Седмичен обзор – 26.09.2013. Антарктика, Раянер и Венецуела

Дайте да видим какво съм ви приготвил за днес, че пак ви оставих 2 седмици без обзор и усещам как конфликтът зрее! Понеже лятото си отива, първата новина си е направо зимна – с планираните чартъри на Air New Zealand до Антарктика. После имаме малко валутни игрички от Венецуела, надявам се не последно включване от Ryanair и за финал, малко загадъчен, но абсолютно заслужен счупен тъпомер.
 

Air New Zealand с антарктически полети

Споменавал съм и преди, че новозеландците са ми от любимите авиокомпании. Не че съм летял с тях, но ми харесва свежото им отношение към бизнеса, окраската, рекламите, клиповете от инструкциите за безопасност, както и факта, че са единствената авиокомпания, с която можеш да обиколиш света. Та същите кивита са решили да пробват дали техният Boeing 767 може да отиде, да кацне и да се върне без презареждане до Антарктика. Последното е ключово, защото снабдяването с гориво в Антарктика е едно от най-трудните неща. Ето я новината.
 

 
Най-голямото предизвикателство естествено е кацането и излитането. Благодарение на това, че падналият сняг сравнително бързо се разтапя или е издухван, на практика има зони от т.нар. “син лед”, които спокойно могат да издържат кацането на тежка машина. Плъзгането и спирането естествено е проблем – коефициента на триене се мерил час по час, за да могат пилотите правилно да преценят кацането, така че да не подхлъзнат. Доста активно се използва и обратната тяга, която на теория, при кацане на асфалтова писта, само спомага основния спирачен ефект от гумите. Но се сещате, че на гладък вековен лед не можете да набичите спирачките като пернишки голфаджия на завой. Въпреки това, кацането не би трябвало да е по-сериозен проблем от кацането на нормална заснежена писта.

Друго предизвикателство е да се забележи земята и пистата! Във всичкото това бяло, контрастът между небе и земя е минимален и често – трудно доловим. Това е повлияло и на инцидента, описан по-долу. Ето повечко информация за тези кацания: http://www.crikey.com.au/2012/10/26/an-enduring-gateway-at-the-ice-end-of-the-world/

Засега полетите са планирани само за изследователи, като да заменят военните чартъри до там. Ще мине време преди да влезем на airnewzealand.com и да си изберем полет Лондон – McMurdo и всъщност, по-добре. Не мисля, че Антарктика има нужда от хора с чадърчета, които да водят тур група с план за посещение в зоопарк, в който можете да погалите пингвин… примерно.
 

 
Иначе, хората с добра памет знаят, че това не е първата антарктическа авантюра на Air New Zealand. През 70-те, един от туристическите полети, които само минават над ледения континент, преди да се върне обратно, приключва трагично след сблъсък във връх Еребус. Разследването е белязано от скандали, в които първо е обвинен пилота, а чак по-сериозно дълбаене показва низ от чиновнически грешки в планирането на полета. Казват, че в летните месеци, когато снегът се разтопява, все още могат да се видят останките на самолета. Бррр. Ето повече информация: http://en.wikipedia.org/wiki/Air_New_Zealand_Flight_901
 

Кореком, кореком, ти вмъкна се във всеки дом

Сигурно тая песен си припяват във Венецуела, където недостигът на конвертируема валута е предизвикал малко необичайни обстоятелства.

Накратко, всички самолетни билети са изкупени за месеци напред, защото наличието на самолетен билет позволява купуване на $3000 по официалния супер занижен курс, след което могат да бъдат продадени на черния пазар. Ако пък имате кредитна карта, съвсем спокойно в чужбина можете да теглите колкото там е лимита и отново да връщате в родината.

Второто не е задължително, на практика повечето хора дори не излитали със самолетите и те летели полупразни, макар и разпродадени, което кара пък авиокомпаниите много активно да ги батманосват.
 

 
Де го удриш, де се пука. Винаги са ми любопитни такива вторични ефекти от разни нетрадиционни действия, които на пръв поглед е трудно да се прогнозират, преди да се родят в нечия предприемчива глава. Например, якенцата с хилядите джобове като контра мярка на ограниченията в багажа при авиокомпаниите. Или непрестанния внос на i устройства от Хонконг в Китай. И явно във венецуелския случай, един вид безмитно чейндж бюро.

Иначе не съм бил в активна възраст в ония магураджийски времена, та някой може ли да обясни как е работела далаверата на наша почва при търговията с валутата на прогнилата капиталистическа система?
 

Идва ли краят на забавата с Ryanair?

Страх ме е това да се случи, хиляди таблоиди ще загубят скандални заглавия, а и значителна част от и без това залинялата ми рубрика ще отпадне. Но изглежда, че човекът, който нарече хората идиоти, че не могат да четат как да си принтират бордната карта, е решил да смекчи тона, четете тук.
 

“Може би трябва да елиминираме неща, които ненужно дразнят клиентите. С голямо удоволствие ще поема вината за нашата мачовщина или по-грубо държание. Донякъде се дължи на личностните ми изкривявания.”

 
Добро утро, Майкъле, добро утро, О’Лиъри. Само че дали ще постигнеш търсения ефект? По-скоро ще си набиеш зверския автогол, според мен. Ryanair си имат имиджа на ултра агресивната компания и тоя имидж няма да се промени, ако махнете немските униформи от втората световна война на служителките, които проверяват размера на багажите. Всъщност, някои хора ви уважаваме за реда и дисциплината.

И знаем перфектно, че ако закъснеем с 1 минута за чекин, ще ни бъде отказано да се качим на борда, дори да няма никой на проверката за сигурност, просто защото са такива правилата. Затова пък сме сигурни, че като не позволявате такива волности, самолетът почти със сигурност ще отлети навреме, когато не сме закъснели. А няма да сме затъкнати на земята да чакаме поредния лигльо, който не знае какво е “40 минути преди полета чекин гишето затваря”.
 

 
Не знам, в големия процент, лошият имидж на Ryanair идва именно от хора, които не четат правилата. И тук не говоря за ситния текст на десета страница, а това, което е написано на бордната карта с голям шрифт – багажът е с еди какви си размери, имате право само на един брой. Колко е трудно за разбиране? Не, дамската чанта не може да е отделно и не, дигиталната камера не може да е отделно. Та, ако Ryanair смекчи тона относно хората, нарушаващи тия правила, се страхувам, че промените ще направят повече зло, отколкото добро.

Но в крайна сметка, всичко може да е поредният вятър, както сме свикнали от г-н О’Лиъри. Все пак, е отговорил на въпрос на загрижен инвеститор. В днешно време, ако си CEO и не замажеш притесненията на инвеститорите, за къде си тръгнал?
 

Иии счупен тъпомер отива за…

Няма да ви кажа кой! Но една онлайн агенция за издаване на самолетни билети ме покани на рожденния им ден. Повече сигурно не мога да цитирам, защото имейлът съдържа оня страшен подпис колко е конфиденциална цялата работа и как, ако я изкажа, ще ми разкостят фамилията от дела.

Та редовните читатели на блога мисля се сещат за коя фирма става въпрос и мисля, че ще се съгласят абсолютно единодушно, че с тая покана на най-подходящия човек си заслужават счупения тъпомер. След това ще чакам покана от оня кемтрейлс проповедник, да ме покани и той на рождения му ден, обнадежден съм, че всичко е възможно!

До следващия път.
[social_share\]