Флоридски дневник – ден -1. Пролог

Иииии, бре, курорт еееее! Отдавна не бях писал пътеписи, нали? Причината е, че отдавна не бях пътувал за повече от ден-два. Може на вас да ви е липсвало, представете си какво ми е на мен.

Това пътуване, няма какво да се лъжем, имаше включен 1% здрав разум и 99% абстиненция по презокеански полети. А и тоя 1% здрав разум му е много, ако разберете на какво го отдавам. Ето кратка хронология. Една нощ, беше след 1, гледах едва-едва с половин око преди да си легна и изскочи поредната “грешка”, която позволи да се резервира полет между Амстердам и Ню Йорк на нелепата цена от 120 евро. Идните месеци в плановете са ми тотален хаос, затова трудно можех да планирам каквото и да е било след януари. Единственият вариант беше нещо следновогодишно, където дори и моят плитък мозък знае, че на североизточния бряг на САЩ е изключително студено. Няма много логика да отидеш някъде, да стоиш затворен и да си припяваш следколедно “Since we’ve no place to go, let it snow, let it snow, let it snow”.

Е, да, ама така би казал трезвомислещ човек. Моят мозък обаче реши, че понеже от много време имам нужда от нов телефон и понеже техниката в САЩ е по-евтина, ако отида и си го купя от там, кажи-речи избивам самолетния билет от 120 евро и на практика транспортът ми е безплатен. От дистанцията на времето, сега това решение ми изглежда откровено идиотско. Ама, както казах, абстиненцията не прощава и мисля, че просто ми беше необходима сламка, на която да се захвана и това с телефона предостави въпросната сламка. Много ли е 1% здрав разум в това решение? И аз така мисля!

Билетът беше купен и потвърден, престой от едва 5 дни. После дойде следващият проблем. В бързината избрах едното летище на Ню Йорк – JFK, до където въпросната авиокомпания United лети само с прекачване във Вашингтон. Ако бях цъкнал в менюто другото летище – Нюарк (EWR), щях да си летя директно. Получи се така, че от петте дни, имам две много дълги прекачвания във Вашингтон и бая време по летищата. Но и тоя проблем беше разрешен по философията с лимона и лимонадата, ще видите какво точно ще правя по време на тия прекачвания идните дни.

После се започна планирането. Лека-полека по гърба ми пропълзя подла тръпка, сигнализираща че много тъпотии съм правил, ама тая е от по-големите. Небостъргачите в Ню Йорк се оказа, че засилват студа (не ме питайте що, мързи ме да обяснявам), а и като цяло си се случва зимата да си върви към -5, -10. Сами сте свидетели каква приятна снежна буричка имаше там тия дни в региона, добре, че ще се вдигне точно за моето пристигане. Реших, че Ню Йорк не е най-доброто място за прекарване и по-скоро бих отишъл другаде. Имам понатрупани малко точки от програми за лоялни клиенти и на практика безплатно мога да летя кажи-речи навсякъде в Щатите. Мислех си за ЛА, Лас Вегас, Филаделфия, Бостън. В крайна сметка изкристализираха два варианта. Номер 1 – Аляска, като ще е гарга, да е рошава, па макар и измръзнала, си виках. Другата опция беше Флорида, където да посетя най-накрая един приятел, който ме кани от една камара време. 1% мозък в главата ми надделя и отивам няколко часа след кацане на топло по плажовете на Тампа, Флорида.

Ами, май това е на първо време. Влизаме в пътеписателски ритъм, да поразбудим заспалия блог, очаквайте премеждията ми всеки ден. Или може би през ден, заради часовата разлика, не съм го смятал. Интересни неща съм си подредил, дано се изпълнят повечето. Сърбят ме ръцете много, нямате си на идея! Следващото включване би трябвало да е или от летище Дълес във Вашингтон, или JFK в Ню Йорк.

До утре и КЗЛ!
[social_share\]