Флоридски дневник – ден 4. Кенеди Спейс Център

Олеле, как да си събера мислите. Айде, ще опитам.

Днес в списъка имаше само едно единствено нещо – Космическия Център Кенеди в Кейп Канаверал, eдно от сърцата на американската космическа индустрия, може би най-силното, заедно с Хюстън. Де що е излетял американски космически апарат, е излетял от тук. Центърът е огромен и спокойно можеш да си прекараш два пълни дни и да питаш за още. Аз нямах лукса на 2 дни, затова се наложи доста подробно да изфилтрирам какво точно искам да видя и кое може да се пропусне. В крайна сметка, се спрях на 5 основни неща, ако бяхме сместили още нещо, щеше да е бонус.

1. Ракетната градина
2. Совалката Atlantis
3. Хангара са сглобяване на ракетите или както е известно на английски Vehicle Assembly Building
4. Площадка за изстрелване 39А
5. Saturn 5/Apollo Center

Знаете ли, че районът около Орландо е една от най-големите туристически дестинации в света? Може и на пръв поглед да се чудите какво му е специалното, но причината е заради многото увеселителни паркове в района. Disneyland, Legoland, Sea World, Universal Pictures и сигурен съм, много други мерят мускули в района кой ще извади по-добри атракции и кой ще сложи по-високи входни такси. В целия тоя гювеч се е скътал и Космическият Център Кенеди (KSC от сега нататък, за по-кратко). Входна такса $50, допълнителни турове по още $20-ина на калпак. Ако щете.

А аз искам. Толкова искам, че сигурно и $200 бих дал. Малко неприятно биват експлоатирани рационално мислещите хора, но няма как. Хич не ме интересуват Angry Birds Expirience, безкрайното количество симулатори, които колкото и да ги хвалят, не са нищо повече от луксозни плейстейшъни, не ме интерсуват и IMAX филмите. Ама са включени в цената и никой не ме пита. Мисля, че и останалите паркове имат подобна политика – all inclusive цена, пък вътре прави каквото искаш. Може на много хора да им допада такова ценообразуване, на мен – не. За сведение, входът в National Air and Space Museum, който въобще не отстъпва по експонати е… $0. Ама тук идва и спора за харчене на пари на данъкоплатци и спонсори и ако навлезем там, работата ще стане дебела.

Първото нещо, което виждаш от входа, е Ракетната градина. Побучени са експонати от по-ранните американски програми. Не съм сигурен доколко ракетите са само макети или са истински, намират се представители на по-ранните мисии – Gemini и Mercury, както и една от по-малките ракети за Apollo – Saturn 1B. Разходката е интересна и кратка, върши идеална работа, ако имате да запълвате време. А тия пущини много трудно се снимат в цял ръст!
 

 

 
Следваше совалката Атлантис. Понеже вече съм виждал Discovery, може би трябва да направя сравнение за начина, по който са представени двете совалки. Тук първо те вкарват в една зала да гледаш филмче как се е родила идеята за совалката. Актьорите в това филмче ми изглеждаха смешно и нелепо. После втора зала и второ филмче, което представя по-напредналата фаза преди изстрелването на совалката, което приключва с Атлантис на фона на звездно небе. Небето е екран, който се вдига и заставаш пред истинската совалка.
 

 
Бях чел ревюта как този начин на представяне е просълзил доста хора и ги е изпълнил с гордост. На мен ми се видя доста натруфено. И въобще, разликата между изложбите на двете совалки е драстична. В безплатния National Air and Space Museum совалката просто си седеше в хангара. Влизаш, можеш да се доближиш почти да я пипнеш и да я огледаш отвсякъде, никакви специални ефекти. Тук си беше доста холивудско представяне, което макар и ефектно, за мен беше излишно. Някак си имам чувството, че совалката е превърната в някакъв скъп панаирен експонат. Предпочитам по-професионалния и стегнат стил на National Air and Space Museum.

Но нека това не ви отвлича от основната идея. Все пак, само 4 совалки има останали по света, включително прототипа Enterprise и според мен си заслужава да се видят всичките. Едно нещо, в което Атлантис бие е, че беше с отворен товарен отсек и може и да се разгледа отвътре, нещо, което липсваше при Discovery.
 

 
След това се насочихме към първия етаж за Shuttle Launch Expirience – доста хвален симулатор, който би трябвало да представя реалистично усещането на изстрелване със совалка. На практика е клатене и лашкане за 3-4 минути на един стол и префърцунен хумор тип “я, имаме проблем, в космоса сте, оправяйте се”. Беше ми любопитно само как симулират ускорението, защото се усещаше сравнително реалистично, но като цяло забавлението си е повече за деца.
 

 
Последва обедният ни мега тур. Принципно в комплекса има и безплатен тур с автобус, който обикаля, но почти не спира никъде. Мега турът включва поглед отблизо на 2 от забележителностите – хангара за сглобяване и площадка за изстрелване 39A. Но на първо време, поглед отдалеч към една от действащите площадки. Трябва да се знае, че в центъра през годините са използвани много площадки за изстрелване, можете да ги видите всичките от птичи поглед в Google Maps. Така и в момента на една от площадките се подготвя изстрелване на спътник след десетина дни. Нещо, за което ще съжалявам още много време е, че не си планирах пътуването да съвпадне с изстрелване на ракета. Успяхме да видим площадката с подготовката на нея сравнително отдалеч.
 

 
Последва хангарът за сглобяване или Vehicle Assembly Building. Една от най-големите постройки в света и ако не се лъжа, все още най-голямата едноетажна постройка. Вътре вкарват различните чаркове на ракетите и/или совалките, провесват ги чрез кранове и ги закачат едни за други. След това сглобената ракета, монтирана върху подвижна платформа, се мести до площадката за изстрелване. Сградата наистина е огромна и от снимка не се вижда пълният й мащаб.
 

 
Любопитен факт е, че заради голямото празно пространство вътре може да се заформи собствен климат, дори дъждовни облаци. Климатичната инсталация гледа това да не се случва. Всъщност, външни хора в сградата се допускат доста отскоро и също скоро ще им бъде забранено отново, когато започне монтирането и изследването на новата ракета на NASA – Орион. Чувствам се истински късметлия.
 

 
Следваше площадка 39A, може би най-интересната част за мен от целия тур. От тук са изстреляни всички лунни мисии на NASA и огромна част от совалките. Площадката в момента е неизползваема, но частната SpaceX я е наела и скоро тук ще пращи от живот, вероятно отново ще е забранено за външни хора.
 

 
Тук досегът до космоса за мен беше най-истински. Направихме завой и автобусът ни стовари досами площадката, в основата, където са отвеждани пламъците от изстрелването през тези два големи отвора. В тази празнина е изсипвана вода, която да ги охлажда така, че да не се връщат и да повредят ракетата. Иначе радиусът, в който няма хора, с изключение на тези в ракетата, е 4 мили или около 6км.
 

 
По земята си стояха силно обгорените плочки от изстрелванията. До такива неща обичам да имам достъп, а не до натруфени специални ефекти.
 

 
А за капак на всичко, видяхме и алигатор в един от каналите! Вчерашната провалена мисия се изпълни! Между другото, в центъра има доста животински видове – костенурки, птици, алигатори. Грижата за тях по време на изстрелване е доста сериозна, защото звуковата вълна е достатъчно силна да убие човек в близост.
 

 
Последната спирка беше сградата, в която се помещава ракетата Saturn V – най-голямата ракета, пратила хора на Луната. Размерът й наистина е чудовищен. В една снимка забравете да се побере. Ето първата степен:
 

 
Втората:
 

 
Третата:
 

 
И командният модул:
 

 
Накрая на Земята се връща само ей това малко конусче отпред:
 

 
В сградата беше преместена цялата контролна зала, използвана при изстрелването на Apollo 8.
 

 
С това обиколката приключи.

Американският патриотизъм е навсякъде, не бива да се съмнявате. И макар и поначало да съм по-негативно настроен към всякакви националистични изблици, в случая е напълно оправдан. Американците наистина са сътворили нещо невероятно, от полза за цялото човечество, и мисля, че дори най-големите хейтъри трябва да им се поклонят и благодарят (не, че ще го направят, де, хейтърската кратуна е чугунена). Студената война е била кофти период, особено за разни държави, попаднали между чука и наковалнята като Куба, Корея и Виетнам. Но безспорно е периодът, донесъл най-голям прогрес в космическото развитие, чиито плодове берем в цивилния живот и до днес.

Като изключим минималните ми мрънканици, мястото е силно препоръчително. Съветът ми е просто да се абстрахирате от високата цена на входа и от циркаджийските атракции. Явно идеята е да направят комплекса интересен за деца и близкото разстояние до Мики Маус и компания си дава резултат. Подминете ги и се фокусирайте на автентичните неща. Комплексът бъка от тях и продължава да е действащ космодрум и това, че обикновени хора могат да го посетят и да се докоснат до миналото, а надявам се и бъдещето на овладяването на вселената, си е живо чудо.

Толкова за днес. Няков хубав ден – Байконур. Но там май не пускат туристи въобще.

До утре и КЗЛ!
[social_share\]