острови / Исландия / Гренландия – нарочно ги обединявам, за да има място за останалите топ-дестинации, пък и някак си пасват ;)))
3. Иран – страхотна дестинация, за която съм чувал само хубави отзиви от различни широкоскроени люде. Разбира се, всяка тесногръда овца от типа безкритичен бройлер винаги е свободна да вярва в официалната пропаганда, че в Иран живеят диваци, които са готови да убиват с камъни за първия неправилен поглед и същевременно разработват атомно/химическо оръжие, с което ще заличат половината свят…
4. Тайланд, Виетнам и страните от Югоизточна Азия. Ноу комент!
5. Трансибирската железница, Китай, Южна Корея, Северна Корея… И тук да спестя малко място, но и някак ми се вписват в една гранд-екскурзия :))
6. Олесун, Тромсьо, фиордите, далечният север и необятните норвежко-шведски гори, пълни с мечоци, тролове и други малко познати творения :)))
7. Околобалканско пътешествие. По принцип съм кръстосвал Балканите надлъж и нашир, но и десет пъти да се обиколят, пак не стига! Това е раят на Стария континент – доказано!!!
8. Африка – където и да е! Черният континент е самороден диамант за всеки ентусиаст пътешественик. Принципно съм се насочил главно към района на Зимбабве, Замбия и водопада Виктория, но и централната част не е за изпускане.
9. Агарта – който не вярва, че съществува подземна цивилизация, значи му трябват още поне няколко живота отракване на повърхността :))
10. Луната – ама по стария класически начин със старовремските космически кораби, че телепортацията не ми е по сърце. Един вид, губи се чарът на пътуването :)
Останаха още: Нова Зеландия, Ирландия, Южна Америка, Непал, Бутан, Антрактида и т.н. Всъщност Хималаите си плачат за бонус 12-то място (че ми е малко слабост това число)
;)
Толкова сбито, че станах разноглед докато четох…очите прескачат редовете, мозъка прескача из земното кълбо :)
Еееех, супер готин блог! Вярвах, че има още такива хора, които сами организират Пътешествия, бягайки от почасовото посещение на дадена “забележителност” и избягващи “туристическите дестинации”, мразещи, това да се ходи там където е “модерно” и “куул”:) Поздравления!
А по темата:това е моята петица:), а по въпроса за Виет-нам- не само pho-то, а и рулцата… мммм. Задължително е и спането в бамбукова къщичка по делтата на Меконг (и представете си няма мраморна баня, ама какви изгреви и залези…), посещението на “плаващите пазари”…
А ето и още предложения: 1.Куба (ама, моля Ви не Врадеро, а едни малки островчета на юг и на запад, както и Винялес, Тринидат…)
2. Шри Ланка
3. Перу (още изчаквам за там, понеже имало доста отвличания в последно време, и било препоръчително предвижването в група… уф)
4. Огнена Земя
5. Мароко
Прилична класация, уважавам :)