Флоридски дневник – ден 2. Живот по американски

Пеликан

30-ина часа по самолети и терминали, една камара проверки за сигурност с огромни опашки, полустресиращи интервюта, включително и клюмане един час през нощта на летище JFK, само и само за да мога да ви ядосам със следващата снимка. Да съм на плаж на 10 януари е новият ми рекорд, предишният се държеше от средата на февруари в Австралия.
 

Завиждате ли ми?
Завиждате ли ми?

 
В секундата, в която излязох от терминала на летището в Тампа, всички гореспоменати неудобства се изпариха и моментално се почуствах ваканционно. Времето беше като описаното на Малката Мечка Бета в Пътеводител на Галактическия Стопаджия – слънчево, но не много горещо и имаш чуството, че е събота късен следобед. Добре дошъл във Флорида и нека същинската част от пътуването да започне СЕГА.

Чудех се каква да е тематиката на днешния пост, но май основното, което забелязвам е американският начин на живот. Или по-скоро начина на живот във Флорида. Или по-скоро… абе страх ме е от генерализиране, има-няма няколко часа съм прекарал тук, но е точно това, което сме гледали по филмите – палми, басейни, затворени комплекси с двуетажни къщички, включително такава, в която и аз ще се помещавам идните няколко дни, тъй като съм на гости на съученик от гимназията. Ето изгледа от прозореца ми.
 

Изглед от прозореца ми
Изглед от прозореца ми

 
Първата ни работа след освежителен душ беше да посетим плажа на Clearwater. Според любезния ми домакин, е един от топ американските плажове в ония класации, които никога не са базирани на обективни аргументи, но виждайки плажа, лично мога да разбера защо. Безкрайна широка ивица и ултра ситен и снежно бял пясък. Е, водата се оказа студена, но така и така ми липсваше подходящо плажно облекло, така че не беше голям проблем.
 
Плажът на Clearwater
Плажът на Clearwater

 
Белият пясък
Белият пясък

 
Поцъкахме малко с футболна топка на плажа, ма от нашите футболни топки, а не местното безумие, и бая часове ми трябваше да вдена, че сигурно изглеждаме доста екзотично и дори и смоята свръх футболна некадърност (и тук се изказвам меко), може би в очите на околните всъщност съм Меси. Отидохме и до едно кейче вътре в морето, където ни взеха $1 за достъп, за първи път си плащам, за да се разходя по кей. Но пък там ни чакаше този господин, който хич не се притесняваше от хората, а както се оказа, бил и един от символите на Clearwater.
 
Кей. Вход - $1
Кей. Вход - $1

 
Пеликанчо
Пеликанчо

 
С бавно, лежерно темпо поехме обратно към вкъщи, като пътьом напазарувахме SD карта за камерата ми, така че от утре ще има по-качествени снимки, не че и тези с новия ми телефон са зле. Пътищата са широки бетонни магистрали, където голямата част от колите са пикапи, като със сигурност процентът е по-голям, отколкото на хората, които всъщност имат нужда от пикапи. Мода, какво да го правиш. Мисля, че с нещо тип Ford Ka ще изпъкваш повече, отколкото ние с футболната топка на плажа.

По кръстовищата пък агитират за избори за Конгреса. Не съм запознат в детайли с американската изборна система, но разбрах, че тия избори като цяло рядко водели до промени и едни и същи хора си се преизбират редовно. Което не пречи на хората да агитират по светофарите.
 

Гласувайте за нашия човек
Гласувайте за нашия човек

 
А пък самите светофари, много странно за мен, висят, като на по-големите кръстовища има по 9-10.
 
Висящите светофари
Висящите светофари

 
Оказа се, че тук е и основната централа на църквата на Сциентолозите. Не видях да се мотаят Том Круз и Джон Траволта, но разбрах, че местните общо взето имат доста противоречиво мнение за сциентоложката религия и като цяло силното й влияние в региона.
 
Една от сциентоложките сгради
Една от сциентоложките сгради

 
Вечерта излязохме на суши-вечеря с приятелката на любезния ми домакин, която имаше рожден ден. След това се преместихме в бар, но след първата Millers Lite организмът ми окончателно се предаде и се прибрах, оставяйки останалите да празнуват. Пак съм горд от себе си, последните повече от 48 часа имам общо 4 часа сън, и то предимно в самолет.

И… нищо спиращо дъха като цяло в този ден, но точно така си представях аз американския начин на живот в южните щати. С къщичките с басейни, с палмите, слънчевите плажове, с огромните автомобили по магистралите, с политическата пропаганда на разни конгресмени. Живот като на кино.
 

Лека нощ
Лека нощ

 
Сега ще почивам, утре може да съм по-многословен и духовит.

До утре и КЗЛ!
[social_share\]

About

Благодаря за интереса към блога. В днешно време се подвизавам предимно и доста активно в другото ми отроче - magelanci.com. Ако имате въпроси, проблеми или просто искате да споделите нещо свързано с пътуване, заповядайте там!

View all posts by

17 thoughts on “Флоридски дневник – ден 2. Живот по американски

  1. Завиждаме разбира се :)

    П.С.Тия магелански срещи виждам са дали леко отражение в посока напред , но нали знаеш лафа – по-добре седмица срам на плажа отколкото година потене във фитнеса … аз лично го соазвам стриктно :)))

    Плувай и заради нас !!!

  2. Невероятно, на мен това ми изглежда най – добрата часто от щатите, няма зима, малко по лежерен начин живот в сравнение с Northeast коридора, по евтино от Калифорния и по малко данъци с повече outdoor развлечение, но все пак трябва да се види първо :)
    Много хубави снимки.

    1. Точно така ми каза и моя приятел като го питах за сравнението с Калифорния. Единственото неприятно било лятото, че влагата е доста сериозна, а в Калифорния си е било сухо. От друга страна тук пък морето е по-спокойно.

      1. Да , Калифорния е едно от малкото места извън Средиземноморието със средиземноморски климат (мека зима и сухо лято),докато централна Флорида, и Tampa Bay района е между влажен субтропичен и същински тропичен, т.е. яко валежи лятото , около 4 следобед (или поне така съм чувал) и доста по сухи 8-9 месеца. А за водата няма как да не е по спокойна все пак е на Мексикански залив, също така е доста по топла от края на Април до Ноември от 23-24 градуса нагоре. На мен ми е интересно изобщо местните ходят ли на плаж от Юни до Август защото си представям какъв ще е следобедния порой.
        Другото любопитно което съм чувал че района на Тампа е с най-голяма концентрация на светкавици и гръмотевици в Северна Америка и на второ място след залива Маракайбо,Венецулa изобщо в Америките.

  3. Брей, къде си тръгнал без жълтия бански?!

    Завиждаме, имаме ли избор?
    Съгласна със stenk за фитнеса и потенето!

  4. А според мен изпусна уникалния шанс да видиш Ниагарския водопад замръзнал. От 80 г. не се е случвало, ма ти като каза на топло, сега ще се пОтиш. :)))))

  5. Ммммм да… Clearwater наистина е един от най-хубавите плажове. И в София днес беше хубаво времето, хаха, но не ставаше за плаж.
    Лятото във Флорида е кофти за плаж, не само заради пороите, но е и страшна жега, а след пороя, който наистина е обикновено към 3-4 часа следобед влажността на въздуха направо те натиска.

  6. “утре ще има по-качествени снимки, не че и тези с новия ми телефон са зле”

    Какъв елегантен начин да се похвалиш с нова придобивка:)

    1. Ти остави, ама в едно изречение успя да се похвали както с нов телефон, така и с добър фотоапарат :D

      1. Аз за телефона се похвали още в началото, ма сте клюки :) Па за апарата отдавна се хваля…както и да е, сядам да пиша новия дневник.

        1. Сядай и дано да е по-грамотно написан, че едва ти го прочетох коментара хахахха. Шегата настрана – благородно ти завиждам за американското приключение, забавлявай се :)

  7. За Клиъруитър не знам, но ако имаш възможност отскочи до Маями или Сарасота – Сиеста биич, Ана Мариа Айланд също бива..Иначе лятото Август като поискаш да влезеш във водата да се разхладиш – не се получава ;-)))

    1. Няма време за съжаление, ходи ми се, ама…ще остане за някоя друга зима. Определено ми харесва януарския климат тук и искам да си остана с добрите спомени :)

Leave a Reply to Elena Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *