Безспорно най-интересната, странна и любопитна държава, която съм имал честта да посетя. Или ако може да се каже с една клиширана дума – екзотична. За да отбележа символично публикуването на продължението на Югоизточноазиатския ми дневник ще обърна внимание на един момент от камбоджанската история, който със екстремумите си е доста показателен за цялостното състояние на международната политика. Историята е покъртителна, смразяваща и невъзможна за разбиране, а се е случила само преди някакви си трийсетина години. Историята за лидерството на Червените Кхмери между 1975 и 1979.
Идване на власт
Войната в съседен Виетнам прелива и в нестабилната Камбоджа. Северновиетнамците използват територията и за атаки срещу Южен Виетнам, а пък американците ги бомбардират. Отсъствието на лидера, Принц Синаук който е на посещение в Европа, е използвано за нещо като мини преврат от собственият му антивиетнамски настроен премиер. Даден е съвсем нереалистичен ултиматум всички виетнамски части да напуснат държавата за 72 часа, американците пък решават че подобно управление ги устройва и изсипват една камара бомби върху противниците на новото правителство – сравнително минорната ултра лява група на Червените Кхмери.
Това, което постигат е обратният ефект – обикновените камбоджански селяни застават зад Червените Кхмери, защото им е писнало от бомби, опортюнистичният принц в изгнание също ги подкрепя, макар и само до преди месеци да им е бил противник и да се е опитвал да ги накара да подпишат документ, че той е единственият законен лидер. Редиците им нарастват лавинообразно, много от новите попълнения си нямат представа за какво точно се борят и си мислят че връщат на власт принцът. Загубилата виетнамската война Америка пък лека полека се оттегля и камбоджанското правителство бавно но сигурно затъва. През 1975 Червените Кхмери влизат в столицата Пном Пен, завземат властта и обикновените хора се надяват, че най-накрая ще се възцари мир.
Управление
Това, което следва обаче е доста трудно за асимилиране. Градовете са изселени буквално за часове, под предлог за защита от американски бомбардировки. На хората е обещано, че партията ще се погрижи никой да не докосва къщите им, за това няма смисъл да се опаковат багаж и ценности, а и само след няколко дни ще се завърнат по домовете си. Истината обаче, е че в новото общество, ударно наложено от Червените Кхмери място за разделение тип граждани и селяни няма. Селяните и необразованите са “стари хора”, които по идеология са начело на новата държава, гражданите са “нови хора”, които подлежат на тежък труд, подчинение и екстерминиране, особено ако имат качества които ги отличават – талант и образование. Хората са избивани буквално за това, че носят очила – това е достатъчно за партията да допусне, че са грамотни и учени.
Училища, болници – всичко е затворено. Модерната западна медицина не влиза в мирогледа, в който се проповядва пълна изолация. За сметка на това се набляга на древните методи със билки, резултатът можете да си представите какъв е. Стига се до там, хората да заменят семейни ценности за хапчета аспирин. Пари естествено не разменят, паричната система моментално е забранена – всеки получава дневната си дажба ориз и това е единствената валута на разположение.
Семейната клетка е разрушена – майки, бащи и деца умишлено са разселвани из различни краища на страната. Ако някой е определен за враг на партията, за такива автоматично са обявени всичките му роднини, дори едногодишни бебета. Децата от малки се обучават, че истинското семейство е партийната група и родителите са излишни. Всъщност голям процент от убийствата и зверствата са извършени от тийнейджъри, които от малки са тренирани в жестокост първо към животни, а после и към хора.
По времето между 10 и 13 век Камбоджа е от най-богатите и могъщи държави в света. Това се е дължало на факта, че чрез комплексна система от канали и напоителни системи оризовата реколта е била целогодишна. Нещо подобно се опитват да направят и Червените Кхмери, без обаче да са наясно как точно са работили нещата тогава. Резултатът е повсеместен глад, смърт и мизерия.
Като се тегли чертата, за кратките им четиригодишни опити за ударно налагане на крайния комунизъм “без да се предприемат междинни стъпки” от глад, репресии и болести умират между 1 и 2 милиона камбоджанци или около 20-25% от цялото население на държавата. И докато безумията на Хитлер, донякъде могат да се обяснят с омразата му към определени раси, то подобно отношение към собствения ти народ е необяснимо.
Падане от власт
Как е щяло да приключи всичко това е трудно да се предположи, ако не е била намесата на Виетнам. Червените Кхмери имат нереалистични националистически амбиции и претенции към част от териториите на Виетнам, по-конкретно делтата на Меконг. Регулярно са нападани гранични села и са клани обикновени виетнамци. Конфликтите по границата са чести, но обикновено завършват със кратко навлизане и оттегляне на виетнамската армия, което да служи за един вид предупреждение. Лидерът на Червените Кхмери Пол Пот обаче приема подобни сблъсъци за негов успех. Докато в един моменат на виетнамците просто им писва, подемат пълна и тотална офанзива и червените кхмери са изблъскани в северозападните джунгли на страната. На власт е поставено провиетнамско правителство, а държавата е окупирана от Виетнам за следващото десетилетие.
Иронията тук няма как да се спести – обикновените камбоджанци за спасени от вечният си враг Виетнам. Представете си ако в България комунизма беше на подобно екстремно ниво и да бъдем освободени от Турция.
Пост фактум и международни реакции
Как въобще се стига до това на дадена партия да и е позволено да избива масово собственият си народ без никаква намеса от страна на международната общност? Тук идва най-големият цинизъм. ООН всъщност ПОДКРЕПЯ Червените Кхмери и дефакто мястото на страната в ООН е заето от техен представител чак до 1993 под флага на “Коалиционно правителство на Демократична Кампучия”. Оксиморон от четири думи. Т.нар. “коалиция” е от Червените Кхмери, маргинализираният принц Синаук и не помня още кой – дефакто това са си само Пол Пот и компания. Правителство това не е, защото правителството на власт е онова поставено от виетнамците. Къде е демокрацията също не е ясно освен ако демокрация не означава геноцид над собственият ти народ, а Кампучия е името дадено на държавата Камбоджа от Червените Кхмери.
Защо силните държави в ООН ги подкрепят? Ами много просто, в комунистическият блок има известно разделение между Китай и СССР. Китайците са съюзници на Пол Пот и компания, а Виетнам на Съветският Съюз. Кой по това време би имал против засилващо влияние на Виетнам, респективно СССР в региона? Познахте, същият който се опита да ограничи въпросното влияние като си избере страна във Виетнамската Война. На фона на това, което се случва за тези четири години в Камбоджа, изказванията на уважавани западни политици са просто стряскащи. Маргарет Тачър: “Всъщност сред Червените Кхмери има много разбрани хора”. Збигнев Бжежински казва как САЩ дават мълчаливото си одобрение и леко публично намигване към Тайланд и Китай за военна помощ към Пол Пот.
Особено любопитно е как е променен и текста на резолюция на ООН по камбоджанският въпрос – първоначалният вариант е “предотвратяване на завръщане на геноцида на режима на Пол Пот”, в последствие променено на “универсално осъдителните практики от близкото минало”. Следващата версия е “нарушаването на човешките права в близкото минало”, а финалната е “практиките и политката от миналото”.
Китай доставя оръжие на Червените Кхмери, с помощта на Тайланд. Американците не искат да си цапат ръцете по този начин и предоставят “хуманитарна помош”, която е в повече отколкото те имат нужда. Според изказване на американски дипломат: “ние им даваме храна, дали те ще продават храната и ще използват парите за нещо друго си е тяхна работа”.
Така представителите на най-кръвожадният режим в историята на човечеството продължават да са с международна подкрепа до ранните 90 години. Тогава изведнъж международната загрижена общност начело с американците обръща палачинката и започва открито да се говори за геноцида предизвикан от Червените Кхмери. Коя ли е причината за тази рязка смяна на настроението? Кое “световно зло” се разпадна в началото на 90-те? Всичко е толкова прозрачно и очевидно.
СССР вече го няма, съответно американците оттеглят подкрепата си и дават субсидии на американски университет да проучва официално нареченият геноцид в Камбоджа. Пол Пот умира и така и не е съден за смъртта на над 1-2 милиона души цели 20 години след като е свален от власт. Лека полека всички структури на Червните Кхмери се разпадат и дефакто прекратяват съществуването си в началото на 2000-тната.
Чак в последните години е формиран трибунал, който да съди лидерите им от онова време. Работата му постоянно е спъвана от корупция и други проблеми, доста породени от факта, че днешното демократично избрано камбоджанско правителство също се състои в голяма степен от кадри на Червените Кхмери. През 2009 е осъден командирът на затвора Tuol Sleng в Пном Пен – Другарят Duch. Затворът символ на мъченията, през който са минали около 20 000 политически затворници, а са оцелели…12. Осъден е на 35 години лишаване от свобода… падат се средно около 11 часа на убит. В последствие през Февруари 2012 присъдата му е заменена с доживотна.
Много кондензирано и сбито го преразказах, дано не е сухо, защото това е част от историята която се преглъща на един дъх и със широко отворени очи. Ако някой се интересува повече, най-добрият източник е Уикипедия. Една от причините да съм вечен студент, е че много обичам да си губя времето като отворя една статия в Уикипедия и постепенно със цъкане на линкове да минат цели часове. Ето добра отправна точка: http://en.wikipedia.org/wiki/Khmer_Rouge_rule_of_Cambodia . Ако искате холивудска екранизация по истински случай ето този филм е много добър, има го по източниците, които ви докарват Блатечки в хладилника: The Killing Fields.
Ето и един материал, който резюмира цялата нелогична на първо време международна подкрепа за режима на Червените Кхмери: http://www.historyplace.com/pointsofview/kiernan.htm
А за да видите човешката страна в цялата работа горещо препоръчвам този документален филм наличен за свободно гледане в Google Video: S21 – The Khmer Rouge Killing Machine – разказва съдбата на двама от 12-те оцелели в затвора Tuol Sleng. Единият от тях е пощаден, само защото е рисувал добри според партията портрети на Пол Пот. Години по-късно се връщат във затвора заедно със част от надзирателите си, които твърдят че са изпълнявали мъченията само по заповед и от страх. Не е лек филм, предупреждавам.
Камбоджа днес
Камбоджа днес е на прав път. Строи се инфраструктура, туризма расте със всяка изминала година, а луксозните хотели в Сием Реп – града до комплекса Ангкор никнат като гъби. 75% от населението са твърде млади да си спомнят зверствата на Червените Кхмери, в училищата историята започва да се изучава чак последните години. Бедността обаче извън градовете е все още повсеместна – хората живеят в наколни жилища, най-вероятно в едно помещение заедно с добитъка си. Детската смъртност е все още на ужасно високи нива, и малко семейства могат да си позволят да пратят децата си на училище. С две думи, необходимо е време, няма как иначе.
Въпреки това обаче хората са изключително усмихнати, приветливи и на външен вид щастливи. Децата, които все пак ходят на училище са спретнати в чистички униформи на колела. Нещо, което отбеляза и доклада, който постави нас българите по щастие редом до държави от години раздирани от гражданска война. И няма как да е иначе, знаем как се приемат у нас наводнения, дори и скорошното земетресение – с огромни сензационни заглавия, драматичен поглед от страна на Ани Салич и постоянно търсене на виновни. От друга страна е много показателно как самите камбоджанци приемат природните стихии.
Има разлика, нали? Ето и цялата статия със още много снимки.
Друго любопитно нещо е кхмерското караоке. Цяла Югоизточна Азия е луда на тема караоке, но специално в Камбоджа има някакъв много странен отенък, който общо взето те кара да проумееш разликата в културите. Ето едно клипче да видите за какво говоря, единствената ми позната дума е Facebook:
httpv://www.youtube.com/watch?v=ezuMP1D2S98
Камбоджа е от тия странни държави, които ирационално те привличат. Няма да видите подобни неща в Ню Йорк, няма да ги видите в Лондон, няма да ги видите в Париж и всичките други традиционни туристически дестинации. Отбележете, че дори не засегнах храмовият комплекс Ангкор, символът на някогашното величие на Камбоджа, който е световно чудо и сам по себе си е причина да хванете самолета още утре.
Изумителна държава, наистина, не я пропускайте.
[social_share\]
Югоизточноазиатски Дневник: Част 2
Пътуването из Югоизточна Азия продължава със посещението на две държави диаметрално противоположни в жизненият си стандарт – Сингапур и Камбоджа. Докато първата впечатлява с модерни сгради, невероятен блясък, чистота и на моменти параноичен ред, то втората притежава едно от чудесата на света – храмовете Ангкор. Не на последно място и напомняне за трагичната не чак толкова далечна история на Камбоджа със един следобед във столицата Пном Пен.
