Санкт Петербургски Дневник. ден 1. Път

Поради причина, че цял ден бях на път няма как да има много впечатления от Санкт Петербург – важното е че пристигнах и съм добре. Та да го пишем ли дъждовен днес или да ви надуя главите със самолети? Айде само малко, обещавам.

Пристигнах на Схипхол – любимото ми летище в Амстердам и тъй като имах половин час за трепане реших да го прекарам на терасата за наблюдение. Напомня на крайбрежна алея, само че вместо мирис на море имаме мирис на изгорял керосин. Ако имате малко време я посетете и задължително ама крайно задължително вдишвайте дълбоко докато се омаете. Заглушаващият шум от самолетни двигатели е допълнителен бонус.

Първи полет ми беше със Air Baltic, а първи полет с която и да е авиокомпания е винаги празник за мен. Колкото и обаче да съм с приповдигнато настроение, факт е че компанията е зле. Зле е по обективни финансови причини, защото доста държавни субсидии изяде и злите езици говорят, че е само въпрос на време да бъде заклещена като Малев. Зле е и по субективни прични – водят се традиционна авиокомпания със полети до централни летища, прекачвания и т.н. екстри, които липсват да речем при Раянеър. И може би точно за това хората си свалят гарда, и когато на чекина се окаже, че в тарифата им не е включен куфар се получават неприятни гледки. Едните хора си платиха безропотно, а една жена каза, че просто няма пари да си плати допълнителните килограми…да, за първи път виждам и традиционна авиокомпания да се заяжда за теглото на ръчният багаж. Съжалявам за критиката, особено като имам приятел, който е втори пилот на един от фокерите им, дано се оправят някой ден.

Стига съм бучал, полетът до Рига мина без инцидентно, мястото за краката беше удачно, дремнах стабилно и само веднъж бях събуден от стюардесите понеже си бях разпищолил краката на пътеката и нямаше как да минат с количката. Летището в Рига е малко и сравнително приятно. Има и безплатен Wi-Fi, което е общо взето необходимото и достатъчно условие да нарека дадено летище първокласно. Помотах се нагоре надолу, поснимах от многото самолети на Air Baltic, които по мое време бяха кажи речи единствената компания и дойде време за вторият полет.

Витловите самолети се използват предимно за регионални полети, а със изчезването на Малев мисля, че вече няма авиокомпания, която да оперира от София редовни полети с перка. Което е голяма загуба за всички пътници. Да, повечето се оплакват от невъобразимия шум, малките размери и вибрациите, но едва ли има усещане по-близо до изстрелване с ракета от излитане с витлов самолет. Като малко детенце бях и все едно не ми е 100 и кусурният полет, а първи. За допълнителен бонус препоръчвам място точно до перките, адреналина е гарантиран.

Кацнах в Санкт Петербург. Човек като попадне на ново място и винаги има първоначален елемент на стрес. Със него вървят и прибързани впечатления, които хич не са обективни защото са базирани на уникално кратко време…но пък за сметка на това остават до края и трудно можеш да се отърсиш от тях. Та моите прибързани впечатления са, че все едно някой е сложил оптичен зуум х2 на всичко наоколо. Огромен булевард, огромни магазини и огромен хотел. За първи път ми се случва да имам стая с четирицифрен номер, а хотела е само пет етажен. Мисля, че трябва да махнат вертикалните асансьори и да инсталират хоризонтални ескалатори, големи разходки падат.

Иначе като цяло се чувствам комфортно – надписи на кирилица, намръщен шофьор на автобус, който сам те оставя да си скъсаш билетчето от една дългичка върволица с билети вързана зад главата му. Почти като у дома. За днес следва дъъъълга разходка по Нева, без някакви конкретни забележителности, просто разхождане и снимки. От 6 има хокеен мач от Б групата им, да ида ли? Винаги съм се чудел дали на живо може да видиш шайбата…

До Утре и КЗЛ!
[social_share\]