Днешният ден го изпратих с малко смесени чувства. Не, че се е случило нещо кой знае какво, но по принцип, а и след вчерашното мега разходище си бях втълпил, че за пореден път всичко ще е на максимум.
Сутринта започна с посещение на мемориала на загиналите при обсадата през Втората Световна Война, намира се почти под прозореца ми. Санкт Петербург или Ленинград както е бил известен по това време е арена на една от най-мащабните обсади в историята, Хитлер буквално е искал да умори града от глад и почти е успял. Трупове по улиците, цели семейства умират от глад, канибализъм и…премиера на симфония на Шостакович. Няма да продължавам с историята, има доста материал и на английски, и на български.
Мемориала обаче като цяло беше леко постничък. Най-интересен експонат лично за мен беше картончето с купоните за хляб, отпускани са по 125 грама на ден на човек, а по някога и по-малко. Ще разпитам местните дали има места с по-интересни и автентични експонати.
Следобеда пък беше времето за Летният Дворец, още известен като Петерхоф, още известен като Петродворец, и същото това място, с което всичките ми надухте главата да не пропускам задължително. Мероприятието беше организирано съвместно с още хора от Couchsurfing, първата ми практическа употреба на тази услуга.
Първоначалните срещи са малко странни, седите и си пращате смс-и като сте на пет метра един от друг с описание от типа на “нося черно яке” и “аз имам минерална вода и хот дог”. След това обаче работите неизбежно потръгват, защото доста често всички имате да разказвате за много посетени места и един вид сте от една порода. Изфукване с печатите в паспорта, обсъждане на уцелените бикове и крави в дестинациите, къде времето е най-лошо, чий го дирим всичките сами в Санкт Петербург и т.н.
Цялото нещо си има и положителни и отрицателни страни. Отрицателната, е че дори един човек да ти се добави губиш свободата да правиш абсолютно каквото си искаш, нещо което безкрайно оцених вчера по време на 19-те километра. Сигурно трудно щях да намеря човек да ми се навие на акъла и за половината, а като се намесят най-малкото различните режими на хранене просто се губи много време. Положителната, е че все пак се събира компания от свежи хора, с които не си знаете лафовете наизуст до последната запетайка и винаги може да ти се случи нещо странно и шашаво…като например да си намериш неотворена бутилка шампанско в кашонче на 1м от кофа за боклук.
Бодрата компания от моя милост, един италианец и една полякиня стигнахме до Петерхоф, където ни чакаше лека греда. Това, че вечерта щяхме да присъстваме на шоу за закриването на летният сезон, т.е. спирането на фонтаните се оказа че означава, че и през деня са спрени като подготовка именно за това шоу. И изглеждаха ето така:
Е, какво да се прави. Явно да видя Петерхоф в пълният му дневен блясък щеше да остане за друг път. Помотахме се из градините, които си заслужават и без наличието на фонтани и се пласирахме на едно от мостчетата, където около час и половина преди началото успяхме да хванем поне минимална гледка към центъра на събитията. Или поне тези със ръст над 185 успяхме, останалите двама се надигаха на пръсти.
Цялата постановка беше репродукция на победата над Наполеон през 1812, а самите фонтани ги пуснаха чак накрая. Екстра си беше шоуто, но мисля че ако ги бях видял работещи през деня, в слънчев ден и без да се блъскаме като на български мач(по времето, когато събираха публика) щеше да е доста по-добре. Е, здраве да е, това да ми остане разочарованието.
На връщане събрахме още 2 рускини и един руснак и ги почерпих със щропвафели, като нямах шоколадчета кума лиса, бурканче лютеничка и тенекийка сирене ще се хваля с холандските деликатеси.
И те така. Може големите компании да не са оптимални, но със сигурност щях да изтъпея масивно ако бях чакал абсолютно сам 2 часа на едно място в блъсканицата и накрая да наблюдавам шоуто от стотина метра.
До утре и КЗЛ!
[social_share\]
[wp:svejo-net]
[topbloglog]
Kaквото и да говорят за мен най-доброто време за посещение на едно място е когато му е сезона :-) То и ненапразно е така .
Тия междинни сезони са малко подтискащи и предполагам , че зимата снежен Петербург ще е много по-красив.
Е разбира се най-добре е когато човек има възможност да се връща през всичките сезони.
Сигурен съм , че един ден ще се върнеш и през лятото ;-) !!!
Абе то си е сезон, два дена по-рано да бях отишъл баш сезон щях да хвана. Аз пък не мога да понасям безкраен брой тълпи и по-високи цени, когато е “сезона” и като цяло гледам да го избягвам. Иди до Исландия извън сезона и ще разбереш :) Междинните сезони като цяло са супер….ама всеки с предпочитанията си :)
Мисля ,че въпросът не е еднозначен. Най-добре е да се усети атмосферата и така , и иначе.
Примерно според мен няма нищо по-подтискащо от Амстердам през ноември – мъгла , сумрак от сутрин до здрач и почти единствените хиляди английски и немски наркомани за уикенда .
В туристическия сезон гмеж от туристи , но всичко свежо , светло, кралската регата, градините в пълния си блясък…
Хахах, специално Амстердам няма сезон кажи речи. Може да изтеглиш мъгла, сумрак и дъжд във всеки един ден от годината, на тото е :) Причината лятото да е силен сезон е че повечето хора тогава са им отпуските, в повечето случаи силния сезон, на което и да е място не се съобразява с местните особености. Ма всеки сам си преценява според времето и възможностите, аз гледам да избягвам “силни” сезони, освен ако не е абсолютно наложително от нещо, което не може да се види/изпита извън сезона.
Споделям мнението на stenk (Истанбул е най-хубав с лалета, а през зимата е кофти, за Япония – по време на сакура). Но пък в междинните сезони цените са други. Във всеки случай е по-добре да видиш нещата пък сезон – ако се уцели :)
“Във всеки случай е по-добре да видиш нещата пък сезон – ако се уцели :)”
Taка си е !