Ама умирам си да резервирам полети с прекачвания с големи почивки. За доста хора това е допълнително неудобство, за мен е хипер голям допълнителен бонус. Получаваш почти безплатна(в моя случай на цената на два билета за градски транспорт) мини екскурзия до допълнителен град/държава. Какво повече от това?
Е, не всичко е идеално естествено. Ставането рано, реденето на опашка със около 100-ина японски туриста, които май за първи път разбираха че има ограничения в теглото на багажа и липсата на вода по-евтина от 4 евро бутилката никак не спомогнаха за жизнерадостното ми настроение. За капак на всичко кучето ми беше изяло домашното – буквално знаех, че има приятен стар град, в който да утрепя петте часа между двата полета и как да стигна до там с автобуса от летището. Толкоз. Никога не съм бил по-бос и по-неподготвен.
Всичко това предопредели малко по-нестандартният ми подход – а именно присъединих се към тур група! Веднага след написването на това изречение си представям верните читатели като побесняла тълпа запалила факлите, която иска да ме линчува. По-кротко, сега ще обясня. Екскурзоводите като цяло са от по-малките злини в организираните пътешествия. Единствения проблем е, че много обичат да преувеличават, да се превъзнасят и любезно премълчават определени неща, които биха притъпили ефекта на казаното от тях. Стереотипите за хората, които ползват екскурзоводи бяха доста добре окарикатурени в един от последните епизоди на South Park – I Should Have Never Gone Ziplining – феновете на сериала сигурно се сещат, няма да навлизам в подробности. Естествено има изключения, но търсенето на добър екскурзовод не е лесна задача, със сигурност не е евтина и в крайна сметка по-добре за мен винаги е било да вложа усилията в това сам да науча каквото ми е нужно, без излишно разкрасяване на фактите.
Единственият генерален общ тур, на който можех да отида без да ми е необходимо след това да се къпя с гореща вода и да се жуля с телена четка беше Free Riga Tour. Заинтригува ме по това, че се води от млади хора, почти генерално избягва всичките традиционни туристически атракции, а и концепцията е интересна. Такива турове има и в България – със сигурност в София, Варна и Пловдив и съм чувал само хубави неща за тях. Не останах разочарован.
Едва ли не първата работа на екскурзоводката беше да каже: “Огледайте стария град около нас. Прекрасно изглежда със старинните си сгради и архитектура, нали? Е, всичко това е фалшиво. Няма постройка по-стара от 50 години, всички останали турове ще ви разказват легенди и ще ви залъгват с истории, които не са се случили. Със мен дано сте в добра физическа форма ще ходим около 3 часа, ще видим райони по-встрани от центъра, ще видим бедни пияни хора по обяд, пазари и т.н. Може да не е толкова красиво колкото старият град, но е истинската Рига. Ако имате само ден и не сте видяли друго от града може би не е добра идея да се присъединявате тук, а да си намерите обиколка из старият град”. Веднага ме запали. Аз дори и ден нямах, но естествено не се отказах, старият град ще го гледам друг път, това посещение така и така ми беше мимоходом.
Както се очакваше сравнително бързо излезнахме от старият град и се насочихме първо към пазара. Малко тип Илиенци за хранителни продукти, любопитното беше, че сградите са строени от хангари за цепелини и оригиналният метал още си се ползва. Имаше и стари постройки останали от по-мореплавателните години, които обаче лека полека изчезват.
В Московският квартал пък повечето сгради са от дърво, и естествено като не са поддържани добре отвреме навреме биват погълнати от пожар или подобни. В 12 на обяд си се клатушкака и залитаха хора, на които им изглеждаше супер странно народ скупчен на едно място, който общува на английски.
Минахме и през сградата, която трябвало да е подарък за рождения ден на Сталин, но така и не доживял да я види. В днешно време там са латвийските феодални старци от техният БАН.
Като цяло бях хипер доволен. Знам, че не ме наляха с голяма доза измислици, защото девойката говореше за същите неща, които ги имаме и в България – централизация, висока безработица, ниска минимална заплата, сива икономика. А и, когато някой тур мине през подобно място знаете, че със сигурност реклама на града и захаросани послания не са му целта.
Накрая ми остана време и да пощракам малко в старият град. Някой ден ще отдам на Рига дължимото, ще видим кога ще е.
Следва Епилог.
До Утре и КЗЛ!
[social_share\]
[wp:svejo-net]
[topbloglog]
Хаха, една от тортите на Сталин… Западняците, еле па скандинавците умрат за такия неща, вери бютифъл било викат… На мен ми носи само негативности тоя архитектурен стил обаче…
Извън стария град има ли стари сгради или всичко е соцреализъм и сгради като поликлиники?
Ами не бях съвсем извън централната част, в московският квартал всичко наистина беше западнало и беше въпрос само на време да се срути. По пътя към летището си имаше доста квартали тип “Люлин” :) Да, тортата на Сталин, имало 12 такива в света останали.
Излъгала ви е екскурзоводката. Тя не ви е показала истинската Рига, а само много малка част от нея. И това, дето е наредила за фалшивите сгради в старата част… Ами то в Южна Корея почти всички исторически постройки са горели и изгаряли по няколко пъти, щото са от дърво, но корейците не говорят такива неща – просто възстановяват онова, което е изчезнало, показват го на туристите и се гордеят. В Източна Европа има обаче една група хора тип Карбовски – дай им да се ровят в лайната (си), да се самоунижават, да псуват живота си и народа си… Окаяни, клети нещастници – това скромно мисля аз за тях. Пияни бездомници съм виждал на три континента, но само в Източна Европа сме склонни да ги показваме на туристите с нотка на самоомраза и горчиво съжаление, че сме се родили тук. Редовно водя гости от Азия из моя град, дипломатически лица съм съпровождал по време на техни частни посещения – никога не съм си позволявал да им натрапвам копторите и свинщината, каквито безспорно има. Ако ме питат – отговарям, ако не – показвам нещо по-смислено и интересно. Ето един пресен случай: точно преди седмица приятели на жена ми от Индонезия бяха обрани (> $5k) в хотел в центъра на Варна през нощта, докато са спели в стаята си. Оня ден и вчера бяха в нашия град, срещнахме се. И какво – да им кажа, че България – това са наглите крадци, грубите хотелски служители и мудната полиция ли? Според мен няма нужда – те хората бездруго са си го помислили. Но мога да им покажа, че България – това сме и ние, които ще звъним телефони, ще пишем писма, ще вдигаме шум в полиция и министерства, в телевизии, ако се наложи, ще стигнем до съд, но ще направим така, че да си получат откраднатото, придружено с извинения. Идеална държава няма, но не е необходимо да се залита в крайности и да се приказват тъпотии. На екскурзоводката от Рига бих препоръчал да си купи билет за дестинация, където вътрешните ? конфликти биха утихнали – жал ми е за хора като нея, честно.
http://en.wikipedia.org/wiki/Namdaemun
Не, не, не. Ако има някаква грешка в случая тя е изцяло и категорично моя. Тура си беше изпълнен с предостатъчно история, особено от втората световна война, за архитектурата и т.н. за което съм много благодарен. Московския квартал пък е пълен със история и двете пуснати снимки отгоре са от едни от най-старите сгради в Рига, за разлика от лъскавите в “старият град” например. Може би в желанието си да предам контраста между стандартния тур и тоя малко съм се поолял с крайните примери. Хич не беше идеята да ни водят в тяхното филиповци и едва ли не да се покаже най-голямата дупка на Рига, Карбовски и подобните вечни депресари също не мога да ги понасям. Беше си доста добре балансирана обиколката и звучеше истинско.
Пак казвам, изцяло моя грешка ако съм те подвел с разказа, покорно се извинявам.
Караш ме да се чувствам неудобно с тия твои покорни извинения. Моля ти се, ние просто водим приятелски разговор в твоя хубав блог и обменяме идеи, няма нужда да драматизираме, ако се получи недоразбиране и разминаване :) И в стандартната обиколка, и в алтернативната, и в абсолютно безцелното шляене човек може да види нещо интересно, когато е на ново място. Аз така веднъж между два полета видях “Сантяго Бернабеу” :)
Абе не бе, когато има различие в гледните точки си е ОК, не знам колко пъти съм повтарял, че всяка една моя дума е крайно субективна и всеки трябва сам за себе си да си прецени. Но в случая сме от една страна, просто явно има разминаване между това, което съм искал да напиша и това, което е възприето, та драма няма :)