Легнахме си при ясно време и с оптимизъм, че днес колопохода ще бъде осъществен. На сутринта си беше прилично облачно, но пък прогнозата показваше само леки епизодични превалявания – във Холандия при такова време излизаме по улиците и се целуваме от умиление. ОК де, не е баш така, но е чудно колко могат да ти паднат стандартите за приемливо време, особено при посещение на морска дестинация. Нямаше две мнения, че атакуваме напред с велосипедният план.
Закусихме и отидохме да кажем чао на твърде подробната хотелиерка от вчера. Изпращането беше подобаващо с прегръдка, като специално отбеляза да го направим вътре в къщата, а не на вратата защото не било на хубаво – нещо, което до сега бях чувал само от майка ми. Наехме си колела, които да върнем обратно в Клайпеда – изключително безболезнен и изчистен процес, нито искаха депозит, нито нищо. На 2 на 3 обясниха къде се връщат колелата и ако няма никой да оставим ключа под задната гума(това не съм сигурен съвсем дали го разбрах, имаше известна езикова бариера) и да си поемаме по пътя.
За първи път май имам възможността да ви разкажа за манията на дългите велопреходи. Това е нещо, което открих в Холандия преди около година и още се чудя че ми отне чак толкова време. Карането на колело е приятно – ако не вярвате питайте всяко дете, а децата много добре знаят как да се забавляват за разлика от нас. После имаме и скоростта – идеалният баланс между преместване достатъчно бързо, че да не ти стане скучно и достатъчно бавно, че да имаш време да огледаш и да погълнеш атмосферата. Занимание на открито е, което пък позволява, ще ме извинявате за хипарското клише, пълен досег с природата. И ако колелото е добре смазано и поддържано се радваш на почти пълна липса на изкуствено генерирани звуци от рода на двигател на кола. Много малко недостатъци могат да се открият, като например необходимостта от минимална инфраструктура – нещо, което безкрайно ни пречи в България. Но лека полека нещата ще се оправят, сигурен съм.
Нашият маршрут за деня щеше да е с обща дължина 50-ина километра, сравнително равнинен и ще минава през гори, дюни и плажове. Тук с риска пак да ме обвинят, че манджата е постна и минавам през просото просто няма какво да ви кажа. Всичко е само визуално и духовно(гхгхгхгхг) изживяване. Между другото дистанцията може да ви се струва дълга, но хич не е – има един момент, във който си намираш идеалното темпо и дори забравяш че караш колело, просто се носиш леко през въздуха и имаш чувството че можеш да продължиш за винаги. Попътният вятър помага за това усещане доста.
Стигнахме обратно до ферибота в Клайпеда 10 минути преди потеглянето му, върнахме колелата в магазина 10 минути преди затварянето му и пристигнахме на автогарата за да хванем автобус до вторият по големина град Каунас 10 минути преди потеглянето му. Поредното парченце от пъзела каза “щрак”.
Ето ни благополучно в Каунас. Тук ще направя пауза за малко минутка за реклама. Искам да ви разкажа за един брилянтен блог, www.aerohroniki.com, който може да ви подскаже идеи за много спестявания. Преди няколко месеца писах за промоцията на Радисън с точки. Тогава доста от познатите ме гледаха със специфичен странен поглед като им кажех, че давам 300лв за да си купя 150 000 точки за нещо си и за капак на всичко ще спя в хотел намиращ се на около 20 минути пеша от вкъщи. Пътуването до Литва беше първата жътва на ползите от тази стратегия. Представям ви хотела, който ми излезна със всичките финтифлюшки точно 4.5лв на човек с включена безкрайно обилна закуска. Кажете на приятелите си. www.aerohroniki.com. Край на рекламата.
Кажи речи не оставаше нищо друго от вечерта освен да хапнем по пица на главната улица и пътьом Светльо да се здрависа с дружелюбен подпийнал литовец, който държеше да се ръкостиска със всички. Последното предимство на дългото каране на колело, което ще ви спомена, е че след него абсолютно всяка храна е ужааааасно вкусна, а насладата от бирата е като от телевизионна реклама.
До Утре и КЗЛ!
[social_share\]
[wp:svejo-net]
[topbloglog]
Страхотни снимки! Явно държавите с наименования, започващи с Ли-, се радват на много драматично небе – Либия, Литва… И общият колорит на снимките е страхотен – с жълтото, зеленото и оловносивото. Дъсчената алея сред пясъците ме изпълва с увереност, че мога да карам по нея до догодина, обаче сигурно сте карали и по пясък – там как беше? Мен пясъкът ме изнервя заради бабешките трънчета, които са много зли към велосипедните гуми.
Брилянтният блог нещо не ми се отвори. Провери дали си го изписал правилно. Дотогава ще карам с твоите писания :))
Абе небето аз си го предпочитам безоблачно, аман от драматично сиво :) Дървената пътечка всъщност беше пешеходна, колелата се паркират малко преди това. Иначе и ходенето и карането по пясъка е забранено, освен в много ограничени и тесни рамки, които кажи речи съм снимал :)