Арабски дневник – ден 1. Пролог

Ихуууу, липсвах ли ви? И вие на мен! Лъжа естествено, вие сте общо взето един ip address в лога с посещения, които трудно мога да асоциирам с жив човек, освен ако не разполагам с някоя от ония екстри на NSA, за които Сноудън пищеше. Все пак, вашите ip адреси може да не ми липсваха, но ми липсваха пътувания, за които си заслужава да се пише. Не че съм стоял мирно от ходенето до Флорида през януари, де. През май си направих приятна обиколка из западните балкани, после Италия, няколко пъти Холандия и въпреки че си бяха супер пътувания, някак липсва елемента на екзотика, който ме провокира да разказвам в този блог и преди, и сега.

Идните няколко дни ще се шляя из ОАЕ. ОК, и това не е някаква екзотика, с полетите на Уиз и откакто паднаха визите вече куцо, кьораво и сакато може да ходи до там, стига да не е жена, с полу-предизвикателно облекло. Все пак се надявам да направя приятен и любопитен и за вас, и за мен, микс от места. От една страна, ще се заровя в пустинята, такава, каквато си я представяме и такава, каквато я знаем от книжките, извън тур тълпите. От друга страна, ще е и масовката на финала на сезона от Формула 1 в Абу Даби, която беше формалният повод за цялото пътуване. Няма да липсват и типично туристически неща като увеселителни паркове, най-високата сграда в света и др.

И така, следващите няколко дни, докато вие зъзнете от студ (искрено се надявам да е така!), моя най-голяма грижа ще е да не изгоря от слънцето. Стига толкова за увод, ще драсна още някой ред към този текст, като кацна тази вечер, успея да си взема колата под наем и се придвижа до апартаментчето.

Ето ме вече в Дубай. Всичко мина горе-долу както трябва, като изключим почти задължителното мотаене, като попаднеш първоначално на ново място. На изхода от летището се засякохме с една българска тур група, много смешно ми стана как водача ги инструктираше: “Сега минаваме от зеления коридор, сега полицаят ще си привика някой от нас на случаен принцип да го провери, не се притеснявайте, ще го изчакаме отвън.” Полицаят естествено нямаше представа, че е станал лирически герой на незнаен български тур агент.

Взехме колата под наем – доста прилична Хонда Акорд. Не знам дали толкова съм привикнал с GPS, че всичките ми натурални инстинкти за ориентация са закърнели, но честно казано, не знам как без GPS джаджа може да се ориентира човек из Дубай. Иначе вечерта магистралите бяха доволно празни и истинското изпитание ще е през деня, когато престрояването през 1000 ленти ще е изключително предизвикателно. Хубаво е, че от време на време има необявени спящи полицаи, със сигурност те държат нащрек, за да не се унесеш по огромната магистрала. За тази вечер, освен че се метнахме малко до Дубай Марина и си напазарувахме закуска за утре, време не остана. А утре… много дълъг и надявам се интересен и за вас, и за мен, ден ни чака.

До утре и КЗЛ!