Летище Схипхол, Амстердам. Летищата са много странни животни, защото могат да предизвикват съвсем противоположни емоции в зависимост от настроението. Когато заминаваш на пътешествие дори стриптийза пред металните детектори не е толкова дразнещ. Съвсем другата противоположност е, когато се връщаш и на колана за багажите всеки излезнал куфар, който не е твоя те добутва с една стъпка към необоснована ярост примесена с клинична депресия. Като цяло Схипхол е от летищата, на които човек няма против да бъде депресиран, за разлика от София например, но това е тема на друг разговор.
Последва полет с Icelandair. По принцип избягвам да съм язвителен в тези дневници, но това е авиокомпания, от която България Еър може да гледа и да преписва като студент на изпит на 9-ти декември. Всичките им самолети са кръстени на вулкани, като на входа си пише какво е специфичното на конкретния вулкан.
После пък всяка облегалка има кратка фраза на исландски със съответният превод на английски.
Екраните на системата за забавление също дават любопитни факти.
А накрая дори на салфетките има исторически факти.
Далече съм от мисълта България да има природните дадености и туристическия потенциал на Исландия, но точно така трябва да се рекламира дестинация. Световна практика е на самолетите да се дават имена, толкова ли е трудно нашите да се казват Рила, Пирин, Родопи и т.н.? Какво пречи да запознаваме чуждите туристи със специфичните особености на кирилицата? Въобще, рекламният потенциал и за авиокомпанията и за държавата е огромен. Вместо това ние имаме “национален превозвач”, който с години летеше с чисто бели самолети. Уникум. Но стига толкова за нашите дебилчета.
Исландия ни посрещна по същият начин, по който ни посрещна и авиокомпанията им – със стил и класа.
Имахме напълно безболезнена процедура на летището и след около 10 минути бяхме в колата си за следващата седмица. Прилична Нисан Микра, дори са ме ъпгрейднали към автоматик, един голям + за Budget. Първата ни работа е Синята Лагуна. Това иначе най-туристическо място в Исландия е особено подходящо за отмаряне след полет. Кратък хаос настъпи, след като успяхме да нацелим някаква огромна по размер френска група, дори в мъжката съблекалня нямаше достатъчно шкафчета. Но те си тръгнаха сравнително бързо, хубавото на организираните групи е че се движат като овце в пакет. Можете да ги видите струпани 30 човека на едно място, а като мръднете в лагуната на 20 метра навътре няма никой. Ако тия 30 човека бяха неорганизирани като мен щяха да заемат несравнимо повече пространство. За това едно искрено благодаря от мое име на всички агенции, които държат тълпите си под строй и в пакет, оставяйки на нас да се насладим на местата, така както се предполага. Накрая по здрач бяхме останали едва десетина човека.
Напуснахме лагуната по залез и се насочихме към плануване на главната атракция на деня, а да не кажа и главната атракция на цялото посещение – Северното Сияние. Докато се киснех тревожно гледах чистото небе с ясното съзнание, че подобно нещо не се задържа дълго в Исландия и честно казано бих предпочел през деня да е мрачно, а вечер, когато е време за сиянието да е чисто. Тревогите ми се увенчаха с (не)успех след като от запад кротко но методично налазиха тъмни облаци, стана ясно, че ще се търсят пролуки в небето.
Откъм активност прогнозата беше ултра окуражителна. Миналата седмица имаше едни от най-силните магнитни бури в историята, а тази, точно на рожденният ми ден 13 март слънцето изпрати приличен поток към Земята. Както отбелязах и във фейсбук страницата, това беше добър подарък, който имах намерение да си прибера точно тази вечер. Без излишно словоблудстване, представям ви и подаръка.
Сменихме две локации, като на втората по средата на нищото имаше един пич, който обикаляше наоколо със червено фенерче. Разменихме по 2-3 думи, но ми стана неудобно да го питам какво точно прави, защото най-вероятно ако ми отговори щеше да се наложи да ме убие. Активността сумарно беше тройно повече, отколкото символичната такава при първото ми пътуване до Исландия и днес мисля, че може да се каже че видях Сиянието в пълният му блясък. Следващите дни има също повишена активност и се надявам снимките ми да се подобрят, днес ми беше сефтето да снимам нещо подобно и малко подцених дължината на експозицията, но мисля че ще ставам все по-добър.
В момента е 2:15 местно време и умирам за сън, а утре естествено има много неща запланувани, така че ще лягам.
До Утре и КЗЛ!
[social_share\]
[wp:svejo-net]
[topbloglog]
