Разходка ли казах? Умалително ми звучи някак си. Разхода е по-удачно…или не – РАЗХОДИЩЕ. Мисля, че налучках правилната дума, нищо че спелчекъра държи да я подчертае, честичко му се случва с моите изцепки. По идея днес нямаше да се занимавам със сложни логистики, посещения на музеи, редене на опашки и търсене на конкретни места – просто исках да слезна в центъра и да хвана накъдето ми видят очите. Пишейки това ретроспективно едва ли има по-добър начин да се изхарчи един ден в Санкт Петербург, но силно подозирам възможността следващите дни да ме опровергаят.
Качих се в метрото, същите влакчета като старите на софийското, чух познатото “Осторожно. Двери закриваются”(не претендирам за правописа) и ми стана едно такова драго и мило. На излизане се чудех колко време ще издържа да се правя на местен преди да извадя фотоапарата от джоба и да декларирам на всеослушание принадлежността ми към низвергнатата каста на туристите. Отне ми мисля не повече от 5 минути.
Тръгнах по Невски Проспект в посока реката и се натъкнах на Ермитажа и Зимният Дворец. Като цяло е трудно да не се натъкнеш на тях – огромен, внушителен площад и невероятна архитектура.
Лека полека хванах по реката и пресякох един от мостовете към университетската част и любимо място на младоженците. Поне 7-8 двойки видях, но ме досрамя да ги снимам.
Снимките ми пострадаха, защото с пустата човешка лакомия се стараех да включвам максимално много обекти. Сърце не ми даваше да отрежа и милиметър от това, което виждам. Санкт Петербург наистина те шокира. Доста градове си имат известни сгради, тук абсолютно всяка една тухличка в центъра е достойна да е символ на всяка столица. А говорим за стотици, сигурно хиляди постройки. Просто не можеш да ги проследиш – конституционният съд, филхармонията, зоо музей, десетките куполи на църкви, че и на джамия. Няма едно кътче, на което очите ти да починат, сигурно статистически е денят с най-малко мигвания през живота ми.
В тия моменти времето летеше, и докато се усетя планираното гледане на хокеен мач от Б групата излетя. Повдигнах мислено рамене и продължих обиколката.
httpv://www.youtube.com/watch?v=739_VgdRP6o
Не сещах ни жега, ни жажда. Е по едно време усетих глад. Набутах се в нещо като руски фаст фуд, където гордо се опитах да си поръчам на руски и гордо се провалих. С малко жестове и уточнения, все пак успях да се сдобия с блины(демек палачинка) с пиле, купичка борш и чай. Имам да наваксвам с пирогите и пелмените, знам. Времето продължи да лети та да се къса и се освестих чак около 8 вечерта, когато слънцето полека лека залезе. И ако видяното през деня не беше достатъчно то какво да кажем за залез над Нева ограден от две дъги.
Сега вече вкъщи се опитах от любопитство да си начертая маршрута в гугъл мапс, по груба идея колкото си спомням. “Говори ми в километри” както казваше една приятелка в Австралия всеки път като я юрках да се разхождаме. Резултата е 19 км и имам чувството че пропуснах много неща в далечината.
Разходището беше прекрасно. Утре да си тръгна ще съм доволен. А във сряда като си тръгна със сигурност няма да съм доволен. Парадокс? Не мисля.
До утре и КЗЛ!
[social_share\]
[wp:svejo-net]
[topbloglog]
![Храм \"Възкресение Христово\"](https://aerohroniki.com/wp-content/gallery/st_petersburg_day1/p1040738.jpg "Храм \\"Възкресение Христово\\"")
Знаех си, че най-красивият град на света (в моята лична класация) ще те впечатли!
Спасибо за снимката на Хълк :) И заклевам те – в никакъв случай не пропускай да посетиш Летния дворец, известен сред местните като Петродворец! Разбира се, дотам ще идеш с комета и ще изпълниш пожеланието на Георги от началото на дневника :)
До там ще ида с влак, защото го карам лоу кост и ще съм като местните :) А сигурно се бъркаш, Георги само ме нахрани, че не отдавам достатъчно уважение на града…дано съм го опровергал.
Кирил, Кирил, моя грешка :)
Дано е слънчево, когато си в двореца. Виждам, че се справяш чудесно с фотографиите в облачни дни, но златото блести по-силно на слънце :) Между другото, когато имаш време, кажи две думи за фотографската си екипировка.
Променлив успех за разходката…но повече утре :) Снимам с m4/3 система, апарата ми е старичък – Panasonic GF2, но обектива основния ми е добър – Panasonic 20mm/1.7. Доста от тях са правени и с китовия зуум, който като за кит също е ОК. Винаги снимам RAW и прекарвам през минимална обработка снимките, особено като трябва да ги качвам на зор :)
Апропо само разходката вътре в Эрмитажа е няколко километра. А за летния дворец има и нощни разходки (ако си по нестандартно настроен), дори с лодка по каналите може нощем. Не пропускай и църквите (Петър и Павел, Спас Кров). Всъшност предполагам, че си се убедил в мащабността на нещата. За мен Санкт Петербург е като съвременен Дубай, но преди няколко века – богат владетел, с визия и поканил най-известните за времето си архитекти. Може би градът е донякъде освен руски и италиански, френски (то нали и на руската салата там и казват френска :)
Ами да ти кажа чисто психологически мислех, че съм неспособен на такива дистанции…а ако не се беше стъмнило можех да продължа още часове, сигурен съм. Като с парцал ме удари тоя град.
Добре дошъл в клуба… на ударените с парцал :)
Не случайно явно има толкова хора в България, а и не само, запленени от ‘голямата мечка’. Радвам се много, че събуждаш приятни спомени на прежде-посетилите града, но най-вече подклаждаш интерес към не толкова популярни дестинаци на нищо неподозиращите читатели. Все пак очаквам вписаното да се чете и след години и тогава града и впечатленията да са толкова шокиращи.
Еми…а дано :)
Най-подходящата дума е точно РАЗХОДИЩЕ! Чета горния постинг и все едно аз съм го писал след днешния мега преход (по доста подобен на твоя маршрут). УНИКАЛЕН град!!! През късната пролет – със зеленинката и водата – ще е направо спиращ дъха!!! Но и в зимата си има чар – например да прекосищ Нева по леда, докато лют северен вятър те брули до мозъка на костите :)))
Айде “Наздраве” и оттук с една “Балтика” – местната непретенциозна Астика, да речем :)))
Успя да стигнеш до там, въпреки визовите ядове, а :) Балтика и другото там кое беше, Василеостровское :)
Всъщност проблеми нямаше, освен малко несигурност, докато не вляза в нещата. Това за твърдите дати на влизане и излизане не е вярно. И онова листче, дето се попълва на влизане и се връща на излизане, май е само някаква формалност и не го гледат много-много…
~
Иначе искам да ти изкажа едно огромно БЛАГОДАРЯ за онзи анонс на промоцията до Варшава. Ако не бях прочел тук и не бях резервирал този маршрут, никога нямаше да се получи толкова култово пътешествие!!! Излишно е да казвам, че при следващ сблъсък по широките световни друмища и летища, имаш от мен бира на корем от произволна марка! :)))
А сега май е ред да се потапям в следекскурзионната депресия. Този път обещава да бъде ужаааасно дълга и мъчителна… :(((((
Ами при мен датите бяха твърди и визата е издадена точно за периода на самолетния билет…сега отделен въпрос, че може да е гъвкаво изискване малко, все пак разпечатка за самолетен билет всеки може да изфабрикува.
Айде почивай, бирата не се губи :)