Едно нещо искам да стане категорично ясно. Мразя да пазарувам. Мразя “шопинг”, мразя “flea markets”, мразя безцелното обикаляне с надеждата да си харесаш някой боклук. Дрехи и обувки купувам общо взето, когато закъсам и обикновено го правя по принуда и досада. Така, след този кратък disclaimer, да кажа, че се натъкнах точно на такова място. Ма не, трудно ще го опишеш – значи типичен боклукчарник, където малко продавачи имат лукса да са на сергии, повечето са на земята в калта. Ще се запитате след всичкото, което изписах за какво ми е да се набия баш на такова място?
Причината е в руските фотографски обективи. Със спечелването на втората световна война идват определени преференции, като например такива да разглобиш цяла фабрика на Carl Zeiss, да си я пренесеш в Русия и да почнеш там да сглобяваш същите обективи под руско име – Индустар, Юпитер и т.н. Естествено цената им е няколко пъти по-ниска, като риска е че нещо не съвсем доизпипано е попреминало през леко хлабавия контрол по качеството, ако отговорника е прекалил с водката. Та поех със стройно пищовче в джоба, което обособяваше интересуващите ме модели и цените им в ebay, за да знам до колко получавам добра сделка. Оптимистично си мислех, че можех и да накупя сувенири и да мина тънко.
Поехме стройна група от 5-6 човека, като бързо се разпокъсахме на самият битак, кой да търси нещо интересно, кой да си играе като прасенце в калта, сигурно някои хора ги влече. След близо двучасово трамбоване, което буквално ме убеди, че всички подобни места са уникална загуба на време, все пак успях да намеря шедьовъра, който търсех.
Сигурно хич не сте ентусиазирани, но аз гледам някак си да оправдая това, че профуках половин от ценните ми дни в Санкт Петербург със нещо, пред което Илиенци е като шестзвезден мол. При това деня с най-хубавото време до сега. Както и да е, след като приключихме с шопинга компанията се събрахме като Капитан Планета и отидохме да обядваме, където според едната рускиня готвели страхотно. Ами…добре си беше, ама вегетариански ресторант. А аз по принцип работя по методиката на Ал Бънди и си искам труп на животно в чинията.
Малко странен половин ден се получи, но все пак не можеш да щракнеш с абсолютно всички хора на тая планета, а пък аз след като си намерих обективчето нямам право да се оплаквам. А и като приключение си беше интересно, не бях виждал Нокия 3310 на живо отдавна.
Вчерашните шест часа сън си казаха своето и се прибрах за кратка дрямка преди следващото събитие – пица с други хора в центъра. Тук определено се получи по-добре и вечерта беше изпълнена с хуморески от рода на да разпитваме италианеца на всяка хапка как са руските пици. Освен това обсъждане кой къде е бил и къде ще ходи, почти винаги присъства въпроса: а след Санкт Петербург накъде?, аз скромничко трябваше да отбележа, че се връщам обратно в матрицата. Абе мога да си мисля, че пътувам доста нагоре надолу, ама като вдигнеш нивото на компанията изведнъж се оказваш средна ръка екземпляр.
Кулминацията на вечерта беше един подпийнал руснак, който клатушкайки се дойде на нашата маса и почна на висок глас да се обяснява в любов на едно от момичетата, как била жената на живота му, как бил потресен от красотата и, как едва ли може да живее без нея. Клетата беше шокирана и не мърдаше. Една адвокатка от компанията се окопити и делово му каза да си остави телефона, и ако нещо ще ти се обадим…малко като в колцентровете както обещават да се обадят. Пича си записа името като Мигель, като местните руснаци коментираха, че най-вероятно е Саша или Ваня ама го е срам да си каже и иска да звучи по-екзотично.
Такива изживявания ги няма описани в нито един пътеводител.
До утре и КЗЛ!
[social_share\]
А момата струваше ли си ? :)