Флоридски дневник – ден 5. Ню Йорк

Бруклин Бридж

5.20 сутринта. Ставам и едва гледам с едното око. Време е да кажа чао на Флорида и лека-полека да отпочвам обратния процес по прибирането вкъщи. По-паметливите си спомнят, че на отиване си заминаха едно 30-ина часа по летища, за щастие връщането е малко по-разтеглено във времето и позволява кратки разходки.

Полет Тампа – Ню Йорк с нова авиокомпания в колекцията ми – Delta. Полетът беше специално избран, защото техните самолети са оборудвани с Wi-Fi и ми се щеше да пробвам що за гъзария е това. Личното ми мнение е, че услугата е доста далече от това, което по принцип се разбира като достъп до интернет. Първо не успях да се свържа с мрежата в дълъг период от време, а когато успях да се свържа, интернетът прекъсваше през 2-3 минути и се оправяше, чак ако се откача и закача отново… за нови 2-3 минути. Успях да се изфукам естествено, но кажи-речи това е единствената полза от интернета в самолета на тоя етап.

Кацнах в Ню Йорк и се запътих към мястото, на което щях да прекарам нощта. Пускам връзка към booking.com за да добиете представа: цък. Доста шик изглежда, нали? Проблемът е с ревютата, които са силно поляризирани. Половината са възхитени от мястото и от собственичката, другата половина разказват кошмарни истории как резервациите им са “изчезнали”, включително за хора, които пристигат в 2 през нощта и няма кой да им отвори. Да отбележа, че локацията е в Харлем, което не е най-приятното място да замръкваш без хотел, ако не по обективни причини, то по чисто субективни. Цената, на която резервирах обаче, беше неприлично ниска за Ню Йорк (нещо от рода на $70) и реших да рискувам, пък ако изтегля късата клечка, поне ще има с какво интересно да запълвам блога си.

Да живеят модерните технологии, GPS-ът ме стоварва точно пред вратата. И добре, че е той, защото няма абсолютно никакъв надпис, че всъщност се намирам пред хотел. Просто заключена врата и един бутон, който упорито натисках в продължение на няколко минути без никакъв резултат. Помислих си, че май съм казал ези, а ми се е паднала тура. Звъннах на телефона и след известно чакане някой ми вдигна, който обеща да се обади на втори човек, в крайна сметка от някаква съседна врата излезе едно черничко момиче и ме посрещна. Нямаше как да се настаня, че беше рано, но поне ми взеха куфара и малко си отдъхнах. Само малко, де, представих си какво ще е, ако после няма кой да ми отвори, никой не вдига телефона, а на всичкото отгоре, куфарът ми е вътре. Както и да е, историята ще я продължа после, за да карам хронологично.

После потеглих из Ню Йорк, без цееел и посооокааа, както се пееше в песента. На първо време, чисто носталгично исках да видя някои от местата, които посетих и миналата година. Атмосферните условия бяха подобни, времето на годината също, всичко беше нагласено за перфектното deja vu. И не останах разочарован. Сякаш не беше преди почти година, а вчера ходих по същите тия улици – Бродуей, Таймс Скуеър, Гранд Централ, Рокфелер Център. Спомням си как с първото ми изкачване от метрото миналия март, моментално се почувствах комфортно и отпуснато в тоя град.

Дали е заради езика? Дали е заради това, че улиците са разграфени по такъв начин, че само като чуеш адреса, дори да си за първи път, моментално можеш да си го визуализираш къде е? Не знам, може и да се повтарям, но Ню Йорк е моят тип град. Нямам против нито тълпите, нито небостъргачите, които помрачават всичко наоколо, нито шарените хора, събирани от кол и въже. Ето малко снимки, съвсем спокойно може да са от миналата година и да ви лъжа.
 

Часовникът в Гранд Централ
Часовникът в Гранд Централ

 
Пързалката пред Рокфелер Център
Пързалката пред Рокфелер Център

 
Сградата Флатайрън
Сградата Флатайрън

 
Пързалката в Bryant Park
Пързалката в Bryant Park

 
Може би единствената разлика е в супербоулските реклами на Pepsi на всеки метър. Мисля, че това великанско за местните стандарти спортно събитие предстои през февруари.
 
Готови за Супербоул
Готови за Супербоул

 
Поех пешачката от Рокфелер Център към Световния търговски център. Целта ми беше да го видя завършен, може би най-голямата промяна в Ню Йорк от последното ми идване насам, след което да поема към Бруклин, откъдето да снимам залеза и нощта над моста – нещо, с което сгафих леко миналата година. Според гугъл мапс са 6.5 км, което не е непосилна дистанция, но някъде по средата ранното ставане и мъкненето на куфара си дадоха резултат и разумно хванах метрото за няколко спирки. Ето го и завършения търговски център. Не точно завършен де, изглежда няколко прозореца липсват, но поне на височина го докарва.
 
Завършеният нов WTC
Завършеният нов WTC

 
Останаха само снимки по залез от Бруклин, като преди това да мина по моста. Тези две мероприятия не успях съвсем да ги свърша миналия път, защото си бях забравил статива от мързел. Сега в техническо естество всичко беше на лице, но нещо не съм крайно доволен от резултата.
 
Залез от Бруклин Бридж
Залез от Бруклин Бридж

 
Бруклин Бридж
Бруклин Бридж

 
Бруклин Бридж
Бруклин Бридж

 
Бруклин Бридж
Бруклин Бридж

 
Залезът и Статуята на свободата
Залезът и Статуята на свободата

 
Манхатън от Бруклин
Манхатън от Бруклин

 
Бруклин Бридж
Бруклин Бридж

 
Бруклин Бридж
Бруклин Бридж

 
А и по едно време ми стана студено, доспа ми се и на практика си тръгнах преди да се стъмни съвсем, за да се спася от бяла смърт. Още едно леко намигване към миналогодишното ми пътуване, ядох в същата пицерия като тогава, хванах метрото и към 7 вечерта бях в Харлем, за да видя как ще се разбирам със своенравната хазяйка.

Този път на звънеца беше отговорено веднага и след няма и минутка слезе една афроамериканка по пеньоар и с хавлия на главата. Показа ми набързо стаята и банята и се покри. А къщата е уникум! Точно като по снимките. Е, камината е от електрическите ментета, но все пак вижте за каква обстановка говорим.
 

Стаята ми
Стаята ми

 
Стаята ми
Стаята ми

 
Стаята ми
Стаята ми

 
Кой е тоя архитектурен стил, Ренесанс? Би трябвало. Не че ги разбирам, но в името на хотела има ренесанс. На леглото имаше 12 възглавници, преброих ги! А височината му е поне метър и половина, по-голяма част от нея – в матраци, ако реша да слизам, става само със скок! При положение, че за приблизителна цена щях да спя в хостел с още 20 човека в стая мисля, че рискът се оказа оправдан. Отпрасках му един як сън, като за първи път пътеписчето не е готово преди лягане, а го довършвам сега сутринта. Но просто като седнах в това меко легло, те очите ми сами тръгнаха да се затварят.

Сега ще поемам за финална разходка из Ню Йорк.

До утре и КЗЛ!
[social_share\]

About

Благодаря за интереса към блога. В днешно време се подвизавам предимно и доста активно в другото ми отроче - magelanci.com. Ако имате въпроси, проблеми или просто искате да споделите нещо свързано с пътуване, заповядайте там!

View all posts by

9 thoughts on “Флоридски дневник – ден 5. Ню Йорк

  1. Добре, добре!
    Предлагам догодина пак да те пратим на инспекция в Америка и да докладваш ;-)

    “Кой е тоя архитектурен стил, Ренесанс?”
    Спокойно можеш да го наречеш еклектика и няма да сбъркаш! ;-)

  2. В нео-стиловете всичко е един малък еклектичен хаос, но да, най-близката имитация, която е гонена, сякаш е ренесансов интериорен дизайн или по-скоро братовчед му паладианизма – супер вървежен стил по времето на революциите за независимост и Бащите основатели. Общо взето старите неща в североизточните щати са това.

  3. Направо ме разби! Уникален хотел:) и черната лелка с кърпа на главата:) като не е била с типичните ролки, хаха.
    Много готини снимки (с новия фотоапарат предполагам:). Ами освен да кажа едно enjoy the rest of your time in NYC и лек полет наобратно

    1. Имаше една любезна табелка, която казваше да не се пипа пианото и че глобата е 4000 долара за повреди :)

Leave a Reply to Ахмед Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *