Златната кокошка за всички блогъри са постове от типа на “10 най-неща, които са най-добри в най-областта”. Привличат най-много трафик, особено ако темата е любопитна. Аз обаче понеже съм си малко чешит, с един размах съсичам потенциалният мега SEO ефект и вместо да кръстя поста “10 места, които трябва да посетите” егоистично насочвам прожекторите само към мен. От положителна гледна точка няма как да има несъгласни с избора ми на места, защото аз съм си ги избирал за мен си.
Класацията не претендира да е изчерпателна, за последователността в списъка е използвана научната система “едно-към-гьотере”, така че цифрите отпред са само за прегледност.
1. Дарвин до Аделейд
Голямата ми издънка в пет месечният престой в Австралия беше пропускането на Uluru или още известно като Ayers Rock. Имах шанс да я видя накрая набързо, но изоставих идеята, защото реших че това ще ми е повода някой ден да се върна и да свърша работата като хората. А именно с класически роуд трип от Северна до Южна Австралия. Наемаш си хипарско ванче, поемаш по магистралата, спиш и готвиш където завърнеш…а където завърнеш в повечето случаи е безбрежна червена пустош на където ти видят очите, отвреме навреме накъсвана с миниатюрни миньорски градчета.
Цялото нещо трябва да отнеме поне седмица за пълно удовлетворение. Други интересни места по пътя: Kakadu National Park, Olgas, Katherine Gorge. Мислех го за този ноември барабар със пълното слънчевото затъмнение, но за съжаление трябва да пропусна. Алтернатива на шофирането: The Ghan.
2. Северна Корея
Културната и политическа изолация създават атмосфера, която е доста различна от западната където лека полека се смесваме в безлична каша. Допълнителен бонус, парадоксално изказване за човек с моите вкусове, е че единственият начин да се посети държавата е само с организирана екскурзия и стриктен план кои забележителности ще се виждат без да можеш да си избираш! Домакините толкова са загрижени за вашето приятно прекарване, че си имате зачислен личен екскурзовод, което естествено е синоним на бодигард, който да внимава да не си врете носа, където не ви е работа.
Особен интерес за мен представлява Ryugyong Hotel – замислен като най-високият хотел на света, края на Съветският Съюз го сварва малко неподготвен, след което завършеният до грубо строеж е изоставен. В силуета на града на всички пощенски картички и марки от Пхенян недовършената сграда е премахната. След 16 години разруха се намират египетски инвеститори, които да завършат чудовището в центъра на Пхенян и през 2012 за първи път от много време насам се появява пропаганден плакат, на който хотела присъства. Просто малък пример за чудесата, които могат да се видят в Северна Корея.
Естествено, задължително е посещението да е по време на Arirang Games, събитие пред което всяка българска манифестация бледнее като детенце с пиратка пред новогодишните фоерверки в Сидни. Със сигурност най-уникалното представление с човешко участие в света, а силно вероятно и да е най-уникалното нещо въобще.
httpv://www.youtube.com/watch?v=PNDAFegkdkA
Черешката на тортата за мен е Air Koryo, северно-корейската авиокомпания, оперираща предимно с руски и съветски машини, които отдавна са изчезнали от запада. За да посети държавата човек трябва да направи няколко компромиса със себе си:
- да свикне с мисълта, че конвертируемата валута, която плаща отива директно за подкрепа на режима
- да е ОК, че ще се раздели с паспорта и мобилният си телефон на границата и ще ги получи обратно на излизане
- да се примири с факта, че на практика е затворник и няма да му се позволи да види нищо извън това, което е предвидено за гледане. Ако има късмет може да попадне в хотела намиращ се на малък остров в реката, където е позволено да се разходиш из острова без придружител.
- да отдаде почит на статуите на династията Ким, със цветя и поклон както си му е ред
Задължително трябва да се посети преди демокрацията и първият Макдоналдс в Пхенян.
3. Свалбард
Не че си умирам да съм на студено, но като цяло севера ме привлича много повече от плажове, морета и подобни. Дайте ми най-прекрасният и екзотичен плаж и ще си изкарам добре и ще съм доволен, но дайте ми остров, на който е забранено да напускаш града без пушка заради опасност от бели мечки – е това е моята представа за екзотика.
Иначе Свалбард, още известен като Шпицберген е група острови формиращи най-северната точка на Европа и най-северното населено място въобще. Намира се чак еееееееееей там.
Поради странно правило всички остатъци от човешко присъствие преди 1946 трябва да се оставят недокоснати. Това създава леко призрачна усещане с изоставени мини, дори дребни предмети като въжета и лопати. Няма някакви изпъкващи забележителности – просто ултра груба арктическа природа, флора и фауна. Няма дървета, но има странни птици, северни елени(разхождат си се из града казват, както нашите помиярчета) и бели мечки(споменати вече). За разтуха може да се отиде до съседните руски селища, от които едното вече е тотално изоставено, а другото е на път.
Не съм сигурен дали ми се ходи през зимата, когато слънцето не изгрява или през лятото, когато е светло 24/7. Пролет и есен ми се струват чийтване.
4. Врата към ада
Това е прякора на безкрайно любопитно място в богата на природен газ зона в Туркменистан. Когато през 70-те руснаците копаят за газ се случва, че попадат на плитко находище и сондата пропада в отворена около 70 метра дупка. Решено е с оглед запазване на местното население от отровните изпарения газта да се запали като геолозите казват, че трябва залежа да изгори до няколко дни.
Е, дупката продължава да гори и до днес и има жизнерадостният прякор “Врата към ада”.
Друго за Туркменистан не знам, освен че си имаха до скоро доста колоритен диктатор и са другата сталинистка държава след гореспоменатата Северна Корея. Просто отвреме навреме се намират малки неща, които да ме накарат да изпитам неистово желание да посетя някое място, пък макар и да са просто 70 метрова огнена дупка. Сигурно е заради пироманските гени, които все гледам да подтискам.
5. Танзания
Ако предишната атракция е донякъде изолирана без да съм сигурен какво друго може да се намери около нея, то Танзания притежава целият пакет – море, планина и сафари. Знам какво ще кажете – България също има Черно Море, има Рила… Само че Черно Море не е Занзибар, Рила не е Килиманджаро, а невероятното изобретение наречено “гюме”, при което се криеш в сламена колибка и общо взето чакаш прелитащият дивеч да ти кацне на цевта не е сафари в Серенгети.
Занзибар е от онези места, които ви карат да зарежете всичко и да отворите бар на плажа. Или както по-често се случва – да зарежете всичко и да отидете на бар на плажа. Бял пясък, прозрачно синя вода, гмуркане – всички съставки, които са необходими на скромен човек като мен са налице. Погледнете само и си се представете със сдупчен кокосов орех в ръка.
После пък идва Килиманджаро, което е най-високият връх в света. Подтиснете напиращото желание да ми изсъскате през зъби “Алооооууу, а Еверест няма ли някак си място в тази категория?”. Всичко зависи от гледната точка – изкачването на Еверест започва от средата на Хималаите, което си е прилична височина сама по себе, за сметка на това Килиманджаро е най-високият връх, който можете да започнете от основата, та чак до горе. Тук е момента да кажа, че този параграф е силно перефразиран от разказ на Дъглас Адамс, човек който ме е научил на много и чието влияние сигурно се усеща из целият блог.
И ако тези две неща не са достатъчни имате и най-доброто сафари в света. Паркът Серенгети и кратерът Нгоронгоро, за които всички са чували се намира в по-голямата си част в Танзания. И макар и Кения да е развила по-добре туристическата инфраструктура, точно това е може би причината да изберете Танзания – усещането като десет джипки са наобиколили лъв и туристи щракат на поразия не е много по-различно от зоопарк, в Танзания тази вероятност е малко по-минимална. Иначе през деня се отснимате на животни, през нощта спите в навеси и хижички.
За съжаление дори да вкарам малко магии и да сваля цената на самолетният билет, никой няма да те остави да катериш Килиманджаро или да отидеш на сафари без водач. Което качва цената до леко невъзпитани нива и африканското приключение за момента е в застой. Иначе Африка си остава незавладян континент за мен и безкрайно любопитен. Може би вместо Танзания трябваше да сложа цялата точка 5. да е Африка…ама то по-тази логика да бях сложил 1. Вселената и да се приключи.
И така. Обема нарасна и очевидно останалите пет места ще ги продължа в следващият пост. А вие вместо да ми мълчите като партизани, споменете също някое любопитно място на което сте били или искате да отидете? Айфеловата кула, Египетските пирамиди и Биг Бен не ми трябват – искам нещо нестандартно.
[social_share\]
6. Сибир. Не ми се пътува с транссибирската, но едно клъвване тук-таме, което да премащабира мисленето ми ме интригува.
7. Балканският полуостров, аха. Знам, че в Сърбия, Албания и Румъния има доста непребродени(от мен и от масовия турист) местенца. Няма нужда от скиторене надалеч – понякога на една ръка разстояние има куп красоти.
…
има и още, но нека някой друг се включи също.
6. Определено! Нещо като Дарвин-Аделейд в зимен вариант :)
7. Също бива, за Черна Гора съм чувал/чел доста добри неща,
7, Румъния – Palatul Parlamentulul в Букурещ ако не си бил. Ще ти е добро интро преди Северна Корея :)
Иначе за Албания и Черна гора се разказват все хубави неща
Бил съм в Дуръс и Тирана през 2007.
Тази година бях в Индия и е доста сходно :-)
… сходно , но без забележителностите , историята и чара на Индия.
Черна гора е УНИКАЛНА, но побързай, че и там олигарсите нямат спирачки. Например бреговете вече ги обезобразяват с бързи темпове, а не липсват и мега абсурди като например този, че историческият остров Свети Стефан е превърнат в частен имот с ограничен достъп за цивилно население.
Интересна статия и страхотни снимки. Ще чакам продължението.
В първите пет има две от местата които са в моите топ 10 – Aвстралия по описания от теб маршрут, но залагам на The Ghan + няколко други , и Танзания с ТАZARA http://www.seat61.com/Zambia.htm#.UECpLsEaOQ8 към Замбия за водопадите Виктория .
Едно отклонение към Руанда и Уганда за среща с горилите ;-)
http://www.safari-uganda.com/rwanda/index.php
Шпицберген не е сред моите фаворити , но пък съм включил пътешествие по норвежките фиорди до Тромсо и оттам през Нарвик и Кируна към шведска и финландска Лапландия.
За съжаление най-скромният бюджет за нещо подобно с ултра лоу кост полети , влакове резервирани месеци преди това на промоция и хостели излиза над 1500 евро , което засега не ме устройва.
Ама само живот и здраве някой ден ще го направя това нещо :-)
Друга мечтана дестинация е Рио с Игуасу , и после на север през Манаус по Амазония.
Още една мечта е пътешествие с кораб от Усуая до антарктическия полярен кръг.
Буенос Айрес пък например някак си не ме пали и всичко което съм гледал ми изглежда твърде европейско.
За Ghan-a имам само малко резерви – прекалено малко спирки има, а когато са за по-дълго време пак обиколките ти трябва да са под часовник. Основната идея на хипарското бусче, е да имаш пълна тотална свобода – без ограничения във времето от рода на ще успея ли да стигна за хотелската си резервация и т.н.
За Скандинавия си е така…направих едно експресно влаково Осло-Берген преди 2 години, но си трябва поне седмица. Но с тия цени там не знам алтернатива освен да напълня куфара с русенско варено :))
Докосваш малко от нещата, които следват в част 2 :)
Ние правихме Скандинавските държави с кола от България за две седмици + Санкт Петербург и беше прекрасно. Абсолютно си заслужава да пробваш и някой “алкохолен” ферибоот, тип круизен кораб. Изобщо в скандинавието ако удържиш да не пиеш (и бира) се издържа (с изключение на Норвегия, където просто всички цени са много високи). Но Санкт Петербург и въобще балтийския регион – дълбоко препоръчвам на всички (всъшност ти за Латвия вече писа).
Е тя Норвегия е перлата там.
Санкт Петербург си заслужава цяло отделно пътуване според мен , ама той Георги се надявам скоро ще ни зарадва с поредния пътепис от мястото на събитието(ако не си загуби акъла по някоя руска красавица :-))
До Литва и Санкт Петербург имам по-малко от седмица :)
Обезателно се обади като решиш да идваш в Литва/Вилнюс/ !
Ще пиша един имейл утре на адреса от коментарите, надявам се е верен. Пристигам в четвъртък, но във Вилнюс чак понеделник :)
Тва за Австралия е яко, аз бих направил същото и по хоризонтала от Сидни до Пърт :) 2-3 месеца трябва да стигнат.
Танзания комбинирана с Кения, Руанда и Уганда – 2 месеца.
ЮИ Азия, ти си бил там, на мен ми е с най-висок приоритет в списъка обаче хаха. 2-3 месеца
Южна Америка от Патагония до Колумбия (Аржентина, Чили, Перу, Боливия, Колумбия) – 3-4 месеца
Все са по няколко месеца, защото според мен не си струва да се плати скъп билет и да не се прекара повечко време в тея краища на света :)
Не са ми толкова много желанията гледам, трябва да ги почна тея неща… След това може да се кротна, ама надали :) Ако има желаещи, свиркайте :)
Така както си го измислил най-подходящи са околосветските самолетни билети(всички алианси ги предлагат, даже ако не се лъжа България е от по-евтинките места за стартова точка). И на мен ми е мечта, ама кой може да ти отдели една година само за пътуване…някой ден се надявам де :)
Желаещи има , но време няма :-)
Освен това аз съм фен много “активното” пътуване и разнищвам дестинациите до молекулно ниво :-)
Харесвам този начин , но макксимум на третата седмица съм капнал и имам нужда да презаредя батериите.
Много американци , австралийци и западняци колежани и хипита пътуват по 5-6 месеца , но не е за мен.
За мен оптимума е 20-22 дни за дълго пътешествие , после няколко месеца на тръстиката в мечти и планове за следващото…обикновенно обаче е само по за броени дни , или до две седмици на море някъде из южна Европа.
пъпа ми е хвърлен в Ница … отвреме -навреме и изневерям с Барселона. Обичам градски тип морска почивка.
Не мога да се плъосна 7 дни на някакъв пустинен девствен плаж и примерно Малдивите ги няма в списъка ми :-)))
Южна Азия ми отне един месец и кажи речи мисля беше идеалния баланс. Може да се изкара доста дълго, дори с активно пътуване, просто да има инсталирани дни за почивка и по-лежерно темпо от време на време. Тук три дни без да се мърда от плаж, там два дни в компактен град и т.н.
Между другото 2 месеца за цял континент могат да са доста активни, в Австралия точно за пет минути сигурно мога да напълня 2 месеца, в които да няма повтарящи се неща и всичките да си заслужават :)
Е аз включвам Индонезия и Филипините към Тайланд, Камбоджа, Виетнам и Лаос и си става бая :)
Впрочем аз също обикалям доста агресивно и активно без залежаване… Затова повече от 2-3 месеца наведнъж не се виждам хахаха :) Вероятно ще е по едно пътешествие на година, трябва и да се работи… Наведнъж ми е много… RTW билет по-натам…
Иначе особено за студенти свободното време не трябва да е проблем, по-скоро парите :) А като има пари, няма да има свободно време… Затова е добре да се намери някакъв баланс между тея неща… Опитите продължават :)
Е добре сте си вие студентите :-)
Ама и на нас ни се пътува и първото , и основно правило в случая е да работиш за себе си. После да може да изкарваш достатъчно. Накрая дали ако пътуваш с месеци ще може всъщност да изкарваш достатъчно и т.н. Нещата са кофти навързани :-)
Става ако си западен колежанин/младеж със семейство от средната класа (щото и там има хора дето не могат да пътуват с месеци) , богат наследник в БГ или заможен западен пенсионер.
Вярвам всички сте свидетели , че такива между 25 – 60 години по тия места са много по-малко.
Хората правят такива пътешествия или много млади преди да започнат да градят кариера или когато вече са я приключили.
Между двете състояния средностатистическите западняци са на тръстиката :-)))
За съжаление не съм студент от 5-6 години… Нито богат наследник хахахаха… Но начини има, всичко е въпрос на желание, мотивация и приоритети :)
Значи като мен :-)))
ама тук има само 5!
Някой май е чел по диагонал само…
Ако наистина държеше да си “на бургия”, щеше да напишеш кои са десетте места, които изобщо не държиш да посещаваш :)
Аз от изброените дотук “само 5!” мога да се похваля само с една греда. Напречна, ако трябва да съм точен, защото горе-долу напречно на полуострова се явява DMZ – южна граница на Северна Корея и северна граница на Южна Корея…малко объркано се получи, но може и по-зле – южна Южна Корея :)
Иначе мога да се похваля, че може би най-мечтаното място вече съм го посетил и в общи линии се чувствам удовлетворен :) Но все още ми остават кътчета по света, където си мечтая да ида:
Афганистан – защото е приказна страна.
Португалия – защото е симпатична и защото “твърди Перейра”.
Бангладеш – защото има уникално знаме и според мен има какво да се види там.
Еквадор – защото е нависоко.
И разбира се – Arecibo! http://www.naic.edu/public/about/photos/hires/aoviews.html
А също ми се иска някой ден да се върна в Либия на брега на Средиземно море и да направя снимките, които едно време все отлагах.
P.S. В нашето училище имаше един пич, който не просто беше ходил в Северна Корея, той беше живял там! :)
Ми то хубаво да направя и 10, които не искам да посетя…ама ще ми е адски трудно да добутам до толкова…
Афганистан – чакаме ги да се кротнат още малко, наскоро четох за един проход между Афганистан и Пакистан, където все още има разни племенни войни. От подобно племе е момичето с ОНИЯ очи от Нешънъл Джиографик едно време…
Аресибо задължително, от както гледах Контакт ми е мерак. Даже бях гледал как се стига до там, но не беше лесно…или поне не беше лесно да се съчетае с разните мачу пикчута и т.н.
Аз да кажа “да” за Албания, но без Дуръс и Тирана. Природа прекрасна, чудни планини и гледки, гледки. С всяка година се губи онова диво очарование, за което разказват посетилите я преди време.
Румъния – прохода Transfagarash
Има гледки разбира се . Аз съм минавал по маршрута от Охрид през планината до морето. Наистина е осеяно с хиляди бункери и наистина се срещат орли ;-)
Мрън понеже си е любопитен чревоугодник иска да съчетае пътуване до Индия с много местни специалитети. Има влак (нормален, не туристически), който преминава през цялата страна, от север на юг…по няколко дни във всеки щат би било страхотно…
Наскоро бях тук, Western Isles:
http://flickrhivemind.net/Tags/luskentyre/Interesting
Да, на север е, и да, точно толкова тюркоазен е океана. Мястото изобщо не е пълно с туристи, но пък има история и красота. В тази връзка, St. Kilda изглежда много интересно място за посещение.
Хайде, ако някой са навие да идва на север може и да го черпя една бира или уиски :)
Индийските влакове бяха изненада за мен. Всъщност никак не са лоши и са най-добрият начин да се опознае Индия. Аз имах общо 6 нощни прехода и няколко кратки през деня.
Предлагат много по-комфортни условия от повече бюджетни хотели , а и са толкова евтини ;-)
Само веднъж пътувах първа класа и се ядосвах , защо съм се набутал толкова скъпо (32 евро за Jaisalmer – Delhi -около 1200 км.)
3AC и 2AC са ОК !!!
Явно влака се откроява като често срещан мотив сред доста от принципно разнородни предпочитания.
Шотландия ми е много мерак за няколко дни и на мен, общо взето стигнах само до Лох Нес и то за кратко…Уискито се приема само ако е от фабриката директно :)
къде на север? , защото никой не иска да пътува с мен на студеното(
Шотландия :) Зимата е малко кофти: денят е къс, студено, мрачно и ветровито е: повече отколкото през лятото :) Не е за всеки определно, особено ако човек гледа на плажа само като място за хавлийка и семки, но такива тук май не четат.
Шотландия(Единбург и къде още?) съм си я заплюла съвсем конкретно като време – за следващия март-април. Дори имам въпроси за по-евтини билети.
За билети, пак винаги зависи какво се има предвид под евтино. Вариантите са 3:
1. Директен полет до Единбург. Понеже лоу костове не летят до там от България, остават само традиционните – това ще е база за сравнение с останалите.
2. Лоукостове с прекачване – Ryanair летят от доста места до Единбург и Престуик, може би Бергамо е най-удобната транзитна точка. Трябва да се видят часовете и ако ще се ходи с куфар почти сигурно тази опция ще излезе нерентабилна. Губи се доста време освен това
3. Лоу кост + влак. Примерно Easy Jet до Манчестър и от там с влак – струва ми се най-елегантното решение, но пак е възможно ако е необходим куфар сметката да излезне по-дебела от очакваното.
Иначе и на мен ми се ходи отдавна пак в Шотландия, може да и се изсипем на Мрън, че нещо за уиски чух :)
Аз гледах през Лондон и после Единбург.
С Ryanair от Пловдив. Обаче ще трябва да се отиде първо до Пловдив.
Я, Мрън докато прочете и те вече го планирали, бравос! Сериозна е поканата за уиски, разбира се, дори и под условието на Георги да е директно от фабриката. То имаше и един виц за уискито директно от бутилката ама няма да го пиша, че ми отиде реномето.
За билетите: лоу-кост и прекачване е добър вариант без куфар но трябва да се оставят буфери за трансфер по няколко часа поне. Има наяколко комбинации, но часовете са малко кофти, примерно полет от Лондон за Сф рано сутрин (6:00), т.е. спиш на летището след като си пристигнал предната вечер към 8-9. А, и е хубаво да няма трансфер на летища, че ти отиде спестеното.
Директно с нормални линии излиза към 300 паунда ако се купи навреме и т.н.
Влакът е оферта, ако се вземе билет доста време предварително е възможно нещо от сорта на 30 паунда в едната посока от Лондон до Единбург. Има и нощни влакове където също има промоции. Има и автобуси от Лондон, мноого евтини, но пътуването е дълго и, без да съм сноб, усещането е близко до това което беше едно време преди Бг да е в ЕС и до Германия се стигаше предимно с автобус…
Та, най-евтиното според мен: Ryan от Пловдив и после автобус.
Георги само един Easyjet полет го дели :)
Изиджет нещо ми нахалстват с техните цени и леко неудобни дати, но пък КЛМ са любезни с 99 евро двупосочен дори през уикенд. Та ще видим, мейла истински ли ти е, който е регистриран в коментарите? Може да очакваш включване по някое време :)
Истински е, да :) Чакам :)
Забравих едно друго мечтано място в южна Америка – платото на Roraima
Kой не помни “Изгубеният свят ” Това е прототипът на мястото.
Много хора мечтаят за Патагония , но в представите ми изниква само безкрайна пустош със суров климат и оскъдна растителност. Не ме влече това място.
Скоро гледах някакво филмче по Travel Chanel (любим канал:-) за това как туризма влияе на местата и местните хора.
Та там показаваха , как човек си мечтае да види Великата Китайска стена НАПРИМЕР , а в един моменТ се оказва на Бадалинг сред тълпи от хиляди туристи неистово щракащи с камерите…
И ако все пак има начин да се докоснеш до непокътнати части от Стената това не може да се каже за Uluru в Австралия. Даваха как облаци народ настървено катерят пътеката направена за туристите. Никакво усамотение или чуство за безкрайност не можело да изпиташ сред такова стълпотворение.
За аборигените това е свещено място и тъжно гледат всички тия чужденци оскверняващи скалата.
Подобно нещо се случва и на планината Фуджи – буквално море от хиляди хора всяка нощ като погледнеш зад теб по пътеката и към върха. Е гледката отгоре си струва де ;-)
За Uluru е деликатна тема…аборигените тъжно гледат стълпотворението, но нямат проблеми да прибират приходите договорени при сделката с австралийското правителство…
За Патагония, мен точно ме влече безкрайна пустош със суров климат, няма тълпи на върволици там и има точно това чувство на усамотение и безкрайност, което би ти липсвало на Улуру :)
:-)
На Улуру търсиш усамотеие за няколко мига , а в Патагония може да е за седмици.
Palau – преди време рових и излизаха самолетни билиети за след 2-3 месеца, за двама, за около 1000 GBP през Лондон или Париж, но предполагам, че когато най-накрая прочета подробно как става търсенето на евтини билети през ITA Software, може да намеря и по-евтини :)
С тези малките островни държави почти сигурно ще излезе по-евтино примерно до Австралия и Нова Зеландия и от там до Palau, ама нямам представа кои авиокомпании летят на там. Изглежда че си хванал глобуса и кажи речи си го пробил през България да видиш къде ще излезе от другата страна :)
Имаше там някакви възможности за пътешествие с Freighter из Френска Полинезия.
Звучеше готино , но и така не е никак евтино …
8. Обиколка на Черно море със сериозни отклонения из отвъдните републики дето окончават на “стан”. Това ми е почти мечта номер 1, всъщност.
допълвам с един линк https://www.facebook.com/media/set/?set=a.408519622542861.93788.168036636591162&type=1
Грузия ми е в много много краткият списък за в близко бъдеще, може би на пролет догодина.
Познан, Кошице, Бърно. Трябва ли да се аргументирам?
За Свалбард планирай na 15.03.2015 г. – има пълно слънчево затъмнение
че и за рождения ден ми се пада – красота.
Мечтая за Сокотра,откакто гледах филм за там,сън не ме лови. Струва ми се толкова извънземно.. Но сякаш малко ме е страх за там,предвид неспокойния район и може би ще почакам…
Но пък сега,вдъхновена от теб Георги,да, точно от теб:) организирам пътешествието си до Исландия. Имам ли шанс да видя северното сияние,ако отида през април,по-точно началото на април?
Имаш всички шансове, че и по-късно даже…просто провери кога изгрява и залязва слънцето. Туровете спират средата на април, защото вече е прекалено светло към 9-10 вечерта, но през нощта си е тъмно и стига да си ентусиаст няма да има проблеми…стига слънцето и времето да ти играят по свирката де :)
Благодаря,ще проверя и дано имам късмет:)
Ако имаш въпроси, свиркай. Исландия е от най-лесните за организиране държави – буквално ти трябват пари и шофьорска книжка :)
Здравей, отскоро открих блога ти и съм истински впечатлен. Страхотна работа.
Не знаех, че има и други луди като мен които искат да посетят Северна Корея. Много отдавна ми е мерак. Като за подобно изживяване и цените бяха приемливи. Изчел съм доста пътеписи за там и общо взето ми остава само да се наканя и да започна да го организирам.
Едва ли те изненадвам със този линк значи, но ако случайно си го пропуснал – най-зарибяващият пътепис на тема Северна Корея тип “моля, не опитвайте това във къщи” :)
http://vienna-pyongyang.blogspot.nl/
Оооооо този е мега уникален. Чел съм го даже два пъти :)След година две пак. Просто си давам време да забравя детайлите :) А покрай него се зарибих и за едно пътуване със транс сибирската.