Днешният доклад ще бъде крайно разпокъсан, в което няма нищо лошо защото и самият ден беше крайно разпокъсан. Подобно на уиз еърска раничка(кога ли ще се изтъркат тия метафори…) трябваше да натъпча страшно много неща в ограничен промеждутък от време.
Започнахме с Тракай, градче което се намира кажи речи на 20-ина километра от столицата Вилнюс. Има езеро, по средата на което има остров и на острова замък. Липсва само чудната прекрасна принцеса, която да е затворена в замъка от лоша вещица. От историческа гледна точка мястото е любопитно, но се оказа че въпросния замък толкова често е бил опожаряван и унищожаван, че едва ли има и една оригинална тухличка останала от едно време. Но това беше без значение – гледката си заслужава чисто визуално, особено ако се уцели прекрасно време.
Обиколка из района може да отнеме между 5 минути и цял ден, в зависимост от това колко лежерно сте настроени, но като цяло мястото е доста предразполагащо към спокойствие и кръвообращението ти автоматично се забавя и се оглеждаш постоянно за някоя пейчица, на която да си зяпаш или да поснимаш местната фауна.
Уикендите май става супер претъпкано, след като е любимо място за разходка на Вилнюсчани, но в работен ден около обяд беше доволно празно. За кратко беше обмислена възможността да наемем лодка за час, но за радост(или за съжаление може би) не се мотаеха агресивни лодкари наоколо, които настойчиво да превърнат чуденето ни в реалност. За сметка на това седнахме в едно крайбрежно заведение с метални столчета и музикално оформление тип “San Remo Greatest Hits” – Феличита, Тото Кутуньо и т.н. Не знам кой се е сетил, но такава музика наистина работи на слънце покрай водоем. Хапнах някакъв местен тракайски специалитет – беше нещо като кифличка пълна с месо и лук, както всичките литовски манджи и това беше доста мазно и тежко.
Тук ще ви представя и причината предварително сметнатият бюджет да бъде надхвърлен близо с 50% – не съм сигурен, че и Гърция си е позволявала такива волности. Внимание:
Литва се гордее с бирата си и с право. Та както си мислех цялата ваканция да ми излезе 100 евро, по-скоро замина към 150 след като всеки ден кехлибареният цвят ме изкушаваше 3-4 пъти. За мезе се ползва силно изпържен хляб с чесън и кашкавал. Просто пробвайте.
Вече сме във Вилнюс, на петия и последен ден, най-накрая има един късен следобед из столицата. Тук искам специално да благодаря на една приятелка на майка ми и (надявам се) редовна читателка на блога – Вера, която пое нашата окъсняла дружина и за кратък период от време свършихме доста полезна работа, като започнем естествено с подаръците и сувенирите. В случая задачата беше сравнително лесна – ако търсите литовски подарък всичко кажи речи се върти около кехлибара, който е на почит в цяла балтика и е трудно да метнеш кифла без да уцелиш поне 3 магазина и сергийки.
Другото, което е почти толкова многобройно колкото серигийките с кехлибар са катедралите. Особено като се качихме от едно възвишение, където се откри целият град беше шокиращо. Навсякъде куполи и всичките в различен стил една от друга.
Особено впечатление направи една малка църква с червени тухлички. Легендата разказва, че преминаващият пътьом Наполеон е изявил желание да я разглоби тухла по тухла и да я пренесе във Франция. За радост май и сам не си е вярвал и е останала точно там където и е мястото…а може и да не е имал време след като са го погнали наобратно.
В този момент бяхме на мини експресна авто обиколка из Вилнюс, не толкова да видим определени места, а колкото да набележим тези, които да разгледаме по-подробно при следваща визита. Града си има доста тежка история по време на съветската окупация и бившата централа на КГБ в момента е направена на нещо като музей, където са запазени всичките съоръжения за измъчване в мазето, а по стените от външната страна са написани имената на повечето хора намерили смъртта си в сградата. Този период от историята вече е минало, и едва ли има по-подходящ начин да се демонстрира прехода от преименуването на един площад във Вилнюс. Бившият площад Ленин сега се казва площад Ленън. Колко много може да се каже по изключително кратък, семпъл и елегантен начин просто със една смяна на буква.
Слънцето вече залязваше и над Вилнюс се издигнаха поне десетина балона…явно работният ден беше свършил и хората минаваха за кратка въздушна разходка по време на залез преди да се приберат вкъщи.
За вечерта уж най-накрая щяхме да се видим с двете приятелки, с които се запознахме на излитане. Оказа се, че всичката случайност явно сме я изхарчили за невероятната среща преди полета, и така и не можахме да се засечем при положение, че в последствие стана ясно че програмата ни е била почти еднаква. Особено последният ден, където сме вършили абсолютно същите неща, но докато ние сме били в Тракай, те са били във Вилнюс и обратното. Здраве да е.
Ранен полет и дим да ни няма.
Следва Епилог.
До утре и КЗЛ!
[social_share\]
[wp:svejo-net]
[topbloglog]
Мда, в “белите” държави контрейлс винаги са по-красиви от софийските. Може би защото тук е мръсен въздуха… Поразяващо сини небеса, наистина!
Не знам ти ли си задобрял , щракалото ли си сменил , но снимките ти са видимо много по-качествени от началото :-)
Кое е началото? Ако говориш за Азия и Китай – със сигурност :) И щракалото смених(от Исландия 2 насам) и вече съм по-ориентиран в обстановката, както и се занимавам с кропване и минимална фотообработка, преди дори с кривите хоризонти не ми се занимаваше – просто щраках със сапунерката и така. Но все още имам да уча и то много, важното е че имам желание да се науча :)
В случая мисля основната вина просто хубавото време около мен, повечето тук са само изрязани леко и до там.
Предполагам е снимано някъде късния следобед за да има толкова наститени цветове ?
Да прекръстиш площад от “Ленин” на “Ленън” е много показателно. Изключително подходяща илюстрация на нашенската поговорка “от Мрън, та на блог”…опа, “от трън, та на глог”.
Сградата от снимка 17 си я спомням – там по време на бунтовете през 1988 (движението “Sajudis”) бяха наредили табла със снимки на окървавени и размазани хора, бити от милицията. Спомен, който шокира невръстното ми тогава съзнание и ще остане незаличим в паметта ми.
Иначе аз бирата бих я кръстил “писоар” :))
Извинявам се на Георги и на другите читатели, че не е по темата, но искам да попитам Captain Oveur дали по някакъв начин съм го засегнала/подразнила с коментарите си, защото вече за втори път ме споменава според мен безпричинно. Блогът според мен е приятно място да споделяме разни неща, които ни вълнуват около пътешествията, а не за лични нападки или иронични подмятания извън тази тематика.
Според мен подмятанията са му чисто дружелюбни, но да не се правя на парламентьор – ще ви оставя да се разберете :)
Не си ме подразнила, просто псевдонимът ти е много благодатен за каламбури :) Нали разбираш – от Мрън, та на блог, Мит Скромни, видяла бабата, че подкопават мола и други такива :)
Мит Скромни ще го преживея, добре поне, че не е Мерак Обама :)
Приемам закачки, разбира се, но добронамерени и най-вече по темата :)
Не знам с какво снимаш, но добри снимки прави. Аууу и там ли правителството ги пръска с химикали тц тц :)
Оф, нека тая тема си седи затворена там в пясъчника. Да не плъзне и по другите постове, че ще трябва да трия коментари…вчера ми беше за сефте да изтрия и не се чувствам комфортно. Аз съм си виновен де, ама като я видях тая снимка не се сдържах :)
Снимам с Panasonic GF2 и 2-3 различни обектива.
Поздрави от мразовит Вилнюс. Уцелих деня, защото днес се оказа националният празник на страната (23 години от независимостта от СССР). Имаше интересни събития в центъра, но честно казано, очаквах повече.
Хубав град, но определено си е за по-топъл сезон – близо минус 10 и пронизващ вятър убиха всякакви туристически нагласи, но пък и в това време си има някакъв чар :))
Иначе днес на един щанд с бира се удавих в избор. Да си призная, тук ме свариха страшно неподготвен. Въобще не подозирах, че литовците са такива биромани. Все пак нюхът на стария ценител си каза думата и една от двете избрани “на сляпо” марки се оказа въпросната Швитурис (1784 Екстра). Тъй че ти казвам едно виртуално “Наздраве” и наслука! :))
Тя въпросната е масова бира и навсякъде, но със сигурност повече ми харесва от нашите масови, нали бях писал в разказите, че тая бира събори бюджета с 50% дефицит, след като със всяко сядане се отнасяха 2-3 :) Сега пак ми се допи…наздраве :)