Добър ден. Може ли номера на кредитната ви карта?
По този начин делови глас с равномерен тон сигнализира първият ми сблъсък с процедурата по издаване на виза за САЩ. Много е хубаво и затоплящо, когато още от началото си посрещнат според очакванията – все пак САЩ са известни като страна на капитализма, където доларът е цар. Дори бях леко разочарован, че ми отпуснаха цял “Добър ден” безплатно. Продължихме с техническите подробности по уреждане на интервюто – най-ранната дата била след месец в 8:30. Еми съгласявам се, къде ще ходя, нищо че консулството е на два часа път от вкъщи и че 08:30 обикновено е фазата ми на дълбок сън, толкова страх от тази виза е вложен в мен през годините, че всякакви елементарни удобства се забравят – ако ми кажат да дойда в 4 сутринта, да чакам до 10 и на един крак да пея американския химн сигурно ще им отговоря в “до мажор” или в “си минор” го искат.
Цялото общуване по телефона струва 15 евро. От толкова много ровичкане на самолетни билети едно от най-дразнещите неща, е когато имаш задължителни такси неупоменати в началната сума. Парадоксално е, че самите САЩ също въведоха правилото показаните цени да са ол-инклузив защото е в интерес на клиентите, но това явно не е достигнало до официалните им правителствени институции, които си щавят допълнително на общо основание. О, имайте си късмета да се наложи да питате нещо след като обаждането е приключило – нови 15 евро, следващият път да сте по-прилежни с подготовката и да си задавате въпросите накуп.
Минаваме към култовия онлайн формуляр DS-160, там където трябва да си разкажете и майчиното мляко, както и това на хората с които евентуално ще се срещнете в щатите. Особена гордост предизвиква в мен факта, че искат изброени всички посетени държави. По принцип не пропускам да се изфукам къде съм бил, но друго си е да го направиш пред официална институция и дори неудобството от това, че държавите трябва да ги избираш една по една от дъъъълго падащо меню си заслужава. Предполагам основната причина е за да видят дали си бил на определени кофти местенца и може и да има неудобни въпроси на интервюто, ако да речем учиш ядрена физика и си посетил Иран миналата година.
И ако с посетените държави бяха по-завоалирани, то изчакайте да стигнете до въпросника накрая.
Имате ли за цел да се отдадете на терористична дейност в САЩ и извършвали ли сте терористични дейности някъде?
Ъъъъ?
Член ли сте или представител на терористична групировка?
Хмммм?
Заповядвали ли сте, възпламенявали ли сте, извършвали ли сте, асистирали ли сте или участвали по друг начин в геноцид?
Aaaa?
Не се бъзикам, ето го списъка с въпросите: цък. Джакпота е в категория Security Information. Не знам, сигурно има някакъв правен подтекст, чрез който много лесно могат да ти отнемат визата в последствие автоматично, ако установят грешен отговор. Ма пак ми е странно, какво ще кажат – “г-н Бин Ладен, визата ви е отнета и вие сте арестуван, защото не сте отговорили вярно на въпрос 7.3 от формуляра, който ви пита дали сте лидер на терористична групировка”. Хъх.
ОК, посмях се и завърших формуляра. Усмивката ми падна малко, когато трябваше да преведа още 130 евро за разглеждане на молбата ми – това пътуване сигурно ще е първото и последното в живота ми, където визата струва почти 3 пъти повече от самолетният билет. Превъртаме напред във времето и вече сме в 08:10 на уреченото място пред американското консулство в Амстердам. Нетипичен див студ е, но 3-4 човека стоим упорито отвън 20 минути, прескачаме от крак на крак, топлим си ръцете с дъх и няма да позволим нищо да ни спре по пътя към страната на неограничените възможности. И ако до тук бяхме погледнали на САЩ предимно от капиталистическия ъгъл, то дойде време да изпитаме и параноичните мерки за сигурност.
Никакви електронни устройства, мобилни телефони, лаптопи и въобще каквото се сетите не могат да влизат в консулството. Оставяте си ги вкъщи – ако прабаба ви иска да ви чуе – ще чака. Американското правителство тук е с приоритет. На входа първата ви работа естествено е да минете през металния детектор с традиционният почти пълен стриптийз – от колана до обувките. “Както преди полет ли?”, попита една женица пред мен. “Точно както преди полет, само че тук няма самолет”, усмихнато отговори служителя зад бюрото. Вече съм вътре с пореден номер 4, някои клети души май не си бяха оставили телефона вкъщи и бяха брутално изпратени отзад на опашката и май ще трябва да минат още по-стриктни мерки преди заветното гише.
Вече сме на него. Потвърдено е плащането, всички снимки, самоадресиран пощенски плик и номера на формуляра са налични. Я да си сложите ръчичката там да ви вземем отпечатъци. Еми слагам си я – като искам да ям американски бургери и да видя SR-71 на живо ще търпя, като вътрешно се смея как страната, която те посреща със Статуята на свободата е най-голямата ченгеджийница въобще. Външно естествено съм с каменно изражение, защото параноята не прощава и сигурно добре тренираните служители могат по блясъка в ъгълчето на окото да доловят дори минимална враждебност към родината им. Чудя се дали не трябваше да си взема малко американско знаменце, което да развявам като Борат.
И идва момента на култовото интервю. Толкова бях слушал за тия интервюта, всякакви истории, едва ли не си представях как те разчекват от въпроси и си тръгваш полу-разплакан и с преобърнати представи за живота. Пълна анти-кулминация тук. Абсолютно стандартни и шаблонни въпроси, а отговорите им бяха приети на едното доверие. “Как ще се издържате там?” Сам. “ОК, а имате ли роднини в САЩ?” Не. “ОК, а защо пътувате толкова?” Защото ми харесва(изпъчвам се пред гишето). “ОК, визата ви е одобрена, чакайте след 2 дена по пощата”.
Не ми се наложи нито студентска карта да вадя, нито банково извлечение. След като погледнахме САЩ през капиталистическия ъгъл, през ъгъла на параноичните мерки за сигурност, сега дойде ред да ги видим и през холивудския ъгъл, където крайният резултат се оказва, че е доста по-различен от трейлъра и съвсем не отговаря на очакванията. Не знам колко хора бяха обещали да ми стискат палци, колко ми пожелаха успех, само липсваше някой с менче и здравец да ми лисне вода преди тръгване към консулството, че едва ли не взимането на тази виза ще е най-големият ми житейски успех до момента.
А то като погледне човек пост-фактум руската виза беше доста по-сложна с необходимите покани, медицински застраховки и хотелски резервации. И това само за еднократна виза с продължителност 30 дни, а щатската е за 10 години и не ми беше необходим нито един официален документ! Не знам, може би в България целият процес е доста по-завързан и с нерешен изход. Може би има нещо общо с факта, че тук работниците в консулството не са чак толкова запознати с масовия национален спорт “отивам на бригада и не се връщам” и не са толкова мнителни и подозрителни, не знам. Както патиците и гъските тук можеш да си ги доближиш и нахраниш, а в България се крият по планините явно има някаква граница на доверие, която трябва да преминем българите, за да може процеса по вадене на визи за САЩ в българското посолство да е просто тривиален, какъвто е тук на запад.
Иначе за визите интересно как всяка държава дори в този предимно бюрократичен процес успява да насложи националните си характеристики. Който е бил в Русия му прави впечатление как се създава заетост като пет човека вършат работа за един – в Ермитажа си има специален човек, който да ти сканира електронния билет на баркод четеца при положение, че може да го направиш и сам, лелките в музеите са поне 2 – една която продава билетите и една, която ги къса. Така и визата беше да минеш през 2-3 гишета – едно за плащане, едно за подаване на документи и едно за получаване. Камбоджа пък е страна, която донякъде не разбираме, за това не е и чудно че като кацнеш попадаш пред наредени 10-ина служителя на летището, подаваш си паспорта и парите на първия, лека полека документа ти тръгва по редичката и си го взимаш готов от последния. Просто вдигаш рамене и приемаш неразбираемия процес като екзотика.
Ваденето на визи като цяло е досада. Но пък ако погледнеш под подходящия ъгъл си е изживяване типично за държавата още преди да си отишъл там. А и са невероятен сувенир в паспорта. Чудя се какъв ли е процеса по вадене на български визи, някой знае ли?
[social_share\]
ще ти разкажа за българската :) голямо шоу е.
Иначе и моята американска виза бе издадена горе долу по описания (лесен) начин, но преди мен 10 човека ги отрязаха!!! Едната точно щото отиваше при кака, която заминала на бригада и не се върнала “ама кака се ожени и сега е легална” не успя да трогне служителката, хахаха
а, да, след всичко изписано, сега видя ли защо съм стигнала до там да си пея американския химн под душа :) :)
Е разкажи де, няма да му пращаш лична във фейса, нали :-)))
А де, и аз това се учудих :)
Минавал съм по този път 2 пъти, като противно на всякакви очаквания, вторият път беше по-труден. Обаждаха се да питат в работата ми някакви работи, за да ме разберат дали ги лъжа. Надявам се третият път, ако има такъв, да е безпроблемен – вече достатъчно много пъти съм се връщал обратно, за да започнат да ми вярват, че няма да остана.
Разпитът на границата е много по-сериозен и познавам хора, дето са казвали грешна последователност от думи. Следва разпит в специална стая, риск от депортация, сложни неща.
Може би ако си втори път вече те имат за по-сериозен посетител, че едва ли не имаш някакви връзки и контакти там, които биха те оставили за постоянно. Само спекулирам де. А и нямаш ли 10 годишна виза, за какво си кандидатствал няколко пъти?
Първата ми беше едногодишна, втората 10.
Магическите думи, които водят до неприятности са синонимите на “работа”.
Хмм напомни ми на моята виза изкарана във Франкфуртското американско посолство. С тази разлика, че беше студен март през 2003г. Все още с пресни спомени от 2001. 2 часа чакане на студа отвън с много интересни разкази на работещия уредник – как ако някой от нас е терорист, той лично ще го обеси на еди кое си дърво
А за визата за Русия си прав – и мен ме изненада, че е по-скъпа за сметка на по-малка давност :-)
10 години по-късно още ти държи влага заплахата, нали. Не смееш да ставаш терорист :)
Е, ти се радвай, че е минало добре…аз лично предпочитам да съм подготвена за най-лошото пък ако се окаже по-лесно се радвам :) моят отказ и одобрение и двете са извън БГ. Вторият път, понеже бях единствената с отказ ме оставиха сама, след като всички минаха, включително и тези, които дойдоха доста след мен…работният ден приключваше и останахме само аз и консула. Тя ме извика а аз се бях панирала доста и не можах да издам звук и забравих кой точно пръст се нарича показалец, та тя ми показа…срам.
БГ виза (инфо отпреди 2-3 години): най-гадното е поканата от БГ, която тогава се издаваше само в централното МВР, от лелка на пишеща машина (не се шегувам!!!), май имаше и някакъв документ от общината по местоживеене. Чакане, опашки в интернационална компания пред лелката според разкази на майка ми :) После (говоря за Великобритания) е горе-долу културна работа: запазване на час по телефона или online, после в посолството беше бързо: едно гише за обработване на документи и интервю с консула. Помня, че нямаха самоадресирани пликове, та ние отидохме да купим и ни помолиха да купим и за тях, даже ни дадоха пари. После им занесохме касовата бележка и портиерът учтиво се информира дали всичко е наред с визата, като един вид благодарност за пликовете :) това наистина беше нещо доста ‘българско’ и много готино и неформално. Пратиха после по пощата визата без проблеми. Имам и опити с консулствата ни от други страни: не е зле, но работното време е обикновено само сутрин и ако идваш от по-далече е кофти.
Хахах, лелката на пишещата машина все едно си я представих пред мен. От “Мисия Лондон” насам съм с малко изкривени идеи за българските посолства в чужбина, ма май не са далече от истината :)
Хаха, аз ходя с настройката ‘тука е така’ и чак изпадам в умиление :) може да съм само аз ама някак ми е готино като се замисля: мила, родна картинка пренесена тук.
Не си само ти. В тотално несвързана ситуация, при едно от първите ми прибирания зимата към България(дали не беше и първото) изпаднах във див вътрешен кеф, когато тирантите на тролея се откачиха, шофьора слезна с ръкавиците в студа и псувайки под мустак почна да ги наглася. Или пак надписите в тролеите “Светофара не е спирка!!!”. Точно умилително ми стана :)
За българските визи аз съм врял и кипял :) Проблемът при тях е
За българските визи аз съм врял и кипял :) Проблемът при тях е, че са ангажирани две министерства – МВР за поканата и проучването на канещия (когато има такъв) и МВнР – за издаването на самата виза. В зависимост от вида на визата и срока на престой МВР те проучват от седмица до месец. Вероятно проучват и поканения, де – то цял месец… Разбира се, налага се да седнеш при лелята с пишещата машина в магазинчето срещу управлението на МВР и да кихнеш по 15 кинта на покана…не че не можеш да си изтеглиш бланката от интернет, но има точно две графи, в които човек и идея си няма какво да впише.
Иначе в нашите посолства навън… В Берлин на гражданин на азиатска държава, поканен от мен, му издадоха визата за България (2008 година, ние вече в ЕС) за по-малко от седмица. Интервю нямаше – внесохме документите (пърженето беше за мен – в България преди това). В Джакарта (2009) и двата пъти нашите се представиха блестящо. Вторият път консулката даже отвори специално в събота, за да даде паспорта с визата на жена ми, защото тя идваше от 900 километра и щеше да лети няколко часа по-късно. Страхотна консулка! Иначе цени – народни. По 50-60 евро бяха през ония години визите за България – евтиния! В Триполи пък ни скриха в посолството, защото вън едни хеликоптери стреляха. Издадоха ми пасаван за по-малко от два часа срещу скромните 100 долара…междувременно се оказа, че консулът ми е съгражданин и живее на 5 минути от нас :) И пак не мога и една лоша дума да кажа за хората.
За Рим и Лондон съм чувал много кофти неща за нашите консулски служби. Но видях с очите си, че имаме мисии, където нещата цъкат като часовник.
Хроникьорът, на английски ли си хортувахте с братята янки? Щото доколкото зная, тук нашите май говорят български. То там би трябвало на холандски да са, де :) И със сигурност зная, че май месец тази година таксата тук за 10-годишна виза беше 160 лева :) Помня как се хилихме на въпросите, докато попълвах формулярите на моите приятели. Естествено, аз ги посъветвах като влязат в посолството, първо да известят, че Аллах е велик, а като стане време за молитва, да проснат по едно килимче на пода и да ударят челата в посока изток :)) Гарантирах им, че ще вземат визи от раз…за Гуантанамо :))
Хаха, значи лелчето още си е там :) Аз като казвам интервю имах предвид разговор с мен и консула за поканения и нейния измерителен поглед. Мисля, че те пращат също мнение до МВР дали имат съмнения.
Иначе мисля, че това е хубавото на БГ служителите: ако попаднеш на човек ще ти помогне, пренебрегвайки някое и друго правило. Естесвено това отношение към правилата е нож с две остриета :)
Според мен фактор за отношението към работата е натовареността. В смисъл, че в Лондон и Рим, разбирай Обединеното Кралство и Италия, е пълно с българи и на нашите консули им е писнало от навалици, простотии и проблеми. Докато в Джакарта я имат десетина души на месец, я не. То сигурно си е направо забавление за тях издаването на виза и консулското обслужване като цяло :)
Между нас казано обаче, гледам да си нямам работа с чиновници от никакъв вид и от никаква националност, най-вече с нашенски :) Взел съм си дозата от чиновническа простотия, даже съм предозирал :))
Не само количеството, но и качеството :) пълно е тук и в Италия с българи и то какви :)
А иначе, до е до човек, не до позиция, макар че някои позиции са си диагноза :)
Английски, дори в руското, виетнамско и китайско посолство само на английски сме комуникирали. Таксата беше 128 евро, но без такса телефонно обаждане още 15 и такса пощенски плик още 8 и такса специален формат паспортни снимки още 10. Щипват си хората :)
Имал си предвид 160 долара преполагам …
Да бе, май си прав – долари, не левове. Не мога да се сетя, на тоя детайл не обърнах внимание :)
А за визите за Западна Европа от миналия век… доста по-трудно се вадеха, отколкото е сега за Щатите. На мен първата ми отвъд Желязната завеса е от 1991 за Гърция – голямо чудо, голямо нещо :) Все едно на Луната отивахме :)
В България процедурата е горе-долу същата. Разликите са, че всичко се попълва и запазва онлайн, а плащането на таксата е по банков път и си носиш после разписката.
Както казва dzver, разпитът на границата е по-сериозен. Носи си, за всеки случай, документи, които мислиш, че може да ти поискат. Няколко листа хартия няма да ти натежат, но може да помогнат при влизането в страната. На мен, например, ми поискаха поканата и писмо от работодател чак на границата :).
Да, и тук е онлайн плащането – може и на място де, но се бавиш допълнително. Но пък от телефонното обаждане няма измъкване, а таксата му е разплакваща. Разбрах за документацията на границата, ще се носи.
явно на летището е въпрос на късмет… мен само ме питаха дали внасям храна и ме питаха колко време ще стоя… аз отговорих 9 дена и човекът ме погледна и с въпрос “само толкова ли?” ми би 6 месечен печат на паспорта…. Само ключовото е това листче, което ти дават когато ти казват колко можеш да стоиш (тук следва да отбележа, че дори визата ти да е 10 годишна, тя само ти дава право на вход, но правото на престой е колкото ти кажат на границата, тоест кажат ли ти след 5 дена да те няма, ти трябва да напуснеш страната до тогава) да го пазиш като очите си, защото на връщане трябва да го предадеш.
Това ми е и най-големият кошмар, защото така и не намерих на кого да го дам (а питах на няколко места) и накрая го дадох на последния служител на авиокомпанията, когото видях… и само се надявам той наистина да го е предал където трябва, а не сл път като отида да ми се репчат, защото това се явява доказателството, че не си си превишил позволения престой.
И аз имах същия проблем с листчето….
За визата да добавя: визата наистина е само за вход, т.е. може да ти изтича преди края на престоя, но няма проблем: важно е колко дни ще ти дадат на влизане.
ОК, това беше ценно! Ще внимавам значи за това листче, те в много държави дават подобно де. И да си нося всичката бумащина пак и на летището, освен ако не искам cavity search.
Ама не се шашкайте с това листче де, на връщане се предава точно на чек-ина на авиокомпанията – те са длъжни да го придвижат по веригата след това, иначе те ще си имат проблем :)
Аз съм се затъжил за Русия, от СССР насам не съм бил в тази чудна страна, ама се чудя дали ще мога без покана, а само с резервация на хотели … май никак не са ми ясни визите… ама трябва да ги проуча,ч е догодина, живот и здраве, ще се боря с руската и молдовската… а за САЩ мисля, че няма да преживея нервите за тази държава… ще чакам да станем щат.
Покана стриктно не ти е нужна, необходим ти е ваучер за престой там, който се издава по два начина.
1. Чрез резервация в хотел – повечето хотели са запознати с процедурата, по-реномираните дори не взимат пари за нея. Хостели и други ще е необходимо да платиш малка сума за поканата/ваучера.
2. Чрез агенция специализирала точно в тия неща – ти им плащаш на тях, те ти правят фиктивна резервация в хотел, който издава поканата/ваучера и след това може да си спиш и стоиш където поискаш.
Работят безпроблемно и двата варианта, и са повече финансов разход и неудобство, отколкото проблем.
За САЩ нали все ги чакаме тия визи да паднат…и аз чаках, чаках, ама ми писна да чакам. А и сега имам причина да не си връщам паспорта като изтече, което ми беше много важно, защото имам в него визи и печати, на които държа. Иначе щеше да се наложи да го “губя”.
Искаш да кажеш, че чисто технически имам основание да си задържа още 20+ години старите паспорти, защото може да ми потряват за показване на стари визи и доказване на стари пътувания?
Чисто технически мисля, че не можеш да си задържиш паспорта след като са ти изтекли валидните визи в него. При смяната на документите попълваш молба, в която казваш докога ти е валидна визата, те добавят няколко месеца и това ти е датата, до която трябва да се върне в МВР.
В такъв случай единия срок съм го превишил с около 8 години, другия – с около 3. Още си чакам глобите по пощенския гълъб, ако е на въпрос :)))
Питането ми е дали една стара виза (примерно от 20+ години) в перфорирания паспорт може да е определяща за по-лесно изкарване на бъдеща виза за някои по-специфични дестинации? Ако отговорът е “да”, то значи имам всички основания да си пазя старите паспорти и по целесъобразност, не само по сантименталност :)
Както Мрън ти го е написала. Пази се информацията и е една от областите, където няма мърдане. Когато сменях единия паспорт ми го оставиха продупчен заради холандската виза, пет години по-късно като дойде пак време за смяна лелката ми каза, че съм имал стар паспорт и трябва да го върна, ако не искам да отнеса глоба. Американската виза е ценна в това отношение, отлага връщането чак до 2022 :)
И мен на петата година ме попитаха кога ще върна стария паспорт, ама лелката беше така добра да ми зададе въпроса по грешния начин с едно излишно “още ли ви трябва?”, което ми дойде на воле за едно невъзмутимо “да” и темата беше скоропостижно затворена (поне засега). Ама следващия път май ще се наложи да ги пиша “загубени” и двата. Както и да е, по-сложно ми стои въпросът с изкарването на нов паспорт, когато сегашният изтече, защото нямам никакво намерение да им предоставям доброволно биометрични данни, все едно съм някой престъпник!!!
Цялата информация която получих тук ми затвърди мнението за щатите. А то е че няма да отида да им помпам икономиката докато не махнат визите…
и още нещо… да отида аз там и те на летището да ми кажат колко мога да остана…?!? а що не хванете да ме разведете?!?
Еми преценяваш си дали си заслужава неудобството. Някой хора сме преценили, че си заслужава :)
Е то по принцип всяка държава ти казва колко можеш да останеш като турист, не е нещо специфично за САЩ :) дори и без виза не можеш да останеш колкото си искаш :) все пак ти дават 10г. виза, в ЕС няма такива туристически, та ако пътуваш често идва по-скъпо.
Говоря като цяло, няма да задълбаваме в правото на ЕС и свободното движение на хора :)
Е, рано или късно и тия визи ще паднат:-)
Дано да е по-рано де! :-)
Спомних си сега първата ми виза за “капиталистическа” страна в далечната 1993г. – голям кеф беше да видиш печатчето в паспорта ;-)
Моята беше чак 2004, за Холандия :) И също беше голяма радост, със кеф си я гледах в паспорта :)
Е , тя не може да се срванява с тая от 1993 , защото е била предполагм студентска.
Преди 2001 изобщо не можеше да стъпиш в ЕС без виза , а се вадеше почти толкова трудно , колкото американаска виза в Българяи днес.
Хубавото беше , че някой от ЕС държавите имаха подкупни служители и тур. агенти вадеха визи срещу заплащане … в днешни пари струваше около 400-500 лева гарантирана виза за Западна Европа.
Поздравления за визата. При мен разговора премина доста скучно -“Спечелили сте зелена карта и не живеете в УСА?”- “Да”. “Вие сте канадски резидент и не живеете в Канада” – “Да, не обичам хокей :)”. “Значи само отивате до Вегас” – “Да” – “Късмет:)” и ми поискаха документите от банката:) Всъщност най-големият проблем имах с виза за Тайланд, но и там се оправихме навреме, изцяло наша грешка…
Хахахах, при теб е било любопитство как въобще си тръгнал към Вегас след като очевидно си от малкото, които имат възможност а предпочитат да не я използват. Стабилно количество истории събрах пак :)
Какво пък успя да объркаш за Тайланд ???
объркали-не, тогава отивахме за втори път и знаехме кое как става. Просто еър Азия пусна едни евтини билетчета, и решихме да отидем до Сингапур на цената на автобус София-Варна:) Обаче вече имахме визите за Тайланд, и там пише с малки буквички-single entry:) Та трабяваше да се молим за мултипъл няколко дни преди да тръгнем за там:)
Виза за САЩ много зависи какъв тип е и дали ви е първо посещение или следващо. Няма да имате проблем да искарате втора туристическа или бизнес виза, но ако сте били стажант или на бригада и след това отидете като турист могат много да ви мъчат. Проблема е, че като такъв вече имате издаден Social Security Number т.е. – работили сте в САЩ и по този начин, дори да влезете в страната като турист, много по-лесно ще си намерите работа, тъй като работодателя не го интересува каква ви е визата, а дали имате такъв номер – той е вашата индивидуална партида за осигуровки. Хора с туристическа виза много трудно ще си извадят такъв номер. Интервютата са стандартни като правило, питат ви за колко време отивате, защо отивате, кой ще плаща, задават подвеждащи въпроси като ще работите ли там – лично бях свидетел, как скъсаха един млад дядо отивал при дъщеря си да гледа бебе – внуче там и на въпроса отговори ми да, ще помагам, консулката пак пита – значи ще работите, така ли? Той пак – да, да. И тя – кандидатствате за туристическа виза, не може да работите и го отряза…така че малка подготовка предварително и ориентация за подобен род хлъзгавини не е излишен. Имиграционните на място решават колко ще останете, мен ме погледна само, каза ми тогава на 24 години какъв бизнес ще правиш – бях с бизнес виза и ми вика – 3 месеца, трябваше да остана повече. Каза елате пак след години, един вид много сте млада за бизнес хахаха. Документите въобще не ми ги погледна, избута ги на една страна, а моя колежка аналогично директно я сваляше да излизат заедно навечеря и и сложи 6 месеца, при поискани по-малко…та така…:)Малко е и на късмет. Сега като сме член на ЕС, тази информация е отпреди това, може и по-леко да минавате. На летището обикновено има 3 изхода – за американски граждани; за ЕС, Япония, Австралия и още някои бели страни и после един – Други – демек всички останали, където всякакви хора от всякакви държави се бутат – там бяхме ние преди, сега сме във втория поток, може и отношението да е различно…
Супер, полезно и ценно.
Честито за визата и от мен:) Супер олигофренски въпроси във формуляра – много се смях. Почти същите са когато кандидатстваш за родното МВР, просто невероятно. И сега въпрос – ние ли сме копирали тази простащина или те? Хъмм!
Имат си някаква причина явно за очевидните и малоумни въпроси, освен да е нещо от правна гледна точка не виждам причина. Иначе явно сме ги стигнали американците…или те нас :)
Все още ли в консулството в Амстердам столовете за изчакване са с гръб към консулите и трябва да залепиш 16 пощенски марки с лика на Кралицата (Беатрикс, не Елизабет) върху плик, не по-малък от В4? :D
И да не ти развалям изненадите, но митническият формуляр има още куп забавни въпроси… :D
Потвърждавам за столовете, с гръб са и гледат към машинка за кока кола и телевизор с инструкции :) За марките вече е по-модерно, има си специална марка от холандската поща – препоръчан пакет от 0 до 2кг. А пликовете са поне А5 и е препоръчително да не са различни от А5.
Ми айде, тръпна с интерес :)
Интересно ми е дали понякога не се чувствате унизени от всички тези процедури и документи за визи, които ви карат да се обяснявате като престъпници и да се молите като просяци за нещо, което в един свободен свят би трябвало да ви се полага по право – правото на свободно придвижване по майката Земя…?!? :(
Преди да влезем в ЕС: да, определено. Сега е някак по-лесно, а и за по-малко държави са необходими. И даже като за туристи посолствата са ОК, гадното за мен, както някой спомена по-горе са границите, където те разпитват като все едно си терорист, който на всичкото отгоре има намерение да се възплозва от социалната им система…
Много идеалистично гледаш на нещата. Да, така е, но всички държави нямат против като цяло да пускат готините хора, а да пазят само лошите навън…ама това няма как да стане, не живеем в перфектен свят и покрай мокрото гори и сухото. Специално за българи, специално за САЩ знаеш колко много сме злоупотребявали със системата им.
Австралийците бяха пуснали безусловно приемане на онлайн визи за българи след приемането ни в ЕС – просто кандидатстваш онлайн и 5 минути по-късно получаваш имейл, че визата ти е одобрена и е еди кой си номер. Не минали и няколко месеца и хванали джебчийска бригада в Сидни или Мелбърн от леко мургавки граждани. Резултат – всяка онлайн виза от България минава през човешка проверка и почти всички искат документи от работодател и банково извлечение. За теб може да е унизително, но те си пазят хората от ловките ромски братя и сестри. И не мога да ги обвинявам.
Редакция: ето линк: http://www.dailytelegraph.com.au/news/international-pickpocket-gang-hit-sydney-and-parramatta/story-e6freuy9-1225689979955
Meidj, никое право не е абсолютно.
И твоят дом се намира на майката земя, обаче ще ме пуснеш ли да влезна у вас ей така, без да знаеш нищо за мен? ;-)
И в крайна сметка – всеки може да избира и да не ходи на място, където му се струва, че го унижават ;-)
Леко си в грешка. Австралийците ги е страх, че мургавите ще преджобят кенгурата :))
След всичко изчетено се убеждавам, че ще чакам да махнат визите преди да отида да се снимам със статуята на свободата:)Не знам дали ще се въздържа при попълването на уникалния въпросник да не изтъкна далечната си роднинска връзка с виден терорист:)
Изплюй камъчето, Елена Рудолф! :)
хаха направо ме уби с този Рудолф (предполагам, че за Рудолф Хес става въпрос)
Не, става дума за Елена Рудолф, който след около месец ще тегли една шейна :))
Кажи за терорягата и дано янките не четат “Аерохроники”, защото на Георги визата ще изстине бързо-бързо, като стане ясно какви хора обикалят тука :))
Е те така е, докато четеш и не рефрешваш преди да коментираш, хак да ми е :)
Офф, както обикновенно не съм разбрала, ще взема да се боядисам накрая:)За Рудолф Хес четох преди известно време и леко понастръхнах – не е терорист, а нацист (нещо като дясната ръка на Хитлер) – те за мен са си едни и същи де.Георги няма да го закачат, след тоя психологически разпит дето са му го приложили и снимки със забулени лица и високо вдигнати автомати да си сложим – няма файда;)
Аз пък мисля, че става въпрос за досадния празник, който идва след месец :) Но кажи си за терориста, да, да имаме и местните едно наум :)
Ааа пиша аз пиша и докато го пусна коментара, ми изкачат други такива…то терористи много, но и този не е за подценяване, защото все още има страшно много последователи.
Георги, виж как го правят хората:)) http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5323571
Ех, толкова много хора ми го пратихте, че ще се наложи да го елиминирам от седмичната селекция с новини само защото няма да е изненада :)
Ми много ни отпусна да ти даваме акъл тука и виж какво се получи:)
Не е нужно да ни изненадваш, за нас е по-важно да чуем цветистия ти и образен коментар по темата, още повече, че е цитирана седмичната издръжка на пътешественика, която е в диапазона, в който оперираш и ти – “смешно малка” :) Иначе ако държиш да ни сюрпризираш, можеш да пуснеш коментар относно скандала с номинацията за конституционен съдия в СДС :P
ОК, задържам си правото ако не намеря нещо по-бутиково за коментиране :) СДС-то са явно като Малев или по-точно Sky Europe на времето – едните губят депутати на местна и чужда почва, а другите самолети :)
Само ъпдейт за тези, които чакат да паднат визите, е ще почакате още: http://dnes.dir.bg/news/USA-vizi-uiljam-kenard-12500442
За старите паспорти – аз по някаква причина имам запазени 2 от детските си паспорти… което ми изигра супер лоша шега веднъж, когато пътувах за сърбия и без да искам в бързината бях грабнала паспорта ми, който е изтекъл 93та (с черно бяла снимка на мен от детската градина!!). Е излишно е да обяснявам в какво приключение се вкарах :)
“и ножът, и хлябът са в едни ръце” – просветнало им е :))
Полезен постинг, благодаря.
А кога ще пътуваш и колко време успя да “изцедиш” ? :-)
Началото на март, имам около 6 пълни дни. Пак е нещо :)
Пътувах до САЩ това лято на конференция. Трябваше да си извадя предварително виза (в Германия) – при попълването на формуляра в интернет се чудих дали да кандидатствам за туристическа или бизнес виза. Разпитах и ми казаха, че било по-добре туристическа. Дадоха ми час за интервю (в Германия това става през някаква фирма-посредник) – в уречения ден и час 8.00 бях във Франкфурт. Дадоха ми номерче от една будка при входа на консулството. На опашката ми обясниха, че часът за интервю нямал никакво значение – когато ти извикат номера, тогава. Чаках към 3 часа, докато ме извикат. Интервюто беше на немски (не на английски) – абсолютно стандартни въпроси. Получих туристическата виза след около 8 дена с обикновена поща. Изобщо като в белите страни.
На границата в Шарлот (пътувах с US Airways FRA – CLT – SAN) абсолютно противоположното. Полетът закъсня с около 3 часа и попаднахме в час, когато пристигаха много чартъри от Карибите. За не-американци имаше 3 отворени гишета, а за американци 5 или 6. Понеже пристигаха нови чартъри, американците решиха да прехвърлят едно от 3-те гишета към другата група. Нашата опашка (предимно немци, имаше и французи, и италианци) се движеше едвам-едвам. Разни разпоредителки подвикваха на висок глас през цялото време… След повече от 2 часа стигнах до гишето. Полицайката ме попита за къде пътувам и защо. После би печата на картона и това беше. След това трябваше да се редя на опашка да ми сменят резервацията за втората отсечка и да ми дадат ваучер за хотел…изобщо пътуването до САЩ беше нещо уникално!
Искрено се надявам да си спестя проблемите с TSA и подобни в САЩ :)