Много загадъчна въпросителна в заглавието, нека видим какво имам предвид.
След като спах като принцесата върху граховото зърно с петорен матрак под мен, ставането на другия ден беше трудно. Но нямаше как, трябваше да се напуска. Тук – отново мистерия. Изглежда, че съм сам в цялата къща, с изключение на една стая, от която яко дъни телевизор. Хазяйката я няма никаква, почуках на тая стая, допускайки, че е нейната, но никой не отвори. Реших самосиндикално да си вдигам чуковете, без да се обаждам, но се оказа, че входната врата е заключена. Добре, че вчера забелязах страничната, през която ми вкараха куфара, нея я отключих и успях да си тръгна. Странна работа. Имах да плащам още 20-ина долара някакви такси, как ще си ги вземе жената, не знам. Абе въобще, целият престой в тая къща ми беше доста Дейвид Линчовски. Няма да се учудя, ако в един момент някой ми каже: “Черна жена с пеньоар и хавлия на главата? Това е старата собственичка на къщата, която загина при загадъчни обстоятелства преди 300 години”. Кой знае, ето ви още една снимка.
Понеже денят беше откровено дъждовен, се насочих към един аутлет в центъра да покрия малко задължения към приятели и роднини. Освен за единици от читателите, не се надявайте, че съм ви купил нещо. Общо взето, като се добави късното ми излизане, мотаенето да си оставя куфара в един склад в центъра, транспорта до аутлета и времето, прекарано вътре, то си стана време за полета ми до Вашингтон. Интересен ефект над WTC с ниската мъгла, добре, че прогнозата за Вашингтон беше ясно време.
А ясно време ми беше необходимо, защото възнамерявах да направя дъъълга нощна разходка из National Mall, улицата/парка с всичките паметници, музеи и монументи. Казват, че вечер са осветени доста красиво и си заслужава дори повече от денем. Кацнах навреме, настаних се в хостелчето за през нощта и излязох към 11 вечерта да снимам. Само че прогнозата за времето е едно, а реалността – друго. Ето тази снимка е около Белия дом. Прекрасен е, нали?
Или както казвахме в един детски виц, бой на негри в тъмна нощ. Пасва особено добре с текущия обитател на сградата, ще ме извинявате за расистката забежка. А имах желание, не е като да нямах. Криво-ляво добутах до един от монументите да видя дали става за нещо, ето и снимка от него, посветен на WWII.
Знаех, че някъде там е скрит легендарният надпис Killroy Was Here, но се оказа, че е ограден с някви огради поради ремонт. А тук някви хора си се борят за нещо с нашарено возило.
Реших, че и на моя несравним инат и ентусиазъм това му е лимитът и безславно се прибрах обратно в хостела сред млечната мъгла. Монументите ще ги снимам утре на дневна светлина и дано най-накрая успея да видя Белия дом, поне като силует.
И така, дъжд в Ню Йорк, мъгла във Вашингтон. Дали беше загубен денят? Казва ли ти някой, смее ли човек да пита.
До утре и КЗЛ!
П.С. Следващото постче може да закъснее, защото утре вечер летя обратно за Амстердам.
[social_share\]
На мен с тази мъгла много ми харесва :)) С голям интерес чета :)
Хахах, снимката на Белия дом направо ме покърти и искрено ме усмихна. Вероятно никой не е правил друга подобна.
Интересен си както винаги, продължавай в същия дух.
Тая снимка сигурно е от Южния парк, миналата седмица, кво ни пързаляш за някакъв дом, при тва бял. ;-)
То и по мъглата си личи.
За Южния парк не споря, Фичо, обаче ние например си имаме Бял дом тука – в „Кючюк париж“ е, всеки го знае. Така че айде моля ти се! :)
От друга страна, Георги добре е направил, че не е отворил оная врата на стаята с дънещия телевизор. По-добре Дейвид Линчовско, отколкото Сиесайнюйоркско, според мен :) От трета страна, той сигурно ще види хазяйката си на трамвайна спирка в Амстердам.
От четвърта стрна – вярно, че има загубен ден, ама не е тоя, който е описан тук, а другия – дето ще изчезне в часовата разлика при полета към дома :)
Не пропускай сградата на конгреса, за мен е най-красивата във Вашингтон. Белия дом не е нещо кой знае какво, или поне на мен не ми направи впечатление.
На мен ми хареса мъглата. Внася усещане за мистика и тъга, които си вървят с монумента. Но… ако беше отишъл на местното гробище с тази мъгла щеше да е много “трилърско” и определено оригинално, дали щеше да е здравословно за нервите обаче, не коментирам. :)
Ами от друга страна вече си беше станало късно…монумента е сниман към 1 през нощта, а да ги обиколя всичките щяха да ми трябват поне още 2 часа, а аз и се губех в мъглата. Пред Белия Дом има една елипсовидна алея, извъртях и оборот и половина преди да разбера, че повтарям :)
Абе уж флоридски дневник, това-онова, пък за WTC чета тук, за Харлем, за Белия дом… Дя няма някакво ново административно деление в САЩ, пък аз да не съм чул? :) :P
Между другото, проблеми с някаква охрана не си ли имал при тия разходки, че и снимки на Белия дом посред нощ? Питам съвсем сериозно. Чувал съм, че за същите действия, по същото време на Червения площад можеш да се озовеш в много, ама много голямо приключение.
Това е щото не си запознат с творчеството ми, в Китайския Дневник имаше за Москва :)
Не, никакви проблеми със сигурността, има много полиция, единия ме поздрави и ми каза, че еди къде си е затворено, ама ще ти отворя ей тая вратичка в парка да минеш и така. Като цяло си има и организирани турове вечер по паметниците за снимки, така че не е нещо нечувано. Вярно че мъглата беше брутална и бях само аз, и беше 1 след полунощ, ама едва ли съм ги изненадал.
Всъщност точно за проблеми със сигурността в лицето на полиция/служби питах :) Искам да кажа – Белият дом е специален обект, както знаем, и лице, което го фотографира посред нощ, може да има някакви недотам добри намерения. Затова и споменах Червения площад – там снимането без разрешение от полицай е забранено, а ако човек наруши забраната, е много вероятно да си има близки срещи от трети вид с полицията, ФСБ и т.н. Чак ми е странно, че янките, с тяхната параноя на тема сигурност, го дават толкова лежерно по отношение на Белия дом. От друга страна, знаем какво се случи на оная зъболекарка с колата неотдавна точно в близост до това същото място.
Айде, другият път иди да снимаш Пентагона през нощта – там със сигурност ще ти излезе късметът :)