Югоизточноазиатски Дневник – ден 6. Влак.

Екзотика отсекъде. В момента се лашкам на втория етаж на двуетажното легло във влак първа класа между Банкок и Чанг Май. Първо влака закъсня за тръгването си с около час и половина, после май и допълнително се мота…като цяло са минали 13.5 часа от както бяхме на перона на гарата в Банкок и края не се вижда. Първата класа не е хипер луксозна, но леглото е удобно и чаршафите бяха току що излезли от пералнята и опаковани. Има и контакт за лаптопа, така че от моята гледна точка единственото което липсва е Wi-Fi, но да не прекаляваме.

Черен влак сееее композииира
Черен влак сееее композииира

 

Иначе деня тоя път го разпределихме малко по-скромно.Първо в един от основните храмове, който не успяхме да видим вчера(доста стръмни и екстремни стълби, но загряваме за Ангкор Ват) и след това безцелно размотаване в посока модерният център на Банкок.

Един от многобройните храмове в Банкок
Един от многобройните храмове в Банкок

 

Спряхме пътьом да хапнем на площада на Тайландския Елвис и този път бяхме малко по-агресивни с тайландската манджа, като избрахме традиционна такава(Pad Thai). Една лелка бъркаше в един огромен тиган някакви зеленчуци и скариди, удари накрая едно яйце отгоре и го сложи в чинийки. Цена: 1.70лв. В крайна сметка времето ни стигна колкото да почешем предградията на гореспоменатия център и трябваше да хващаме влакчето към хотела, за да не си изпуснем големият влак.

Леко притеснително беше. Първо обърках пътя към хотела, после по разните му метра и подобни трансфера не беше толкова бърз колкото се надявах, отваряхме и куфарите за проверка на едно място.За допълнителен драматизъм ще добавя, че изпускането на този влак щеше да внесе огромна пробойна в целия план, така че съспенса беше налице. Но в крайна сметка стигнахме цели 8-9 минути по-рано. И от там се почна чакането. За отбелязване беше обслужването в хотела при положение, че вече се бяхме отрегистрирали и си бяхме оставили куфарите там за следобяда. Първо ни донесоха по чаша вода, после и ни закараха до близката метро станция за да не търкаляме куфарите 200-300м, това за хора които вече не им бяха клиенти!

За днес по-късно следва:

  • Първият ми сблъсък с местни таксиджии да се разправям да не ме оберат до квартирката
  • Пускането на хилядите фенери – една от кулминациите на пътешествието.

До утре и КЗЛ.
[social_share\]
[wp:svejo-net]
[topbloglog]

About

Благодаря за интереса към блога. В днешно време се подвизавам предимно и доста активно в другото ми отроче - magelanci.com. Ако имате въпроси, проблеми или просто искате да споделите нещо свързано с пътуване, заповядайте там!

View all posts by

2 thoughts on “Югоизточноазиатски Дневник – ден 6. Влак.

  1. Здравейте, вчера случайно открих блога ви и го чета с интерес. Ние със съпруга ми също направихме подобно пътуване, само, че от Бангкок отидохме в Мианмар и там обикаляхме.Аз също сама организирам всичко. Това, което искам да ви питам е как си купихте билети за влака? Мисля, че свършват 2 седмици предварително. Иначе нашия хотел беше точно срещу гарата заради добрата локация с обществен транспорт и беше много добър за 40 лв. на нощ.

    1. Здравей, билети за влака си купих предварително, да, чрез една от агенциите препоръчани във seat61.com. Таксата им беше символична – 3-4 долара или нещо подобно, плащането мина с paypal, комуникацията беше на ниво и билетите ме чакаха при пристигането в Банкок във хотела.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *