– Абе, колега, дай да научим нeкакви езици да можем да се оправяме.
– Е тия като знаеха 5 езика да не би да се оправиха?
Така завършва един култов виц, в който чужденци се опитват да попитат нещо български полицаи на всякакви възможни езици и след като получават от нашите само тъповати погледи си отминават нататък. В този пост ще се опитам да разнищя поне малко езиковия проблем, до колко е проблем въобще, и как да се справим ако познанията са ни на нивото на двамата симпатични герои от вица. Фокусирам се само и единствено на английският език, защото де факто това е международният начин за общуване. И трудно ще намерите кътче на земята, където в близка околност да няма поне един човек с елементарен английски.
Ако знаете поне малко английски
Значи можете да въздъхнете облекчено, да спрете да четете и да си фокусирате вниманието към нещо по-продуктивно, например работата. Знам, обичам да се шегувам. Но наистина знаете ли малко английски, проблеми няма никакви. Всъщност повече английски може да навреди. Легендарен пример е за един приятел, който отишъл със сестра си до Париж. Нежеланието на французите да говорят чужд език е пословично. Та сестрата влиза в едно магазинче да развали пари и в следствие на продължителния си престой в Лондон изстрелва на идеален британски акцент някакво сложно изречение от типа на “Excuse me, can you split this 5 euro bill in to small change?” и съответно след като получава резонният объркан поглед от отсрещната страна си излиза разочарована с неуспешно завършена мисия. Моя приятел обаче авторитетно взима банкнотата, влиза в магазина подава я и на дърварски източно европейски казва ясно и членоразделно “Coins, please”. Продавача от другата страна се ухилва до ушите и моментално я разваля.
Примерът е колкото анекдотен, толкова и абсолютно реален. Ако сте във държава, в която английският не е майчин може с голяма степен да сте сигурни, че английският на персонала и хората там не е пето ниво Кембридж, и всъщност при евентуални проблеми може да се разберете много по-лесно и бързо на опростеният си английски, отколкото ако извадите разговорниците и се опитате да конструирате граматически правилно изречение.
Ако не отлепвате бъкел английски
Ситуацията става малко по-сложна, няма какво да се лъжем. Но пък живеем в 21 век, технологиите напредват със всеки изминал ден и не е далеч времето, когато ще си пуснем една рибка в ухото както в “Пътеводител на галактическия стопаджия” и тя ще ни превежда на всички езици. Образно казано естествено. Но съществуват безкрайно количество инструменти и трикове, които да ни помогнат ако запънем някъде.
- Google Translate – особено ценен във фаза планиране, защото огромното количество ревюта в интернет са на английски, както и най-големите форуми са предимно на английски. С един клик търсената страница може да бъде преведена. Да, отвреме навреме превода може да ти докара главобол от пренапрягане и може да звучи като индиански вожд от лоу кост уестърн, но не може да се отрече че инструмента постоянно се развива и става все по-добър и по-добър.
- Смартфон Приложения – тук изворът е неизчерпаем и има неща, които граничат с гениалност. Като например да снимате менюто в ресторанта(или всякакъв надпис всъщност) с камерата на телефона и то автоматично да ви бъде преведено. Обратното също е възможно, въвеждате текст на родният си език и програмката го превежда на нужният. Може да си подавате сконфузено устройството напред назад със събеседника ви, но въпроса е че комуникацията е осъществима. Не е далече и времето, когато онлайн преводачите ще работят добре и по гласово разпознаване. Повечето от тези приложения обаче изискват достъп до интернет, а знаем че роуминг тарифите са отмъщението на мобилните оператори още от времето, когато всяко обаждане по мобилен телефон завършваше не с “чао, приятен ден”, а със “айде, да не те набутвам”. Ще пиша някой ден специално за това, но има и абсолютно конвенционални приложения, които просто изговарят голяма част от често повтаряните фрази и интернет не е необходим.
- Добрите стари хартиени разговорници. Никога не съм ги ползвал, признавам, концепцията е доста дървена, но пък в крайна сметка ефективна, защото ви позволява да се разберете със някой без модерни технологии и без да издавате и двамата дори членоразделен звук. Посочвате въпросчето в разговорника тип “Къде е гарата?”, колегата ви почва да ръкомаха като регулировчик и сте готови.
Дали пък езика е главният проблем?
Със примери всъщност мога да продължавам до утре. Но има ли смисъл? Мисля, че това малко поизмества фокуса на проблема. А той е в конкретното ниво на комфорт, което имаме да се справим в непозната обстановка. И обсега на въпроса е доста по-широк от езика, общуването и комуникацията в чужда държава. Става въпрос за това като се окажете на гара, летище, автобусна спирка в непозната държава да не блокирате на едно място, а да имате смелостта да направите първата индивидуална крачка. Която всъщност най-вероятно сте направили като сте се решили на съответното пътешествие и сте си купили билети.
Това е ключа от бараката, мили деца, не е Google Translate и полиглотски талант. “В чужбина и хляб не ядат, си мислееех ааааз, мислееех аааз, когато със ИЛ-65, аз пристигнах в Лондон”. Това е цитат от песен на НЛО, не се сетих за по-подходящ начин да илюстрирам какво имам предвид. Ако все още сте настроени скептично и предпочитате “сигурността” на агенциите и тяхните всезнаещи гидове просто почнете с малки, дребни стъпки. Никой не ви кара да навлизате в Северна Корея през затворен за чужденци граничен пункт, започнете например с кафе в Солун. После разходка с преспиване в Истанбул, последвана от седмица до Виена, Будапеща, Прага. Без да усетите ще натрупате съответното самочувствие и вече нищо не може да ви спре, ще видите колко еднакво работят нещата по целият свят.
Много обичам накрая да се връщам в началото. Вече с малко по-умерен тон извън вица мислите ли че чужденците с петте езика “са се оправили”? Аз нямам никакво съмнение. Но не заради това, че знаят пет езика, а заради това че са превъзмогнали вътрешните си спирачки и са скочили в тотално непозната за тях държава, каквато е България. От там нататък незнаенето на език може само да доведе до лек дискомфорт…но и до много приключения.
[social_share\]
Личен опит с прекаленото ползване на английски във Франция. Имам да решавам дали да хвана автобус или корабче за едно място и питам на информационно гише за автобусната спирка – Is it close? Служителката отговаря – No, not close! и аз, съответно, избирам да атакувам пристанището.
За да разбера по-късно, че в тоя сезон няма корабчета, а автобусната спирка е била съвсем близо до информационното гише, но докато съм се разкарвала до пристанището и обратно, съм изтървала автобуса… :)
Оттогава ми е правило във Франция да не се правя на майстор и да си ползвам разваления френски.
Цяла дисертация може да се напише за чуждите езици в Париж :)
Това ми е много любимо кратко филмче от братята Коен: http://www.youtube.com/watch?v=ZboPHxiJMsc
Е, най-после нов пост, от кога чакам :) мисля, че може да се дообогати като се добавят още практични съвети:
1) ползване на google maps преди да тръгнем на път и принтиран маршрут до мястото за спане (дори вие да не можете да четете картата, винаги ще се намери някой местен да помогне и няма нужда да му обяснявате много: просто посочете мястото на картата). Принтирайте и маршрути на градския транспорт (в случай, че там където отивате има такъв). Google има и street view за много градове, а за повечето поне снимки от тях: ползвайте го за да се ориентирате за това как излгежда улицата на която се намира хотела ви например.
2) Съобразете времето на пристигане: ако не сте пътували много е хубаво да пристигнете по светло, за да опознаете града и за да можете да виждате имената на улиците където ги има.
3) Естествено, че ако сте в чужбина е добре да опитате местните специалитети вместо да се чудите как се казва “две кебапчета са гарнитура” на унгарски. Но ако наистина се притеснявате в началото, помнете че в много градове има международни вериги с които сме свикнали тъй че гладни няма да останете :) пък и можете да сте сигурни какво получавате а и че няма да ви одерат кожата :)както ако седнете на централния площад :) Не казвам, че човек трябва да пътува, за да яде в McDonalds но понякога помага да знаеш че има нещо познато наблизо.
Не съм забелязвал големи проблеми с английския във Франция. Достатъчно е да покажеш, че си опитал да научиш малко френски, и оттам ставате първи приятели. Все пак бонжур и мерси боку всеки знае, другото може да го кажеш на английски или с ръкомахане
е-е-е, мина ли депресията :)
В Йордания се изгубихме в едно село и спряхме да попитаме как да излезем на главния път. Там хората са много добронамерени и винаги се стараят да помогнат, но с английски рядко се получава. Събра се цялата рода, ръкомахаха, чертаха улици и накрая единият от тях тръгна с колата си пред нас и ни изведе. Остана ми спомен, че думата “дувар” и на арабски и на български значи едно и също. Е, и на турски :)
Това ми напомня една случка в Северна Италия преди години. Влизаме в някакво село около полунощ да търсим място за нощуване. Обаче няма жива душа, само в една пицария в центъра някакво момче тъкмо привършва с почистването след смяната и затваря заведението. Питаме го ние за хотел, а той ни ръкомаха, ръкомаха, обяснявайки нещо на италиански, съответно ние мигахме на парцали няколко минути. Накрая се качи на колелото и ни съпроводи до най-близкия хотел в съседното село :)
Не е толкова важно да владееш съответния език, колкото да си отворен към отсрещната страна по един дружелюбен и позитивен начин. Винаги ще срещнеш човек, настроен на същата честота, с който да се разберете и без да говорите общ език. Това ми е мнението :)
Знаенето на английски е много добро, като факт, но има държави в които Господ да ви е на помощ-такава държава е Испания. Имам честта да говоря много чужди езици, но такъв ужас да не мога да се разбера с никого не съм изпитвал никъде. В сравнение с испанците французите са най-големите полиглоти. По хотелите може и някакси да се разберете, но след като на Барахас-мадридското летище освен собствения си език друг не отбираха просто нямам думи.
@Мрън, полезни съвети от-до. Всъщност мислех и аз да претрупам статията със подобни, но някак си щеше да ми избяга от фокуса. Иначе аз си действам директно с ГПС и си запазвам координатите на ключови места като хотели и подобни вътре, помага :) Пък за храната да не разправям как се поръчва Fried Wonton без да имам и на идея какво е това, както и в Китай само по картинка :)
@neuromancer, проблема е колкото реален толкова и преекспониран. Факт е че никъде не съм срещал така да се дърпат хора да кажат 2 думи на английски както там…случи ми се на летище Орли, където се предполага да има голяма концентрация на чужденци. А и доста често се среща ти да говориш английски, а да ти отвърнат на френски. Но да, Бонжур и Мерси помагат доста, а пък изцяло в туристическите места тип Лувъра, Айфеловата Кула и круизчетата по Сена няма никакви проблеми.
@Йолана, не е минала особено, ма кво да се прави. А и за първи път съм на сухо без сериозно пътуване в обозримо бъдеще, но ще се метна до Лондон след месец и половин ей така за разтуха :) За хората генерално в близкия Изток и по-конректно Йордания, Сирия, Ливан съм чувал точно такива неща. Има ли желание, липсата на език не е проблем :)
@Драгомир, аз за това мисля следващ чужд език някой ден да ми е испански. При французите мисля е повече нежелание да се говори на английски, отколкото незнание. При испанците май си го има незнанието :)
Относно нежеланието да се говори на английски от определени нации – напълно го разбирам. Ако съвсем аналогично разгледаме Балканите като едно умалено копие на света, нека тук се опитат да наложат македонския като общобалкански език, да видиш ти как българи, сърби и гърци го игнорират с презрение. Същата е ситуацията с английския в глобален мащаб – един селски диалект, превърнат в общосветовен език. Но пък универсалният език трябва да е максимално опростен и в този ред на мисли английският чудесно се вписва в отредената му роля :)
Ако е до простота на езика – индонезийският е в пъти по-лесен от английския, а и има едни 250-300 милиона, на които им е роден, така че става за базов световен език :)
Руснаците също не умират от желание да говорят чужди езици, поне такива са впечатленията ми от “Шереметиево”. В Корея съм виждал таксита, в които водачът ако не говори английски, звъни по мобилен телефон на оператор и той от своя страна осъществява комуникацията между вас. Там поначало англоговорящите не са чак толкова много, а тези, които говорят, често вкарват някакъв безумен акцент и “first” се изговаря като “пуст” :) А японците, понеже вместо звука “л” изговарят “р”, съответно вместо “в” – “б”, има един лаф, че вместо “We love you” изговаряли “We rob you” – в Източна Азия тоя виц е много вървежен, ясно защо :)
към Драгомир: в моята лична класация “Барахас” е летището с най-малоумен персонал, точно поради изброените от теб причини. Странното обаче е, че в града хората бяха много готини и знаеха английски, даже попаднах на един юнак, който знаеше “наздраве” и “много си хубава (явно е имал вземане-даване с българки) :)
Малко в страни от темата,но някой знае ли готин европейски сайт за евтини круизи?
В париж верно е много забавно.
Понеже поназнайвам малко френски и се старая да го използвам, за да не го забравя съвсем, гледам да им говоря на френски там на франсетата. Може би обаче акцента ми им се струва странен и почти винаги ми отговарят на английски :-)
У нас уж всички учат английски и пак тези, които го знаят и могат да го говорят се броят на пръсти!
У нас и по-конкретно в този блог линковете в коментарите са no-follow.
Иначе благодаря за изключително уместният и точен коментар, който е направо 1:1 свързан със контекста на статията. [sarcasm off]
Интересна статия.
Да допълня за Япония: Масово не разбират добре английски и не го говорят разбираемо, но ако им напишете въпроса си – няма да има никакъв проблем да те разберат и кажат/напишат отговор.
Има японци, които говорят перфектен английски. Като един дядо на гарата в Шинджуку, които умираше да си говорим дълго и напоително след като ни упъти, за разлика от също така добре говорещ, но нежелаещ да го прави с мен, младеж в шинкансена малко по-късно.
Има други, които си мислят, че говорят, но като накъсват думите където им падне и заменят л-та с р-та и обратното – трудно им се разбира. Поня как веднъж помолих един сервитьор да ми каже пак каквото иска, но на английски, а той обидено рече: “Ама аз говоря на английски!”
Във Франция дори и да не говорят английски, поне знам че ме разбират, а аз пък разбирам основните “френски лафове”, но в Испания наистина е много забавно…
Винаги гледам да имам визитка на хотела или адреса написан, за да съм сигурна че таксиметровия шофьор ще ме закара без проблем – когато става дума за държави в Азия.
Мисля, че най-ценното на статията се оказват коментарите с личен опит под нея, мерси :)
Де да бяха само франчолята :), италиянците, дори на гишетата на АлИталия в самата Италия на летището са с лош английски…и гледайки в недоумение бързо обясняват нещо на техния си език…
Страхотна статия! Разсмя ме от сърце! Аз поназнайвам малко английски обаче ме е срам да го говоря заради акцента и беден речник но след като прочетох статията ти се успокоих! Ще си я принтирам и ще си ходя с нея в чужбина:)))) така за успокоение:)))
Ключовото е че ония от среща не знаят повече, а пък на нашият акцент като цяло се радват, защото е много ясен. Чакай индиец да ти проговори на английски или азиатец като цяло да видиш какъв купон е:)
За французите, винаги съм се чудил… ако ида и почна да висок глас да им се карам на български, дали ако спомена, (примерно след 20 минути) че разбирам английски няма да ми се зарадват? :)
Да ги надцакаш кое е по-голямо, техния шовинизъм или българския ти инат? :)