Най-накрая денят, в който ще наваксам изоставането. Sand gravity-то яко ни удари и 2 дена никъде не мърдахме. Свидна жертва на това беше пътуването до Саба. Бедата се случи заради откровено неграмотните прогнози за времето – общо взето от както сме тук прогнозират всеки ден дъждове, от време на време разнообразявани с гръмотевици, а в крайна сметка получаваме перфектно слънце и дъждец с общо времетраене от 10 мин откакто сме дошли. Просто не ми се инвестираха 100-ина долара за полет до Саба и обратно само за да ни пердаши дъжд по цял ден. Уви.
Но нищо, базирането в хотела ми позволи да обърна внимание на основната причина, за която съм тук – самолетите. Maho Beach, на който сме и ние е легенда в авиационните среди. Принципно по регулациите на ICAO трябва да има зона недостъпна за хора в някакъв периметър около пистата. Тия регулации удобно си затварят очите и поглеждат на другата страна, когато става въпрос за Princess Juliana International Airport, St. Maarten. Съвсем спокойно може да се твърди че това е място без аналог във света. Яки планини, плажове, култура, история…светът е пълен с подобни места. Но само на едно единствено самолетите ти кацат 20-ина метра над главата, не само малките с прякор puddle jumper, но и големи дзверове като Боинг 747. Ако си авиоолигофрен Maho beach е мечтата.
Цялата околна атмосфера от бара, до предупредителните надписи и табели, че и поведението на местни и туристи е като за авиофенове. Започваме с бара – има сърфборд, на който е означен графикът за деня, а когато голям самолет наближи кацане по музикалната уредба се пуска и РВД комуникацията. Предупредителните табели са 2 вида: на уличната мантинела директно зад пистата е боядисано с червена боя “Jet blast, do not stand”, а табелите от двете страни на пистата са доста по-директни: “DANGER. Jet blast of departing and arriving aircraft can cause severe physical harm resulting in extreme bodily harm and/or death”. За да се онагледи написаното има нарисувано човече издухано от самолет. Яко. Ще стане дума малко по-късно колко се спазват препоръките на тези табели.
И накрая хората. Човек би си помислил, че местните са свикнали с това нещо и не им прави впечатление, но не, кефят се като малки деца и те. Вчера докато си снимахме около летището една лелка от колата си започна да ни маха и да ни сочи приближаващият Еърбъс А330 с жестове типични за самохвален риболовец в стил “Тоя е много голям”. Разбрахте ме, надявам се. Плажът може да е почти празен през останалото време, но като дойде време за кацене и излитане изведнъж се появяват хора. Имайте предвид, че летището не е кой знае колко натоварено, а и по принцип летят малки самолети. Големите са максимум 3-4 на ден, а гигантите като Б747 са едва няколко пъти седмично. Иска се специален тип кретения да си планираш почивката около това.
Процесът на кацане е следният. В далечината се забелязва светеща точка. Лека полека започват да се оформят очертания на самолет. Машината се носи във въздуха, и ако си директно под пътя му имаш чувството че е неподвижен, а само размера му се увеличава. Шумът почти липсва преди с мощен рев самолета да мине на броени метри над главата ти. Цялото изживяване трае няколко секунди, но те зарежда с адреналин за минути напред. Да не говорим за невероятните снимки, които се правят дори от непрофесионалист. Не е чудно, че най-популярните снимки в най-популярният сайт за авиация airliners.net са именно снимки от Maho Beach.
httpv://www.youtube.com/watch?v=ROnoPcvImdQ
И ако адреналина при кацене е силен, то е нищо в сравнение със този при излитане. Тук процесът е малко по-различен. Самолетът се насочва към пистата и повечето хора се разчистват леко настрани. Остават(оставаме) само отбрана шепа ненормалници. Самолетът минава буквално на броени метри от оградата и може да се види пилотската кабина. Ненормалниците махаме, пилотите махат в отговор – все пак и те и ние споделяме нездрав интерес към авиацията. Шумът става оглушителен – имайте предвид, че при кацане двигателите са почти спряни, при излитане са на пълна мощност. Машината застава на някакви 30 метра пред теб, общо взето знаеш каква мощност притежава, виждаш респектиращият размер, няма как да не се притесниш малко. Хващаш оградата със всичка сила, даваш краката на контра, скриваш си очите и чакаш. Силният шум се засилва, става на масивен тътен, започва да те духа горещ въздух и да те бие пясък и камъчета със скорост няколко стотин км/ч. Мислиш си, че аха всичко ще свърши преди да се изпуснеш от оградата и да станеш лауреат на наградите Дарвин, но не, спасение няма – шумът се увеличава още повече, дори само звукът би те респектирал, да не говорим за струята, която става крайно гореща и бърза. Единственият ти избор е да се стегнеш максимално и да чакаш всичко да свърши, което идва след няколко секунди. Самолета се отдалечава, V1, rotate и излита. Ти се успокояваш, поемаш си въздух, ухилваш се до ушите и нямаш търпение да пробваш отново. Червен си целият от температурата и напрежението, пребит леко от пясък и камъчета и гледаш нормалните хора, които са седяли отстрани как ти се радват. Ето какво може да причини 747 на автомобил: http://www.metacafe.com/watch/47116/747_jet_blast/ . В ютюб е пълно с клипчета и на хора. Усещане like no other!
httpv://www.youtube.com/watch?v=2cl3UO-24×0
В следващите часове ще е интересно. Тропическата буря Мария (http://www.stormpulse.com/tropical-storm-maria-2011) ще мине през нас, преместиха ни на горен етаж главно за да не се наводним предполагам. Запасихме се с храна и вода и явно ще прекараме доста задушевна събота затворени в апартамента. От балкона положително ще стават добри снимки и клипове, и ако адреналина от самолетите ми е бил малко този допълнителният ще е черешката на тортата. Не на всеки се случва да изпита тропическа буря. Надявам се все пак да имаме ток и вода, ако имаме нет ще е мега лукс, но на рецепцията ни казаха че тази перспектива за нета е very unlikely. Дано все пак излетим навреме обратно в Неделя…
До Утре и КЗЛ!
[social_share/]
[wp:svejo-net]
