Флоридски дневник – ден 3. Тарантула

7-8 часа сън и вече бях нов човек. Естествено, ще свикна с режима точно в момента, в който трябва да си тръгвам. Ма кой ме е бил по главата да взимам билет за 6 дни, от които 3 са път? Ама стига съм бучал за тоя билет, да видим как протече днешния ден.

Закуска. Пържени яйца с българско сирене, купено от култовия сайт malincho.com, приготвени любезно от любезния ми домакин. Няма да ви го хваля повече, че ще вземете да му идвате много на гости, да му писнете и нивото на обслужване да спадне! После потеглихме на разходка из St. Petersburg. Бързам да уточня, че да, не е оня в Русия. Друг St. Petersburg e. Като за събота се оказа, че има местно пазарче, на което набързо му теглихме 2 тегела – всякакви телешки меса, че даже и бизонско имаше на 1-2 места.
 

 

 
Продължихме по крайбрежната улица, където има изключително приятен парк с доста приятно плажче и още по-приятни супер скъпи къщи. Абе не знам, може би подобни градове най ми се доближават до идеала за живот. Хем си е изцяло функциониращ град – не изцяло курорт, който се върти само около туризма с постоянно количество пришълци, хем си ги има и плажовете и парковете, в които във всеки един момент можеш да се почустваш във ваканция.
 

 
Задължителните минутки за патриотизъм.
 

 
Изпробвам нова стратегия да снимам странни и любопитни надписи по улиците. В случая, това е табелка за продажба на скариди, явно прясно извадени от морето. Не знам дали ми се получават тоя тип снимки.
 

 
Следваше разходка до малък природен парк, където целта беше да видя алигатор. Освен тези безобидни животинки, паркът също би трябвало да бъка от птици, костенурки, змии и всякакви гадории. Получихме мини инструкция на входа на парка как да разпознаваме алигаторите, т.е. “ако видите да плува дънер в езерото, да знаете, че не е дънер, а алигатор” и поехме по пътечките.
 

 
Ми ще гледаме да внимаваме и да не им се отваряме много на алигаторите, обещаваме.
 

 
За съжаление, алигаторите не се съобразиха с моя график и явно ще си остана без да съм видял един от символите на Флорида. За сметка на това, имаше страшно много птици, включително ей тоя разчекнат Херон (как е българското име?).
 

 
После разбрах, че така си разперват крилата, за да ги сушат след гмуркане. Наведохме глава след крокодилското разочарование и се отправихме пак към изхода. За наша изненада, имаше една жена, която си размяташе една тарантула из ръцете си, все едно е магьосник, който прави фокуси с монети. Интересно разказваше и се загледахме, пък и да видим някое екзотично животно, а не само пилци и треволяци. По едно време ни предложи да я подържим.

Нямам паякофобия по принцип, или каквото й беше научното наименование, ама инстинктът ти винаги те кара да седиш малко настрана от огромен рошав паяк. Жената обаче, си знаеше работата и ни обработваше лека-полека. Първо ни подаде да пипнем гърба на паяка, после корема, един вид да свикнем с усещането. После вече ни го пусна на дланите. Да ви кажа, тоя огромен паяк не тежи почти нищо.
 

 
Роузи е на над 12 години, което е доста за паяк. После си я лепнах и като брошка.
 

 
Казахме чао на Роузи и поехме към един доста голям висящ мост. Тая част на Флорида е като Холандия, плоска като тепсия, затова всяко нещо, което стърчи, прави огромно впечатление. За този мост, Sunshine Skyway Bridge, се оказа, че доста хора имали височинен страх да минат по него, а и бил доста популярен сред самоубийците. Включен е в списъка топ 10 на мостовете в света на Travel Channel.
 

 
И пак пеликани. Тук явно пеликаните са като гларуси. Този господин специално, предъвкваше подхвърлена му от рибар риба, но не успях да го хвана, докато още я кълвеше.
 

 
Толкова по културно-опознавателната част. Втората част на деня премина в празнуване на рождения ден на приятелката на моя домакин, който се състоя в един център с електронни и всякакви игри. Мисля, че си нямаме такова нещо в България. За първи път пробвах бейзбол, където влизаш в една клетка и машина ти подхвърля топките, които трябва да удряш. По моето скромно и доста надценено от неоправдано самочуствие мнение, се справих забележително добре и съм готов дечицата да ме събират на картички. От подадените ми топки едва 3-4 не уцелих.
 

 
После последва игра на Laser Tag, нещо, за което бях чувал само в сериала “Как се запознах с майка ви”. Пускат ви в нещо като тъмен лабиринт със светещи жилетки и трябва да се стреляте с лазерни пушки. Нещо като по-безобиден пейнтбол. Забавна е игричката, но да ви дам един съвет – недейте да играете с малки деца или ако играете, гледайте да са от вашия отбор. На втората ни игра така ме разковаха малките гадини, че по едно време ми идваше да метна лазерната пушка на земята и да си изляза.
 

 
Поцъкахме още малко на всякакви игрички с жетони, като тия от детството ни, и затапихме деня в един китайски ресторант. И там полафихме, торти, песнички и денят си се изниза. Утре ми е може би най-ключовият ден от пътешествието и нямам търпение.

До утре и КЗЛ!

П.С. Докато писах тоя пост, пих една Millers Lite. Мисля, че в сляп тест трудно ще я разпозная от газирана вода.
[social_share\]