Точно преди една година, на тази дата публикувах първия си пост. С доста премерена злоба и заядливо красноречие атакувах туристическите агенции и подлите им мизерийки. Поста го видяха малко приятели, които се отказаха (предполагам) на втория параграф. Мисля, че и няколко кучета в Люлин залаяха ентусиазирано. Мина известен период от време преди да се появи първият случаен читател, а година по-късно този пост се мъдри на шесто място във вечната класация с четирицифрен брой импресии.
Началото хич не беше лесно. Много е демотивиращо да знаеш, че пишеш неща, които трябва задължително да прочетат всички (всички блогъри страдаме от мегаломания и си мислим, че всеки написан ред е безценен за човечеството), а в крайна сметка достигат само до познатите ти, които ще те похвалят, дори да им изпееш песничката от “Лека нощ, деца!” подскачайки на един крак… макар че, като се замисля, това си заслужава похвалата. Имах късмета да притежавам фейсбук пътеписите и снимките си от преди 2 години, което помогна неимоверно да не стартирам с нулево съдържание. На първо време пътеписите се харчеха доста повече от индивидуалните материали, което е разбираемо – имат много повече притегателна сила и лесно зарибяващ ефект от дългите ми постове. За мен беше важно от една страна, читател, попаднал на пътеписите, да се поогледа и какво има наоколо, от друга страна, чрез тях да си легитимирам доста крайната позиция относно агенциите – едно е да пишеш наизуст колко са безполезни, друго е да го подплатиш със самостоятелни посещения в малко по-нестандартни държави.
И така, мина време, лека-полека читателската база се увеличи – малко, благодарение на импровизираните ми фейсбукски томболи и много, благодарение на бг-мама. Постепенно отбелязах 1000 импресии, последвани от 10 000, а преди две седмици ударих и 100 000. Не че нямаше и малко грешни стъпки, де – безкрайно некадърният ми опит да си платя за реклама във фейсбук напълни за отрицателното време профила ми там със 100-ина харесвания отгоре. Което в крайна сметка беше абсолютно безполезно, защото едва ли и един от тези хора беше отворил блога.
Безспорно най-противоречиво обаче, беше участието в БГ Сайт 2012. Направих го къде от желание за реклама, къде от желание да получа малко критика от професионалисти, а пък и да видя малко или много къде се намирам. Рекламата се оказа пълно фиаско – не че нямаше посетители дошли от там, но повечето не продължаваха след заглавната страница, а на мен такива читатели грам не ми трябват. Но това не беше нищо в сравнение с провала в самия официален конкурс – “професионалното” жури прекарваше средно по-малко от 2 минути в сайта, което означаваше, че имаше единици прекарали 7-8 минути и много, които отхвърчаха след секунди. Огромните пробойни в условията, оценяването и шуробаджанащината ги коментирахме другаде, за мен в крайна сметка това е конкурс, тотално лишен от съдържание, което е типично за маркетингови експерти, каквито са повечето от организаторите. Щом успяват да пробутат нещо толкова фалшиво като връх на сладоледа, явно си вършат работата добре.
Все пак казах, че участието е противоречиво, а не провал. Ако има изненада, тя дойде от гласуването на публиката. Въобще, ама никак, абсолютно сериозно си признавам, че не съм очаквал да спечеля там. Не съм агитирал агресивно – сложих едно банерче тук, споменах веднъж във фейсбук страницата, веднъж в личния си профил и веднъж в темата в бг-мама, където дори закъснях, и това беше. Мислех си, че броят на гласовете на публиката ще е правопропорционален на броя на фейсбук харесванията, които смятах за индикатор на аудиторията на даден сайт.
Оказа се, че съм бъркал и моя милост със 700 фена спечели срещу сайтове, които имат над 10 000. Явно тук е разликата между количеството и качеството. Благодаря ви още веднъж, осмислихте участието ми в конкурса и показахте, че за разлика от турбо професионалното жури, вие поне знаете що е то личен блог. Без да се главозамайвам излишно, естествено, има още много български блогове, които са над нещата и въобще не се регистрираха за участие (може би и аз трябваше да съм от тях), далеч съм от мисълта, че победата в конкурса ме прави номер 1 в страната.
И тук стигаме до бъдещето. Това, което стана ясно и от гласуването на публиката в БГ Сайт, а и от коментарите под статиите, е че сегашният формат е вече тесен и е необходимо развитие. Много ми се щеше точно днес да представя следващата стъпка, но, донякъде по независещи от мен причини, се наложи да я отложим. Наистина, още малко търпение, искам да изпипам нещата като хората, а не да плесна поредния празен phpbb форум с грозната и непреведена тема по подразбиране, в който всеки желаещ да пише бива изгонван от външния вид с крясъци. Много работа ще е, ама ако има ентусиазъм, аз съм оптимист, че нещата ще се получат. А си нямате на идея колко съм ентусиазиран.
Какво ще означава това за aerohroniki.com не съм особено наясно. Определена част от съдържанието вероятно ще бъде пренасочена натам, сигурно времето, което ще отделям на блога ще намалее, поне в началото. Но пък тук винаги ще е домът на пътеписите и на седмичните обзори, така че място за притеснения няма.
И така, минахме през началото, средата, пообсъдихме и бъдещето. Дано ви е било интересно малко развитието на сайта от моя гледна точка. Едно ще ви кажа на всички, които мислите да почвате блогове – отнема ужасно много време, повече отколкото предполагате. Знам, че ще игнорирате това предупреждение, както и аз го игнорирах преди да почна. То е като катеренето на айфеловата кула за първи път – всички ти казват как 3 часа чакане не си заслужава, но трябва да се убедиш сам. Но пък при подходящ ентусиазъм и насърчителна и интелигентна публика, нещата се получават.
Мисля да спирам, че някои хора си чакат разказчето от Прага, а други – техническия пост. Ще се опитам да изпълня и двете обещания до края на работната седмица. Наздраве за рождения ден на Аеро Хроники, да сме живи и здрави, за много прелетени километри и да илядим!
[social_share\]
Нааааздраве!!!
Чета си аз, ентусиазирам се все повече, все едно е мой блога и накрая – Наздраве! Всичко много хубаво, ама някой хора сме на работа….недей така с лошо :)
Айде честита ти годишнина:)))
Честито! Блогът е супер място, а най-вече е хубаво, че ти отговаряш на всички читатели, дори и мрънкащите :) Ама много високо вдигна летвата и станахме много взискателни, истина е.
Честито,и от мен!В момента ,който открих блога ти (мисля,че беше именно рекламата във ФБ)съм зарибен,ама аз по-принцип съм си зарибен на такива теми.Винаги каквото пуснеш го чета,ама хич не съм от най-коментиращите.Дерзай и никакво лежане на стари лаври.Само нагоре и нагоре!Слизам да пия една бира за блога!Наздраве!
Честито!
Напред и нагоре!
Честито! Чета ти блога от октомври и тъкмо свикнах и сега казваш че ще има промени:( Много се надявам да е за добро, да си запазиш стила на писане и вниманието, което отделяш на всеки.
Честито и от мен и благодарности за помощта която си ми оказвал и оказваш в заплетени ситуации :-) !
Хайде да е хаирлия и таз година блог , догодина …знаеш какво:-)
Блога е страхотен, НАЗДРАВЕ!!!!!
Чета всичко написано от теб, и в блога и в bg-mama и във фейса.
Покрай теб спечелихме точки от промоцията на Radisson и се надявам да ги оползотворим догодина в Париж.
Очакваме нови неща от теб!!!
Айде мерси на всички. Да не отговарям с по една дума с излишен спам ви цъкнах по един лайк, да има :)
Евалата !!
Да живей живей блогът и Гошо!
Честита годинка на хрониките и на хроникьора! :)
Много хубав блог, със собствен облик и физиономия! Жив и здрав, и да милиониш (в мили)! Нито ден без ред! А ние ще четем :)
Е тва е капитанско пожелание – нито ден без ред! :)Почва да ми става жал за Георги:)))
“Нито ден без ред” всъщност било мотото на Калашников :))
А ето и още едно мото, много е хубаво:
http://shahta.bgtatko.bg/uploads/logov5_snow.png ;)
Ха, зачудих се на мотото на Калашников, щото ми прозвуча зловещо (ред като ред патрони). В уикипедиа пише, че мотото всъщност е заглавие на книга от Юрий Олеша.
Както и да е де, тъкмо повод да кажа, че освен Георги, хубавото на този блог са и коментиращите, в повечето случаи широкоскроени, добре информирани и забавни :) Тъкмо е петък, щедро ви черпя с по едно уиски от сувенирите :)
Ма направо, аудиторията тук е “И сме най-красиви, и сме най-добри, че и най-умни” :) Логото на бгтатко разбива :) Айде наздраве.
Ей тука пише за девиза, пак се отплеснахме… Георги си взе беля на главата с нас :)
http://tatari.dir.bg/_wm/library/item.php?did=20992&df=19666&dflid=3&GDirId=080e9d4f2225166aa5c66ed94d2acce4
Е добре де Мрън, а нещо за мен няма ли да споменеш?:) Айде наздраве и от мен – засега с българска бира:)
Елена, точно теб имах предвид под ‘широкоскроен’…още ми е съвестно как попрекалихме с шегите за томболите :( Хайде, двойно уиски за теб (това не е толкова щедро, колкото звучи щото тук малкото е 25 мл :Р)
Хахаха наздраве:)А за шегите хич да не ти е съвестно, въобще не съм се обидила – в крайна сметка аз най-много мрънках:) просто бях в по-особено настроение и в един момент се почувствах като супер изнудвачка;)Нооо това беше отдавна и Георги, приятелю, ти си наясно,че в крайна сметка аз награда трябва да поуча :D
Ега не те пуснат в Америка(или те задържат там), ако спреш да пишеш Седмични обзори заради някакви измислени нови фешън поп гага идеи! Това е душата на Аерохроники! Честито, а другите неща си ги знаеш, Батак и т.н.
Сигурен съм, че това е твоята година!
Бреее че кога мина цяла година? :)
Сърдечни благодарности за полезните и увлекателни съвети и пътеписи. На теб ти пожелавам здраве, щастие и много въздушни мили!… И КЗЛ както обичаш да казваш ;) :)
Честито и от мен!!! Чакам с нетърпение нови неща в сайта. Предполагам, че ще е форум???
И какво имам в БГ-Мама аз не знам? Дай линк.
Мерси и на новата партида пожелания. И внимавайте какво си пожелавате :)
@Илия – не искам да казвам форум, надявам се че ще стане нещо повече. В бг-мама просто има една тема, която съм пуснал и отвреме навреме я обновявам да не ме забравят, нищо специално :)
Честито и все така смело напред!
Честито и от мен! Още с първия пост, на който попаднах се превърнах в твоя аерохоличка, така че смело напред!
Честита ти една година Жоро. Още десетки пъти по толкова да изкара творението ти. И да расте да расте…. да стане форум, сайт, социална мрежа… и по някое време да си купиш трип адвайзора и букинг.ком :) абе нека ти се сбъднат и най- смелите мечти. НАЗДРАВЕ
Честито и от мен! И голямо “браво” за проекта! Подобни инициативи, движени от чист ентусиазъм, заслужават огромно уважение и признание!!!
Този блог е един от малкото, които следя редовно – влизам поради ограничено време по-рядко, но се задържам доста дълго. Поздравявам те, Георги, с това, че пишеш увлекателно, показваш доста скрити неща, които биха отминали и тук намираме винаги вярна и полезна информация.
И така, да ти пожелая да продължиш да ни радваш години напред! Ако ще сменяш платформата на сайта, пробвай с Джумлата и Симпъл Машин Форум – и двете са много приятни за управление и дават огромни възможности на интернет-потребителите, а също и на администратора!
Успешна 2013!
Благодаря :)