Исландски Дневник 2. Ден 6. Разходки и ледници.

Днешният ден можеше да протече по много различни начини, но в крайна сметка протече по точно един. Мъдро. Въпроса беше, че можеше в ранният следобед да сме на новото си място за спане и да се чудим как да утрепем времето, а можеше и цял ден да трамбоваме планини и ледници и да не ни стигне хич. В крайна сметка бай Минчо Празников беше по-благосклонен спрямо предишните 2 дена и успяхме да вместим една 10км разходка, подобни общо взето са ми като запазена марка при всяко пътешествие.

Исландия може би е темата най-застъпена във всичките ми постове до момента. Та някъде бях писал за вярванията във дребна раса хора, които ние за опростено наричаме елфи, но грам не мога да се сетя в коя от всичките статии е. Все едно, във фермата в която пренощувахме имаше в дворчето къщички за елфи, без да искам изпълних една от главните заявки на сестра ми, остана само заявката и да видим самите елфи, но за това няма да имаме време утре…или някога.

След това се разплатихме и поехме на изток. Пейзажа колкото остава същия, толкова се и сменя. Отвесните страховити скали около пътя си продължават, но пък вече се и появяват огромни зеленикави поля пълни с мъх. Много е тлъст и мек на пипане.

Лека полека стигнахме и до Национален Парк Skaftafell. Малко ми е мъгляво със всичките сложни имена в момента, но важното е че парка съдържа най-големият глетчер в Исландия, многобройни ледени езици, които стигат почти до морето, а за капак май наскоро го обединиха с друг парк. Интересното е, че има леснодостъпни пътечки в планината, които бяха и основната ми цел. На първо време стигнахме Svartifoss, водопад за който се казва, че е вдъхновил дизайна на църквата във Рейкявик. А не е бил вдъхновен от обшивката на метален фургон, както дебилно бях предположил миналата година. От двете страни на водопада има базалтови колони, които са му нещо като рамка.

Околните гледки също си заслужаваха, макар и облачното небе да се сливаше с белите върхове, не само във фотографиите, но и на живо. Отново си пролича липсата ми на обектив с по-далечен обсег, само да се видя с малко пари май ще пазарувам един 45мм Олимпус.

Друго интересно място беше изоставена ферма. Имаше типичните за едно време тревни покриви, предполагам е служило за изолация. За последно фермата е била обитавана преди много много отдавна, в момента е нещо като мини музейче, като на вратата седи надпис да влезеш, да разгледаш и да се разпишеш в книгата за гости. Изглежда не минаваха много хора от тук, предишното въведение в книгата беше от преди седмица.

Накрая за десерт се разходихме до единия леден език. Както съм споменавал и преди, синьото е в невероятен отенък, който едва ли може да се получи по друг начин освен чрез наслагване на древен лед. На места имаше и черни точки и ивици, най-вероятно вулканичен прахоляк от кой го знае кое изригване. Имаше даже на едно място снимки от изригването на Grimsvotn през 1996, което е отнесло с последващото наводнение близкостоящ мост. Бяха запазени малко метални чаркове от моста, доста дебели и буквално вързани на фльонга. За съжаление снимката не знам защо не попадна в дневната ми селекция за албума, а да я качвам наново е доста труд. Иначе при изригване на вулкан наводненията са най-големият проблем на Исландия, защото често са с непредвидима сила и стават толкова бързо, че реакцията е трудна. В момента навсякъде са сложили сеизмични сензори и следят кажи речи всяко изхълцване на даден вулкан.

Като си планинарстваш пешеходно покриваш несравнимо по-малко площ, отколкото с кола, но пък едва ли има смисъл да споменавам всичките предимства и различното усещане, което може да ти даде здравословно катерене до водопади и ледници. Остана само накрая да посетим основната атракция на областта – Jokulsarlon. Леден език, който стига почти до океана, огромни парчета лед се откъсват от глетчера и лека полека се отнасят от водата. Композицията е страшна.

Тук видяхме и за втори път тюлени, много на брой и доста по-близо, но отново не пожелаха да излезнат на брега за да ги снимаме в цял ръст. Задоволихме се с няколко любопитно подадени глави и едно-две салта на гмуркане.

И така си замина и този ден. Утре лека полека поемаме обратно към Рейкявик за последна нощувка близо до летището.

До Утре и КЗЛ!

[social_share\]
[wp:svejo-net]
[topbloglog]