Както голяма част от целокупното земно население и аз, както и моето обкръжение със затаен дъх следяхме прогреса по скока на Феликс Баумгартнер. Във въодушевлението заляло глобалният клюкарник наречен фейсбук моят статус беше по мотиви от любимият ми нърдовски комикс:
Science. It works, bitches.
Докато един приятел, между другото главният виновник за логото на блога, постна следното:
Рекламната кампания на РедБул, известна и като безсмисленият сеирджийски скок с парашут от “ръба на Космоса”, свърши. Всички вече могат спокойно да превключат на ВИП Брадър. :)
Малко се изненадах честно казано, защото обикновено аз съм този който заема крайно цинична позиция по кажи речи всички световни въпроси разлюляли фейсбукосферата(смъртта на Стив Джобс, спокойният сън на Симеон Дянков, терористичният акт в Бургас и т.н.), а този път като никога бях на страната на “стадото”. Попрехвърчаха леки искри във фейсбук, после се прехвърлиха във скайп, докато в крайна сметка в изблик на мегаломания решихме, че не върви спора да остане само личен, а двамата да си направим един виртуален “Сблъсък” тук, където всеки да си изложи тезата и да видим дали безкрайно пристрастената ми публика ще реши, че аз съм прав или пък ще бъда победен на собствен терен.
Георги: Твърдо “ЗА” целият шум, заслужаваше си.
Искам да започна с това, че разбирам позицията на колегата. Скокът от “ръба на космоса” хич не е от там след като официално приетата граница е 100км. А дори и за нея има спорове дали не е прекалено консервативна. Смъртните опасности, които дебнеха Баумгартнър са остро преувеличени – такива скокове макар и редки са с добре проучени последствия от десетилетия насам. Нито за секунда не се съмнявам, че Феликс е достатъчно щур да поеме голям риск за живота си, но Ред Бул със сигурност не биха предприели същият риск за марката си. Никакъв интерес нямат, ако най-известното им рекламно лице стане на мокро червено петно на живо пред очите на милиони. Научните ползи от опита също са проблематични – със сигурност има такива, но не и заслужаващи цялото това време и внимание. В днешно време няма самолети, които да летят на тая височина, а всички астронавти връщащи се от истинският космос биха имали доста по-сериозни проблеми, ако изведнъж попаднат незащитени в атмосферата. Цялото нещо беше маркетинг кампания на Ред Бул – това го виждам и осъзнавам.
НО!
Класиците са казали – “Целта оправдава средствата”. Не обичам изтъркани като гумен галош клишета, но в случая заставам изцяло зад това. И ако целта е да накараме хората да почнат да се питат въпроси от типа на “Защо тоя балон е точно с хелий?”, “Защо кръвта завира сама на такава височина?”, “Защо е необходимо да се диша 100% кислород няколко часа преди излитането?”, “Защо скоростта на звука е толкова важна и преминаването и се води звукова “бариера”?”, то тогава използваните средства “поукрасяване, преувеличаване и екстра драма в историята” си заслужават напълно.
Само така може да вдъхновим деца да се занимават с авиационни и космически технологии за в бъдеще. Не става с публикуване на отчайващо дълги уравнения и чиста неподправена наука. Всеки, който е чел поне един научен доклад и е минал след въведението знае колко сухи и трудни четива са – това е истинската наука и всеки избрал този път рано или късно се сблъсква с нея. Само че без поукрасената няма да имаме кадри, които да искат да се занимават с истинската, освен ако не броим д-р Шелдън Купър. Фен съм на Формула 1 – може би най-технологичният спорт на света(също доминиран от Ред Бул в последните години в интерес на съвпаденията). Всеки, който следи състезанията е доста наясно със силите на аеродинамично притискане, съпротивлението, свойствата на гумите. Без обаче да имаме онези ненормалници в кокпита да въртят волана и да карат гума до гума при 300км/ч едва ли това чисто научно знание би било толкова достъпно за масовата публика. И едва ли ще имаме български студенти, които в един момент зачеркват всичко и палят към Холандия да учат авиация. Просто личен пример.
Ползите за науката от скока ще са малки. Но според мен по-важното е да покаже развитието и до тук. Стигнала е до степен хвърляне от 40км височина в изключително враждебна за човека обстановка да не е нещо много по-различно от рекламен клип. И това за мен е епично. Особено в днешно време, когато разкарваме трупа на последната совалка из цяла Америка за да се хвалим колко напреднали сме били преди 20 години, и особено когато всякакви шарлатани лека полека набират сила било в медицината, биологията и дори авиацията.
Хората, които вдъхновяват са герои. Дали Феликс е герой? Едва ли. Но цинично отношение може да имаме към абсолютно всеки – от много години насам героите са просто фасадата. И зад Гагарин, и зад Армстронг, че дори и зад Батман стои гениален екип, без който те не биха се справили.
Вероятно е ефекта да е от ден до пладне, както често става с модерните медийни сензации. Но не смятам, че ще е така. Дори малък незначителен детайл да е останал в главите на хората лека полека тоя детайл може да прерасне в нещо огромно. А началото може да е скромно, например с търсене в гугъл или уикипедиа за “SR-71 Blackbird“, самолета който няколко пъти беше споменат мимоходом по време на опита и е най-гениалната машина конструирана някога(лично мнение).
В крайна сметка може опита да няма нито научният потенциал на откриването на Хигс Бозона или пък инженерната гениалност на космическият кран приземил марсохода Curiosity, но като цяло толкова рядко се случва нещо подобно да е център на внимание, че няма как да не аплодирам с две ръце. А пък това, че трябва манджата да е пресолена с екстра драма за да е достъпна до генералната публика е явно нещо, с което трябва да се примирим.
Предпоследният епизод на “South Park” се казваше “Да вдигнем летвата” и както повечето им серии преплиташе много житейски истини в привидно несвързани истории. В епизода Джеймс Камерън рискува живота си да слезне чак до Марианската Падина за да вдигне летвата – толкова ниско сме я свалили в момента с масовата гледаемост на “ВИП Брадър”, “На 16 и бременна”, “Хъни Бубу” и прочее безкрайно малоумни реалитита. Скока на Феликс определено е от нещата, които я вдигат обратно.
А и си беше зрелищно – безспорно.
Бранимир: Защо интересът и медийното внимание към скока на Баумгартнър са неоправдано големи и защо това не е хубаво
Първо, искам да представя себе си като голям авио и space фен. Ставал съм по нощите да гледам изстрелванията на совалките в определения час, и пак след един ден … (когато отложат старта поради някакъв проблем) и .. отново след една седмица (имаше си доста отглагания на стартове по едно време) и така нататък до безкрайност, докато най-накрая хвръкне. Без да излезе като самоизтъкване , отварям сайтове като space.com, nasa.gov, nasaspaceflight.com почти с всяко включване на компютъра.
И въпреки това, смятам, че:
- Интересът и медийното внимание към скока на Баумгартнер бяха незаслужено големи.
- Това не е добре.
I. Интересът и медийното внимание са незаслужени
Въпросният скок с парашут не представлява нещо ново или революционно от техническа гледна точка. Балони се издигат към стратосферата още от 30те години. През 1960 г. (преди близо половин век) Китинджър скочи от маааалко по-ниско. Да, не вдигна свръхзвукова скорост, но пък от тогава насам пилотите на свръхзвукови бойни самолети го правят ежедневно. Без някой да им бие барабана и да ги показва на живо. Единствената новост в Редбулския скок е умелото вграждане на сеирджийския риалити стил – показването на кадри на живо от всичко и от няколко ъгъла, следене на „показатели“, „компетентни“ технически коментари в ефир от „екип съветски специалисти“.
Браво за куража и смелостта наистина. Но живеем в 2012 година. Хора стъпиха отдавна на Луната, няколко човека живеят постоянно на едни 400 км височина, около десет пъти повече от „ръба на Космоса“ на вчерашния скок. Издигането на един човек с балон в стратосферата отдавна не е мега-новина заслужаваща „ах“ и „ох“ коментари и тръпнене пред телевизора. Може би е прекрасно лично постижение, да. Но като такова можем да определим и изкачването на Мусала , с оглед на това, че отдавна има хора изкачили Хималаите. Дето се вика, Баумгартнер, похвали се на семейството и на близки приятели, качи там снимки във фейсбука, ама недей да занимаваш целия свят цяла вечер …
А и според мен всички касаещи скока променливи отдавна са били добре проучени и пресметнати и в резултат на това „рискът“ е бил управляем и минимален. Редбул са гигантска компания и не биха искали някой да се потроши и тяхното лого да е на екрана редом с надписа LIVE.
II. Защо не е добре да се обръща прекалено голямо внимание на неща като този скок.
Не мисля, че всяко широко отразено събитие от подобен тип помага за повдигане на общата култура на хората (които, нека не се лъжем, са доста прости дори в т.нар. „развити страни“) и автоматично води до популяризиране на авиационните и космическите технологии сред неспециалистите. Голяма част от тези мероприятия (както според мен и вчерашния скок) не са нещо повече от драматизирани сензации, с цел удобно забавление в неделя вечер. След 3-4 дена хората просто забравят за „онзи, който скочи“ и го нареждат до „оня, който изяде 20 хлебарки“ и „онези лудите японски скрити камери“ и други подобни.
В света постоянно се случват много по-велики неща, но те не успяват да заинтригуват масовата публика, защото никой не пише за тях, нито ги предава „на живо“. Или поне в България по Bulgaria On Air, който от вчера всички изведнъж масово харесват. Стартовете на совалките, кацането на последния ровър на Марс (което беше направено по съвсем нова технология), животът на астронавтите на МКС – тези неща не се коментират с масова истерия и забит нос в телевизора, а заслужават повече, защото са постигнати с много по-големи усилия, от много повече хора, решили много по-трудни проблеми по пътя си, и водят до много по-важни резултати за всички.
Склонен съм да се съглася, че научните и техническите постижения грабват интереса на простолюдието по-скоро чрез зрелищни и вълнуващи събития, отколкото със сухи факти и числа. Това е така, но до определен момент, и от там нататък всяко подобно „зрелищно събитие“ започва да изглежда просто като поредния шоуспектакъл. Когато той свърши, драгият зрител просто ще цъкне с дистанционното на следващото забавление, без да вниква по-дълбоко в нещата и да се заинтересува от това което ги задвижва, или е довело до тях. Малко както казват айфон потребителите – „то просто работи, не ме интересува как“. Което е стъпка напред към профанизиране. Дискавъри-каналите са едно добро начало за по-любознателните, но техният подход е да представят нещата забавно, но малко или много смляно и опростено. Което кара повечето гледащи да си мислят, че знаят и са научили много от „онова научното предаване по телевизията“, и не им трябва да се интересуват повече – от дебели книги например. Когато научните теми започнат да се показват с изразните средства на биг-брадърите и холивудските филми, те рано или късно стават поредния комерсиален сериал, който понякога, за да покаже нещата по-лъскаво и „грабващо“, дори дезинформира. И вместо науката и технологиите да навлезат в масовата култура, масовата култура навлиза в науката и технологиите.
Заключение
(Отново Георги поема микрофона)
Изключително се извинявам, ако някой е разчитал на технически подробности – тях може би ще ги оставя за друг път. Звуковата бариера сама по себе си иска отделен пост, а пък за оцеляването на въпросната височина доста по-компетентно мнение може да даде някой водолаз. SR-71 ми е слабост и за него със сигурност ще пиша.
В крайна сметка не знам дали със спора “е ли просто сеир скока или не” не направихме по-големият сеир ние. Но мисля, че и двете гледни точки са интересни и си заслужава да се видят. Е, кой крив и кой прав?
[social_share\]
Да Ви кажа и аз отначало се замислих дали един подобен скок заслужава огромните разходи, които биха могли да послужат за по-добри цели. Съгласна съм, че има много по-важни научни постижения и хора, ежедневно работещи в екстремни условия, на които не са дава достатъчна гласност. Но не е ли този скок, който ще обърне внимание и ще накара много повече хора да се интересуват от тези проблеми. Да не забравяме и огромната смелост на този човек. Не всичко е предвидимо- завъртането можеше и да му коства живота. Възхищавам се на целеустремеността и куража на Феликс. Според мен Георги печели в този спор. Поздрави за хубавия сайт, гласувах за Вас и Ви пожелавам успех!
Ако тръгнем да мислим дали дадени разходи не са по-добре похарчени за други цели, то общо взето трябва да зачеркнем кажи речи цялата реклама и маркетинг :) Но ако има възвръщаемост от рекламата, и то не само за Ред Бул, то тогава инвестицията е оправдана. Частният сектор като цяло доста упорито навлиза във високите слоеве на атмосферата(да избегнем деликатната дефиниция космос), което според мен е добре. Свидетели сме, че на правителствата почти им се изпарява изследователският интерес, ако няма нужда да демонстрираш превъзходство на идеология. Чакам с интерес какво ще излезе в дългосрочен план от Virgin Galactic, Space X, а и следващата дивотия, която ще измислят биковете…макар че в компанията на първите двама тяхното е детска игра :)
Спорно е, дали няма научни постижения.
Такива събития предизвикват брейнсторминг и със сигурност са разработени нови материали, електронни компоненти и д.р., които в последствие ще намерят приложение и на други места. Нищо, че подобни костюми и капсули и друг път са разработвани.
Мероприятието е добре измислено – НАСА иска да тества методи за спасяване на астронавти при началната фаза на полета и има доброволец, който си поема голяма част от разходите. Това е чудесно, дано и за много други изследвания се намерят спонсори, които да ги финансират, а превръщането на изследването в шоу носи само приходи и положително отношение от страна на природонаселението.
Именно заради това положително отношение “раздухването” и популяризирането на събитиието е много важно. Да бъдат направени науката и технологията интересни и забавни е много цено, във време когато интересите на 99% от “потребителите” на информация включват единствено кой-кого опънал и кой в какъв скандал се е забъркал.
И именно популяризирането на на едно научно-технологично постижение е най-голямата ценност на скока на Баумгартен, която в порядъци надвишава всякакви други (евентуални) приноси.
С последните два параграфа напълно съгласен. Иначе че има някакви ползи от данните събрани от скока, със сигурност има. Въпроса е, че не са кой знае колко мейнстрийм ползи и не са примерно стъпката на Армстронг на Луната, когато като че ли за последно толкова народ е залепвал пред телевизорите. Мисля, че научната гледна точка основно се ползва за да се легитимира скока като нещо повече от чиста каскада. С което както казах, съм напълно ОК :)
с риск да те разочаровам, георги, позицията на бранимир е по-близка до моята. ;-)
разликата е, че може би моята оценка за това не е отрицателна. ето какво имам предвид: определено възприемам скока на баумгартнър като риалити шоу от много висок клас (всъщност толкова висок, че ПР-спецалистите на “ред бул” заслужават да бъдат включени в някакви учебници, от които бъдещите ПР-специалисти да се учат!)точно защото адреналинът, вълнението, забавлението са си съвсем истински. това не е лошо. интересното е, че те са дотолкова истински, доколкото са по странен начин подплатени с някакви други добавени (а, както изглежда, и до голяма степен несъществуващи) пластове смисъл – научен, образователен, etc.
интересното е, че повечето хора някак приемат, че да признаеш горното, означава буквално да съсипеш цялата работа и спорове се водят в интернет пространството, в които ние, “циниците”, според твоето определение, сме обект на обвинението, че всичко разваляме със своята вродена мнителност и тотално неразбиране.
Ако исках никой да се съгласява с неговата гледна точка нямаше да я пускам, не сме го обърнали на толкова сериозен комунизъм все още, макар че си имам своите авторитарни забежки :) Няма лошо човек да е мнителен…в известни граници, и конкретно тук мнението на циниците е винаги добре дошло, най-вече защото и аз съм от тях. Информационният поток ме е научил почти всичко по дефиниция да го приемам с недоверие.
Бързам да направя уточнение. “Целта оправдава средствата” е казано не от класиците, а от йезуитите…които също са класици по своему.
Дирк Матешиц ми е другият любим милиардер (единият е сър Ричард Брансън) и “Ред бул” определено ми е симпатична марка, обаче,
…без да искам натиснах [Enter]… обаче, братче, аз ако имах парите, които са дадени за тоя скок, щях да организирам издаването на списание “Космос” във всяка държава на тоя свят. Щях да наема талантливи млади хора да пишат статии в него и бъди сигурен, че това би осигурило и на академичната, и на приложната науко не по-малко свежа кръв от скока на Баумгартнър. Ако някога си чел “Космос”, щеше да се съгласиш, че вероятно свежата кръв би била дори повече.
Да се обвинява Баумгаргтнер за нещо е нелепо – със сигурност той е човекът, който най-малко се е интересувал от маркетинга на тоя скок. Доколкото познавам маниаци като него, той би скочил дори ако след това трябваше да довърши живота си тежък каторжен труд в някоя каменоломна. От цялата работа най-много са за е**не журналята, защото, както вероятно е очаквал хитрият Дирк, се задействаха като мембрана, която направи всичко възможно да трепти заедно с текущите събития около скока…а ти знаеш до какво води резонансът.
Няма да словоблудствам повече, пиша точка на Бранимир и предупреждвам – този път не приемам цепелини :))
Науката изисква страхопочитание, а не профанизация и мръсни журналистически ръчички.
Ами не съм чел Космос, и може би за това не ми се ще да правя прибързана оценка. Но в днешно време публиката е разглезена и не мисля, че би могъл да привлечеш внимание с обикновено списание. Публиката иска предаване на живо, иска интерактивност. Може статиите в Космос да са работили за вдъхновение, когато единствения друг източник на информация е Работническо Дело, но днес сме заляти отвсякъде, и никакво впечатление не можеш да привлечеш ако не си напудрен и наперен като елен в размножителен сезон.
Баумгартнер никой не го обвинява за нищо, той е имал мечта да осъществи тоя скок доста преди да е ясно, че ще стане подобна медийна сензация, а и си има мятания човека още по времето, когато е бил колонка на последната страница на 24 часа. Иначе мисля, че си ясен, agree to disagree.
Това отваря тема, която не е свързана с летателните апарати във въздуха, а с вълните, които се носят из него :) Съгласен съм, че публиката е разглезена и иска все по-напудрени неща. Но не разбирам как някой е склонен да и ги дава и какво си мисли, че прави. Като стана дума за искане – в UK преди години обмисляха да махнат физиката от учебната програма, защото учениците се оплаквали – била им трудна. В щата Индиана в САЩ пък разрешиха на училищата да не учат децата на ръчно писане. Сега там има деца, които се учат да пишат и съответно могат само на компютър. Простолюдието, да ме прощава Ирина, винаги ще иска да се движи по линията на най-малкото съпротивление. Но от страна на хората с възможности и влияние би било крайно безотговорно спрямо човечеството да задоволят тези щения. В Япония и в Германия има глад за инженери и силен отлив на желаещи да се изучават в инженерните специалности. В двете най-напреднали в технологично отношение държави в света! Ти представяш ли си какво е в останалите?
Пак казвам – тоя скок буди спорове, които отиват в много различни от въздухоплаването области и жалкото е, че здравият разум отново ще загуби пред вресливите журналя и алчните маркетолози. Така цялата ми радост от иначе чудесното постижение отиват на кино. Общо взето имаме лъжица мед в каца с катран.
Ето ти “Космос” :) Това е нова статия, но има архив с част от старите броеве.
http://kosmos.dobrich.net/e107_plugins/content/content.php?content.30
Направи си експеримент – питай 35-50-годишните мъже, които познаваш, за списанията “Космос” и “Дъга”
Може и някоя жена да попита :).
Ясен ми е легендарният статус на Космос и Дъга. Но се чудя колко от това е обективно и колко е просто носталгия по детството, когато просто не е имало други алтернативи. В днешно време колкото по-точен си фактологически, толкова повече трябва да вдигнеш обема, толкова повече губиш аудиторията. Трябва да има баланс между ефектност и ефективност. За пример ще дам Air Crash Investigation по National Geographic – има вкарана драма и там, но фактологията почти винаги им е точна и изпипана, така че хем да е интересно за специалисти, хем и за обикновени читатели. Общо взето същият баланс търся и аз с повечето постове в блога между другото…сигурно не винаги успявам.
Мерси за линка за Космос, ще “поразцъкам” идните дни.
В моя случай не е носталгия, защото имаше други издания по онова време, които също харесвах, но сега не съжалявам, че ги няма.
Ако хора като теб пишеха в научно-популярните списания днес, това би било прекрасно, но за съжаление много често с това се занимават абсолютни гастрольори – не сме оттук и сме за малко, пишем за по някой лев.
Както и да е. Айде да затягам колана, щото ще публикуваш обзор след малко :))
Ето ти една зарибяваща пънкария с леко пътеписно заглавие :))
http://www.myspace.com/music/player?sid=46978457&ac=now
Тезата на Георги ми допада повече, а най-близко до моята е тази на Божо. Идеята на опонента не е много изчистена, аз разбрах главно, че не харесва риалити-програми. И аз не ги харесвам, скока също не съм гледала. “Простолюдие” може да се използва само от потомствени аристократи,иначе предизвиква въпросителни относно добрия вкус на употребилия го, а оттам се буди недоверие към аргументите.
Аз също намирам думата “простолюдие” за обидна, затова в ежедневието си (често) използвам друга – “плебеи”. Бързам да уточня – не съм патриций :)
Свободата на словото съвсем неотдавна беше предмет на разгорещени дискусии, в които водач на едната страна беше не кой да е, а самият велик мислител М.Ш. (не, не Михаил Шолохов).
Ужасно обичам да я използвам тази дума. Не мисля, че “нямам добър вкус”, просто гледам реално на нещата – 80 процента от хората по света са прости – някои по желание на дерибеите, които ги управляват, а други – поради собствения си мързел да надскочат кофти средата, в която плават. :)
Глас за Георги (подмаз подмаз :) )
Хубаво е да се предават на живо повече такива събития за да си задават хората въпросите изредени в първата теза, а не “Ще опъне ли Пешо Мара и кво ще направи Иван ако разбере”. За да се случват обаче такива събития трябват кинти. Никой няма да ги даде от чист алтруизъм. Определено има глад за подобни събития и Ред Бул се възползваха по най- добрия начин. А дано да повлекат крак.
П.С. Нали се подмазах сега да покритикувам :) Отдавна автора не е писал никакви технически постове. Мисля, че не е като да не се понатрупаха възможности след тази му публикация.
Ами септември си беше пътеписен месец, от там нататък се отваря вакуум – ти искаш технически постове, други искат съвети за пътуванията и съвсем не се получава, освен ако не почна да бълвам всекидневно…което пък най-вероятно ще разочарова всички :) Но може би за скоростта на звука и гърма при пресичането на бариерата ще намерим време скоро…интересен феномен.
Бе ти хубаво щеше да издаваш “Космос”, ама колко народ щеше да го чете?
Все си мисля, че накрая щеше да достигнеш до идеята, да го популяризираш по някакъв подобен начин. Иначе не че няма научно-популярни издания и телевизионни предавания. Въпросът е, че аудиторията им е много малка.
Имам преки наблюдения от опита да бъде издавано българско издание на “Вокруг света” – списание по мое мнение по-добро от “National Geographic”. Е, не завърши добре.
Ако Матешиц издаде дебел алманах с научно-популярни статии, покриващи всички аспекти на скока, и го пусне безплатно по света – склонен съм да призная някаква сериозна полза за човечеството от цялата работа :) Иначе е ясно – в момента има много “кликове”, генерирани от събитието :)
ПП – отговорът ми беше към Captain Oveur. Мисля че се подразбира.
И още нещо –
науката има крещяща нужда от популяризиране, защото масово се отрича и оплюва. Жалка е картинката, да видиш, как някой седнал на компютър – едно от най-големите постижения на човешкия ум – и пише пасквили срещу науката.
Така че не говорим за профанизиране, а за начин за привличане на внимание и популяризиране.
На мен “Галилео” ми е по-интересно и го намирам за по-приятен начин за популяризиране на науката :)
Аз гласувам за Георги. След като прочетох всичко написано се сетих как се запалих да слушам опера – ами ако щете вярвайте – от Павароти и Фреди Меркюри. До преди това просто знаех че има такова чудо на света, но си мислех че то е само за много интелигентни хора, така да се каже аристократи. Едва след клиповете на Павароти започнах да чета и да слушам. Така се запознах не лично и на живо разбира се с Пучини, Паганини. Ф.Лист, Едит Пиаф и така нататък/ знам че нямат нищо общо с операта/ . Малко се отплеснах, но искам да кажа, че ако я нямаше тази реклама аз въобше нямаше да се заинтересувам от всички други неща, които научих покрай Павароти. Заради това си мисля че науката трябва да се рекламира без да се прекалява разбира се. Примерно, ако българина знаеше какво правят в БАН макар и чрез реклмани трикове може би щеше да подкрепи повече учените в искането им за по голям бюджет.
Ами самият факт, че провокира толкова коментари показва, че скокът не е бил напразно :) Не мога да разбера как нещо толкова тривиално според него провокира такава реакция от Бранимир: един скок и цялата наука е в опасност от профанизиране! По-горе са коментирали какви са последствията от използването на снизходителни и обидни квалификации, така че няма да повтарям, а ще припомня българската поговорка, че и най-умният си е малко прост :)
Бранимир, не се притеснявай за науката: тя, сигурна съм, знаеш е оцелявала много по-големи предизвикателства от един скок :)
Времето на енциклопедичните личности отмина, така че дори и да иска никой не би могъл да се запознае в детайли с научните постижения във всяка дисциплина. Disovery и други научно-популярни издания (вкл. и ‘техническите’ постове в този блог) ни дават тази възможност. И не вярвам някой да си въобразява, че четейки ги е достигнал познанията на човек, занимаващ се с физика от 20 години. По твоята логика, за да запазим чистотата на науката, Георги трябва да спере със сравненията си и да дава източници за всяко твърдение (от Nature нагоре, естествено, не от уики), с което вярвам броя на читателите рязко ще се увеличи :Р
А Sheldon Cooper PHD OMG :) e любим герой, но все пак голяма част от шегите в шоуто се базират на социалната непохватност на персонажите…
“По твоята логика, за да запазим чистотата на науката, Георги трябва да спере със сравненията си и да дава източници за всяко твърдение (от Nature нагоре, естествено, не от уики), с което вярвам броя на читателите рязко ще се увеличи :Р”
А не, не. Не това е моята логика :) А и не съм някакъв учен с бяла престилка с дебели очила, който се дразни на всичко забавно. Просто според мен не трябва да се прекрачва някаква граница, която дели добре съчетаното полезно с приятно от обикновения шоуспектакъл. Продължавам да смятам, че този скок не доведе до нищо полезно. Тезата, че опитът и придобитата информация може да послужи един ден за начин, по който астронавтите от МКС да се спасяват в случай на авария, ме кара да се смея с цяло гърло, нали :)
http://thechive.files.wordpress.com/2012/10/dar-tuesday-181.jpg?w=500&h=374
:))
http://cdn.memegenerator.net/instances/400x/28502748.jpg :)
Вчера четох много интересни неща за тоя пич – страдал от клаустрофобия и му се наложило да ходи на психолог, за да преодолее фобията от стегнатия костюм и от капсулата за издигането. Ей това, ако питаш мен, е по-голямото му геройство – да си преодолее вродените страхове.
Уникално лекарство за клаустрофобия – да се метнеш от 40км височина, където зрителното ти поле покрива…абе не ми се смята, ама доста широко пространство :)