Започваме на летище Амстердам, където успях да си вкарам много лек уплах. Мислех си, че полетът ми е от 12:40, а той бил от 12:30. Не е голям проблем, ще си кажете, но става чудовищен, когато не можете да го видите на таблото. Докато очите ми шареха нагоре-надолу по екрана, една лека тръпка почна да се катери по гърба ми. Часът беше 11:20, мернах Рим от 12:05, което означаваше 5 минути до затваряне на гишетата. Бесен спринт, само за да видя, че това е съвсем друг полет, а малко по-внимателно взиране в екрана установи първоначалната ми грешка. Отдъхнах си, но за кратко ми минаха всякакви мисли през главата, как ще си купувам last minute билет до Женева, как ще се прибирам после от Венеция… от време на време човек разбира на колко тънка нишка висят подробните му планове.
Безпроблемен полет до Рим, където ме посрещна най-отвратителното летище, което съм виждал напоследък. Споменах и вчера за двете необходими условия за оцеляване по летища – безплатен интернет и контакти. Италианците нямаха нито едно от двете, за сметка на това, имаха една камара магазини, естествено с цени, които засрамват и варненското летище, което е от най-скъпите, които съм виждал.
На всичкото отгоре, на едно място имаше ремонт и любезни табели, които ни уверяваха, че магазинът е в ремонт, за да предложи още по-голям комфорт на пътниците и на гостите. Стегнете се, бе, достъпът до интернет е основно човешко право според ООН, хората нямат нужда от магазини на летищата, за да им е комфортно, примиряват се със спама, ако това води до сваляне на летищните такси. Но им е писнало да ги заливат цигари, алкохол и шоколад на тройни цени, имат нужда от контакти и безплатен интернет!
ОК, стига съм пищял, отново безпроблемен полет до Женева в полупразен самолет, а гледките над Алпите бяха невероятни, пилотът беше достатъчно любезен да ни посочи, когато минавахме над Монблан.
И друг път съм споменавал, че съм 100% фен на мястото до прозореца. Има някакъв вечен спор дали прозорец или пътека е по-добре и искрено се радвам, че е “спор”, защото ако всички бяха на моето мнение, щеше да ми е несравнимо по-трудно да си намирам винаги места до прозорец сравнително безпрепятствено. Гледката навън е едно от най-величествените неща, които човек може да види и хич не им разбирам аргументите на тия, които искат да им е по-удобно да ходят до тоалетната… но пак да кажа, благодаря, че ги има!
Кацнах в Женева с един телефонен номер в джоба и никаква идея какво и как ще правя, бях се напълно оставил в ръцете на един приятел, при който щях да преспя. За тотален и пълен късмет се оказа, че той си има къща за целия зимен сезон в Шамони, което е курорт в Алпите във френската част. На път до там се запознах експресно с основни забележителности на Женева, като например хотелчето за наркомани, намиращо се точно до гарата и където се предлагат чисти спринцовки и лекарска помощ за нуждаещите се. Както и най-скъпата улица в Европа, съдържаща магазините на луксозните часовници и която лятото не се различавала по нищо от Дубай – толкова араби пристигали на пазар. Помежду другото, бившата централа на ООН и женевското езеро, което видях само като черно петно, понеже вече беше тъмно.
Пристигнахме в Шамони и се запознах с една камара хора, на които им се оказах безкрайно любопитен с моите евтини полети до Щатите и пътувания. Причината да съм им толкова интересен е, че моят приятел маааалко леееееко е прекалил с броя държави, които съм посетил, като им е говорил за мен, които далеч не са 120, а скромните 30-ина и кусур. Малко май ми поувехна звездният блясък в тоя момент, но доста общообразователни разговори ми се наложи да проведа, преди да мога да посегна към лаптопа, който ме очакваше, за да ми даде дозата интернет (с чиста спринцовка и лекарска помощ). А и я съм понечил да го хвана, веднага някой ще изкоментира, че буквам билети до САЩ за по 30 евро.
Вечерта приключи с перфектна домашно сготвена паста Карбонара, червено вино и 1-2 напитки в центъра на Шамони в някакво много странно заведение, чийто декор съчетаваше странни ветропоказатели, морски фарове и краварски звънци.
Събудих се на следващата сутрин, а през прозореца ме чакаше следната гледка, която пожъна истински фурор във фейсбук.
Малко по-вдясно пък се беше кротнал и самият Монблан, през цялото време така и не успях да проумея височината му, защото очите ми, на които вярвам безрезервно, непрестанно ме лъжеха, че всъщност не е най-високият, докато фактите говорят, че е с 1км отгоре. Качих се с един лифт да обядвам малко над града и да се порадвам на още малко алпийски гледки. Абе стига съм дуднал, на, гледайте.
И въобще, ако трябва в две подточки да обобщя тоя чисто половин ден, те ще са следните:
- Морето и планината обикновено се дават като пример за коренно различни почивки. Но мисля, че си приличат по това, че и двете предлагат и изискват тотално спокойствие (освен ако мечтата за морска ваканция не ви е Слънчев бряг, де). И хич не върви да се мернеш само за половин ден, апетитът ти тъкмо се е раздразнил, а трябва да си ходиш. Тия планински гледки мисля най-добре се поглъщат, ако си дзвериш в тях час-два-три-четири, без да имаш никакви тривиални грижи от рода на наближаващ полет, също като морето.
- Твърдо реших следващата зима да се науча да карам ски.
Следващата стъпка беше няколко часа в Рим и там изживях христоматиен пример какво се случва, когато планирането и четенето се сблъскат със суровата действителност. Представях си как ще съм към 9 в центъра, ще се настаня бързо и ще отскоча до Колизеума за една нощна снимка. Звучи прекрасно, нали? Действителността обаче ме шамароса така, че още ми свистят ушите. Хостелчето ми е точно до гарата, която пък, както навсякъде по света, не е най-приятното място за разходки. Вместо Колизеум, трябваше да гледам една камара бездомници, които се завиваха и готвеха за сън. За капак на всичко, се загубих в самата гара, докато търсех банкомат и времето за разходката за нощната снимка се изпари. Все пак сколасах за една пица с червено вино.
Да ви кажа, нищо специално не беше. Ще видим Ню Йорк какво ще предложи, защото пицата ще ми е основно меню там. Иначе най-вкусната пица, която съм ял, продължава да е една в Студентски град, която се печеше на ония верижни машинки, нали се сещате, където пускаш суровата пица от едната страна и излиза готова от другата. Не съм срещал нещо да се доближава до тая пица.
С това приключва първата мини европейска фаза, следващия път като се чуем, вече ще съм в страната на неограничените възможности. Ще ви разкажа и какво съм правил тази сутрин из Рим, имам 2-3 часа за трепане и изглежда няма да имам сложни ангажименти като търсене на банкомат.
До утре и КЗЛ!
[social_share\]
[wp:svejo-net]
[topbloglog]
Готино изживяване…искрено ме разсмя “загубването” на Гарата в Рим…на мен ми се случи същото, че отгоре на това излязох от друг вход/ изход и се наложи да обиколя половината гара отвън /което ми даде възможност да видя и другата страна на вечния град – бездомниците, наркоманите и т.н../, а пък коментара ти за летището в Рим – с двете ръце съм “за”- много се дразня на този заключен нет, че и в такива големи градове като този…снимките са супер, а да знаеш, че и аз съм фен на мястото до прозореца, така че… ;)
Ама едно към едно направо! Излезнах от друг изход, и в отчаянието си се наврях в някакви околни улички, все си мисля, че в град като Рим трябва да има банкомати през 100м…уви :) А днешния ден беше екстремен, ама ще събера сили сега да го опиша…
Жоре, внимавай – ските водят до тежко пристрастяване! А то неминуемо води до финанзови кризи. Ти си бил в рая на скиорите ;о), тоест на едно от най-опасните места. За пиците “Пинко” Две мнения няма – истински вкусен кашкавал, истински буркан с домати, класическите кремвирши и много много олио!!! Италианците да си ядат ушите.
Точно, мисля че олиото е ключовата съставка!!! Не можеш ли парчето да го навиеш на руло без да се скърши някъде не ми я хвали пицата!
Ама къде са тия пици Пинко, мляс
Направо ти се чудя къде си тръгнал…
А за загубването – видя ли сега какво ми е всеки път на ново място? Щото помня как ми се подигра веднъж за този ми талант :)
Ми…като се има предвид днешния ден, на майната си съм тръгнал и мани ма и стигнах…Едно бързо душче и засядам да пиша, за друго тая вечер време няма.
Остави другото, ами кажи къде си сега, кое време е при теб? Седем часа разлика? Нюйоркчанин в повече, вече?
В Рим да не са те натискали да ставаш папа? Като казваш “екстремно”, аз за това се сещам…или за мафията :)
За летищата аз си нося малък троен разклонител, много е удобно, помага и за социалните контакти :)
Разклонителя ще помогне, ако има къде да го бучнеш :) Баш 7 са си…
Да, верно объркващо е малко на Термини, и аз съм излизала от грешната страна. Ползвай метрото в Рим, удобно и евтино ако ти е за едната снимка на колизеума :)
Пицата изглежда добре.
Екстремно го покрих Рим днес, с помощта на метрото също :)
Пицата ти се е сторила нищо особено, защото пици в Италия се ядат в Неапол :)
Някой ден ще проверя това ти твърдение :)
Най-вкусните пици в Рим са в една тясна уличка на около 100-200 метра от Пантеона, и естествено са “pizza by slice” не точно на парче както му казваме тук, а на грамаж – едни огромни тави и продавачката седи с една ножица и като и кажеш 200гр, винаги ти реже минимум 400… :) Но пък там имаше над 30 вида такива пици и всичките излизаха ежесекундно и свършваха веднага, и бяха в пъти по-евтини от “ресторантските”. Да ядеш пица в Рим в пицария е тотален гаф в сравнение с тези. Успех с пътуването и много здраве :)
Еми не съм търсил нищо целенасочено, просто се оказах в 10 часа гладен и уморен, влезнах в първата пицерия до хостела, която се оказа съседната врата :) Ма до Рим ще се ходи и друг път и ще се подготвя сериозно в тая област
Жоро, спорим тук за снимката на Монблан с белия ореол от облаци – има ли намеса в нея или няма?
Леко е засилен контраста и баланса на бялото е оправен, защото камерите никога не мерят снежна снимка както трябва. Всичко друго си е така, при необходимост ще предоставя RAW файла, ако трябва да се разреши спор :)
Аз пък да ти кажа, че съм си позволявал да опитам пица в Рим на пиаца Навона по вечерно време и трябва да ти кажа, че е невероятна комбинацията между вкуса на пицата и гледката, която се разкрива пред очите ти, обхождайки с поглед целият площад…
Тази пица на грамаж ще я опитам и после ще споделя!
Най-вкусната пица ядох във Ватикана. Когато ми я сервираха изпитах истинско разочарование, но гладът не пита и, какво да ви кажа, по-вкусна пица и до днес не съм вкусвала!
Просто отсега си знам, че подаръците от Рим ще са само гастрономически и само за вкъщи!
Черна завист ме изпълни след тез снимки от Швейцария, иначе за Рим да дам мойте два цента http://scanman.wordpress.com/2010/11/29/%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BDa/
Ама ей, чакайте да се разберем. Пица с олио и не-знам-си-кво. :-))) То така и със свинска мас може. В нормалния свят се ползва зехтин. А дали в Неапол или в останалия свят, с разните му нюанси, когато пицата се направи от разбирач, всичко е наред. Ял съм пица при италианци и в Австрия и гарантирам за вкуснотата, качеството и прочие. Ай стига с пицения въпрос ;-)
А, що стига бе, тепърва започваме :) Мнения бол :)